И още един блог!

Увлечен в разни ангажименти, пропуснах да отбележа навреме появата му:

http://www.leeneeann.info/blog

Честито раждане! 🙂

На ОпънАрт 2005 Иван Попов (същият онзи с “Хакери на човешките души”) чете една лекция, която буквално ме държа на нокти. Господи, този човек ама наистина винаги има какво интересно да каже!…

Беше лекция (освен другото) за точката на пресищане на инфосферата – моментът, когато създателите на информация (примерно писатели, музиканти… блогери) почват да надхвърлят нуждите на потребителите. Проблем става вече не да намериш какво да четеш – а да намериш кой да те чете…

Като се огледам, мисля си, че този момент може и да не е далече. Българското общество успешно гони американското по незаинтересованост от света и неграмотност. Наскоро слушах при мой клиент служителки да обсъждат гръцките митове и пантеон – отне ми към петнайсет минути да разбера за какво изобщо говорят, толкова бяха объркали и кой какъв, и на кой как му е името… Съвременните тинейджъри най-често не само броят на пръсти, но и спокойно биха могли да изброят на тях всички книги, които изобщо са се опитали да прочетат. А и “културните” почваме вече да нямаме търпение за книгите, да очакваме всичко да се съдържа в три изречения дълго резюме. Някои дори гордо смятаме “Хамлет” или “Братя Карамазови” за елементарни, съдейки, естествено, по себе си…

Дали ще се случи подобно нещо и с блоговете някой ден? Всъщност, дали този ден не е вече дошъл?

Едва ли.

Някои блогове започват като средство за самоизява. Други – като средство за осведомяване. Те имат какво да губят от “ефекта на Ивав Попов”.

Съществуват обаче и блоговете на тези, които пишат, защото не могат иначе. Те надали ще изгубят много – писането само по себе си им дава от каквото имат нужда… Има и други, по-странни блогове – аз например започнах моя, за да ми помогне да се науча да бъда по-свестен и по-човек. Някои от тези също надали ще изгубят много – за тях е достатъчна дори възможността някой някога случайно да ги прочете.

И ще продължават да съществуват. Отделните ще се раждат и умират, но общността им ще е жива.

Докато периодът след “прехода на насищането” не свърши – и блоговете, може би под някаква друга форма, не се окажат отново търсени, полезни и нужни.

Това е, което желая на новодошлия в блогществото – да бъде един от тези блогове, които да пренесат искрицата през нощта на информационното пресищане и отвращаване.

Защото и след най-черната нощ винаги идва нов ден. Ако има кой да го заслужи.

2 Responses to 'И още един блог!'

  1. LeeNeeAnn Says:

    Григор, благодарим ти за топлото приветствие и милото пожелание, а също така и за неоценимата помощ, която ни оказваш, та LeeNeeAnn.info да бъде факт.

  2. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Блогове, блогове… Says:

    […] Другата линия на развитие нарекох в един свой предишен запис “ефектът на Иван Попов”. (Той не е откривателят му, просто разказа за него в една лекция на миналия ОпънФест.) Идеята му е, че с времето производството на информация започва да надхвърля търсенето – и вече проблемът е не откъде да намираш content за потребяване, а откъде да намериш потребители за създадения… Двете тенденции са пряко противоположни. […]

Leave a Reply