Предусещане за пролет

Днес по някое следобедно време пресякох парка на Красно село. Малко паркче, притиснато между княжевските трамваи и блоковете на комплекса. С полуразчистени улички край него, напомнящи повече паркови алеи…

Различните хора предусещат пролетта по различен начин. Алекс например – по огъня, бил той запалени стърнища или друго. Аз – по усещането за предстояща пролетна чистота.

Не зная откъде идва това усещане. Рязка тръпка, която по необясним начин свързва несвързани неща. За пръв път чута по радиото мелодия – с отдавна прочетена книга. Случайна гледка на заснежено планинско било – със спомена за лятото, и миризмата на препечен хляб край палатката, и смеха на момиче. Суховат израз в скучен доклад – с пъстрия свят на шестгодишното дете, и сладоледа на клечка…

(Понякога съм успявал да уловя тръпката, и съм я анализирал внимателно, с настървението на ентомолог от 19 век. Случвало се е да открия основата на аналогията – сходна степен на извивка, в тона на мелодията и в хода на повествованието на книгата; аналогията на звъна на чанове, и пукането на съчки в огъня, чути някога на планинска екскурзия – със звъна на смеха, и огъня, на който се препичат върху тънки пръчки филийките… А се е случвало и да не успея да я открия. Може би просто подхлъзване на уморените неврони, случайно “късо” в дефектна синаптична връзка, флукс в погрешно изградена аналогия…)

Този път усещането ме заля отведнъж. В първия момент едва не се олюлях от силата му. Беше такава, че спокойно можех едновременно да му се наслаждавам пълноценно, и да търся откъде идва. Тракането на трамваите – с далечно тракане на влак през планински проход? Мммм… още месец само, и как свежо ще е всичко! Рязката смяна на топла вечер преди два дни с буен, натрупан прясно, още девствено чист сняг – с познати вече привички на Баба Марта? Изгарям от желание да видя разпукващите пъпки на дърветата, да докосна някоя, както юноша докосва косите на тепърва разцъфтяваща девойка…

Пътеката пред краката ми.

Черен асфалт, очертан с великолепен контраст на фона на огрения от слънцето бял сняг от двете страни. (Силната светлина свива зениците ми, размазването от астигматизма намалява, затова виждам толкова контрастно…) Абсолютно чист, вероятно издухан от резкия вятър точно преди да започне снегът – а след това отмит от разтапянето. И на всяка крачка – кристално бистри локвички снежна вода, чак да ти се прииска да отпиеш от нея, сякаш си далеч нагоре в планината, пред ручейче, ромолящо сред преспите.

Ето го, предусещането за пролет. В бистрите локвички по пътеката – така бистри, както е само водата от разтопен сняг.

Още когато в събота сутрин се работеше, бях забелязал – харесвам съботния следобед повече от неделята. Защото носи в себе си предусещането за неделята после, обещанието за предстояща свобода… Точно така, предусещането за пролет няма силния, опияняващ вкус на пролетното пробуждане – но е още по-чисто и девствено от него.

И сега, забелязал го, се усмихвам. Ще минат седмица-две-три, и пролетта ще дойде. С дъха си, със силата си, с пробуждането и отнемащото дъха пиянство от свежест, подобно на влюбване. С гениалното в неповторимостта си “та всяка пролет всеки лес различно е зелен”. С дъха на цветовете, с усмивките наоколо, с топлината на слънцето…

Но това ще е след седмица-две-три. Всяко нещо – с времето си. А сега е времето на предусещането – чисто и девствено, като слънчево ранно детство, още неусетило тласъка на хормоните. Тепърва преоткриващо света, погледнало го с учудени и възхитени очи.

Поглеждам към локвичката – в нея се отразява искрящият поглед на дете… Не, сам съм – отражението е моето. Просто за миг съм се почувствал дете, и това някак е проличало в очите ми… За миг се засрамвам, аха-аха да се огледам дали не ме е видял някой. После се усмихвам, и гордо се оглеждам, със същия този поглед.

Не ме е страх, че мога да бъда дете. Гордея се с това. И ако някой не разбира колко добро, чудесно и нужно нещо е това умение… мога единствено да го съжаля.

И да пожелая умението да бъдат деца на всички. Струва си.

7 Responses to 'Предусещане за пролет'

  1. Алекс Says:

    Григи, аз говорех за окончателното усещане, а ти – за началното. Аз за моето начално нищо не съм казала 😛

  2. LeeAnn Says:

    Когато Слънчицето надвие зимните облаци и нежно разстеле лъчите си върху Земята, палави слънчеви зайчета пробягват в локвите, блестят сякаш са скъпоценни камъни и се отразяват в очите на минувачите. Тогава детското неминуемо се връща в погледите. Дори започваш да се питаш „Тази светлина откъде извира, къде беше до сега?”. Радостта от гъделичкащото сетивата ново събуждане надделява над апатията и ленността и хората неволно започват да се усмихват. Тези усмивки са предвестниците на пролетта! Трудно можеш да ги сбъркаш. Те са толкова чисти и спонтанни, защото идват от дълбините на душата, там където злобата и завистта още не са се настанили, и където, дори да не искаме да си го признаем, всички сме си все още деца…
    Обичам това чувство …
    Обичам новото начало …
    Обичам ………. да обичам

  3. Cliff_Burton Says:

    И пак ще бъдем замаяни от вино от глухарчета…

  4. Григор Says:

    Алекс: Охотно приемам критиката – и поднасям извинения!

    LeeAnn: 🙂

    Cliff_Burton: Да! 🙂

  5. Mariana Says:

    И както е казал поетът :
    “Пролет моя, моя бяла пролет….” . Пролетта събужда толкова приятни чувства. Колко много може да се пише за този сезони влиянието му върху сетивата на всеки. Аз обичам най много пролетта , когато виждам озеленяващите се широколистни дървета, покриващи се отново с листа, като че ли се “обличат” с нова премяна. А уханието на зеленина, на свежест е божествено.

  6. Таня Says:

    Освен за разказа благодаря и за пожеланието да запазим децата в себе си. На моменти ми се струва, че съм заровила това усещане дълбоко в себе си и именно пролетта ми го връща от време на време, но не винаги, защото ама нали това годишно приключване и то е през пролетта ххххххх

  7. Substance over form » Blog Archive » Пролет Says:

    […] Сега като четох за може би трети път поста на Григи за пролетта, се сетих, как преди няколко дни си мислех, че много ми се ходи на планина – на палатка и чист въздух, с чисти възприятия към света около мен. […]

Leave a Reply