Наскоро ми пратиха линк към статия на CNN за Darien Gap. Ако не знаете – това е над сто километра силно пресечен терен на границата между Колумбия и Панама, покрит с тропическа джунгла. Изключително трудно проходим е, не са успели да построят дори Трансамериканската магистрала през него.
Много от мигрантите, които се опитват да достигнат САЩ, са или от Южна Америка, или нямат как да се доберат до централноамерикански страни по някаква причина. Така че им се налага да пресекат Darien Gap. Пресичането е пеша, в ужасяващи условия. Кореспондент на CNN го е пресякъл с група от тях и разказва какво е.
Повече можете да научите от статията. Има много неща, които могат да впечатлят човек. Мен конкретно ме впечатли най-много невероятната взаимопомощ между мигрантите. Обикновено хората в група са напълно непознати. Но въпреки това се подкрепят по начини, непредставими за средностатистическия българин.
И това помага жертвите на ужасния преход да са сравнително малко. Особено при положение, че много от мигрантите биват лъгани, че е само два часа ходене, и не взимат никакви запаси и нужни неща. (В реалността късметлиите успяват да го вземат за пет дни… но не всеки е късметлия.)
Какво представлява подкрепата им? Споделянето или дори подаряването на пълни непознати на последния залък храна, отчаяно нужна дреха или лекарство е най-обичайно нещо – необичаен е отказът. Ето накратко няколко истории на взаимопомощ, най-обикновени там, от тази статия и от други, които описват прехода:
- Още първия ден на прехода петгодишно момченце е откъснато от родителите си. Успяват да се намерят едва на края на пътешествието, пет дни по-късно. През цялото това време по някой е носил на гръб непознатото дете, хранил го е от храната си, бдял е да го пази от змии и хищници, плащал му е „такса преминаване“, „такса превоз“ или „такса водачество“ от собствените си топящи се пари…
- При пресичане на река течението събаря и отнася във въртоп жена, която не може да плува. Трима от случайните ѝ спътници се хвърлят във въртопа да я спасяват и успяват да я издърпат на брега и реанимират с подръчни средства. След това остават да я пазят един ден, докато тя събере сили да може да върви отново.
- Шейсетинагодишна жена заедно с дъщеря си тръгват напълно неподготвени – казали са им, че преходът е само два часа. (А и това би било сериозно усилие за майката.) И двете на няколко пъти загазват зле, но успяват да продължат благодарение на помощта на околните. Те ги хранят, поят, поддържат, носят където е необходимо.
- Млад мъж си изкълчва глезена и вече не може да върви. Един минаващ му оставя запаса си от храна. Друг му дава антибиотик, за да не се възпалят другите му рани. Четирима млади непознати – и за него, и помежду си – отсичат клони, сглобяват носилка и го носят чак до крайната точка.
- По средата на пътешествието старец изгубва и последните си сили. Моли две минаващи млади жени да вземат детето, което той носи, и да се грижат за него. Жените отрязват два клона, импровизират от тях влачеща се носилка, натоварват и него и го влачат (на места с помощта на други хора) до края на прехода…
Мога да изброявам още и още такива истории – прочел съм поне десетина статии за Darien Gap. Надали обаче има нужда. По-важен е въпросът, който си задавам с лек ужас. Как щяхме да се държим в такива обстоятелства българите? Колко от нас щяха да споделят последната си храна със случайни непознати? Или дори с добри познати?…
Нямам представа колко от мигрантите през Darien Gap ще успеят да си осигурят приемане в САЩ. Но знам, че ако САЩ имат разум, ще ги приемат всички, без колебание. Хора, способни на такава помощ към непознати, са цветът и солта на всяко общество, на всеки народ. Без значение дали са нобелисти или неграмотни, богаташи или напълно разорени.
Ако имате за съседи сто българи и един от тези мигранти, кой смятате, че ще ви помогне, ако закъсате? Сред кои бихте искали да живеете? Ако сте достоен човек, който също не се колебае да помага дори на непознати – кой е вашият по-истински народ, българите или тези мигранти? (Ако не сте – …)
… А ние също си имаме мигранти. Много от тях преминали през немалко изпитания, за да потърсят убежище при нас. Много от тях точно по същия начин помагали дори на непознатите – защото пресичащите Darien Gap надали са по-специални с нещо от другите мигранти… И си имаме и хора, които ни обясняват как тези мигранти идват, за да ни прережат гърлата. И на всяка цена трябва да ги вкараме в затвора и после върнем обратно без нито капка милост, за да се опазим от тях.
Питам се – дали този, който търси да ме скара с който ще ме подкрепи при нужда, ми е добър приятел? Всъщност, не се питам. Трябва да съм идиот, за да го правя.
Питам се обаче – по какво друго ще позная опитващите се да ме скарат с който ще ме подкрепи при нужда. С какви други възгледи и позиции корелират тези опити за скарване… Всъщност, и това не се питам. Също трябва да съм идиот, за да не съм забелязал отдавна.
Sapienti sat.