Плановете на Иран (Антиислямските карикатури – 2)

Чета днес, че Иран бил привикал нашия посланик, и му дърпал ушите жестоко заради препубликуването у нас на антиислямските карикатури на Юландс-Постен (вижте предишния ми запис).

(Посланикът, естествено, му ******* *******, но някой да е очаквал нещо друго от наш политик?)

Чета, и си спомням една друга тема из медиите – за атомната програма на Иран. Как иранците не поискаха да се откажат от плановете да обогатяват уран, и накрая въобще отрязаха МАГАТЕ и ООН от контрол.

Когато го направиха, си помислих – имат известно право. В края на краищата, откъде-накъде държавите, които имат ядрено оръжие, ще забраняват на други да се сдобият с него? (Ако някой още си мисли, че става дума за обогатяване за мирни цели, да ходи да се мести на Марс. Този свят определено не е ориентиран спрямо него.) Писнало ми е до гуша от лицемерието на някои държави (и особено на САЩ начело с Буш-младши). На път са да превърнат думи като “свобода” и “демокрация” в посмешище, с това как ги използват като прикритие за абсолютно егоистични и брутални намеси навсякъде по света. Даже мъничко се зарадвах, че Иран им даде урок.

Сега обаче забелязвам и че Иран няма капка скрупули да се меси във вътрешните работи на другите държави. И то не за значими работи като човешката свобода, а дори за такива като какво имат право хората в тях да говорят (и рисуват), и какво – не. Сложиха по безпардонност САЩ в малкия си джоб (не беше лесно, но успяха). Ако се сдобият пък и с атомно оръжие, колко ще са скрупулите им да го използват за щяло и нещяло? Сигурно не много повече.

Така че промених мнението си. Смятам, че в този случай вземането на експедитивни мерки срещу Иран от Съвета за сигурност е не просто оправдано, а необходимо. Надявам се едни по-категорични санкции да свършат работа. Ако обаче не помогнат, бих одобрил и военна намеса – както примерно Израел преди години бомбардира и унищожи атомния център на Саддам Хюсеин в Ирак. Мисля, че спирането на една толкова безогледна държава да се сдобие с повече сила оправдава тези средства.

Най-сетне, смятам и че една демонстрация пред иранското посолство, която да защити свободата на словото, би била уместна и необходима. (Без никакви изстъпления. Силата й е в единството на хората зад една идея, а не във вандализма и бабаитлъка.) Ако има други, които да не се боят – нека се уговорим кога и как!

13 thoughts on “Плановете на Иран (Антиислямските карикатури – 2)

  1. Калин

    *усмих, никак не развеселен*

    “…За мен ключът е тъкмо тук – да се опитваме, с всеки наш поглед и въпрос, да разберем другия издълбоко; и едва когато сме успели да заговорим на език, в който поне половината думи означават едно и също, да си позволяваме да даваме оценка за него, нея, тях, за онова, което правят, на което реагират. Иначе ни грози опасността просто да сме вдигнали знамето* на Позицията си – а воинският ни инстинкт за сбиране под разветите знамена, уви, още е жив.”

    Reply
  2. Вени

    Аз съм “за” 🙂 Обаче да е весело, да е купон, а не протест. За целта си представям да има нещо като голям плакат, на който са нарисувани Иисус и Мохамед. Мохамед с голяма цицина (или синьо затворено око) нацупен, сърдит го гледа изпод вежди, а Иисус виновно протяга ръка и вика “не се сърди ве, пич, не исках да те цапна насериозно”. Жалко, че не мога да рисувам 🙁 Мисля, че това би сложило подобно събитие в друга плоскост извън конфронтационната дихотомия.

    Reply
  3. itilien

    Уви, войнстващите тълпи няма да разберат хумора. 🙂
    На всичкото отгоре тия вълнения тръгват 3-4 месеца след първоначалното публикуване на карикатурите. Явно са повод, а не причина за насилието.
    Тоест и да спорим за правото на глас – не то е причината за конфликта и такъв спор няма да доведе до никъде. Така че – да не надуваме още горещ въздух във балона им, наречен “религиозен проблем”.

    Reply
  4. Григор Post author

    Бих предложил, ако има как, умишлено да изместим проблема към свободата на словото (например като започнем мероприятието с публично извинение към всички, обидени от тези карикатури). Ако има по-речовити, може да се опитат да обяснят с микрофон за какво не става дума, и за какво става.

    Бих дал и идея за плакат в добавка към тази на Вени: Мохамед и Исус, застанали на облак, се държат ръка за ръка, а със свободните ръце се прикриват от камъни, домати и факли, които летят отдолу, откъм страната на всеки по другия. И си мислят в хор: “И тези хора твърдят, че ни защищават!”

    Reply
  5. chaotic

    след като одобряваш бомбандировка над “военни” цени значи можем да направим акция и тук – примерно да хванем няколко мюсюлмани и да ги тъпчем насила със свинско?

    Reply
  6. itilien

    Много позитивно, наистина, хареса ми, само дето как ще избегнеш проблема със забраната за изобразяването на Мохамед? 😉

    Reply
  7. Григор Post author

    chaotic: Не разбрах къде е връзката. Нито пък дали в нея не би могло да се предложи примерно да забраним исляма, да направим циганите на сапун, или да преместим връх Мусала в Черно море…

    itilien: Предполагам, че в точно този контекст мюсюлманите няма да протестират особено срещу изобразяването му. Всъщност, убеден съм.

    Reply
  8. Дончо

    @Григор: Предполагаш, но не си сигурен. По същия начин, както датските карикатуристи предполагаха, ама не бяха сигурни какво ще стане след публикацията.
    А това, което стана, е “от нищо-нещо”. Защото както се каза вече неведнъж: карикатурите не са причина, а повод за протестите.
    100% подкрепям мнението ти за Иран. Само ми е чудно на колко още хора им трябват поредните доказателства за това защо едно ислямистко управление не трябва да разполага с оръжия за масово унищожение.
    Това е война – независимо дали я желаем или не и дали я приемаме или не. Война между два свята, водени от различни религии и поради това постигнали различен прогрес в развитието си. Ако стоим като истукани на бойното поле и си повтаряме “аз съм над тези неща, мен това не ме засяга”, рано или късно някой случаен куршум ще ни улучи и ще ни промени светогледа. Ако не ни улучи смъртоносно, разбира се!

    Reply
  9. Ванката

    Извинявам се за твърде закъснелия коментар, но доста време не се бях зачитал. Въпреки това смята, че не е късно, защото това, което искам да кажа е по-скоро свързано с настроението ти като цяло, а не пряко с карикатурите и атомното оръжие на Иран.
    Ти твърдиш, че ако строгите санкции на Съвета за сигурност не помогнат си склонен да се съгласиш с военна намеса. Да постигнем мир с война е смешно. Наскоро четох изказване ако не се лъжа на вътрешния министър на Иран, който образно казано твърдеше: Всеки който наруши суверенитета ни, навлизайки в нашите граници, ще гризне дървото и ще изгори с него.
    Изказването му по грубост граничеше с моята интерпретация. Военна намеса само ще озлоби народа на тази страна и ще стане по-лошо. Така го виждам аз. За мен всяка война води до озлобление, а всяко озлобление до война и така в магичния кръг докато не бъде изличено всичко.
    Иран не трябва да има ядрено оръжие. Както такова не трябва да имат и Русия, САЩ, Пакистан, Китай(ако не се лъжа).
    Всички сме наясно от изхода от употребата на такова оръжие. Твърденията, че то поддържа status quo и всява страх от войната са очевидно прах в очите. Войни имаме от край време из целия свят. Америка си развява байряка на три океана, Русия се опитва отново да се превърне в супер сила. Ако напрежението ескалира с още само една капка лудите като Буш едва ли ще се замислят много за живота на тази планета.
    Според мен е време да съобщим на света, че не искаме ядрено оръжие въобще да съществува, а не само че Иран няма право. Нека се върнем към танковете. Те поне дават някаква надежда, че след една Война, каквато се задава, може и да останат по един Адам и една Хава, които да създадат едно здраво поколение, а то друго едно…
    С всичко това исках да кажа, че насилие спрямо Иран няма да постигне никакви цели и няма да доведе до нищо позитивно…

    Reply
  10. Григор Post author

    Уви, Ванка, точно това е най-лошото.

    Единствената цел, която ще постигне насилието срещу Иран, ще е да ги спре да създадат атомно оръжие. Като това ще е на цената на хиляди жертви, и на унижен и озлобен народ.

    По-страшно от тази цена е само едно – Иран да придобие атомно оръжие. Стане ли това, след не твърде много време вече ще има милиони жертви, атомно заразени държави, и още по-унижени и озлобени народи (ако е останало нещо от тях). Или – по-вероятно, но не по-приятно – ще имаме смачкани държави и народи, принудени да изповядват принципи и правила, наложени им със сила. И отново хиляди или дори милиони жертви, този път не на война, а на репресии…

    Иначе си прав – ядрено оръжие не бива да съществува. Каквото и да е оръжие за масово унищожение на бива да съществува. Лошото е, че този дух вече е извън бутилката… Докато другият, атомното оръжие на Иран, все още е в нея. И ще е малко по-лесно да бъде спрян да не излезе.

    А може би едно добро решение би било да се помогне на Иран да махне от власт фундаменталистите, и да си избере за управляващи някакви по-нормални хора. Може би прозападно настроени, може би проислямски – но нормални.

    Тогава вече поне мен не би ме било толкова страх от това Иран да има атомна програма – или дори атомно оръжие.

    Reply
  11. Григор Post author

    @симеон: Драги, одобрих ти коментара специално за да се види що за хора подкрепят тази кауза. Правописът ти не просто говори, а крещи някои неща за теб…

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *