И пак айкидо

След като вчера писах какво ли не срещу спама, днес пък аз ще спамна читателите тук. 🙂

С предложение да се запишат да тренират айкидо.

Защо да тренират нещо ли? Помага, особено при претоварване с работа – знам го от личен опит. Разведрява човек, и прави работата му през другото време по-ефективна.

Защо точно айкидо ли? Въпрос на вкус е. На мен лично ми харесва, защото:

– има уникална за бойните изкуства философия – на хармония и ненасилие, на избягване на конфликта
– не е спорт, подчертава взаимопомощния елемент вместо състезателния – средство не за надпревара с другите е, а за път заедно с тях към самоусъвършенстване
– насочено е към използване на силата на противника – подходящо е за защита дори от слаби хора срещу силни.
– подобрява меко и без изцеждащи натоварвания физическата кондиция и координацията
– създава начин на мислене и възприемане на света, който според мен много добре пасва на свестен и приятен човек, и дава много голяма ефективност в действията, без агресивност и безогледност
– не на последно място, атрактивно и красиво изкуство е – правилно изпълнено, прилича на танц, удоволствие е да се гледа и изпълнява.
(Този момент, с красотата на изпълнението, на мен лично ми се губи. Признавам си го. 🙂 )

Здравословни ограничения пред тренирането на айкидо на практика няма. Не бих поканил на тренировка например болен на легло – но оттам нататък, твърде малко здравни проблеми биха били пречка. Ако някой има желание да тренира, но се съмнява дали здравето му е ОК, с удоволствие ще му дам консултация.

Пределна възраст за айкидо също няма. В някои видове карате (особено нападателните) например на 20 години вече си стар, за да започнеш – но в айкидо дори 60 не е твърде късна възраст. (Ако дойдете в някоя тренировъчна зала, най-вероятно ще можете да видите там човек, започнал около или над 50-годишна възраст – и ще видите, че с нищо не отстъпва на другите.)

Заздравява организма много добре, без да го претоварва. Особено подобрява движението и координацията. Доста от започващите да тренират са хора, които ако паднат, с гаранция ще си счупят нещо – само след година същите тези хора изпълняват премятания и падания, които ще видите само на най-екстремалните филми за бойни изкуства. И даже не се замислят колко “невероятно” изглежда това на околните, и как само преди година те не са си и представяли, че ще могат дори далеч по-лесни неща…

(На мен лично това вече ми е било от полза. Преди два месеца ми се наложи буквално да прескоча паркирано полско фиатче – от бегом да скоча над него, и да падна на ръце от другата страна. Понаръбих си малко гърба (мина ми още същия ден), но нищо повече; ако не беше опитът от тренировките, вероятно щях да съм потрошен целия…)

Ефективно е и като бойно изкуство. Вярно е, предимно на по-високите си нива – но там е наистина ефективно. Захватите и ключовете на айкидо работят и срещу пияни или дрогирани, които не биха се впечатлили от удар на карате, дори ако им изкара червата. Техниките му са предвидени да използват силата на противника – това, че той е по-силен от теб, се превръща в негов проблем…

Понякога може да бъде пристрастяващо. Имам познати, които са способни да тренират по няколко часа всеки ден, и да не им стига. Превръща се буквално в мироглед, начин на разбиране на света… Но аз лично си го ползвам като вид физкултура, и съм щастлив. Уважавам принципите и духа му, но не залитам по тях твърде силно.

Дали ще ви пасне непременно? Не зная. Всеки човек е различен.

Но и вие няма как да знаете, без да опитате. 🙂

23 Responses to 'И пак айкидо'

  1. Ники Says:

    Звучи чудесно! От край време искам да тренирам именно айкидо, най-вече поради нещата, за които пишеш. Качествата, които се развиват, са очевидни – особено някакво равновесие, което може да направи и най-невзрачния човечец харизматичен. Освен липсата на информация за местата (лесно поправимо), ме притесняват и някои здравни неща, които се вписват в предложената от теб консултация. И затова след твое разрешение ще ти ги пратя на мейла.

  2. itilien Says:

    Здравей! Не се познаваме, но видях коментара ти на сайта на Сашо и прочетох разказа ти. Страхотен е! Ще прочета и другите. Реших да надникна в блога ти и първото на което попадам е пост за айкидото. А си мислех, че по българските блогове това е непозната дума. Тренирах две години айкидо и мога само да добавя, че редовните посещения в залата те научават да обичаш ближния си без оглед на пол и възраст. Противниците ти или по-точно партньорите ти са и деца, и ученици, и младежи, и госпожици, и дядовци и всякакви. (Единият например адски приличаше на Жан-Люк Пикар, а друг – на Били Зейн ;-)) Всеки ти предлага себе си, за да се учиш върху него на това изкуство. Е, как да не ги обичаш тези хора? Особено като ти кажат: “Така не ме боли, пробвай иначе” 😉
    Но – сериозно – почваш да усещаш тялото си по друг начин, самочувствието ти се променя, полека разбираш, че боят и танцът дават еднаква емоция и не са противоположности. Срещаш различни хора и разбираш, че силата им никога не им е написана на челото и че външния вид е без значение за танца или за техниката, която ще направите. А на духа и уменията на някои просто сваляш шапка.
    Приятни тренировки!

  3. Таня Says:

    Григи, я дай малко повече информация – кога и къде се провеждат заниманията. Калин също ми беше разказвал за айкидото и ми е интересно поне веднъж да видя какво е.

  4. Григор Says:

    Ники: Знаеш мейла ми – с удоволствие ще те консултирам. 🙂

    Itilien: Благодаря! 🙂

    Таня: Занимания има на доста места и по доста различно време. Аз ходя на “Дескрим” (това е в Дружба-1, близо до спирката на трамвай 20 и не помня кои тролеи, до млечната борса). Тренировките са вторник и четвъртък от 18:45, и събота от 11:00, по час и половина. Залата е голяма, застлана цялата с татами, и отоплена. Преподавателят – Пламен Цолов – е страхотен. 🙂

    Само дето не зная дали от един път ще видиш наистина какво е. Всеки път упражняваме различни неща, понякога по-атрактивни, понякога по-скучно изглеждащи (но много често страховито ефикасни), изобщо, струва си да дойде човек и повече от веднъж – било да гледа, а било и да се пробва. Ако нямаш кимоно, един анцуг е отлично начало. 🙂

    Ако някой се интересува да дойде – нека ми пише. Ще се уговорим кога и как да се видим, за да го заведа. 🙂

  5. iv Says:

    Здравей Гриша!
    С удоволствие ще дойда не само да гледам!
    Само да намеря мъничко време,бих започнал с удоволствие!
    Твой “Коен”
    Присъединявам се към теб по въпроса за публикацията на
    карикатурите!

  6. Васил Колев Says:

    Хм… на мене лявото рамо ми се вади, дясното скърца застрашително, това проблем ли ще е ?:) Да не говорим за навика ми като за спорт да си блъскам боксовата круша вкъщи, който май също не помага много на ставите 🙂

  7. Емил Says:

    Интересува ме живо айкидото. Пламен Цолов ми е стар приятел, но за съжаление съм му загубил координатите. Ще съм благодарен, ако ми дадете някакъв телефон.

  8. Григор Says:

    Моят телефон е 088-7373422. А пък тренировките, които води Пламен, са в зала “Дескрим”, вторник и четвъртък от 18:45, и събота от 11:00. Заповядайте! 🙂

  9. Дончо Says:

    Хм, ДРУЖБА-1, трамвай 20… Мога само да кажа, че определено ще имаш нужда от айкидо, ако ходиш честичко да тренираш на това место.
    Написал си го ужасно зарибяващо, аз чак се замислих дали да не потърся клуб тук. Още повече, че откакто Веси се е зарибила с тая йога аз се чувствам източно-поизостаналия в семейството.
    Но иначе съм голям мързел, така че се съмнявам че освен добри намерения ще успея да постигна нещо повече.

  10. Алекс Says:

    @Дончо: ааа, ай сега ще се обиждаме на локация 😛 В защита на настоящото местожителство нека спомена само това, че в престижния “Дианабад” сме били обирани хем всеки от семейството по пътя (в тамошните транспорти), хем и самият апартамент, била съм преследвана от разни хора с разни намерения 3 или 4 пъти и това в по-добрата половина на квартала, който като цяло е хубав.

    В “Дружба”, за която и аз бях чувала каквото ти казваш, за 4 години съм имала проблем само с няколко помияра – визирам бездомни кучета ;-)) – и макар да се засичаме нерядко с буйна младеж и неустойчиви хора, лъхащи дружелюбно на алкохол, никой не ме е закачил; същото се отнася до квартирата, чиято врата е толкова очевидно лабилна, че повече от настойчив поглед не ти е нужен, за да влезеш. Но никой не го е правил. А момчето, което ми живее два етажа над главата, е арестувано многократно за кражби по апартаменти. Но когато преди година си бях забравила ключа на вратата, звънна да ми каже да си го взема.

    Та така за кварталите в София, снобари такива 😛

  11. Григор Says:

    Дончо: За мързела – не се безпокой, то е малко като наркотик. Почнеш ли го, ти се ще и още – особено след като усетиш, че реално те учи на това-онова. Включително неща, нямащи нищо общо с побоищата.

    Алекс: Нормално е в по-луксозните квартали да те обират по-често. Чувал съм комични истории, в които в даден апартамент се напъхват едновременно две банди, и “преговорите” им едва не докарват полицията…

    А иначе, най-безпроблемен откъм кражби е жк “Полигона” – кварталът на военните към КСВ. Причината се побира в едно изречение: във всяко жилище има задължително поне по един пистолет…

  12. Дончо Says:

    Мда. Бяха ми казвали това за Полигона, когато щях да вземам един апартамент на 1-я етаж там. Не го взехме, но сега не бих се замислил вече (на сегашия си акъл)…

    Алекс, отде измисли Дианабад? Аз в Дианабад съм живял… никак…? Сега живея на место, където кражбата влиза във вестниците, така че кражби практически няма. Не говоря за Копенхаген, който е огромен конгломерат от какво ли не, а за кварталчето-селце, където живея в момента.

  13. Plamen Says:

    Хай, момчета! Като чета дискусията за айкидото и направо ми се приисква да ви събера на една демострация (вход 0.01 лв). Ако желае, Емо ще дойде да ми партнира като уке и ще получи на място номера на телефона ми. Да се приготви за атаки с нож (без вилица), но преди това да си припомни паданията. Ако след демонстрацията някой пожелае, може да остане на тренировката, и ако тя също му хареса, може да дойде още една седмица на тренировки безплатно. За да се убеди, че айкидо”става” или окончателно да заяви, “Туй за нищо не става”. Та смятайте се за поканени. Вижте с Гришата как може да организираме нещата и насрочваме една събота за демонстрация. Това е моето делово предложение за всички вас. Казвайте!

  14. tomi Says:

    Грироре аз съм Томи тренирахме заедно преди и се чудя дали да не почна пак , но незнам къде дай си скайп или нещо друго 🙂 .

  15. Григор Says:

    @tomi: Към момента и аз не тренирам никъде – смятам скоро пак да почна, но в момента нямам време. Скайп не ползвам, адресът ми е grigor в този сайт. 🙂

  16. tomi Says:

    тренираш ли нещо друго в момента или не ?

  17. Григор Says:

    @tomi: В момента не. Когато пак почна, ще е пак айкидо. 🙂

  18. Oleg Says:

    Здравей!

    Знам, че пиша под тема с почти 7 годишна давност, но едва сега попадам на нея, независимо, че твоя блог ми е в RSS четеца.

    От много време все се каня да се запиша да тренирам айкидо, и… абе не се случва. За съжаление, от 2007 година имам диагностицирана дискова херния на ниво L5-S1. С изключения на острия период (около 1-2 месеца), когато всъщност е настъпил пробива, не съм имал някакви проблеми. Е, от време на време усещам известна слабост в десния крак, но нито е изтръпвал или ствал безчувствен тук-там (както беше в началото). Същевременно карам колело, и дневено минавам пеша поне 3-4 километра. Ако не се претоварвам, не усещам проблем.

    Та, при такова заболяване, и в описаното моментно състояние, ставам ли за тренировки по айкидо?
    За мен ще е ценно твоето мнение, защото освен, че ти самия тренираш, си и с медицинско образование, и това по моемо те прави идеалния компетент (има ли такава дума ‘компетент’?).

  19. Григор Says:

    @Oleg: Не съм особен компетент, но мисля, че айкидото не е много подходящо за хора с дискови хернии. В класическия си вид то товари кръста доста сериозно. Може би някаква доста модифицирана версия, която да спестява натоварването на кръста, да е подходяща. Ако обаче имах дискова херния, бих предпочел да заложа на сигурно и да потърся друг вид спорт. Особено ако има и инервационни проблеми (изтръпването в десния крак).

  20. Oleg Says:

    Благодаря ти!

  21. kriso Says:

    kude da namerq klub za trenirane na aikido v drujba 1

  22. kriso Says:

    ako znae6 nqkoi v drujba 1 i mi go kaje6 6te sum ti mnogo blagodaren

  23. Григор Says:

    @kriso: Едно време в „Дескрим“ водеше тренировки Еди Германов, но не знам дали е още там.

Leave a Reply