Културата – фирмена и друга


В една клетка затворили няколко маймуни (екип). В клетката имало кашони (ресурс) и банан, закачен на тавана (награда). Една от маймуните (лидер) наредила три кашона един върху друг, покачила се по тях и взела банана. От тавана започнала да пръска студена вода (намеса на Топ мениджмънта). Маймуните се разбягали.

Закачили нов банан. Друга маймуна наредила кашоните, покачила се по тях и взела банана. Пак запръскала студена вода. Останалите маймуни я набили и изяли банана (работа в екип). Закачили нов банан. Сработил “рефлекса на Павлов” – щом една маймуна решила да вземе банана, другите я набили, защото знаели, че всички ще бъдат намокрени, но не всички ще ядат банан (групова отговорност).

Намесил се HR отдела. Подменили една от маймуните (развитие на екипа). Новата маймуна решила да вземе банана, но останалите веднага я набили (фирмена култура). Постепенно подменили всички маймуни. Последната нова маймуна решила да вземе банана. Другите усърдно я набили, без да знаят защо – те никога не били мокрени (Team Spirit).

Това весело описание е на абсолютно реален опит, правен от психолози. Единствено “фирмените” коментари в скоби са добавени от някой шегаджия.

Който нищо чудно да не е подозирал колко сериозен е всъщност.

Социално утвърдените привички и стереотипи имат навика да персистират дълго след като реалните причини за тях са изчезнали. Всички се възхищаваме на това колко културни и подредени са северните народи – въпреки че отдавна обществото им е надвило ефекта на дългите студени зими, и човек може да оцелее там и без да е в отлични отношения с всички съседи. (По-наблюдателните пък са забелязали, че продължават да пият като казаци – най-често също без да мислят защо.) Бисмарк отдавна вече не е жив, но немската дисциплина и ред продължават да са пословични. И т.н.

По-странното е, че тези обичаи понякога възникват в резултат на случайност, грешка или дори фарс. Не един и два мастито звучащи научни термини (“зенит”, “алгебра”, “химия”…) са всъщност резултат от правописни грешки или изопачаване на не-латински думи. Наричаме коренното население на Америка “индианци” като резултат от заблудата на Колумб, че е достигнал Индия. (Пак благодарение на тази заблуда Америка изобщо е открита от европейците.) Логични навремето аргументи са напълнили британското законодателство със закони, които сега хранят не един комик.

Пък и защо да ходим до чужбина? Ако повечето от нас видят автентичните обичаи по българска сватба от средата на 18 век, ще има немалко увиснали ченета. А и само тях ли?… Руските картографи, разпитвали след Освобождението местното население за имената на върховете в Стара планина, методично нанесли на картата връх Балиго-1, Балиго-2, Балиго-3… Празнуваме празника на Кирил и Методий на 24 май – погрешна дата… Накъдето се обърне човек – все така.

Станислав Лем има едно прочуто есе – “Културата като грешка”. В него той обсъжда идеята, че всички културни особености и национални различия на човечеството са всъщност грешки и отклонения. Примерно един ден на водача на стадото маймуночовеци (ех, тия роднини любими!) му пада зъб, и той почва да дъвче банана накосо. Младите му подражават, и с времето това става обичай и национална особеност на бъдещия народ…

(в момента авторът на тези редове е с прясно изваден зъб, и е щастлив, че никой не го вижда… току-виж посял в бъдещето национални особености и обичаи 🙂 )

Мисля си – вярно ли е това? А ако е вярно, смешно и комично ли е?

Определено има нещо вярно. Иначе нямаше да е смешно, като начало.

Не съм убеден обаче, че е комично или срамно.

Социалната дивергенция е не по-малко важна за еволюцията, отколкото биологичната. А базата й са точно тези грешки – както базата на биологичната еволюция са мутациите.

Така че може глупостите и грешките в обичаите да са една от най-умните идеи, до които е достигнало човечеството. А пък чистотата и стерилността на културата да е една от най-глупавите.

Е, това поне оправдава факти като “Азис написал книга”, и т.н.

16 Responses to 'Културата – фирмена и друга'

  1. Катрина Says:

    А ти виждал ли си автентична българска сватба,или поне възстановка,но не обработка и интерпретация?Това с имената на върховете на Стара планина ме разсмя,(дали и истина?)

  2. Таня Says:

    Така както си започнал с маймуните – много ми напомни на една картинка, която получих преди мноооооооооого време – какво представлява фирмената йерархия – едно дърво окичено с маймуни – като погледнеш надолу – само тъпи физиономии, като погледнеш нагоре – само задници……
    та така……..

  3. illa Says:

    А на мен що така ми се струва, че като се говори за еволюция (биологична или социална), трудно може да се разсъждава с категории като правилно/грешно, умно/глупаво и пр. Един Господ знае ))

  4. icobgr Says:

    Хм, Гриша, сигурен ли си за това със Стара планина. Това да не е няква басня, а? Аз се разтърсих с google и виж на какво попаднах. Нещо се размина историята 🙂

  5. icobgr Says:

    Опааа, пропуснал съм да прочета коментарите там 🙂

  6. аз го знам по друг начин :-) Says:

    като погледнеш отгоре надолу виждаш само усмивки, като гледаш отдолу нагоре виждаш само задници 🙂

  7. Виктор Says:

    Най-мъчно ми стана за горките маймуни…
    Няма ли друг начин за психолозите да установяват истините си… Защот трабва да мъчат животни.
    Виж, ако са хора, по-друго е… Може би ще ми е по-малко жал.

  8. Ванката Says:

    Хаха, аз мислех сериозно да пиша, но Таня просто ми отне цялата сериозност за секунди:D

    Григи, изпреварил си ме. От около три месеца си мисля да напиша статийка точно по въпроса за социалната предопределеност. Идеята започна от социалната предопределеност на любовта и нейната чисто физическа изява, но тя се разпростира много отвъд това. Макар че твоят акцент е грешката, която е начало на тази предопределеност, но темата е много интересна, защото по-подробното й изучаване, може да ни даде идеи как да се преборим със социални предопределености като расово и етническо разделение например. Като казах това: Четох наскоро няколко статии на тема интеграцията на ромите в българското общество и бях потресен, когато установих, че всъщност този “интеграционен” процес първо не води до никаква интеграция, второ насажда допълнителна нетърпимост между двете общества и всъщност прави цялата картинка още по-сложна за следващите поколения.

    Въпросът ми към теб е: Можем ли да се преборим с това наслагване на странни социални привички, имайки предвид, че подражанието ни е вроден рефлекс още от бебета?

    Още една грешна дума – статукво. Би трябвало да е статус кво или стату кво анте(не гарантирам, че S не се произнасяше тук…). Чудя се откъде ли е тръгнало…

  9. Григор Says:

    Катрина: Възстановки на български сватби съм виждал – но знам, че най-неприемливите от съвременна гледна точка моменти масово се пропускат (чел съм по разни сериозни етнографии какви всъщност са били обичаите)… А за върховете – така съм чувал. Не зная кой от вариантите е най-верен, но идеята е, че такова нещо има. 🙂

    Таня: Маймуните по принцип са любимото средство на цяла школа в човешкото мислене за изразяване на едни или други аспекти на фирмените взаимоотношения. Чудя се, какво ли всъщност иска да ни каже тази школа с това? 😉

    icobgr: Не смея да гарантирам за буквална точност на факта (например не съм сигурен дали върховете са били точно в Стара планина). Но с гаранция имаше нещо такова. 🙂

    Виктор: И аз мисля по същия начин. Маймуните не са подписвали информирано съгласие за участие в експеримент, не са там доброволно, и т.н. Но пък, от друга страна, са перфектен модел – пред тях експериментаторът спокойно може да си позволи да забележи факти, които не би искал да забележи в група хора…

    Ванката: За можене – сигурно бихме могли, при остра нужда. Моят контравъпрос обаче е: Да, тези социални привички понякога са много вредни – но, дори тогава, нужно ли е да се борим с тях?

    И дори ако решим, че си струва – дали най-добрата борба с тях не е просто истината за тях, каквато е?

    А за статуквото – ами, така се е наложило… Статукво… 😉

  10. Ванката Says:

    Смятам, че да се борим с тях е нужно. Да, смятам, че истината е добро средство. Ако вземем собственическия софтуер. Ние не забраняваме да го има, но казваме истината за него и последствията от него. Дали има други начини да се борим? Сигурно има. Кой е най-добрия? Няма такъв. Зависи от това с какво точно се борим. Но дали е нужно – нужно е.
    Твоят модел за борба е хубав, защото дава свобода на всеки да реши, коя истина за него е вярната;)

  11. Катрина Says:

    Ще се радвам някой път ако ти остане време и имаш желание да понапишеш за споменатите сватбени обреди.Моля!!!!

  12. Григор Says:

    И на мен много ми се иска да ми остане. Интересни са.

  13. Nick Says:

    Здравейте,-
    Кучето си лае а керванът си върви!!!!
    С почит:Nick!!!!

  14. Григор Says:

    Nick: Прав си. Ама до време. 🙂

  15. Nick Says:

    Комай,-май,-не е до време,защото така си е било от както Свят-Светува,така си е не само тук и сега ами и по-света и така ще си бъде и докато Свят Светува!!!!Знаеш ли,-никога не съм бил от хората които си мислят,че могат,камо ли пък,да проме-
    нят или да оправят Света но,-винаги съм се стремял,-моят Живот да е O’KEY а от там и този на тези около мен,-ако ми след-
    иш мисълта,-та от там и Животът на онези които са около тях и така се заформя един все по разрастващт се кръг та до кр-
    аят на Света!!!!

  16. nedman Says:

    айде пиши по-скоро за беге сватбите от едно време че изпосталяхме от любопитство тука вече 🙂

Leave a Reply