Политкоректност

Наскоро ми попадна едно обяснение защо жените били редки сред компютърджиите.

Колкото повече го четях, толкова повече се усмихвах. Точката на избухването в смях на глас се падна в частта, в която се обясняваше как компютърджиите често се държали зле към жените, без да се усещат. Цитирам по памет:

“Много мъже например с удоволствие разказват вицове за блондинки. Те дори не се замислят, че това всъщност са вицове, които изкарват жените глупави, и така обиждат всяка жена. Елементарната коректност би трябвало да спре един разумен мъж, но уви, това се случва доста рядко…”

Няма да коментирам кой и какъв е писал това обяснение. Не е трудно да се сети човек. Напротив – смятам да го допълня с още в същия дух. Дано това успокои този вид хора:

– Мъжете не бива да разказват вицове за тъщи. Това са вицове, които изкарват жените злобни.
– Мъжете не бива да разказват вицове за готини мацки. Те представят жените единствено като сексуални обекти.
– Мъжете не бива да разказват вицове за мъже под чехъл. Те изкарват жените тиранични.
– Мъжете не бива да разказват вицове за компютърно неграмотни. Често такива вицове описват жени в тази роля.
– Мъжете не бива да разправят вицове за шофьори – в много от тях интригата също се върти около жени, представени в не най-добра светлина.
– Мъжете не бива да разправят вицове за политици – много политици са жени, а и за други често се обсъждат жените им, често в негативна светлина
– Мъжете не бива да разказват вицове за мъже в командировка – твърде често такива вицове представят в негативна светлина съпругите им.
– По същата причина, мъжете не бива да разправят вицове за затворници, футболисти, пилоти, моряци, свещеници, военни на дежурство и т.н.
– Мъжете не бива да разказавт вицове за военни изобщо – те представят в негативна светлина майките на военните. (Същото и за вицовете за полицаи, мутри и т.н.)
– Всъщност, мъжете не бива да разказват каквито и да било вицове, които биха могли да намекват за жени по какъвто и да било начин – обидно е жени да се поставят във вицови контексти, ако нямате акъл да се сетите.

А, и щях да забравя:

– Мъжете не бива да разказват вицове за гейове. В такива вицове няма жени, а това е дискриминация.

… Шегата настрана, но само аз ли имам чувството, че напоследък някои малцинства започват да се качват на главите на останалите хора? В САЩ вече е популярен изразът, че там има точно едно дискриминирано малцинство – хетеросексуалните бели мъже. Дали и ние не вървим към същото? Да, още сме далече от него. Но какво утешение е това? И с какво точно е страшна тази перспектива?

Много мои познати жени биха нарекли себе си феминистки. Представата на почти всички тях за феминизма е, че не са съгласни мъжът им да ги бие в къщи. Огромният процент мъже биха ги подкрепили без колебание. Дали тези феминистки са като онази, написала указанието, с което започнах? Съмнявам се. Подозирам, че повечето биха я сметнали за попрекалила, дори ако от женска солидарност не го кажат… Всяко малцинство е така – повечето негови членове смятат, че водачите му попрекаляват, но не го казват. От солидарност.

А трябва.

Като начало, “малцинство” може да означава всяка група хора, която не е повече от половината хора. Пчеларите. Компютърните програмисти. Любителите на бифтек алангле. Пациентите на хемодиализа. Жителите на град еди-кой си. Хората на коя да е точно определена възраст… Това е първата пречка в изясняването на нещата. Нека я отстраним.

Различните малцинства възприемат себе си по различен начин. Повечето се самоопределят по някакъв признак, който ги отличава от околните, и толкова. (Реално всеки човек спада към огромен брой малцинства.) Някои обаче прибавят към описанието на признака “… и затова околните ни дискриминират”. Това е първият белег, който ме кара да гледам едно малцинство по-внимателно. Защото всички без изключение малцинства, които се качват на главите на околните, спадат към тази група.

Понякога тези малцинства са наистина дискриминирани. Факт е, че към хора, които са били в затвора, отношението е друго, дори ако са били осъдени по погрешка. Факт е, особено в по-нискокултурни среди, че отношението към другите раси е друго. В много случаи обаче едно малцинство се смята за дискриминирано, но реално е дискриминирано сравнително рядко. Резултатът е, че то дискриминира другите повече, отколкото те него.

Колко дискриминиран е примерно хомосексуалният Пешо, за когото обаче никой друг не знае, че е хомосексуален? Има ли как да е реално дискриминиран? Да му е отказвана работа, да е уволняван, да не е допускан тук или там поради сексуалността му…? Очевидно не. Така че тази част от претенцията отпада.

Нека продължим същия пример. Според мен Пешо има пълното право да може спокойно да каже, че е хомосексуален, и да не бъде дискриминиран въпреки това. Ако обаче го направи в по-нискокултурна и по-нетърпима среда, е вероятно наистина да бъде дискриминиран. В такъв случай е вероятно Пешо да не го казва. А тъй като и той иска да се прегърне с когото обича, и т.н., може би ще си направи някъде клуб, където нетърпимите хора няма да бъдат допускани. И ще е прав, защото проблемът е в тях, а не в него.

Тук обаче идва финото “но”. Когато хомосексуалният Пешо си прави клуб само за хомосексуални, той най-често не допуска в него никакви хетеросексуални, включително търпимите хора. А това премества източника на проблема. Да кажем, хетеросексуалният Гошо има търпимост към различните, и не би дискриминирал Пешо заради сексуалността му. Но Пешо не допуска Гошо в клуба си, и с това го дискриминира – тоест, подлага го на точно същото, на което не иска да бъде подлаган той. (Дали Гошо е приритал да ходи в клуба на Пешо е без значение. Пешо обикновено иска не да избягва не-търпимите хора, а да го зачитат и те, и с право. Точно същото право сега обаче се оказва на страната на Гошо.)

Нерядко Пешо се е парил доста заради сексуалността си, а парен каша духа. Склонен съм да го разбера, но това не променя нещата. Още повече, че в доста случаи Пешо не се е парил особено, но духа кашата, та се къса. Казармата отпреди двайсет и пет години беше добър пример – най-много тормозеха младите войници точно тези стари, които като млади не бяха тормозени. Видял съм го с очите си повече пъти, отколкото ми е приятно да си спомням.

С това Пешо прави първата стъпка – започва да върши на другите това, което иска те да не вършат на него. Може да не го осъзнава, но подсъзнателно това му причинява морален дискомфорт. Преодолее ли този дискомфорт, той по същество преодолява неговия източник – съвестта си… Някои Пешовци осъзнават какво биха направили, или не успяват да заглушат съвестта си, и се отказват да правят тази стъпка. Което понякога ги лишава от известен комфорт, а нерядко ги подлага и на жестока дискриминация. Не толкова от нетърпимите около тях, колкото от другите Пешовци, направилите стъпката. Думата ми по-нататък е именно за последните.

Когато устата на съвестта бъде запушена, тя започва да драска с нокти. Раздира човека отвътре, и оставя в него болка и празнота. За да заглуши болката и да запълни празнотата, той е принуден да направи нещо. А за тръгналия веднъж по такъв път едно от най-лесните за правене е просто да продължи да върви. Да направи следващата крачка. Да опищява света как бил дискриминиран, и да иска компенсации от околните. Точно както едновремешните цигани, които просеха защото децата им нямали какво да ядат. Наистина нямаха. Защото родителите всяка вечер изпиваха изпросеното до стотинка…

Хората, които биха дискриминирали Пешо, обикновено посрещат тези му претенции с “я върви на…”. Културните хора, които не искат да дискриминират никого, обаче се поддават. Въпреки че не са виновни с нищо за дискриминацията, ако тя е реална, и дори ако подсъзнателно разбират, че нещо тук не е наред, те проявяват състрадание и компенсират по някакъв начин Пешо. За сметка на цялото общество, а нерядко и за лично своя сметка. За което, естествено, получават благодарност от Пешо само когато той се кани да им поиска още.

(Този ефект е интересен и важен. Допреди Пешо да направи първата стъпка по описвания път, да започне да прави на другите каквото иска те да не му правят, отношението на тези, които го дискриминират, е неадекватно. Адекватно към него е отношението на тези, които не го дискриминират. Направи ли крачката обаче, нещата се обръщат. Неадекватно към него става отношението на тези, които не го дискриминират, и най-вече на тези, които го компенсират за дискриминацията. Адекватно става отношението на тези, които го дискриминират – тяхната несправедлива по начало дискриминация сега се превръща в естествен “мяра според мяра” отговор на дискриминирането на Пешо, дори ако не е мислена като такъв. И причината за това обръщане на адекватността, и на положението на Пешо, си е открай докрай у него. Да вини околните означава да отива още по-нататък по този път, и да утежнява проблема си.)

Веднъж станал участник в придобиването на някакви компенсации от околните към малцинството си, Пешо се оказва в него източник на блага, материални или (по-често) морални. Това го поставя в положението на човек, който има власт над другите чрез това, че носи (и разпределя) блага. Част от Пешовците – като правило наивни идеалисти, които не разбират какво вършат, понеже личностите им са изкривени от тормоз или поради лични проблеми – спират дотук. Други обаче продължават, обикновено с ясното съзнание, че това е борба за власт. По-нататък говоря за тях.

В тази ситуация малцинството се е превърнало в класическо общество – по горните му етажи тече битка за власт. Почти всички участващи в нея са или властомани, или психопати (в медицинския смисъл на думата). Тонът обикновено се определя от психопатите – те са хората, които си вярват, и това заразява и другите да им вярват, а властоманите-“политици” са принудени да ги следват. В някои случаи психопатията е лека, просто несвързаност с реалния свят и залитване – такава е според мен авторката на редовете, които цитирах в началото.

Понякога обаче може да бъде много по-тежка и страшна. По мои наблюдения, към 20% (понякога и повече) от върхушките на най-гласовитите и оплакващи се от дискриминация малцинства са жертви на това, което наричам “синдром на Джейми Гъмб”. Хора с тежък личностов дефект, които се опитват да избягат от него, като приемат роля, която според тях ще ги спаси. Преценката им за проблема обикновено обаче е грешна, и вместо да коригират личността си, те я доизкривяват. И всеки ден наново преоткриват “дълбочината на дискриминацията, извършвана към тяхното малцинство, и върху тях лично”… Сами по себе си те предизвикват в мен огромно съчувствие. Но ефектите, които оказват върху “техните” малцинства (в значителен процент от случаите те всъщност не спадат към това малцинство – не са истински хомосексуални, роми и пр.) са социално разрушителни в степен, много по-голяма от съчувствието.

На тези хора могат да помогнат почти само членове на техните малцинства. Като начало, нужно е да осъзнаеш, че “солидарността” с Напористия Лидер всъщност е от вреда и за теб, и за него, и за околните, и най-вече за малцинството ти. (Кой иска малцинството му да бъде асоциирано с войнстващи откачалки?) Че е необходимо много внимателно на този Напорист Лидер, под подходящ предлог, да му се намери подходящ психотерапевт (а често и психиатър), който да му помогне да се социализира реално, да открие къде всъщност му е проблемът и да се бори с него, и т.н. Наистина много внимателно, защото усети ли към какво го водиш, ще е безмилостно отмъстителен. Никой не обича да открие, че цял живот е работил върху себе си в грешната насока, и че под маската на лидерството е пропаднал загубеняк. А най-малко тези, които подсъзнателно (или тайно съзнателно) отдавна са го разбрали.

Може това да доведе до по-малко героизъм и велики дела в ежедневието на съответното малцинство. Но с гаранция ще направи това ежедневие по-обикновено, по-безпроблемно и с много по-малко дискриминация.

Защото най-сигурният начин да докараш до избухване нетърпимия, и да направиш търпимия нетърпим, е да ги дискриминираш, докато в същото време опищяваш света, че си дискриминиран. А най-сигурният начин да не бъдеш дискриминиран е да не дискриминираш сам. Да покажеш, че си ценност и достоен човек какъвто си.

52 Responses to 'Политкоректност'

  1. Светла (една от всичките) Says:

    Всичкото това, г-н Гачев, особено последният абзац, си е напълно вярно. Обаче каквато и толерантност да показвам и към каквато и политическа коректност да се придължам аз като член на множество малцинства (напр. пушачи, амбидекстери, слабозрящи, хора с ръст доста под средния и т.н.), аз си оставам дискриминирана непрестанно, агресивно и доста често унизително (напр. когато се опитвам да прочета разписанието на автобуса, закачено на над 2 метра над земята, или когато когато не мога да достигна ръкохватката в автобуса, за да се хвана за нея). Но и като член на едно отчетливо мнозинство, бидейки жена (а е факт, че жените глобално са повече от мъжете), пак най-често съм дискриминирана, понеже съм се пръкнала в свят, доминиран от едно малцинство. Та така на моменти долавям как резервите ми от толерантност се топят, а аз неволно отстъпвам от присъщата ми политическа коректност. За сега още не съм започнала да дискриминирам наляво и надясно 🙂 но знае ли човек кога ще му избие чивията?

  2. Кирил Кирилов Says:

    Много интересна тема. Безспорно политическата коректност е полезна и необходима, но като повечето неща ако прекалиш тя се превръща в извращение. И тук идва големият проблем, къде е границата, докъде трябва да се простира политическата коректност така, че да не се превръща в цинизъм.

    Досега най-доброто мнение написано в интернет по темата е в блога на nicodile:

    http://www.nicodile.eu/2009/06/17/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%BE/

    Но за съжаление малко се говори по темата в България.

    П.П. Най-много вицове за блондинки съм чул от устата на жени.

  3. Шаркан Says:

    ето затова анархизмът не признава групови претенции за групови привилегии (спрямо обществото като цяло) поради групова принадлежност.
    В парадигмата на безвластието (анархизма; другоче казано: самоорганизирано гражданско общество) ЛИЧНО можеш да кажеш: “Аз мога да бъда авторитет, думите ми имат стойност поради мои лични качества и положени усилия” (при което околните си запазват правото да признаят този човек за авторитет, ама не и да оправдаят негови нелицеприятни дела и думи поради някакви минали заслуги или ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ГРУПА), но не върви да се изтъпанчиш и да заявиш: “Вие сте длъжни да се съобразявате с мен, понеже принадлежа на някаква субкултура или малцинство!”

    Играта за търсене на групови привилегии е част от играта за власт, както правилно е отбелязал Гришата. И защитата от дискриминация е инструмент в тази игра. Това е робската психология: искам да стана господар и да имам свои роби.
    Не е позицията на свободния човек, който не иска да има нито роби, нито господари.
    Всеки трябва да има избора да решава дали да се чувства задължен към някого, без отказът от съобразяване да му се вменява във вина. Разбира се, съобразяването е по-печеливша стратегия, но съобразяване с чуждата ЛИЧНА СВОБОДА, а не съобразяване с групови интереси за получаване на групови привилегии.

  4. Иван Says:

    Много добре казано! Не си сам:
    а) нито с чувството, че напоследък някои малцинства започват да се качват на главите на останалите :-),
    б) нито с това, че си бил в казармата преди 25 🙁

  5. Петър Петров Says:

    В Америка вече нямало да използват думата ‘жена’, понеже съдържа оскърбителен намек за полова принадлежност. Ще казват ‘вагиноамериканец’.

  6. foo Says:

    с интерес чакам ордите да дойдат да те “изядат” 🙂

  7. Biliana Says:

    О, да, имаш пълно право – и на мен ми писна от тръбене насам и натам за правата на жените, защо получавали по-малко, защо били смятани за по-неспособни в някои сфери. Ами мацки, вземете се събудете. Препоръчвам ви горещо “Why Men Can`t Listen and Women Can`t Read Maps”. Не е типичната глуповата книжка, обясняваща “за капака на тоалетната чиния”. Просто някои неща ги могат мъжете и не ги умеят жените, и vice versa.
    И после, солидарност, особено сред жените, си е чисто сквернословие. Моля изключенията от женски пол /към каквото се причислявам и аз/ да не се чувстват обидени – не се отнася до тях.

  8. Б.Величков Says:

    Чакам да видя кога ще те отпочнат… 🙂 И дали ще им стиска дискусията да се води тук, или ще е пренесена на някое по-удобно място :)))

    А иначе нещата са малко като в стария виц – Аз не съм расист, не мразя негрите, напротив – аз мразя от сърце сегрегацията. А всъщност що има сегрегация? Щото има негри… Значи мразя негрите…

  9. Longanlon Says:

    Страховито верни наблюдения, особено за личностните проблеми и психични отклонения на лидерите – в описаното от теб виждам почти дословно лидерите на съвременните комунистически движения, загрижени за “експлоатираните труженици”…

  10. Владо Георгиев Says:

    Както винаги си прав, Григоре!
    За това за мен тези отношения се заключават в едно-единствено изречение – “Всяко нещо, което желаете човеците да правят нас вас, така и вие правете на тях”.

  11. Григор Says:

    @Светла (една от всичките): Към който и да спадаш, винаги ще има кой да те дискриминира. Важното е да се опитваш да даваш всекиму според неговото – или поне да не дискриминираш ти на свой ред тези, които не го правят с теб.

    @Кирил Кирилов: Наистина записът на nikodile е много добър. Препоръчвам го на всички, и ти благодаря за него.

    @Петър Петров: Няма да се учудя.

    @foo: И аз 🙂

    @Biliana: Не съм убеден, че солидарност сред жените си е сквернословие. Познавам много жени, които са солидарни към другите жени, и то по най-свестния възможен начин. Извън това съм напълно съгласен – всеки пол си има силните и слабите страни (като цяло – отделните хора могат да са навсякъде по разпределението).

    @Б.Величков: Тук няма да могат да ме “отпочнат” много, защото съм на своя територия. А другаде да правят каквото щат. 🙂

    @Longanlon: И не само.

    @Владо Георгиев: Именно. Искаш ли да си ценен, не поставяй себе си над другите.

  12. Eneya Says:

    Григоре, изненадвам се, че подобен текст излиза от теб.
    Все пак, не съм съгласна с теб по няколко точки.
    1. Жените не са малцинство, а мнозинство, поне статистически. Въпреки това са третирани като малцинство.
    2. Когато гледам процентите сексуални престъплнения към жени, процентите разлика в заплащането и като цяло какво се случва с жените по света, много ми е трудно да не се ужасявам от начина, по който тези неща се омаловажават и се пускат шегички. Тук говорите за Америка, сякаш там всички проблеми са решени и вече е стигнало до злоупотреба, но при един поглед на статистиките или заглеждане в медиините продукти, литературата, политическите кандидати и решения, нещата вече не звучат толкова розово. Пример, в момента там се опитват да направят отново незаконен.
    3. Григоре, на теб може и да ти е смешно, но има тясна зависимост между толерирането на сексизъм/расизъм и съществуването му. Добре, може вицовете да не са проблем (според теб), но има хора, които не обичат да бъдат маргинализирани “то, тя е жена, тя е злобна, тъпа, обаче прави секс и напредва в кариерата, освен това е златотърсачка и иска само да се ожени”, “о, той е гей, говори меко, чупи китка, ако сте хетеросексуален мъж, със сигурност иска да прави секс с вас, освен това е FABULOUS!!!” Пример: Джон Уйър е невероятен кънкьор, но на Олимпиадата всички коментари за него бяха… в стила “то, той е толкова странен”. На мъжете кънкьори активно им налагат да демонстрират хетеросексуална мъжественост сякаш сексуалността им има някакво значение или е свързана с уменията им. И това в спорт, който често е наричан подигравателно гейски, сега си представи какво е отношението към по хетеросексуален мъжки спорт, като баскетбола например.
    4. До колко съм запозната с гей движението, те искат да имат същите права като останалите, не съм чела/чувала/виждала да искат нещо, което останалите да нямат право. Какви са тия привилегии, за които говориш, ако не е тайна. Ще споделиш ли?
    5. Целта на феминизма е социално, икономическо и политическо РАВНОПРАВИЕ. Не уеднаквяване на мъжете и жените, не твърдение, че двата пола са идентични, не, равни права и коректно отношение. Пример: в много компании женският дрескод включва обувки на ток и поли, неписано правило допълва и грим. За теб може да е нищо, но всеки, който е носил ток И пола, знае колко е некомфортно. Защитата на жени И мъже от насилие, дискриминация, тормоз е целта на феминизма. Ще бъде много чудесно, ако отбележиш, че не се занимава само с жени тази концепция.
    6. Всички, които искат да ръководят имат някакво изкривняне, било то психично или емоционално, всъщност всеки човек има някакво изкривяване, честно казано. Да, има злоупотреби, но оставам с впечатлението, че не малко работа се върши също така.
    7. Примерът с обратната дискриминация – за него съм съгласна, но някак пропускаш, че към Пешо много повече свестни хора са настроени отрицателно. Не че му правят нещо лошо, просто го игнорират, избягват, ненаемат или просто несъзнателно третират като извънземен. Тъжната истина е, че на никой не му пише характерът на челото.
    8. Интересно ми е отношението “ако ви дисркиминират, не се оплаквайте, вие сте виновни, защото вие първи сте започнали да дискриминирате”. Гей-хората са много по-малко като процент от хетеросексуалните, въпреки това към тях има негативно отношение (особено в Америка от разните му там църковни и какви не организации). Жените на теория са мнозинство и все пак в Америка пак към тях има негативно отношение, пак от споменатите църковни организации. Може да не звучи сериозно, но ако някой се заинтересува колко процента от Американците се определят като религиони, колко членуват в такива организации, колко власт имат тези организации, ще види по-различна картика.

    Последно – разбирам те какво искаш да кажеш, но вменяването на вина на хората, които са жертва на дискриминация и представянето им като дискриминиращи и манипулиращи околните, искащи ПРИВИЛЕГИИ, е доста… погрешен начин, за да дискутираш темата, защото няма положително последствие от него.

    За комениращите –
    Петър Петров, тази шега е за сметка на разказващите я, защото я се замисли какво казваш с нея. Че наличието на вагина автоматично те прави жена и че жената е просто друго име за вагина. Т.е. е много явна демонстрация колко дълбоко си държи разказващият я главата в задника, препоръчвам ти да разкажеш вица на майка си, на баба си или на дъщеря си.

    Foo, на мен ми прави впечатление, че повечето хора, които се интересуват от правата на гей хората или от феминизма, в повечето случаи са доста по-коректни и разумни, рядко “изяждат” някого и по-често дискутират темите със спокоен тон.

    Биляна, препоръчвам ти да прочетеш книгата “Защо цитирането на малоумни заглавия като доказателства, че хората са просто тяхната сексуалност е глупаво, маргинализиращо и демонстрира, че не разбирам нищо от социология, философия, психология и не искам и да разбирам, защото е по-лесно да генерализирам, отколкото да мисля със осбствената си глава.”

    Лонги, съгласна съм, че политиката отдавна се е превърнала в поле за разчисстване на лични сметки и избиване на психози.

    Владо Георгиев, тъкмо тук е проблемът. Че много хора са тормозени, независимо как се държат към околните, всъщност особено ако се държат положително.

    Последно наистина, искам да добавя, спомняте ли си миналата година, когато в един сутрешен блок просто умряха да се смеят с глас на ужасяващо гротескното заглавие на някакъв жълт вестник, за това, че човек се е самоубил?
    Заглавието беше “отчаян гей се закла с циркуляр”, което види се беше много смешно.
    На мен не ми беше никак смешно, защото човекът беше мой познат.
    Освен това не е сигурно дали се е самоубил, самият начин да умреш е ужасяващ и в него няма нищо смещно.
    Сексуалността му нямаше никакво отношение към ужасният начин да уме, а ако все пак се е самоубил ЗАРАДИ отношението на околните към неговата сексуалност… е, говори тонове по темата, а?

    И въпреки това, той беше изтипосан като шега, представен като шега и осмян… заради неговата сексуалност. Не знам за какви привилегии говори Григор, но ако сред тях е “отношение като към човешко същество”, май гей хората ги нямат.

  13. Eneya Says:

    Пример, в Америка се опитват да направят аборта отново незаконен*

  14. Biliana Says:

    Eneya, обръщението ти към мене sucks. Помисли над това. Със собствената си глава.

  15. Biliana Says:

    П.П. И работи повече над правописа си на родния ти, български език. No offence meant, pal.

  16. Eneya Says:

    Добре Биляна – опитай се да излезеш извън ограничената представа, че хората са предефинирани от пола си и хромозомите си, защото особено в съвременното общество, възпитанието, а не пола са процеса за построяване на дадена личност. Защото хем ти си изключение, хем си жена, как двете неща се комбинират?
    Ако има изключения, значи тези правила и книжката, която цитираш не са вездесъщи, съответно книжката греши, а ако не греши, ти как така си изключение?
    И се опитай да използваш логика и доводи, аргументи също така, когато дискутираш подобни теми, а не да се изнизваш по тъч линията, с критики към нечии правопис, защото макар граматиката да е много важна, хубаво е и да можеш да кажеш нещо полезно, когато я използваш.

    П.П. Наистина ли единственото, което можа да напишеш по коменатара ми беше, че имам правописни грешки? Ето тема, която те вълнува…

  17. Григор Says:

    @Eneya: Уви, обръщението ти към Биляна наистина много добре илюстрира хората, които твърдят (и понякога си мислят), че се борят за равноправие, но всъщност не е така.

    Изнасилванията на жени наистина са много повече, отколкото на мъже. Това обаче не прави жените по-малко равноправни. Би ги правело, ако изнасилванията на жени от мъже бяха третирани с лека ръка, например с пробации, консултации, рядко – леки присъди, а изнасилванията на мъже от жени се преследваха сурово и с тежки присъди. Какво е реалното положение?

    Да, между толерирането на -изми и съществуването им наистина има тясна връзка. Това, което се опитвам да обясня, е че тя е двустранна. Ако ти дискриминираш, рано или късно почват да дискриминират и теб – дори ако са попрестанали да го правят скоро и трудно.

    Гей-движението (да не се бърка с гейовете като цяло) не иска да дискриминира останалите – то направо го прави. Още не съм виждал гей-активист, който да предпочете, примерно за наемане на работа, не-гей, независимо колко по-подходящ е от конкурента си. Ако аз не пускам в заведението си гейове, познай на какво ще ме направят над 90% и от хетеросексуалните. А пробвала ли да си влезеш в гей-заведение, държано от техни активисти, ако знаят, че не си хомо? Ако само ги питаш – “ама разбира се, няма проблем, ние не дискриминираме никого!”. Опиташ ли обаче наистина да влезеш, в повечето заведения няма да те пуснат (освен ако не си журналист, или нещо подобно), а в почти всички останали ще излязат от кожата си да ти показват, че не си на правилното място… Всичко им е така. Пробвай. И после ела да ми кажеш, че такова нещо няма, или че то не е дискриминация.

    За феминизма – всеки има свой. Твоят ми звучи много достойно. Този на повечето ми познати момичета също не е много по-различен. Но погледни феминизма на “водещите” феминистки, и ела да ми кажеш, че си съгласна с него. И че не съм прав за проблемите им със себе си и манията им за власт. (Че лидерството и властта по принцип привличат такива хора съм напълно съгласен.)

    Уви, че хомосексуалния Пешо много хора ще го чувстват различен, не от желание за дискриминация, а несъзнателно, е така. И е нещо, което трябва да бъде преодоляно. Но ако Пешо започне да дискриминира, особено хора, които не го дискриминират, ще постигне точно обратния ефект. Много “обикновени” гейове знаят това, и къде заради него, а къде и просто от честност и достойнство не биха постъпвали така. Но разните им “елити” го правят постоянно и без скрупули, а те са, които масовият човек вижда, и използва като база за заключения. Затова и прякото поставяне на темата е от огромна полза. Ако аз тръгна да свалям подобен “елит” от власт, само ще подсиля позицията му. Съответното малцинство е, което трябва да осъзнае вредата от него и да го смъкне. А осъзнаването идва и от дискусии като тази.

    Отношението на църквата към хомосексуалните, жените, абортите и прочее ме кара да се гордея, че не съм вярващ. Толкова за него. (Между другото, познай какъв е процентът на жените сред “ревностните” вярващи в САЩ.)

    За забележката ти към Петър Петров – има много вицове, които не бих разказал на майка си, баба си или дъщеря си, и не дискриминират никой пол. Нека не смесваме различни неща.

    А за разните водещи, и изобщо масовия журнализъм напоследък – простотията и простащината му си личат далеч не само от този случай. (Апропо, слушала ли си какви вицове се разказват в гей-компания, която не подозира, че един от присъстващите е хетеросексуален? Аз съм имал това “удоволствие” няколко пъти.)

  18. Eneya Says:

    Гачев, хвърли един поглед на блога на Аксиния:
    http://mushabusha.wordpress.com/2010/03/10/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8/

  19. Eneya Says:

    Извинявай, че напусках толкова много коментари.
    Григоре, през по-голямата част от времето си чета академични трудове, забелязвам, че когато събеседникът говори глупости или изкривява информацията, така че да поддържа неговата/нейната теория, рядко срещат много търпимост, а много често директно са насмитани и то доста по-грубо, отколкото някога аз съм писала към някого. Независимо, че се сопнах, не съм обидила никого, все пак това е онлайн място, така че мнението за околните се гради изцяло на текстовете, които пишат, а когато се пишат глупости, аз лично нямам против да проявя нетърпимост към човек, който има физическата възможност, интелеткуалния капацитет и претенциите за интерес към темата, който говори глупости, защото няма никакво извинение за поведението му/й.

    Бих ти препоръчала да погледнеш процентът обвинени/осъдени мъже за изнасилване, както в България, така и навън. Скорошен пример – момичето, което е било изнасилено миналото лято от полицаи, които дори са записали с камера. Масовата реакция беше, че сигурно момичето е виновно по някакъв начин, че е проститутка или директно отхвърляне на възможността да не е било доброволно. Казваш гледане с лека ръка… ами това се случва постоянно.
    Все още ако си пил алкохол (дори чаша вино), ако си танцувал или си носил дрехи (пола, токове, грим), това намалява много шансовете да бъде осъден един изнасилвач, защото се твърди, че е било доброволно.
    Такова нещо като изнасилване на мъж от жена няма (ако го споменеш в компания или повдигнеш такава дискусия, гледай какъв смях и вой ще се чуе).

    Да, ходила съм в гей заведения, Аксиния редовно пуска информация в блога си за събития от типа на L word, никога не са ме спирали. Възможно е да има и изключения (даже съм сигурна, че има, шовинизма и сексизма ходи по хората, не по гората и това, че си с различна сексуалност или пол/раса, не те прави имунизиран или неспособен да се държиш така към околните). Това обяснява и вицовете, които си слушал. Ако си говорим глобално, чувала съм повече гнусни вицове от хетеросексуални за хомосексуални, отколкото обратното. След като не ти харесват вицовете, защо толерираш, когато нещата са наопаки?

    Ами Григоре, аз контактувам с различни организации, има такива, които ме притесняват или директно имам чувството, че не са нещо наред, но повечето са разумни мъже и жени, които се борят и влагат много време и усиля, без да дискриминират или тормозят никого. Разбираш ли, че тук вече е до хората, а не до самите организации? Както аз нямам нищо против патриотизма, но се ужасявам от Боян Расате и компанията му, сещаш се, че не смятам патриотизма за опасен или глупав, само защото има хора, които злоупотребяват с него.

    Извинявай, за кои елити става дума? Може ли някакви имена, защото искам да се запозная по-детайлно с темата.

    Забележката на отношението към църкавата ти ме кара да се чувствам некомфортно. Познавам много религиозни хора, които са интелигентни, разумни и не мразят никого, нито се отнасят с предубеждение към никого. Отново стигаме до злоупотребата с дадена концепция. Спомняш ли си онзи ненормалник, който коментираше, че земетресението в Хаити е наказание от бога, задето са сключили сделка с дявола? Той е убер-религиозен, но това прави ли всички религиозни хора фанатици?
    Смяташ ли, че всеки мюсюлманин е фанатик, който само чака да му падне случай?
    Маргинализирането на хора на база вярвания/раса/пол/възраст/сексуалност или стереотипна представа за тях е ужасно погрешно и адски вредно. Трябва ли религиозните хора да започна да се срамуват или да се крият (както е било по социализма?), защото има злоупотребяващи или хора с психични отклонения в редиците им? Трябва ли аз да се срамувам, че съм хетеросексуална, защото има хетеросескуални кретени? Или да се срамувам, че съм жена, че съм caucasian? Че съм с кафяви очи? Къде е границата на генерализациите?

    Забележката ми към П.Петров беше специално за този виц, не за многото други. Специално за подобни сексистми и обидни вицове, които звучат супер забавно, но не бихте ли разказали на майка/баба/дъщеря, защото съзнавате, че са обидни, а не искате да обидите близките си. Колежката може, обаче. Пък ако не се размее, е кучка без чувство за хумор.

  20. Люси Says:

    Една (няколко) гей-компания е разказвала вицове за хетеро в присъствието на Григор.
    Извод – всички правят така. Значи можем да им го “върнем”.

    Жените също разказват вицове, значи нямат право да се засягат.

  21. Atanas Boev Says:

    Ето нещо в подкрепа на Григор. http://www.psy.fsu.edu/~baumeistertice/goodaboutmen.htm

    Енея, прочети 🙂 (Григоре и ти, много е хитро)

  22. Eneya Says:

    Интерсен текст, но не съм съгласна с много от предпоставките.
    Изводите обаче са верни:
    няма по-велик пол, хората подлежим повече на възпитание, отколкото на реакции на хромозомите си, хората се различават помежду си, ние си пречим с много изкуствени и неадекватни стереотипи.
    Накратко, говори същото, което и феминизма. 🙂

  23. Григор Says:

    @Eneya: Че аз изобщо не се обидих от вицовете в гей-компанията. Напротив, смях им се от сърце. Нали това е идеята на вица?… Според мен е дискриминация, когато някой с кеф разправя вицове за “другите”, но се държи като ощипана госпожица, когато те разправят вицове за него. Хетеросексуалните доста често разправят вицове за хомосексуалните, но и много рядко се засягат от вицове по техен адрес: културата им е в това отношение по-грубовата, но не по-дискриминативна.

    Полицаи навсякъде по света е много трудно да ги осъдиш, и вършените от тях престъпления често са скандални в това отношение. А че такова нещо като мъж изнасилен от жена нямало – ето ти един чудесен пример за неосъзната дискриминация от теб самата. По-рядко е от обратния случай, но го има; остава предимно незабелязано, защото не бива взимано насериозно нито от полиция, нито от правосъдие, нито от никого. Имал съм такъв пациент. Не зная дали някога ще посмее да допусне жена до себе си, но се гордея, че поне го отклоних от идеята за самоубийство – не беше лесно.

    В някои компании, ако го спомена, наистина ще се вдигне смях и вой. Познай с какво друго се отличават тези компании (например с какво отношение към хомосексуалните, а и към жените). Държиш ли да си в една морална категория с тях? Ако да, моля те, не ми говори за дискриминация. Преди да учиш другите, първо ти научи нещо.

    За къде съм бил – ще ти разкажа нещо. Преди десетина години кандисах един мой хомосексуален познат, разкошен тип, да ме заведе в тяхно заведение, за което бях научил. Направих си експеримента да попитам за там няколко мои хомосексуални добри приятели, за които знаех от познатия ми, че го посещават. Всички най-категорично отрекоха, че то съществува, и се клеха, че са ми добри приятели, и ако го имало наистина, нямало защо да не ми кажат… Когато отидох там, заварих двама от тях. Малко след мен дойде и трети. Междувременно един от двамата ми “добри приятели” беше предупредил съдържателя, и ме помолиха да напусна. На вратата се разминах с четвъртия от познатите ми, който идваше… На следващия ден си поговорих с издайника, припомних му колко пъти съм ги подкрепял и съм им помагал, и му казах да се засрами. Той само вдигна рамене и каза: “Сори, там е така. Ако не те бях издал, щяха да ме изгонят завинаги заедно с тоя, дето те доведе. А без контактите там – знаеш…”

    Така че за доста гей-заведения най-вероятно не знаеш, че съществуват. Ако знаеш само 4-5 в София, вероятно не знаеш нито едно от “затворените”. В София има повече заведения, в които няма да те пуснат, ако не си гей, отколкото заведенията, в които няма да те пуснат, ако не си хетеро. А гейовете са не повече от една десета от популацията. Тоест, активната дискриминация от гей към хетеро е поне десет пъти по-честа сред съответната популация, отколкото обратната. Това, разбира се, не значи, че всички или дори повечето гейове го правят, или дори одобряват. Но значи, че дискриминацията към хетеро е социално приета и приемлива сред гейовете в поне десет пъти по-голяма степен, отколкото дискриминацията към гейове сред “нормалните”. Просто двете са различни като изражение, и повърхностният поглед не улавя съотношението.

    Ако е до хората – хората наистина често са обикновени и свестни. Проблемът обикновено са изкукалите лидери – единици, които обаче задават тона на останалите. Имена мога да ти дам, но в личен разговор.

    Всъщност, проблемът не е дори в кукутата-лидери, а в способността им да са силно заразни в условията на “малцинство” – затова и писах в записа. Това е един от основните проблеми на малцинството като явление – то се “херметизира” и частично обединява срещу “мнозинството”. (Дори ако всъщност е мнозинство – мога да те запозная с феминистки, които ще те накарат да си направиш значка “Не съм феминистка”, точно както аз имам някъде значка “Не съм лекар”. В тази връзка е и отношението ми към църквата.) При тази херметизация се създават условия за издигане на психари-шовинисти за лидери, и за инфектиране от тях на значителна част от малцинството. Схемата работи дори в много големи мащаби: победена Германия след Първата световна, и мизерничеща Русия в края й са чудесни примери.

    Вярно е, всеки отговаря за себе си. Ако не желаеш да дискриминираш някого, и не го правиш, доколкото можеш, никой не може да ти вменява морална отговорност. Проблемът е, че в определени условия това да дискриминираш другите става заразно, общоприето и дори изисквано от съответната общност. И механизмът е този, който описах в записа. Това е, за което говорим.

    За вица на Петър Петров: идеята му е не да унизи жените, а да се надсмее над криворазбраната политическа коректност. Ако ще търсим зорлем обидност навсякъде, би трябвало да забраним абсолютно всяка проява на чувство за хумор. Замисляла ли си се някога, че смехът всъщност е “пренасочено” надсмиване, подигравка? Нека прилагаме минимум здрав разум.

  24. foo Says:

    Eneya, на мен пък обратното ми прави впечатление – нормалните хомосексуалисти независимо от пола си са коректни и разумни, докато т.н. “активисти” не пропускат случай да “изядат”. И, да има нормални (не-войнстващи хомосексуалсти), дори и да не сте виждала.

    Истори за “партядрото” на “Джемини” няма да разказвам, че не са от първа ръка.

    И колкото и да не харесвам понякога излишно обширния изказ на Григор, не мога да твърдя че “спокойния тон” на отговорите Ви ми допада 🙂

    В интерес на истината, макар че съзнавам че това ще Ви подразни, точно Вас чаках, бидейки темата феминизъм и равноправие и т.н.

    Лек ден.

  25. Юрий Вълковски Says:

    До Григор: Нямах търпението да прочета цялата аргументация за и против, но имам много ясно мнение по въпроса. Въпрос на лична етика и морал е да внимаваш какви вицове разказваш. Не са ми смешни и на са ми забавни и най-остроумните вицове, които са расистки или които обиждат жените чрез подценяване или по друг начин. Не харесвам такива вицове, както и не приемам оригването в компания за много оригинално и интересно. Има хоря, които мислят по различен начин.

  26. Eneya Says:

    Хм, аз ти посочих това отношение като дискриминация от мъже към мъже (за липсата на законова концепция като изнасилване на мъж от жена), а не като омаловажаване, нейсе.

    Съгласна съм за херметизирането, но като човек, който се интересува от психология, знаеш, че това се случва, когато хората се чувстват застрашени и отхвърлени и това е средство за създаване на микро общество, в което да знаят, че се чувстват приети.
    За съжаление не мога да ти кажа нищо за тайните места за събирания, аз не съм много по барове и подобни заведения, виж събирания с китари. 🙂

    Съгласна съм, че повечето зависи от хората и че повечето хора не мислят другите лошо, но също така почти всеки дундурка стереотипи и трицателни представи спрямо околните, освен това по мои аблюдения, най-големите злодейства се извършват от точно такива мили хора.

    За съжаление този виц са ми го разказвали много пъти като доказателство, че жените са тъпи или че феминизма е глупав, така че не съм напълно съгласна с тълкуването ти.

    Този запис е хубаво, че го има, но имам чувството, че омаловажаваш твърде сериозни проблеми, не знам дали е нарочно (по-скоро не), но не ми стана комфортно или приятно от това и исках да го посоча.

  27. Виктор Says:

    Ами че кажете някой от тия вицове, които гейовете разказват помежду си?

  28. dream keeper Says:

    […] да пиша, идете и прочетете поста на Григи за политкоректността. И текста, и […]

  29. Григор Says:

    @Eneya: Конкурентността и натискът между мъжете е част от културата им. Къде полезни, къде вредни – такива са.

    За херметизирането – наистина винаги тръгва точно по тази причина. Проблемът е в какво се изражда при определени условия.

    А за проблемите – не мисля, че ги омаловажавам. Опитвам се да ги гледам в цялост. Дали успявам е друг въпрос.

    @Виктор: Не ги помня наизуст. Но, по принцип, всеки виц за заврени зетьове какво е, ако не виц за хетеросексуани? Или за съпрузи-рогоносци, или за разминавки в контекста между любовник и любовница… 🙂

  30. Григор Says:

    @Юрий Вълковски: Така е, човек е морално отговорен за действията си. Няма обаче виц или смешка, които да не са обидни за някого. И какво правим тогава? Постановяваме затвор за клоуните?

  31. Senji Says:

    Защо жените били редки сред компютърджиите?
    Затова е виновно обществото, нашето общество, това общество което все още ти казва:
    Мъжете ще правят X,Y,Z и никоя себеоважаваща жена няма да прави тези неща.
    Забелязал съм че тези същите хора са много заинтересовани да спазват “общественият морал” и “обществените порядки”.
    Те са дълбоко заинтересувани да не са различни или да не ги сметне някой за по различни от масата.
    Те са се вкопчили в ролите назначени на различните полове.
    Разбира се не всички са така екстремни, но повечето проявяват това в една степен или друга.

    Любимата ми тяхна фраза е ” какво ще кажат хората “. Каквото и да кажат хората, вас какво ви интересува това, нима мнението на хората е ТОЛКОВА важно за вашето съществуване.

  32. Морфиус Says:

    Политкоректноста е начин да натрупаш червени точки замитайки мръсотията под килима, вместо да я почистиш.
    Дискриминацията и борбата с нея в момента първо е основния начин да дискриминираш/доиш мнозинството… чак тогава решаване на реални проблеми на реални хора.
    И проблема не е в самите процеси, а в прекаляването и довеждането им до абсурд.
    Нека не се крием зад килима и не търсим начин да пренасяме проблемите от здравата на болната глава…

  33. Eneya Says:

    Опитвам се да посоча, че реакцията срещу дискриминацията се получава, когато има дискриминация и хората реагират срещу това.
    Ако някой не е тормозен и дискриминиран, той/тя няма причина да реагира, нали?
    Senji, да, хората много се интерсуват какво мислят за тях околните, малък пример е да погледнеш маниера на взаимодействие на група съученици. Всеки има някаква роля и си я играе, за да не бъде изолиран.

  34. Lady Says:

    “Ако някой не е тормозен и дискриминиран, той/тя няма причина да реагира, нали?”

    Да, но може да избере КАК да реагира.

  35. Eneya Says:

    Добре, да се ориентираме към историята и да погледнем малко факти и данни.
    – в Америка най-голям процент престъпления са извършвани от афро-американци.
    – Процентът образовани (средно, висше и пр.) пак е най-нисък.
    – отново най-голям процент безработица има.
    Това може да се тълкува по много начини, но ето двете крайности – афро-американците сами са си виновни и тези цифри доказват, че те са по-неспособни от останалите, по-агресивни и пр. Това звучи твърде елементарно обаче, защото така излиза, че расата има отношение към характера (нещо, което отново и отново е доказвано като невярно) и е откровено расистко. Друг въпрос е какъв процент от американците (и самите афро-американци) го вярват. Но цифрите не са приятни.. Другият вариант е да се заинтересоваме защо такъв голям процент живее такъв живот и да се поинтересуваме защо това се случва. Защото всичко това се случва по някаква причина, да, то е последствие на нещо и за да го променим, трябва да разберем какво е довело на него.
    Злоупотребата с политкоректността е просто част от backlash-а към промяната на отношението към дадените групи. Идеята, че дадена група получават специално отношение или повече привилегии от останалите. Които не звучи честно, нали? Но ако се поинтересуваме какво е положението на тези групи, то все още е тежко.
    Да, злоупотребата трябва да се избягва, но наистина не вярвам, че сме стигнали до този момент.

    Лейди, това, че всеки може сам да избере как да реагира е чудесна идея, но знаеш, че на практика не е вярно. Ние имаме доста тесни дефиниции кое е правилно и кое не е, кое е адекватно поведение и кое не е, как трябва да се държат хората в различни ситуации, какво да казват, какво да мислят. И епистемик мурк пусна чудесен пост 88 битов нацизъм – http://baidalai.org/?p=322 в който коментира колко са свързани бедността и агресията. Когато си част от микро общност, която е атакувана по някакъв начин, това води до затваряне на групата и до крайности. Съответно не, не всеки може да реагира както желае на отношението към него. За да можеш да го направиш, трябва да съзнаваш, че имаш възможност да излезеш извън маргиналните очертания, а аз не съм сигурна, че достатъчно хора се осъзнават толкова.
    Ти много чудесно отбеляза (в друга тема), че това е структурата и конкретните реакции към дадена група (раса/пол/сексуалност) е просто пълнеж.
    Трябва да променим начинът си на мислене, за да спрем да правим една и съща грешка отново и отново. Според теб дискриминация винаги ще има, аз не съм чак толкова сигурна.

    foo, аз не съм алфата и омегата на феминизма, все пак.

  36. Григор Says:

    @Eneya: Вече писах – всеки има свой феминизъм. Твоят наистина не звучи като стигнал до злоупотреба. Този на други хора обаче звучи като направо задминал злоупотребата. Вярно е, ти не носиш никаква морална отговорност за това, колкото и да се дефинираш като феминистка. Но е добре да имаш представа, че някъде, в някои хора и отношения, това се случва. Иначе погледът става едностранчив, а това е път към неосъзнавано дискриминиране на околните.

    Реално двата ефекта съществуват едновременно, и много често се съчетават по начини, които наглед са невъзможни. Много често едно и също “малцинство” едновременно дискриминира и бива дискриминирано, по един и същи начин: двете не са противоположности, а естествени следствия едно от друго. Проблемът тук е как да бъде прекъснат порочният кръг. За добро или зло, най-работещият на практика начин е да се упражни малко натиск върху малцинството да се научи да не дискриминира; това едновременно е по-лесно при него, заради по-малкия брой хора, и стимулът му да търсят добро отношение от другите е по-силен, пак затова.

    (Между другото, естествено е да се очаква дискриминацията на малцинствата към мнозинствата да се засилва за в бъдеще. Бруталността и ниското IQ сред малцинствата са точно така чести, както и сред мнозинствата; тъй като обаче носителите им обикновено се събират в общности, в които най-често мнозинството дискриминира малцинството, те търсят да не се асоциират с малцинството си, и най-често остават извън неговите социални групи. Резултат: средностатистическата малцинствена общност, примерно на хомосексуални, е по-малко дискриминативна от средностатистическата мнозинствена общност (в този случай хетеросексуалните). Или по-точно е дискриминативна по различен начин (статията, към която даде линк Атанас Боев, е наистина изключително добра в разбирането на реалното положение). С времето обаче, когато дискриминацията към малцинствата сред “утаечните” общности отслабва, парадоксално принадлежащите към тези малцинства, но спадащи към тези общности ще са под по-малко натиск да не се асоциират с малцинствата си, и ще занасят в социумите на малцинствата си своята ниска интелигиентност и бруталност. А това ще засилва дискриминацията, упражнявана от тези социуми.)

  37. Кръстю Says:

    Нека и аз да ръгна една чушка в боба :
    http://kjelqzkov.blogspot.com/2010/03/blog-post_09.html

  38. foo Says:

    — Виж сега какво ще ти кажа, Малюта. Според медицината педеругите биват три вида — пасивни, активни и актуални. Първите два вида са такива, защото природата им е такава, и никой не им връзва кусур. Обаче третият вид — това са такива педали, които са станали педали, понеже са прочели в списание „Птюч“, че в момента това е актуално. И те винаги ще са гадни. Разбра ли ме?

    — Разбирам какво искате да кажете, Степан Аркадиевич — спокойно отговори Малюта. — Но според мен картинката е малко по-сложна. Има един още по-страшен вид педали, четвъртия. Неактуалните педераси. Това са онези педали, които обясняват кое било актуално и кое не в списание „Птюч“. Към тях се отнасят и постмодернистите. Което всъщност исках да ви кажа…


    Виктор Пелевин
    ДПП (NN)

  39. Вени Марковски Says:

    Много странна статия; в България няма как обективно да се говори за дискриминация, защото народопсихологията, която допуска ежедневно дискриминация на най-различни групи хора, едновременно с това твърди публично, че “такова нещо при нас няма” (или “шшшт, тихо да не чуят съседите”). Колкото и да се напъваме ние, дето не сме дискриминирани, да разберем тези, които са, това не може да се случи изцяло. И тук не говоря за това, че във вестниците и в разговорите ни е пълно с груби, понякога цинични, но винаги с дебелашко чувство за хумор, шеги и вицове по адрес на кой ли не – арменци, евреи, грузинци, гърци, гей, блондинки и т.н. Понеже ние никога не сме били дискриминирани, но непрекъснато се изкарваме жертви на кой ли не, няма как да разберем какво чувстват и мислят хората, които са действително дискриминирани, включително и особено от нас, дето сме “жертви” на световната конспирация, насочена срещу “хилядолетния народ, прочут с трудолюбието и толерантността си”.

  40. Eneya Says:

    Малък пример, последната публикация на Ивайо Борисов.
    Расизъм и дискриминация, да не говорим, че повечето неща, които твърди не отговарят на истината или са изопачени и крайно преувеличени.
    Григор, съгласна съм по много точки с теб, но кажи ми, какво трябва да бъде отношението в тази ситуация?

  41. Григор Says:

    @Eneya: Дай линк.

  42. Eneya Says:

    http://feedproxy.google.com/~r/takaitaka/~3/9gBJvO4_4FI/
    Ето.

  43. Григор Says:

    @Eneya: Не съм бил в Англия, затова нямам представа как е там, и не мога да го преценя.

    Ако смяташ, че това няма значение, ще ти дам простичък пример. В България масово смятаме, че работодател грък е отврат, а арабите са коректни, възпитани и съвестни търговци. И не без основание – тук гърците и арабите се държат по начин, който отговаря на тези представи. В Румъния смятат, че работодател грък с нищо не е по-лош от работодател швед или немец, а арабите са мръсни, невъзпитани и и измамници като търговци. Няколко мои познати, изкарали повечко време там, твърдят, че наистина там е така, и подчертават разликата с тук. (Което ме кара да се замислям на тема култура на локалните общности.)

    Извън това, типът определено е елементарен и безпардонен. Не случайно до голяма степен си е прототип в книгата си – основната тема в нея е хейтърството. А уви, то ходи не само по него, и понякога има много по-префинен вид. Моето отношение към него е да го игнорирам, и ако някой държи на преценката ми за него, да си я кажа – учтиво, но разбрано.

  44. Дончо Says:

    Григоре, имаш моята подкрепа с всички крайници, които (по воля Божия) са ми дадени. И ето – с предишното изречение вече дискриминирах жените :).

    Иначе право са казали по-горе, боркините за права на жените веднага са те налазили. Но имат основание – истината боли, особено когато е казана без емоция, което примерно за мен ще е много трудно да го направя. Може би обучението ти в източните неща има влияние, възхищавам ти се как може да оценяш и говориш безпристрастно и без да оставяш емоцията да ти пречи.

  45. Eneya Says:

    Григор,
    почти всички, които работят, активни са и показват наличието на някакъв интелект в Англия, са чужденци. Повечето англичани ги мързи да гледат, студентите прекарват 2/3 от свободното си време полупияни. На тях до такава степен им е уредено всичко, че може да прекарат обучението си без да им се налага ден работа, всичко платено от държавата (дарено по-скоро). Чужденците работят и си късат задниците, комбинират учене и работа, далеч по-трудно им е, държавата проявява далеч по-малко интерес и внимание към тях.
    Моят проблем с думите на Ивайло беше злобата и агресията, с която говореше за хора като цяло. Дори да има такива елементи (сигурна съм, че има), той говореше масово – индийците това, азиатците онова, арабите трето. Даваше ни за пример таксиджия… да се смееш ли, да плачеш ли, че в сравнение с нашите таксиджии, онзи е бил направо сладур.
    Това е като извадено от расизъм 101, такава дребнавост и ограниченост, такава явна дискриминация без повод, че направо не е истина. И изобщо не е рядко срещана, напротив. Толерирането на подобно отношение е крайна политкоректност според мен, а не критичното отношение към подобно поведение и отношение. Ето това крайно “ама всеки има право на мнение” е злоупотреба. Защото така се търпят глупостите на Боян Расате, простотиите на Борисов и пр.

    Дончо,
    Ще ми бъде много интересна реакцията към спокойния му тон ако каже нещо, което не смята за публично вярно (като това за политкоректността), когато заеме непопулярна позиция по дадена тема.
    Дончо, нямам против да ме критикуваш, но поне се запознай с концепциите, които защитавам, особено с феминизма, което е права за равноправие на половете и е също толкова борба за мъжките права, колкото за женските.

  46. Григор Says:

    @Дончо: Eneya не е точно типа боркиня за женски права, който си свикнал да виждаш. Доста рядко изключение е (сред толкова активните) – човек, който искрено търси равноправие, и вярва от сърце в каквото проповядва. Поне според мен.

    @Eneya: Изобщо не съм съгласен, че икономиката на Англия се държи на чужденците. Познавам доста англичани, които бачкат до скъсване и са активни отгоре на това, и доста техни студенти, които пийват по чашка на празник или купон, и толкова. Дали не усещам в теб някакъв предразсъдък към англичаните?

    Ивайло според мен, колкото и странно да ти прозвучи, не е твърде дискриминативен. Той просто мрази и плюе всички – в един момент едни, в друг други, когато накъдето се случи да се е обърнал. Харесва единствено себе си (не знам дали в някои моменти не мрази и плюе и себе си). Както казваше капитан Ваймс, “не мога да понасям джуджета, но същото важи и за всички останали раси, включително хората, така че не е проява на дискриминация”…

    И доста пъти съм казвал неща, които са напреки на масовото мнение, без да ми мигне окото. Но пък не винаги със спокоен тон. 🙂

  47. Калин Says:

    Може ли да споделя един чисто личен подход към ситуациите с аромат на малцинство/мнозинство?

    Впрягам всичките си умения и сили, за да строша тази “рамка”.

    Обикновено въпросът “Ти в момента като мъж/бял/хетеро/хомо/би-/а-/еко/уко/… ме гледаш, или като човека Калин?” помага доста.

    А ако зададен n на брой пъти, с вариации и адаптации, не помогне, винаги може да се разберем и без приказки… 😀

  48. pro01 Says:

    @Енея: Silence! I kill you!

  49. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » И мъжете… Says:

    […] … се тормозят със смотани облекла. Не само жените. […]

  50. ? :-D ! Says:

    Григор е също от едно малцинство – на модерните расисти блогъри! Той също мисли че е ПРАВ, и все едно е писал това четиво – за да оплюе себе си, но не го осъзнава. Но пък показва своята ЛУДОСТ, и нервност, когато е засегнат,изглежда обича да разказва мръсни вицове – което е показателно за интелигентността МУ. ЗАЩО НЯКОИ ХОРА МРАЗЯТ НЯКАКВО МАЛЦИНСТВО – АМИ ЗАЩОТО СЕ ВИЖДАТ НА ТЯХНО МЯСТО – В СМИСЪЛ, ЧЕ ЛУДИЯТ НАЙ-МНОГО- СЕ СТРАХУВА ОТ ЛУДОСТА, ИЛИ БЕДНИЯТ И УНИЗЯВАН – БИ СЕ РАДВАЛ ДА ГО ВЪРНЕ НА НЯКОЙ ДРУГ ПОДОБЕН НА НЕГО. -например на циганин. Това дето в казармата не било така – си е чиста лъжа. . . . Григор не е ли чувал – че циганин не би се обидил – ако някой циганин, го нарече ЦИГАНИН.?! Или гей да нарече друг гей – ‘мръсен педал’.. То е все едно да наречеш някой -‘бедняк’ – но ако си богат, тогава това ще е обида. На егоиста никой не може да му помогне, защото тъпотата му е генетича, защото чувствителността прави интелигентността. Ако Григор си направи заключението че ми липсват мозъчни гънки, .?

  51. ? :-D ! Says:

    Първото изречение на статия или пост -издава болката на пишещият Я.! -което е – и причината за писаницата! -Болката!!

  52. Kaladan › Началото на феминизма Says:

    […] като прочетох всичко в тази тема >> http://www.gatchev.info/blog/?p=245 реших да декларирам, че съм по-скоро съгласен с Григор. […]

Leave a Reply