Дончо:
Григоре, това удари в едно много чувствително място!
Но… може би така трябва. За някои – така, за други – другояче.
Аз не искам да описвам разликите, защото първо ще съм банален, и второ – трябва да пиша много неща за места, които са ми мили и близки!
Но… това удари много точно!
Съжалявам за удара… Никак нямаше да е странно или невъзможно сега да пиша от някой друг континент. И мястото щеше да е чувствително и за мен (а то и сега е). Това колко места и неща тук са ми мили нямаше да се промени тогава, както сигурно не се е променило и за теб.
В ръкописа ми за имигрирането в Канада, за която споменах, има към две страници, посветени на това дали емигрирането е предателство, както твърдят някои хора. (Не помня колко от тях влезе в издадения вариант; определено имаше нещо.) Те завършват с простичко заключение: както никой няма право да съди тези, които остават, така никой няма право да съди и тези, които емигрират. Защото, като си погледна държавата, не знам кое е по-патриотичното.
Миро, от предишния ми запис, също е емигрант. Последвал своята “американска” софийска мечта. Както преди него пък са били емигранти дядо ми и родителите на баба ми, подгонили същата тази мечта, и дошли в София. Не толкова много преди тях в рода ми има други емигранти, едните от полетата около Елба, другите от степите около Фанагория. Като вторите пък са емигрирали там от Алтай, а са тръгнали затам, още по-рано, и може би заедно с първите, от това, което тогава е била Месопотамия. И може би заедно с трети, които пък са емигрирали направо тук… А пък край Тигър и Ефрат са дошли заедно от Африка.
Всъщност, и аз съм емигрант, винаги щом ми остане малко време. Грабвам книга, гледам филм, отпускам се в странен полусън-полутранс понякога, а ако съм прекалено уморен, просто заспивам и сънувам. И потеглям към друга планета, или някъде в миналото, или из паралелния свят на някой творец, или през пространствата вътре в мен. Срещам хора, които може и да са съществували някогя (макар и може би не точно каквито са описани), или може би ще съществуват някога (макар и може би не точно каквито ги виждам). Но, искам го или не, съм избягал оттук, някъде другаде. Защото там с нещо ми е по-лесно. Защото там е интересно, става нещо повече, има повече щастие…
Май почти всички българи сме емигранти в това отношение, без значение къде живеем – освен може би само непоклатимите простаци. Защото България е най-красивата страна на света, но и най-скапаната държава. И бягаме от нея, наяве или насън, в опит да запазим в себе си това, което ни прави хора. А ни гонят тези, които правят гуши от това да ни е такава държавата, и инвестират купища пари в това тя да остане такава. И които оплюват емигрантите публично като предатели – тъй де, как смее добитъкът да бяга от доенето и стригането? Ааа!…
Задържа ме в България не патриотизъм – нищо, че се смятам за патриот. Исках да си намеря момиче, с което да мога да отида където и да е. Да занеса щастието си там със себе си. А когато го имах – желанието да не го измамя и обрека на мизерен живот, дори ако то така ще ми вярва, а иначе ще ме изостави…
Не зная дали ще го намеря. Нито дали ще емигрирам с него. Но докато го търся, поне ще преча с каквото мога на тези, които ме гонят оттук със смрадта си. Защото докато още не си тръгнал, е все пак е по-лесно да не емигрираш, отколкото да емигрираш. 🙂
А и не съм убеден, че живеем с теб в различни страни, Дончо. Не ни ли свързва Интернет точно както преди сто години комшулукът – двама съседи? По въпроса може да се напише и още много, но нека да не е този път. То заслужава отделен запис. Някога.
Защото България е най-красивата страна на света, но и най-скапаната държава.
Колко е тъжно и колко вярно това…
Може би скоро и аз ще започна да си задавам същите въпроси, тъй като подобна дилема стои и пред мен вмомента… Но това е дълга тема…
Може би, т.е. със сигурност не е тук мястото на този коментар, но тъй като нямам друга комуникация с теб…
Та от много време се каня да ти кажа, мисля, че така и не съм го писал… Става въпрос за “Царството на сънищата”. мале, как не мога да се изразявам смислено… Та исках да кажа, че в него двамата ти главни герои сънуват един и същи сън, чието развитие могат да направляват сами. Това ми напомни на една моя идея от преди може би три години, на която написах първите няколко глави и последната(голяма грешка), в която 5тима студенти сънуват един и същи сън. Т.е. сънят започва по един и същи начин, а останалото зависи само от тях. В един момент започнаха дори да се срещат в съня си и т.н. Макар и сюжета да е подобен, идеите, които исках аз да внуша чрез него са много по-различни от твоите, но ми направи впечатление близостта и ми стана забавно и интересно…. Чудя се колко ли още хора са писали за това?…
Съгласен съм с теб. С това, което написа преди, и с това, което пишеш сега.
Аз не се смятам още за 100%-я емигрант – нека минат 20-тина години и тогава ще теглим чертата. Но днес (отново) ми беше мъчно за приятелите, за… за… за какво ли не.
Днес си говорихме с един много близък мой човек, който е при вас. И тя сподели радост вкъщи! Дай Боже все такива новини. Но (бога ми) – колко съжалявах, че физически ни разделят тези някакви си 2300 км.
Абе, няма смисъл да дрънкам глупости. Просто живота понякога върви така, че не е това, което си мислим. Затова аз поех обет пред себе си – никога вече дългосрочни планове! За жалост, този обет прилича на онзи “никога не казвай никога” – и както виждаш го нарушава.
Още не сме ходили до българското посолство тук (а трябва). Може би защото миналата седмица бяхме на събиране на местни емигранти… и имаше касетофон с чалга :(…
Ванка: Идеята съм я чел десетки пъти, най-различни автори, най-различни контексти, най-различни идеи. Това, което ти (надявам се) ще напишеш, ще бъде съвсем различно от моето. Така че – пиши!
Дончо: Винаги ще ти е мъчно. Ако си там – за тук. Ако си тук – за там. Ако не знаеш какво е там – за това, че не знаеш… Ако си човек, и не спираш доволно да трупаш вече само шкембе – винаги.
Освен може би за чалгата. 🙂
@Ванката: Преди време Дълбоките философски мисли, които ме обземат след 4-тата голяма ракия, ме наведоха до следния извод:
– “родината” и “страната” – това са ронините и приятелите – тези, които ние по принцип сме харесали и сме пуснали в нашата палатка;
– “държавата” – това са останалите.
Ако това е вярно (измислих го много отдавна, и от тогава избягвам повече от 200 г ракия, независимо от повода :P), тогава и твоите думи се връзват.
Истината обаче, както винаги, е някъде по средата. Аз твърдо вярвам, че хората правят животът си такъв, какъвто го искат. И поради това не мисля, че българинът (говорим за статистическата величина българин, а не за тебе, мене или Григор) не иска Промяна. Средният българин не иска:
– да се бори за заплатата си всеки ден
– да си плаща данъците
– да спазва правилника за движение
– …..
Поради това той и не държи сметка на останалите защо не го правят. Нещо повече – той е горд, ако може да се похвали как не го е направил <някое от горните>. Е, това е и основната причина като финал ти да удариш чертата за “скапаната държава”. И, естествено, да си прав.
Колкото за красивата страна – спор няма, България е красива страна. Но да мислиш че е “най-красивата”… това е същото като да си мислиш, че твоята жена е най-красивата :). Мило, симпатично… но безкрайно наивно, нали 🙂 ? По света има много красиви места, България просто е “нашето място”. Заринато с боклуци, но нашето си. “По” и “най” определители мисля, че тук не може да се слагат. Туй е точно толкова вярно, колкото че “българите сме първи (или втори, или трети, или някъде там) по интелигентност” – това не звучи особено правдиво, ако излязло изпод косматия гръден кош на бай Иван, облечен с промазан потник и мъчещ се да навре солидното бирено шкембе в багажника на Москвича, който вече 20 години (се мъчи да) поддържа :).
Съжалявам, ако съм засегнал някой. Това е моето мнение, и не желая да ангажирам никой с него!
Да, естествено, че ще е различно:) А дали ще го довърша… Може би с помощта на инициативата openwriters.net …
Дончо: Не мисля, че българинът по принцип не иска да си изкарва заплатата, да си плаща данъците, и да спазва правилника. Мисля, че българинът не иска:
– да си изкарва заплатата, когато тя е под размера на нормална социална помощ
– да си плаща данъците, когато срещу тях получава от страна на политиците вместо работа гьонсуратлък
– да спазва правилника, при положение че всяка мутра с лъскаво возило около него не го спазва, а полицаите й козируват…
В подкрепа ще приведа това как българите се държат в нормална бяла страна. (Нормалните българи, същите тези, които се държат в България както описваш. Криминалните типове се държат другояче, но не вярвам те да са показателни за която и да било нация.)
Българинът просто не е идиот, и знае, че в България, поне засега, да се държиш като порядъчен човек означава да даваш, без да получаваш, а взелите от теб да се гощават и да вдигат иронично тостове за здравето ти. Ако това един ден се промени, и българинът ще се промени, страшно бързо.
А това то да се промени зависи от нас. Знаем откъде се вмирисва рибата, значи знаем какво следва да се отреже от нея, за да не се вмирисва всичкото.
Ето, оригиналът на Оня линк
http://dilian.net/fun.php?id=13
май и тук става да го пусна
Добър е 🙂
Само че авторът май също не е излизал извън България, подобно на един от героите си. Или тялото му е излязло, но умът е останал тук, и като е гледал как живеят българите там, е видял каквито ги е виждал и оттук.
Българинът там живее като всеки нормален човек там. (Ако е нормален човек, а повечето са такива.) Някои режат салата и мият подове. Други пишат програми. Трети са шефове. И както всеки нормален човек там, и си плаща данъците, и спазва правилника, и всичко. А като го попиташ ще го прави ли и тук, ще ти се изсмее. Но след това ще ти обясни много ясно и точно защо не. Така че да го разбереш.
Ако, разбира се, умът ти е с теб, а не е останал на лаф с бай Стамат от линка. Или с разказвача от линка (това ще рече “лиричния герой”, а не “Велко Лазаров” – реалният автор може да е много различен като човек и мнение).