Плановете на Иран (Антиислямските карикатури – 2)

Чета днес, че Иран бил привикал нашия посланик, и му дърпал ушите жестоко заради препубликуването у нас на антиислямските карикатури на Юландс-Постен (вижте предишния ми запис).

(Посланикът, естествено, му ******* *******, но някой да е очаквал нещо друго от наш политик?)

Чета, и си спомням една друга тема из медиите – за атомната програма на Иран. Как иранците не поискаха да се откажат от плановете да обогатяват уран, и накрая въобще отрязаха МАГАТЕ и ООН от контрол.

Когато го направиха, си помислих – имат известно право. В края на краищата, откъде-накъде държавите, които имат ядрено оръжие, ще забраняват на други да се сдобият с него? (Ако някой още си мисли, че става дума за обогатяване за мирни цели, да ходи да се мести на Марс. Този свят определено не е ориентиран спрямо него.) Писнало ми е до гуша от лицемерието на някои държави (и особено на САЩ начело с Буш-младши). На път са да превърнат думи като “свобода” и “демокрация” в посмешище, с това как ги използват като прикритие за абсолютно егоистични и брутални намеси навсякъде по света. Даже мъничко се зарадвах, че Иран им даде урок.

Сега обаче забелязвам и че Иран няма капка скрупули да се меси във вътрешните работи на другите държави. И то не за значими работи като човешката свобода, а дори за такива като какво имат право хората в тях да говорят (и рисуват), и какво – не. Сложиха по безпардонност САЩ в малкия си джоб (не беше лесно, но успяха). Ако се сдобият пък и с атомно оръжие, колко ще са скрупулите им да го използват за щяло и нещяло? Сигурно не много повече.

Така че промених мнението си. Смятам, че в този случай вземането на експедитивни мерки срещу Иран от Съвета за сигурност е не просто оправдано, а необходимо. Надявам се едни по-категорични санкции да свършат работа. Ако обаче не помогнат, бих одобрил и военна намеса – както примерно Израел преди години бомбардира и унищожи атомния център на Саддам Хюсеин в Ирак. Мисля, че спирането на една толкова безогледна държава да се сдобие с повече сила оправдава тези средства.

Най-сетне, смятам и че една демонстрация пред иранското посолство, която да защити свободата на словото, би била уместна и необходима. (Без никакви изстъпления. Силата й е в единството на хората зад една идея, а не във вандализма и бабаитлъка.) Ако има други, които да не се боят – нека се уговорим кога и как!

13 Responses to 'Плановете на Иран (Антиислямските карикатури – 2)'

  1. пейо Says:

    твърде лесно

  2. Калин Says:

    *усмих, никак не развеселен*

    “…За мен ключът е тъкмо тук – да се опитваме, с всеки наш поглед и въпрос, да разберем другия издълбоко; и едва когато сме успели да заговорим на език, в който поне половината думи означават едно и също, да си позволяваме да даваме оценка за него, нея, тях, за онова, което правят, на което реагират. Иначе ни грози опасността просто да сме вдигнали знамето* на Позицията си – а воинският ни инстинкт за сбиране под разветите знамена, уви, още е жив.”

  3. Вени Says:

    Аз съм “за” 🙂 Обаче да е весело, да е купон, а не протест. За целта си представям да има нещо като голям плакат, на който са нарисувани Иисус и Мохамед. Мохамед с голяма цицина (или синьо затворено око) нацупен, сърдит го гледа изпод вежди, а Иисус виновно протяга ръка и вика “не се сърди ве, пич, не исках да те цапна насериозно”. Жалко, че не мога да рисувам 🙁 Мисля, че това би сложило подобно събитие в друга плоскост извън конфронтационната дихотомия.

  4. itilien Says:

    Уви, войнстващите тълпи няма да разберат хумора. 🙂
    На всичкото отгоре тия вълнения тръгват 3-4 месеца след първоначалното публикуване на карикатурите. Явно са повод, а не причина за насилието.
    Тоест и да спорим за правото на глас – не то е причината за конфликта и такъв спор няма да доведе до никъде. Така че – да не надуваме още горещ въздух във балона им, наречен “религиозен проблем”.

  5. Григор Says:

    Бих предложил, ако има как, умишлено да изместим проблема към свободата на словото (например като започнем мероприятието с публично извинение към всички, обидени от тези карикатури). Ако има по-речовити, може да се опитат да обяснят с микрофон за какво не става дума, и за какво става.

    Бих дал и идея за плакат в добавка към тази на Вени: Мохамед и Исус, застанали на облак, се държат ръка за ръка, а със свободните ръце се прикриват от камъни, домати и факли, които летят отдолу, откъм страната на всеки по другия. И си мислят в хор: “И тези хора твърдят, че ни защищават!”

  6. chaotic Says:

    след като одобряваш бомбандировка над “военни” цени значи можем да направим акция и тук – примерно да хванем няколко мюсюлмани и да ги тъпчем насила със свинско?

  7. itilien Says:

    Много позитивно, наистина, хареса ми, само дето как ще избегнеш проблема със забраната за изобразяването на Мохамед? 😉

  8. Григор Says:

    chaotic: Не разбрах къде е връзката. Нито пък дали в нея не би могло да се предложи примерно да забраним исляма, да направим циганите на сапун, или да преместим връх Мусала в Черно море…

    itilien: Предполагам, че в точно този контекст мюсюлманите няма да протестират особено срещу изобразяването му. Всъщност, убеден съм.

  9. Дончо Says:

    @Григор: Предполагаш, но не си сигурен. По същия начин, както датските карикатуристи предполагаха, ама не бяха сигурни какво ще стане след публикацията.
    А това, което стана, е “от нищо-нещо”. Защото както се каза вече неведнъж: карикатурите не са причина, а повод за протестите.
    100% подкрепям мнението ти за Иран. Само ми е чудно на колко още хора им трябват поредните доказателства за това защо едно ислямистко управление не трябва да разполага с оръжия за масово унищожение.
    Това е война – независимо дали я желаем или не и дали я приемаме или не. Война между два свята, водени от различни религии и поради това постигнали различен прогрес в развитието си. Ако стоим като истукани на бойното поле и си повтаряме “аз съм над тези неща, мен това не ме засяга”, рано или късно някой случаен куршум ще ни улучи и ще ни промени светогледа. Ако не ни улучи смъртоносно, разбира се!

  10. Ванката Says:

    Извинявам се за твърде закъснелия коментар, но доста време не се бях зачитал. Въпреки това смята, че не е късно, защото това, което искам да кажа е по-скоро свързано с настроението ти като цяло, а не пряко с карикатурите и атомното оръжие на Иран.
    Ти твърдиш, че ако строгите санкции на Съвета за сигурност не помогнат си склонен да се съгласиш с военна намеса. Да постигнем мир с война е смешно. Наскоро четох изказване ако не се лъжа на вътрешния министър на Иран, който образно казано твърдеше: Всеки който наруши суверенитета ни, навлизайки в нашите граници, ще гризне дървото и ще изгори с него.
    Изказването му по грубост граничеше с моята интерпретация. Военна намеса само ще озлоби народа на тази страна и ще стане по-лошо. Така го виждам аз. За мен всяка война води до озлобление, а всяко озлобление до война и така в магичния кръг докато не бъде изличено всичко.
    Иран не трябва да има ядрено оръжие. Както такова не трябва да имат и Русия, САЩ, Пакистан, Китай(ако не се лъжа).
    Всички сме наясно от изхода от употребата на такова оръжие. Твърденията, че то поддържа status quo и всява страх от войната са очевидно прах в очите. Войни имаме от край време из целия свят. Америка си развява байряка на три океана, Русия се опитва отново да се превърне в супер сила. Ако напрежението ескалира с още само една капка лудите като Буш едва ли ще се замислят много за живота на тази планета.
    Според мен е време да съобщим на света, че не искаме ядрено оръжие въобще да съществува, а не само че Иран няма право. Нека се върнем към танковете. Те поне дават някаква надежда, че след една Война, каквато се задава, може и да останат по един Адам и една Хава, които да създадат едно здраво поколение, а то друго едно…
    С всичко това исках да кажа, че насилие спрямо Иран няма да постигне никакви цели и няма да доведе до нищо позитивно…

  11. Григор Says:

    Уви, Ванка, точно това е най-лошото.

    Единствената цел, която ще постигне насилието срещу Иран, ще е да ги спре да създадат атомно оръжие. Като това ще е на цената на хиляди жертви, и на унижен и озлобен народ.

    По-страшно от тази цена е само едно – Иран да придобие атомно оръжие. Стане ли това, след не твърде много време вече ще има милиони жертви, атомно заразени държави, и още по-унижени и озлобени народи (ако е останало нещо от тях). Или – по-вероятно, но не по-приятно – ще имаме смачкани държави и народи, принудени да изповядват принципи и правила, наложени им със сила. И отново хиляди или дори милиони жертви, този път не на война, а на репресии…

    Иначе си прав – ядрено оръжие не бива да съществува. Каквото и да е оръжие за масово унищожение на бива да съществува. Лошото е, че този дух вече е извън бутилката… Докато другият, атомното оръжие на Иран, все още е в нея. И ще е малко по-лесно да бъде спрян да не излезе.

    А може би едно добро решение би било да се помогне на Иран да махне от власт фундаменталистите, и да си избере за управляващи някакви по-нормални хора. Може би прозападно настроени, може би проислямски – но нормални.

    Тогава вече поне мен не би ме било толкова страх от това Иран да има атомна програма – или дори атомно оръжие.

  12. симеон Says:

    да го духа6 да жижее иран

  13. Григор Says:

    @симеон: Драги, одобрих ти коментара специално за да се види що за хора подкрепят тази кауза. Правописът ти не просто говори, а крещи някои неща за теб…

Leave a Reply