За руската и украинската артилерия… и не само

Разказаха ми нещо, което ме замисли.

Във войната в Украйна руската артилерия действа по класическия начин от Втората световна война. Дислоцира се батареята, приготвя се за стрелба и чака заповеди от комбата по какво да стреля. Право на избор къде да се дислоцира, по кого да стреля и т.н. няма – прави се каквото е заповядано. Без заповед само се отбранява, ако я атакуват. (Ако не ѝ е забранено и това.)

Украинската артилерия е пръсната на малки единици – често дори само едно оръдие. Имат (доста голям) район, в който да се дислоцират – те си избират къде точно, кога и къде да се местят и т.н. Централни заповеди почти няма. Вместо тях има приложение за смартфони. Операторите на дронове въвеждат в него координати на забелязаната цел, оръдейците – данни за позицията си, и приложението моментално им дава данни за поставяне на оръдието, за да бъде ударена конкретната цел с висока точност. Стрелят по нея на които оръдия е в обсега и според важността ѝ. Децентрализирано управление на огъня.

Като резултат украинската артилерия често дори успява да надмине руската като ефективност и резултатност. Въпреки че е няколко пъти по-малка, и с изключение на доставените от Запад към 10% от оръдията ѝ, по-стара и по-хилава от руската. Унищожението на руската армия при опитите ѝ за създаване на плацдарм през Сиверски Донец го демонстрира изключително убедително… А в същото време е много по-малко уязвима от руската – единично оръдие се мести и крие много по-лесно, поразява се със стандартна артилерия много по-трудно и т.н.

А толкова ли са изостанали руснаците, че не прилагат същото? Нямат ли си кадърни програмисти?

О-хо-хо! Имат, и още как! 98% от ботнетовете са реализирани и контролирани от руснаци. Вярно е, не от случайни киберкримки, а от поделение 26165 на ГРУ – хакерите на руската армия. Но това ги прави не по-малко, а по-достъпни за военни цели. А киберпрестъпността печели и плаща доста, лесно наема качествен талант, иска се изключително майсторство, за да си водещ сред нея. Очевидно хакерите на ГРУ са.

А защо тогава не го правят?

Защото подобно приложение би нарушило принцип номер едно на руската армия – тя е, за да изпълнява заповеди. В нея личната инициатива се поощрява единствено когато е в изпълнение на конкретна заповед, и дори тогава не винаги. Във всички други случаи се хвали на думи и наказва на дело.

А това е заради един фундаментален факт. Под „капиталистическата“ боя Русия продължава да е феодална държава.

Например в нея изгодните бизнеси се водят юридически собственост на съответните олигарси, но реално са тяхно ленно владение, дадено им за вярна служба. В момента, в който „сеньорът“ прецени, че друг би му служил по-добре, владението преминава в „собственост“ на този друг, срещу непублична сума (като правило нула). Ако настоящият му „собственик“ не е наясно със системата – примерно се заблуждава, че бизнесът е наистина негова собственост – му се случва каквото ще му докаже грешката му (Ходорковски, anyone?). Подобно е положението и с всички други видове „владения“ – високи постове, привилегии и т.н.

Размерът и важността на „владението“ се определя от точно едно нещо – до каква степен „собственикът“ му е над закона. Това не винаги съвпада с обичайните представи. Например типичният армейски генерал командва като минимум бригада, няколко хиляди войници и огромно количество бойна техника, а лейтенантът от „службите“ често няма нито един подчинен и единственото му оръжие е един пистолет. Ако обаче лейтенантът изкомандва генерала да му пази колата, генералът ще го изпълни на мига, въпреки че лейтенантът официално е много далеч под него в йерархията. Просто „службите“, като реално политическа полиция, са благородническа категория безусловно над всички други, тъй като са по-доверени на властта от всички други. Съответно идеята, че можете да им се опънете за нещо, или да ги съдите, би разсмяла нормалния руснак.

Затова за Русия безпрекословното подчинение в армията е от върховна важност. Заради тежкото си въоръжение армията е по-силова институция дори от „службите“, а в същото време е много по-малко доверена на феодалната върхушка. Позволи ли се в нея култура на самоинициатива, върхушката е под заплаха, по-страшна от външните врагове. За всяка феодална върхушка най-страшният ѝ враг е простолюдието, което тя тъпче – а армията е набрана предимно от него… Затова подобна гъвкавост, базирана на самоинициатива, няма да бъде допусната в руската армия дори при риск за загуба на войната.

Накратко, Русия е феодализъм с тънък до прозрачност слой капиталистическа боя отгоре. Докато Украйна е доста несъвършена и дори с феодални остатъци демокрация, но все пак по-скоро демокрация. Затова тя може да си позволи да даде свобода на инициативата на бойците си – може да разчита на лоялността им. Докато Русия няма как да посмее да ѝ разчита.

А свободата на инициативата и гъвкавостта при изпълнение на задачи са огромни предимства в съвременната война. На теория най-ефективното ѝ постижение, интеграцията на видовете оръжия и родовете войски, е чисто командна задача. На практика обаче, подобно на икономиката, съвременната военна обстановка е твърде сложна и динамична, за да може да бъде обхваната адекватно от централизирана командна система. Съответно делегирането на инициатива и децентрализирането на действията носят огромен плюс. През 1982 г. Израел успява да разгроми многократно по-многобройните арабски армии основно защото позволява инициатива и децентрализиране на действията. Това, че израелската армия е въоръжена със западно оръжие, а арабските с руско, също е фактор, но с по-малко значение.

Ето затова Украйна, въпреки че има няколко пъти по-малки човешки и военни ресурси от Русия, има отлични шансове да спечели тази война. Тя е по същество война на капитализма срещу феодализма. Виждали сме я неведнъж, и на военния фронт, и на икономическия, и на социалния. Знаем как свършва.

А и не е зле да се замислим над още нещо. През 2014 г. Украйна успя да изкара от властта част от руските агенти там. Малко, но все пак. Като резултат, за само 8 години доста украинци стигнаха дотам да карат коли, които по българските критерии изглеждат луксозни. И завистливите ганьовци ги плюят за това. Вместо да се замислят защо те не карат такива – и какво е нужно, за да получат един ден тази възможност.

Всъщност, не за да я получат те – за да я получим всички в България… Те няма да го проумеят. Ако бяха способни на това, нямаше да са завистливи ганьовци. Но може би ние, които смятаме себе си за извън тази група, е добре да вземем мерки по въпроса.

4 Responses to 'За руската и украинската артилерия… и не само'

  1. Jogy Says:

    Чудя се какво ли е положението с българската армия в момента.

    Преди време, когато имаше още задължителна казарма, според мен тя беше докрая организирана по руски/съветски образец, наблягаше се на послушанието и безпрекословноти изпълнение на заповеди, и пълна с безмислени занимания като маршируване, за сметка на каквато и да е по-серизона бойна подготовка.

    Дали са се подобрили нещата с прехода към професионална армия на страна член на НАТО, или не много?

  2. Веско Says:

    Longanlon коментира във фб:

    “Това, че Григор споменава накрая Израел и войната през 82-ра е интересно, защото след тази война (доколкото си спомням от книгата “Нация новатор”) някои израелски генерали са разследвани от трибунал за… прекалено точно спазване на заповедите на централния щаб. Още преди 40 години, като командири на фронта, от тях е била очаквана инициатива, а не сляпо подчинение на заповеди от щаба, който е далеч от бойната обстановка.”

  3. Иван Says:

    Отличен текст, но финалът разваля общото впечатление: добра идея е да се изкарат руските агенти от властта, но да се счита че това задължително ще причини икономически успех (както и това да се приравнява успеха с това каква кола караш) не е добра идея.

  4. Григор Says:

    @Jogy: И аз съм любопитен да науча. Ще потърся познати професионални войници, да ги попитам.

    @Иван: Принципно е така, съгласен съм. Но в реалния свят руската доктрина е насочена към отслабване на врага. Примерно руските тролове промотират антиваксърство, понеже болният враг е слаб враг, и т.н.

    Съответно, руската агентура в дадена „вражеска държава“ (всяка друга освен Русия) работи за максималното ѝ съсипване, и е снабдена с научни преценки какво води до това най-ефективно. По тази причина елиминирането ѝ е изключително трудно да не доведе до икономически успех – горе-долу както пускането на натисната докрай спирачка е трудно да не намали забавянето на колата.

    А какви коли карат хората е много показателно. Имам познати, от най-различни националности, които още преди 20 години бяха единодушни, че България ще изостане икономически зад примерно Словения и Чехия. Преценката им беше на много проста база. В Словения и Чехия масовата кола по това време беше нова или доста новичка западна кола обикновена ръка. В България 1% от колите бяха луксозни лимузини, а останалите 99% – разпадащи се трошки. Сравнително хомогенното, разпределено по Гаусова крива по благосъстояние общество на практика винаги постига много по-големи икономически успехи, отколкото разделеното на 1% олигархия и 99% мизерстващи.

Leave a Reply