Мечтателите

– Не ми се сърди, но сте идеалисти. Даже по-лошо – мечтатели. Хора, които никога не постигат нищо. Не го ли разбереш, ще ходиш одърпан доживот…

Не ти се сърдя, приятелю. Зная – искаш да ми помогнеш, както умееш. Ако не искаше, нямаше да си хабиш времето да ме учиш на каквото смяташ за ценно.

Но не съм съгласен, че идеалистите и мечтателите никога не постигат нищо. Напротив – убеден съм в обратното.

Харесваш ли ето тази красива сграда отсреща? С колоните, еркерите и фигурния покрив? Красива е, защото я е проектирал мечтател. Иначе щеше да е сиво кубче, смайващо единствено с грозотата си.

Защо си си избрал точно такава кола – обтекаема, хромирана, изящна? Имаш пари, можеш да си позволиш всякаква. Но защо тази?… Проектирал е външността й мечтател. Друг мечтател е сложил под капака й 200 конски сили двигател, при положение, че дори 20 ще те возят – просто няма да е такова удоволствие. Удобните й седалки, музикалната уредба, дори предпазните колани…

Виждам в кошчето ти кутия от китайска храна. Харесва ти, нали?… Някой мечтател се е осмелил да създаде ресторантчето, от което я поръчваш, толкова далече от Китай. А друг, дълго преди него, е измислил как да я сготви така, че да е вкусна.

Други мечтатели са написали текста, композирали музиката и изпяли песента, която слушаш. Не, не е от меркантилност – ако нямаше мечта и идеализъм в нея, щеше ли да е красива, кажи ми? Щеше ли да я слушаш?… Подкрепили са я влиятелни и богати, защото е докоснала мечтателя в тях – иначе щяха само да я отръскат гнусливо. А са посмели да я подкрепят, защото е докоснала мечтателя във всеки свой слушател, и той я е обикнал.

Включително и в теб.

Мечтатели са изваяли всяка една статуя, за която се сетиш, нарисували всяка картина, написали всяка книга, заснели всеки филм. Мечтатели са проектирали космическите ракети, и тунелите под планините, измислили са автомагистралите и уокмените, болниците и благотворителността. Мечтатели са написали хартите за права на човека, конституциите и всички подобни документи, които заслужават добра дума.

Мечтатели са управлявали корабите, откривали нови континенти и обиколили света – и мечтатели са измислили и построили тези кораби. Мечтатели са измисляли стени и покрив, които да ни пазят от слънцето или дъжда, и са ги строили, напук на присмеха на другите. Мечтатели са разказвали легенди край огъня, и мечтатели са посмели да го укротят, за да се топлят и да си светят. Този, който пръв е слязъл от дървото, още е бил маймуна – но вече е бил мечтател. И това го е направило човек. И ако някой ден някой стане нещо повече от човек, това ще е някой мечтател.

Мечтатели са измисляли парните машини, и електричеството, и двигателите с вътрешно горене. Мечтатели са създали пералните и кафемелачките, комбайните и компютрите, аспирина и антибиотиците. Мечтатели са измислили пътищата да са павирани или асфалтирани, тротоарите да имат бордюри, и къщите да са с номера. Мечтатели са предложили всички хора да имат право на образование – и мечтатели тук-таме учат децата да са също мечтатели.

Огледай се, и ми посочи нещо наоколо, което да не е сътворено от мечтатели. Дори едно!… Може би планините, морето и небето. Но ако ги нямаше, със сигурност някой мечтател щеше един ден да ги измисли, и сътвори. Не зная има ли Създател – но ако да, той със сигурност е мечтател.

И тези, които седят в луксозните кабинети и взимат решенията – също. Понякога мечтаят за по-красив свят. Понякога за повече лична изгода. Но и в най-безскрупулния, практичен и егоистичен от тях живее мечтателят. И може, и често бива докосван от мечтателя вътре в някой друг. И сътворява по нещо добро, красиво… с една дума, мечтано.

И ти се гордееш с практичността си, и гледаш мечтателите отвисоко – но мечтателят живее и в теб. Ако го нямаше, сега щеше да се опитваш да “изкяриш” на гърба на моето мечтателство (без да го разбираш), вместо да ми помогнеш, според както умееш. Нямаше да вършиш и още много неща, вместо тях щеше да се опитваш да правиш други. И щеше да се проваляш, заради неподкрепата на мечтателите наоколо.

Така че запомни от мен – всичко без изключение на този свят са го постигнали мечтателите. Тези, които не мечтаят, никога не постигат нищо. Защото дори да имат за какво да се борят, то не заслужава топлината и вниманието на околните – и умира заедно с носителя си.

Ако той не осъзнае още преди това, че има само един истински начин животът да си струва да бъде живян. И той е да бъдеш мечтател.

8 Responses to 'Мечтателите'

  1. Пламен Тонев Says:

    Поздравления!

  2. Вени Says:

    Мисля, че копнежът е нещото, което сава живот на мечтата. Тъпият пример от руската класическа литература е манилов – който си мечтаое да построи мост през езерото и един куп други такива прекрасни неща, но не мърда от леглото си. А копнежът е силата, която те движи да направиш мечтата си реалност. Без копнеж нямаше да има човек като такъв. Сещам се за началото на “Една одисея в космоса 2001” – Moonwatcher (Наблюдаващият/Гледащият Луната) бе изпълнен с копнеж да я достигне и хвърли едно примитивно първобитно оръдие към нея. И великият режисьор Стенли Кубрик с анимация превърна летежа на този примитивен камък в космическия кораб, който кацна на уната. И оттам тръгна одисеята. Ако си гледал филма, няма как да не помниш тази култова сцена. Това е истината – копнежът на току-що възникващия Homo Sapiens (Moonwatcher) към непостижимото (или досега непостигнатото) породи в крайна сметка достигането на героя до космическото Бебе и влизането му в Другия, по-Висшия Свят.

  3. Григор Says:

    Филмът ми е един от любимите, Вени.

    А колкото до Звездното дете (аз на времето си го преведох така, и ми хареса 🙂 ) – досега е непостигнато… но сме по-близо до него, отколкото повечето хора смятат.

  4. Григор Says:

    Докато четях текста ти, взех да си подпявам една песен на моя приятел Митко Таралежков. И тъй като тя май казва най-ясно всичко онова, което ми заприижда в главата, ще я цитирам.

    И ТОЛКОЗ

    Майка казва че съм само мечтател, и толкоз.
    Татко казва, ток с мечти не се плаща, и толкоз.
    Аз вярвам, че човекът е създаден
    да обича и да мечтае, и толкоз.

    Майко, аз наистина съм само мечтател, и толкоз.
    Татко, в моите мечти ток няма, и толкоз.
    Аз вярвам, че човекът е създаден
    да обича и да мечтае, и толкоз.

    Скоро идва инкасаторката
    да замери мечтите ми във киловат.
    Мечтомерът ми ръждяса –
    цопна в чаша вода със буца лед. И толкоз.

    Майки и бащи, ние си знаем –
    не ни съдете толкова жестоко.
    Нека поне мъничко помечтаем,
    преди да дойде сметката за тока. И толкоз.

    Майко, аз наистина съм само мечтател, и толкоз.
    Татко, в моите мечти ток няма, и толкоз.
    Аз вярвам, че човекът е създаден
    да обича и да мечтае, и толкоз.

    Къде загубихме крилете си?
    Къде загубихме крилете си?
    Къде загубихме крилете си?
    Остана само перушината.
    Остана само перушината…

  5. Григор Says:

    Опа, това горе го пуснах аз, Комата, ама защо излиза твойто име там, хем уж чинно се изписах? Пак не моа са пребори с пустите му чудесии!

  6. Григор Says:

    Защото аз съм отговарял на коментари в блога ми от твоята машина (помниш ли онази вечер, като ми пусна Рони Дру? 🙂 ), и данните ми са останали по недоглеждане записани в браузера ти. Смени ги (освен ако самоличността ми не ти харесва 🙂 )

  7. LeeNeeAnn Says:

    Човек се ражда и има само мечтите си. После пораства и под влиянието на родителите си, училището и средата, изгражда ценностната си система и се оформя като личност.
    Но мечтите остават!
    Някои от тях се превръщат в желания, после в амбиции, след това в конкретни цели и накрая – в реалност!
    Някои от тях ние преследваме, някои от тях преследват нас…
    А други…
    Други, най-съкровените, остават скрити в най-недостъпните и отдалечени кътчета на душата и кротко се спотайват години наред, докато дойде времето за мечти …
    И тогава някои от тях се връщат сами, други се връщат с помощта на приятелите ни…

    Григор, благодарим ти, че помогна мечтата “LeeNeeAnn” да се превърне в реалност!

  8. Triumpha Says:

    Страхотни думи, докосна ме с тези размисли. 🙂

Leave a Reply