В очакване на добрия цар

Още Левски е отбелязал с горчилка в непретенциозното си тефтерче: “Българинът много обича свободата, но чака някой друг да му я поднесе на тепсия.”

Не само свободата, свети йеродяконе Игнатие. И добруването обича така. И богатството, и щастието, и всяко едно добро нещо. (Не ми казвай, че всички тия неща идат от свободата. Знам го, отдавна вече. Кажи го на другите, дето още вярват, че има как да е иначе.)

Вечно чакаме някой да донесе доброто ни на тепсия. Да изчисти властта от корупцията. Да ни прекопае градинките пред блоковете. Да вкара престъпниците в затвора. Да се скара на монополистите, дето дерат от гърба ни по няколко кожи… Той все не идва.

А ние чакаме. Първо чакахме доброто БСП. Разочаровахме се – зачакахме доброто СДС. И те излязоха лоши – поискахме добрия експертен кабинет. Провали се и той – приветствахме добрия цар. В момента смърди и от него, а ние масово се надяваме на добрия пъдар. А като се провали и той, сигурно на добрите европейци ще се надяваме… Да дойдат и да ни оправят. Ама в другия смисъл, не в този…

А ще дочакаме ли?

Не ми се вярва. Защото качим ли някого на власт, го зарязваме там, и си затваряме очите. Не ни интересува какво прави той, не го контролираме. Чакаме някой друг да го контролира вместо нас – медии ли, подчинените му ли, Европа ли. Без да ни пука, че подчинените му нямат право на глас, че медиите ги държат същите тези, дето му нареждат по телефона какви да ги дроби, а Европа се грижи за себе си, а не за нас (колко странно, а?). Светло и бодро чакаме избраникът ни да е ангел небесен, неуязвим за злото, и непоклатим като паметника на Съветската армия.

Да, но властта е голям казан с мед. Много-много съблазнителен, дори за най-честните. И около него има доста, омазани до раменете с меда. Които приятелски приканват: “Гребни си и ти, драги… че да си и ти оплескан… Че иначе видиш ли ги – и тоя с перото, и оня със снайпера, все наши хора са. Помисли си…”

И ето че доброто БСП се оплесква. Хора, на които сме се възхищавали, се оказват омазани. А ние клатим глави: “Въх, и този ли бил маскара?”… После доброто СДС. После добрият експертен кабинет. И така, по ред.

А истината е, че в маскари ги превръщаме ние, с безконтролността си. Вместо да заставяме и хитреците да работят за нас – защото ние им плащаме заплатите, от джоба си, и да правят точно това – развращаваме и честните. Надяваме се да дойде безупречният, воинът на доброто – но с действията си и него превръщаме в ибрикчия на злото…

И чист като ангел да изберем, сигурно пак би се предал. (И аз да отида там – нищо чудно, колкото и да съм нахъсан.) Няма ли кой да те гледа непрекъснато, трудно е да се сдържиш. Няма ли кой да е готов винаги да те плесне през ръцете, ако бръкнеш. Много лош. И много злопаметен – дойдат ли избори, да ти вре греха ти в очите, докато или сам се махнеш, или той те махне, с гласа си. Дето прошка не дава.

Български синдром ли е това? Да – защото сигурно само в България сме такива слепци. Не вярвам да има другаде такава страна… И не – защото, като гледам, у нас и турци, и цигани, и арменци, и евреи даже наравно с българите глупеят и чакат. Още едно, поредно, отдавна излишно доказателство, че носим една кръв, и че тези, които ни насъскват едни срещу други, пращат да коли брат брата… Но не за това ми е думата.

Понякога си мисля с ужас – не ни ли направи султанският съд услуга, като те обеси, Дяконе? Не ни ли всъщност спести той ние да те застреляме или посечем, както сторихме с други? Или още по-страшно – да те корумпираме? Да те оставим жив, но да убием легендата и чистотата, дето друга такава в хилядолетната си история нямаме – и много други народи също? Да, щеше да е трудно – но нищо чудно и с тебе да успеехме!…

… Знаете ли на какво ми прилича всичко това? На родител, който преди коледните празници е седнал със скръстени ръце, и чака подаръците за децата му да дойде да ги донесе през комина Дядо Коледа. Кога децата му ще дочакат подаръци?

Когато ние дочакаме управник, който да върши за нас добро. Без да трябва ние постоянно да го следим зорко, и пляскаме през ръцете и пращаме в забвение, ако се опита да тузарства на наш гръб.

(Не, не никога. Просто когато някой се сети, че ако иска нещата да ги бъде, трябва да се хване да си свърши работата. Защото тя е само негова, и ничия друга.)

Ако те има някъде горе, свети йеродяконе – стори чудо. Стори да прогледнем, и да се заемем с тази наша работа. Защото иначе скоро няма да ни има като народ, па и като държава сигурно. И всички мъки и жертви, и твои, и на още безброй светци наши и мъченици, ще са отишли напразно.

И ще сме затрили всичко – уж злите ни управници, а всъщност ние самите.

17 Responses to 'В очакване на добрия цар'

  1. veni markovski Says:

    Григоре,
    няколко грешки, които допускаш:
    Първо не ние качваме хората на власт. Тези хора сами се преборват да бъдат на власт.
    Впрочем, някъде на http://www.veni.com бях публикувал едно есе от 1987-а година за това какъв трябва да е генерелният секретар на БКП – твоите думи звучат много близко до това, което съм писал тогава. Жалко, че 20 години по-късно историята се повтаря.
    Проблемът изобщо не е с управляващите, нито с нежеланието на управляваните да ги контролират. Проблемът е описан добре в дншения “Дневник” в интервюто с Михаил Заимов.
    Народът ни продължава да се ядосва защо някои успяват, а други – не. Докато го има това, дотогава ще има и питания “Защо ги избрахме точно тия?” и т.н.

    Що се отнася до Левски, ти разбира се, си наясно, че той не е бил и не може да бъде светец. Ако беше, нямаше да пише “Народе????”

  2. Григор Says:

    Вени:

    За качването на власт: Хората не се преборват сами да бъдат на власт – освен когато я вземат чрез преврат. Преборват се за това ние да ги качим – а ние го правим.

    Какъв трябва да бъде генералният секретар (президентът, председателят, водачът, главатарят, друг, ненужното да се зачеркне) на БКП (БСП, СДС, НДСВ, ДПС, ДСБ, друго, ненужното да се зачеркне) не ме интересува. Интересува ме как да направя каквито трябва да бъдат избирателите – тези, които не са и няма да бъдат водачи. Защото какъв ще е водачът зависи от тях, а не обратното.

    Проблемът също не е и че народът ни се ядосва, че някои успяват, а други – не. Народът ни се ядосва, че някои успяват да си натъпчат гушата от джоба му. А проблемът ни е, че не взима достатъчно недвусмислени мерки срещу такива. Демокрацията му дава тази възможност.

    А дали Левски е светец – това вече е въпрос на вероизповедание. В лично моето той е. Не вербувам други да се присъединят към мен, но и не приемам да ме насилят да изоставя своето.

  3. veni markovski Says:

    Гриша,
    всъщност именно за преврат не го правят сами, а организирано:)
    Какво трябва да направиш, за да бъдат избирателите – какви да бъдат?
    Според теб има разлика между водачи и водени. Според мен не може да очакваш при такава мая да стане по-добър хляб. Ако искаш да се подобрят нещата, трябва да приемеш, че промяната в случая е възможна и отгоре надолу. В други времена можеше да се случи и обратното, но днес това е почти невъзможно.
    Българинът се ядосва, не че той не успява, а че някой друг успява. Преживял съм го достатъчно дълго на мой гръб – колкото повече с Митко успявахме, толкова по-гръмогласни ставаха завистниците. А за мерките не си прав. Аз съм си взимал мерки срещу корумпираните – когато каквито съм могъл. И в някои случаи съм успявал, за което не съм чул добра дума.

  4. Григор Says:

    Вени: Тогава нека всеки копае на своята част от нивата. Ползата ще е за всеки. 🙂

  5. wqw Says:

    Абсурд е всички да станат толкова политически активни, че да следят кой какво краде. Аз лично предпочитам да си губя времето с по-интересни неща (като например четене на блогове:-)).

    Така че единствените, на които мога да разчитам и на които мога да платя с доверие да вардят властимащите са… отново политиците.

    В момента в който опозиция и управляващи се сдушат, тогава ще имам повод да се притеснявам :-))

    cheers,

  6. Mick Says:

    В очакване на добрия цар 🙂 – много добро заглавие. Истината е, че който и да се изкачи на върха, и най-честният и съвестен човек, се променя. Няма ли правила които да спазва, няма ли кой да го контролира – човекът или човеците на върха се замозабравят, просто не се усещат(може и да има изключения, но се съмнявам;) ). А ние в България, не чакаме добрия цар, ние чакаме наведнаж 240 добри царе да се паднат 😉 Защото в момента конституцията на страната дава само права на депутатите и никакви конкретни и измерими задълежния. Докато нещата са по този начин, и да подскачаме и да викаме, нищо няма да се смени само хората във властта ще се сменят и ще се ояждат. А това с митингите и революциите – като гледам досега не са помогнали много много…

    Сега като се замисля, ще започнем да се оправяме И когато започнат да уволняват шефове заради лошата работа на подчинените им – това се отнася най-вече за администрацията.

  7. Григор Says:

    wqw: В България опозиция и управляващи обикновено се сдушават за даден период на управление около година преди изборите за него. Така че, по твоето определение, непрекъснато имаш повод да се притесняваш.

    Mick: Докато подскачаме и викаме, хората ще ни чуват. И част от тези, които ни чуват, ще наказват оплескалите се с гласуване срещу тях… Понякога това ще избира в парламента не най-подходящите хора – но те ще си проличават. А ако случайно избере някой подходящ, той също ще си проличава. И ще остава, и ще печели, за сметка на неподходящите.

    Да, сто на сто няма веднага да намерим ангели. Но все някой ще е малко по-мъничко оцапан от другите. И когато започнем да предпочитаме него, другите ще почнат да си правят сметката, и да гледат да не се цапат много. Това се нарича конкуренция, и го има както в обикновената икономика, така и в концентрираната. 🙂

  8. Mick Says:

    Григор: “Докато подскачаме и викаме, хората ще ни чуват” – вярно, хората ще ни чуват, но не и тези които трябва ни чуят. Ще ни чуват, само тези, на които им изнася( например тези които искат да седнат на мястото на сегашните управници, вярно ще има и ценностни хора, но те по правило не са толкова амбициозни ). Няма ли правила, гарантиращи поне до известна степен, че управляващите ще си вършат работата – лоша работа. Даже сегашната демокрация с тези 240 царе, е много по-лоша отколкото една монархия – защо ли? ами в първия случай имаме колективна безотговорност, а във втория, поне знаеш от кого точно да си искаш дължимото.

  9. Григор Says:

    Mick: Трябва да ни чуват не 240-те царе, а тези, които са ги избрали. Те са, които единствени имат интереса да озаптяват “царете”, и властта да го правят по мирен и официален начин.

    А когато безотговорността е колективна, колективно и ще бъде понесена. 🙂

  10. dzver Says:

    Дай личен пример.

    Какво прави политически активният човек?

  11. Григор Says:

    Ходи да събира по 1 стотинка за мерцедеси на депутати и прочее. И да черпи по една студена вода останалите. 🙂

    Сериозно, минимално активният политически човек преди изборите вади списъка и почва: “Такааа. Тези – излъгали за това, излъгали за онова, излъгали за трето – отпадат като възможност. Тези – много са ми симпатични, ама и те същите ментарджии. Отпадат… Ей тези са лъгали малко по-малко, и е било в рамките на обичайното за политици. Или пък са работили мъничко по-добре. Ще гласувам за тях.”

    Който вид политическа активност – гласува всеки път, за който най-малко го е отвратил – често се оказва достатъчен, за да се оправи с времето една държава. Не става за ден и два, но нищо хубаво не става за ден и два в реалността.

  12. dzver Says:

    Григоре, гласуването е нищо – имаш избор между 2-3 злини и общо взето е все тая точно ТИ за кого гласуваш, защото има още 2 милиона гласоподаватели. Повечето от тях са зяпащи с отворена уста шоуто на Слави, ТВ СКАТ или първа страница на в-к Труд.

    Правих няколко пъти опити да проявявам политическа активност в качеството ми на обикновен юзър и претърпях големи разочарования и се отвратих буквално от хората, на които попадах в нисшите нива на политиката. За това те питах – дали имаш някаква по-сериозна идея как човек да бъде политически активен, ако иска.

  13. Таня Says:

    За мен политически активният човек е този, който не само гласува по избори, а след това държи сметка на избранниците си. Който живо се интересува и когато нещо не му харесва има силите и желанието да отстоява мнението си, а не просто да чака, някой да го направи.

  14. dzver Says:

    Таня, как да им държиш сметка?

  15. Григор Says:

    dzver: Не съм Таня :-), но според мен – като всеки път, когато оцапат нещо, си го пишеш в черния списък “срещу кого ще гласувам на следващите избори”, И вдигаш за това шум до небето. Като активно се интересуваш кой точно го е осрал, и в името на чия гуша – и шумиш за това до небето. И учиш околните и те да си водят черни изборни списъци.

    А когато политиците почнат да се шашкат от това (от акцията срещу депутатските мерцедеси определено се шашнаха, ако и да го показаха по не особено адекватен начин), хората сами ще се усетят, че то май работи. Оттам нататък вече ще е по-лесно. 🙂

  16. dzver Says:

    Не съм доволен от тази възможност (да си правя черни списъци и да избирам между различни нахалници). От друга страна ми хареса събитието блог-коктейл. Напомня ми бойкота на мобилните оператори преди време. Мисля че това е някаква хубава форма на гражданска активност, макар че не знам дали има градивна сила.

  17. Григор Says:

    Градивна сила нещо има тогава, когато рушителната сила усети, че почва да губи почва под краката си заради това нещо. 🙂

Leave a Reply