… И Google в кюпа?

Сред така наречените “alpha geeks” Google са прочути не толкова с търсачката си, колкото със знаменития си принцип “Don’t Be Evil”. На български – нещо като “Не бъди гадняр”. А най-много чест им прави, поне според мен, че го прилагат не само спрямо клиентите си, но и спрямо персонала си.

Да работиш за Google означава буквално да не мислиш за базовите житейски потребности. Чувал съм много варианти на това как са нещата (възможно е в различни офиси на фирмата да не е едно и също). Всички обаче се свеждат до едно: не ти се налага да мислиш за глупости. Каквото може да вгорчи живота на един компютърен маниак, се поема от фирмата. Насъбрано в къщи мръсно пране? В работата има пералня, именно и точно за да не се мъчиш ти да го мислиш. Гладен си? Там има и удобна столова. Търсиш си квартира? Има си човек, чиято работа е да ти издири нещо по твоя вкус. Имаш да плащаш ток, телефон, газ и всякакви идиотски сметки? Фирмата се грижи те да бъдат платени навреме.

Починал е, не дай боже, близък роднина? Чувал съм, че в по-големите офиси на Google имало и специалист, който да ти наеме официален костюм по мярка, да ти купи цветя, за да ги занесеш, и да ти състави умна и подходяща надгробна реч. А и, разбира се, психолог, който да ти помогне да преодолееш шока.

А и заплатата е такава, че да не мизерстваш. Може да не си всяка неделя на някои екзотични острови, но не живееш в страх за утре… Е, как да не обичаш такава фирма? Как да не ти е удоволствие да работиш за нея? То даже и работата е такава – по два часа на ден са заделени специално за каквото ти е кеф да правиш, по твой си вкус… А?

Много специалисти по корпоративни отношения описват тази култура като “фирмен социализъм”. Чуват се шеговити подмятания, че е въведена от “комуниста” Сергей Брин (родителите му са емигрирали от СССР, когато е бил на 6 години). Някои особено клинични случаи даже го вярват наистина… Всъщност, то няма нищо общо със социализма. На всеки се плаща чисто по капиталистически, и всяка една придобивка излиза (не твърде забележимо) от джоба на тези, които я получават. Мениджърите взимат тлъсти заплати, шефовете на корпорацията са милиардери, съсобствениците си получават дяловете… Типичната корпорация.

А истината е, че всъщност няма никакво значение социалистическо ли е разпределението на средствата, или не. Важна е атмосферата на човечност и грижа за служителите – тя е, която ги кара да се чувстват уважавани, полезни и ценени. И ги прави щастливи да работят именно и точно за Google. Да, в Microsoft заплатите са по-високи – но сред компютърните маниаци Google се ползва с много по-добро име като месторабота.

Всичко това се прави не от комунистически възгледи, и дори не от манифестна човечност. Служителите получават толкова грижи, защото те са хората, които правят парите на компанията. Една четвърт от работното им време отива за каквото им е кеф да вършат, защото точно тогава те са най-продуктивни и инвентивни – а в бизнеса не големите изяждат малките, а бързите – бавните, изобретателните – мудните. Усилията да защитят правата на потребителите си, дори когато потребителите не биха им се сърдили за пропуска – например когато правителството се опита да ги задължи да разкриват данните за търсенето – всъщност са умела PR кампания. Нали?

Точно така е. Както пък родителската грижа тръгва от еволюционните механизми за подобряване на предаването на гените. Както моралът и добротата ни – от стадните инстинкти за борба заедно, и оцеляване вътре в стадото. Както усмивките ни – от озъбването по посока на показалия се слаб… За да надраснат далече това, от което са тръгнали, и да стигнат до върховете на човечността, на които се възхищаваме и в които вярваме истински.

(Може би заради това толкова мразя мениджъри, за които добротата и почтеността в отношенията са маска за пред глупаци, начин да лъжеш по-умело подчинените. Защото у тях еволюцията на човечността е някъде във времената, когато се е помагало единствено и само за изгода, а усмивката е била единствено озъбване и подигравка… За мен те са пародия на хора, животни в костюми. Утайка на човешкия вид, поставена да го командва, вместо да бъде държана далеч от всякаква възможност да работи с хора, за да не съсипва и тях… И някой очаква от това да излезе нещо полезно, свястно, конкурентноспособно – след като еволюцията отдавна и ясно е показала кое е по-конкурентното!)

Не зная дали Google ще продължи да расте в грижата си за персонала. Ако да, нищо чудно и за в бъдеще да продължи да изпреварва всичките си конкуренти. Ако обаче неглижира персонала си – а и клиентите си – ще се превърне в това, което е сега Microsoft. Нещо като социалистически генсек – всевластен, вездесъщ, и всемразен. Който бива ритнат веднага щом столът му престане да бъде непоклатим.

В това отношение, Google е фирмата, която за мен е най-близко до идеята за открита фирма. Вярно е, надали биха дали на всеки информация за заплатата на мениджмънта си, или за разпределението на приходите. Но все пак са приложили на практика много от нещата, които една открита фирма би се оказала задължена да прави.

И тук е интересното. Те го правят, защото е изгодно – а откритата фирма би била принудена да го прави, защото просто не може иначе. Всеки неин служител би задал въпроса: “Като сме един куп хора, защо не се договорим с някоя пералня да ни пере всичките, с отстъпка? С някоя гостилничка да ни храни, с отстъпка?”… И така, за всичко, което може да облекчи живота на увлечения от работа служител. (Защото в откритата фирма ясно се вижда и кой се гърби и вкарва пари, а кой само ги яде напразно – така че всеки се чувства длъжен да се понапъне.)

Когато фирмата проявява реална грижа към служителите си, те в отговор я ценят. Уважават я. Чувстват се свързани с нея. Тя се издига в скалата на ценностите им – може да се окаже примерно над държавата, или националността. А това означава, че афилиацията на тези хора се променя. Те вече се чувстват не толкова ирландци или калифорнийци, колкото хора на Google. Вече тяхното племе, и семейство в широк смисъл, е това. То е, на което те се чувстват длъжни, и за което биха се борили.

От много време се пише как бизнес-образуванията се очаква да изместят държавите, но това все не става. Причината се вижда особено добре в мегакорпорациите – те имат размери, власт и ресурси като на държава, но много малко от служителите им обичат фирмата си и се афилират с нея. Причините са очевидни – в държавата си те са гласоподаватели, и могат да повлияят на нещата, докато в мегакорпорацията най-често са безгласни пешки, и пренатегнати винтчета. И никоя корпорация не усеща изгода да промени това. Ако трябва да направим аналогия с политиката, в момента е един 18 век на корпоративните монархии, които навсякъде са еднакво тиранични. Защо да бягаш от една, когато всички други са същата стока?

Google може да промени това. Не се ли изкушат да стиснат служителите си за гушата, те ще продължат да растат като ресурси и мощ. Афилиацията на служителите им с тях – също. В политическия ни паралел, те са САЩ на 18 век – една държава на свободата, човешките права и възможностите на всеки. (Поне на фона на монархиите от това време – и в САЩ афроамериканците и индианците са безправни, но пък в монархиите всички са безправни…)

Рано или късно, по-умните ИТ фирми ще се усетят откъде идва страховитата конкурентност на новия гигант, и или ще се опитат да използват същите механизми, или ще закреят и ще бъдат изместени. А това никак не е лошо, защото светът може да стане доста по-приятно място за работене. 🙂

Което в крайна сметка ще рече и за живеене.

А междувременно някои от мислите в този ред ме навеждат на интересни идеи. За които се надявам да ми остане време да се опитам да реализирам. 🙂

23 Responses to '… И Google в кюпа?'

  1. Таня Says:

    Григи, не бях чувала това, което си разказал. Звучи сравнително добре някой да се грижи така за теб – на пръв поглед.

    Аз обаче продължавам да отстоявам позицията, че човек е истински пълноценен на работа, когато е пълноценен и в останалата част от деня си. Тоест – на работа си на работа, но извън офиса – не си на работа и това е. Колкото и да се грижат за мен в един офис, тази грижа не може да ми замести много други неща.

    И работохолизмът за мен е чисто и просто по-лесният начин да се оправдае човек за несправяне с други неща в живота – знам, че няма да си съгласен с това мое мнение, но поне лично за мен е така – защото го опитах това, до нищо добро не води…

    А пък ако става въпрос за степен, при която цялото ти същество е в това, което работиш, то значи не си говорим за обикновени хора, а някакви гении – а те гениите имат нужда от перални в офиса наистина…

  2. Григор Says:

    Таня: Работата, която решава повечето ти проблеми, е добре дошла и за тези, които не искат да са на работа и в къщи. Кажи ми, какво предпочиташ – когато се върнеш от работа, прането ти да е изпрано, сметките ти платени, и вече да си напазарувала удобно от нескъп магазин в или до работата, или тепърва да трябва да се справиш с всичко това?… Според мен именно първият подход е този, който ти позволява когато работният ден свърши, да си почиваш, а не да започваш домашния “работен ден”.

  3. LeeAnn Says:

    Аз харесвам идеята на Google и вярвам, че е истина.
    От сигурен източник знам, че в големи бизнес сгради, дори да не са на една корпорация, обикновено има и детска градина, за да не губиш време да си водиш и взимаш детето, и да можеш да го видиш на обяд.
    Това не е направено от грижа за човека като човек, а от грижа за човека като работник – защо да губи време и нерви по улиците, вместо да работи?! Но, въпреки това, идеята ми допада, защото така или иначе ти работиш, а детето ти плаче в детската градина – защо да не е до теб и до можеш да го видиш и да си спокоен. Ако един човек е спокоен – и децата му са спокойни – работи по-добре. Тук спор няма.

  4. ritchie Says:

    В интернет се въртят напоследък снимки от кампуса на Google. И на тях се вижда това, което е доста добре описано тук. Не знам защо, обаче на мен това ми изглежда като модерно робовладелство. Каквото си е всъщност. Целта е служителят да даде всичко от себе си. И понеже това не може да стане насила – прилага се гореописания метод. Отвън всичко може да изглежда много добре, но какво ли става всъщност вътре?
    И все пак да не забравяме, че най-големите постижения на човечеството са достигнати в режим на тотална експлоатация на “робски” труд – пирамидите, китайската стена… Т.е. когато за труда се заплаща нищожно спрямо реалната му стойност. Та “страховитата конкуренция на новия гигант” ще дойде оттам, а не от “отвореността”. И това е жалко.

  5. Nick Angelow Says:

    :о)

    не знам защо се впечатлявате толкова от това. google не са нито първите, нито последните, които постъпват така. още преди 10-на година подобни неща ни разказваше колега, след първото си посещение отвъд голямото море. логиката била да те разтоварят от всички дребни и ежедневни грижи, за да можеш да дадеш всичко от себе си за компанията, в която работиш — колкото повече, толкова повече.

    да, по-добре е, отколкото сина на директорката да ходи по кабинетите и да ти разправя колко си тъп, а той колко е велик и че ти сега ще работиш за него, да те пита защо искаш по-висока заплата, след като си имаш клетъчен телефон и още много подобни житейски простотийки. а ти да стоиш и да гледаш как се разрушават неща, в изграждането на които и ти си имал участие. не го пожелавам на никого.

    @ritchie
    защо мислиш, че пирамидите и китайската стена са сред най-големите постижения на човечеството?

  6. Ванката Says:

    Целта на всяка една фирма от какъвто и да е тип е една единствена – печалба. Затова се правят фирмите, затова се разрастват и прочие. Това едва ли ще се промени. Важното е обаче, как ще постигнем тази печалба. Гугъл са намерили един обществено приемлив начин да печелят. Не мисля, че целта им по някакъв начин омаложава усилията им…

    Григи, предполагам обаче знаеш случая за един служител, който в блога си беше написал, че било много напечено и е скапан от работа, след което гугъл го изхвърлиха, той ги съди и спечели. За съжаление не помня името му, но вярвам, че гугъл втори път няма да направят подобна грешка. В крайна сметка простимо е да се греши, непростимо е да се повтарят грешките.

  7. LeeAnn Says:

    @ritchie
    защо мислиш, че пирамидите и китайската стена ИЗОБЩО СА постижения на човечеството? 😉

  8. itilien Says:

    Браво на великия Гугльо!

    Да живеят заводските столови! Да живеят ведомствените детски градини и почивни домове! Да живеят картите за пътуване с намаление, талоните за храна, картите за опера и театър!

    Защо ли ми се струва, че това, което сега го прави Гугъл, преди го имаше масово у нас? И защо като го имаше, не изтрепахме конкуренцията, ами се самоунищожихме? Явно нещата не са елементарни и еднозначни.

    Да живее великия Гугльо!

    А кога ще почнем да уважаваме себе си?!

  9. ritchie Says:

    Пирамидите и китайската стена ги дадох за пример поради простата причина, че в момента такива строежи са непостижими, независимо от това колко сме напред с технологията. Смятам ги за достижения на човечеството, понеже няма никакви доказателства, че не са такива.
    Що се отнася до екстрите в Гугъл – наистина не са първата фирма, няма и да са последната. Преди около две години имаше подобни писания за Пиксар, макар че тогава не си спомням някой да изпадаше в екстаз от цялата работа. За Майкрософт пък още по-отдавна имаше статии, снимки. Обаче за последните две компании никой не се осмелява май да ги нарече отворени. Това да не е двоен стандарт?

  10. Дончо Says:

    @itillien: що за глупости? И къде е аналогията? Или просто си тролираш 🙂 ?

  11. ritchie Says:

    Дончо, прав си – няма аналогия! Просто това, което имахме едно време в момента СЪЩОТО ни го предлагат. И ние им се възхищаваме колко са отворени. Сами си подрязахме крилцата и сега се дивим на всички западни фирми, които предлагат добре забравеното старо като нещо ново и модерно. Доколкото ми е известно и у нас има фирми, предлагащи подобни екстри. Ама що ли не им се кефим на тях. Или може би защото за нас винаги чуждата кокошка ще е патка?

  12. itilien Says:

    Ritchie, мерси! Мислех, че съм се изказала кратко и ясно, но явно не е така.
    Ти, естествено си ме обяснил вероятно на по-понятен език, че говоря за социалните придобивки от близкото минало на България.
    Трябва ли да използвам сложни словесни структури, за да се опитате да проумеете смисъла на думите ми?
    Всичко това, което сега ни се представя като “грижа за човека”, “нов похват в мениджмънта на човешките ресурси” и “модерен начин за повишаване на производителността на труда” въобще не е ново. Изпитано е в предприятията на България отпреди 1990 г., но явно само то не е достатъчно.
    За да стане конкурентно предимство на фирмата, трябва да има и някаква фирмена култура, да е “продадено” и “рекламирано” на персонала, да им е влязло в черепите. Естествено, има и мерки, които мениджърите предприемат, ако някой си позволи да кривне извън 25% време, които са отпуснати за свободни занимания. Освен това, както Таня каза, човек не винаги има нужда да се чувства обвързан във всяко свое действие с компанията, за която работи.
    Може пък да не искам на обед да гледам колегите си по работа.
    Може пък да не искам да ми гледат мръсното бельо.
    Може пък да не искам децата ми да изтърсят пред учителката в градината какво съм казал за някой колега.
    Може пък да не искам през годишната си почивка да гледам все същите познати мутри.
    Може пък да не искам булчинската рокля на жена ми да е избирана от същия човек, който е избирал булчинската рокля на колежката.
    Много работи може. Може фирмата да се изживява като затворена единица, кибуц някакъв, в който хората мислят само за служебните проблеми, а може и да е място, където работят, защото са удовлетворени от работата и заплащането и си водят индивидуалния живот извън офиса. Дори той да включва досадните ежедневни задължения.
    Не бързайте да идеализирате, или да смятате, че починът на Гугъл и големите компании е причината да спечелят на пазара. Повярвайте ми, не е само това! Ако беше само това, “Социализмът” още щеше да е тук.

  13. Таня Says:

    Григи, накратко – предпочитам да работя по 8 часа на ден /та даже и по-малко ;-)/ и да се прибера и да си свърша домакинската работа в къщи, отколкото след 15-часов работен ден и без почивни дни да се прибирам с чисто пране. Това е.
    Защото при такива придобивки всеки работодател после ще има основанието да каже: “ето ние ти дадохме всичко от нас, а ти не даваш всичко от себе си”, което може да бъде много относително понятие – кой какво дава и кой какво взема…

  14. Григор Says:

    Мисля, че изместихме малко темата. Вината за това е моя. Исках да покажа не колко велики са Гугъл, а че това, което правят, е удобно и ценено от персонала им. И, в този план, второто и по-важно – че това, което те правят от добро желание или изгода (двете са трудно отделими), е частичка от това, което една открита фирма просто би била принудена да прави, ако не иска да си изгони персонала.

    В откритата фирма персоналът постъпва на работа в някаква степен и заради откритостта й. И когато тя бъде отнета, персоналът роптае, качествените хора почват да се махат, и производителността на всички започва да спада. Тоест, собствениците са принудени да поддържат откритостта, ако искат да печелят.

    И да, Гугъл НЕ СА отворена фирма (въпреки че имат отделни елементи – има неща, които при тях можеш да кажеш спокойно вътрефирмено, а от друга фирма ще излетиш заради същото). Просто правят някои от нещата, които една отворена фирма би била принудена да прави – и успяват много добре благодарение на тези неща. Дадох ги като пример за това защо една отворена фирма би имала възможността да е по-производителна, конкурентна и иновативна от традиционната. Дали ще използва тази си възможност, е друг въпрос. Но я има, и би могла.

    Оттам нататък, по конкретните записи:

    LeeAnn, ritchie, Nick Angelow: Гугъл наистина не са първата фирма, която предлага разни придобивки. Те просто успешно използват ефекта им, за да качват производителността и иновативността на хората си, постигнали са много благодарение на този ефект, и са в бранш, с който повечето имаме нещо общо – ИТ. Затова ги дадох за пример.

    Ванката: Да, определено не са перфектни в “добротата” си! И се боя, че подобни случаи ще зачестяват. Но, както казах по-горе, идеята ми е не че те са велики – а че има как да се направи нещо свястно, което да е в същото време конкурентно и производително.

    itilien: Да, социалните грижи на Гугъл ги имаше преди масово и у нас. Само че нямаше и помен от това стимулиране на производителността и иновативността, което правят те. Нито пък дори от тяхната откритост (която е само малка част от нужната)… Заради кое закъсахме – заради детските градини и столовите, или заради мачкането на инициативността и креативността на хората? Нека не изместваме нещата… (Това има предвид Дончо.)

    ritchie: В момента се реализират немалко строежи с размерите на пирамидите и китайската стена, и далеч по-голяма трудност на изпълнение. Като в същото време не отнемат ресурсите на цял народ в течение на десетки или стотици години… А не-строежните неща, които правим (напр. изкореняването на едрата шарка по целия свят, или движенията за човешки права) според мен превишават по величие всичко, построено от човечеството за цялото му съществуване. Тях никоя робовладелска система няма да постигне, нито дори ще се опита.

    itilien, Таня: Точно това е разликата между Гугъл и една отворена фирма. В Гугъл има безплатни перални и столови, защото мениджмънтът е решил така. В една отворена фирма може да има подобно нещо, ако персоналът реши, че му е удобно – тогава мениджмънтът ще е принуден да го направи, ако иска хората да дават повече за фирмата. Дали ще е безплатна пералня, публичен дом с намаление или индивидуална еднократна парична надбавка, или по избор някое от тези трите и още много други, е най-полезно за фирмата да е по избор на служителя. И точно това би направило една отворена фирма по-конкурентна дори от Гугъл.

    Таня: В Гугъл изхождат от тезата, че персоналът им харесва това, което работи, и му доставя удоволствие да го върши. Което, според мен, е редното, нужно и естествено положение за един човек – да работи това, което му харесва да върши. Затова и подходът е такъв – дай да разтоварим хората от ежедневните тъпи грижи, те сами ще работят повече, защото им доставя удоволствие, а не защото ги насилваме.

    Ако към това прибавиш и отвореност, внезапно проблемът “ние ти даваме, а ти на нас не”, също отпада. (Поне ако нещата бъдат изпълнени правилно.) Ако работиш зле, не само шефът, а и собствените ти колеги няма да те търпят – защото виждат, че им ядеш от заплатите. Без значение много или малко работиш… Ако работиш добре, ще те ценят, и ще получаваш справедливо. Ако работиш 15 часа на ден – повече. Ако работиш 2 часа на ден – по-малко, но така е честно, нали?

    Придобивките също могат да са съобразно колко даваш – а какви са, фирмата няма нито капка изгода да ти определя насила. Напротив – има изгода да се напъне и да ти подсигури каквото на теб ти се е прищяло. Защото тогава ще й се чувстваш благодарна (не насила, а искрено), и ще я цениш. А това винаги успява да намери начин да й се върне, по финансов път… Може би трябва да напиша един отделен запис, за фирмата като племе/гилдия/държава, където да обясня това по-подробно.

    Естествено, откритата фирма не е перфектното решение. И при нея ще има кариеристи, хитреци, ласкатели, несправедливи началници, и т.н. Отначало ще са много – свестните ще са единици. Но с времето бизнес-еволюцията ще фалирва “лошите”, и ще поощрява свестните, защото постигат по-добри бизнес-резултати. Бавно, с много отклонения и грешки, но ще го прави.

    И дори когато еволюцията си “свърши работата” (а тази работа няма истински край – има само безкрайно приближаване до 100-те процента), пак ще ги има и кариеристите, и говедата-началници, и всички останали. Просто ще са много по-малко, отколкото при една традиционна фирма… Както всички тук сме установили, демокрацията е един лош и с купища недостатъци обществен строй. Но аз лично бих го предпочел пред, да кажем, робовладелството. А вие?… Същото е.

  15. ritchie Says:

    > Тях никоя робовладелска система няма да постигне, нито дори ще се опита.
    Мислиш ли? В момента това на което се възторгваш е модерното робовладелство. Това ми беше тезата. Явно точно то е постигнало тези велики неща. 🙂
    Иначе щом не могат споменатите от мен строежи да се повторят, това означава че са с по-голяма сложност или сме изгубили технологията. Ако е второто за какви постижения тогава говорим?

  16. Таня Says:

    Триги, разбирам те много добре, но просто не го вярвам, че е възможно да бъде направено просто ей така – заради човека, на фона на цялата човешка лакомия и алчност и самовлюбеност. И особено по върховете в такива корпорации, а и не само там…
    От това, което съм наблюдавала в моя трудов стаж, съм стигнала до следния извод – до върховете стигат или мошеници и продажници или хора с много къртовски труд и лишения в личния живот. Първите изобщо не ги е еня за тези по-долу, след като те самите добре са се осигурили и плащат на чистачка и детегледачка в къщи. Вторите, понеже са изключително свестни хора са затрупани от работа и ангажименти, които все се оказва, че няма кой друг да свърши, едва ли биха имали свободното време да обмислят такива варианти, пък камо ли да ги реализират.

    Подобни начинания според мен са творение на така наречените управленци на човешки ресурси, които наистина имат за задача ресурсите да са им добре и да не мислят за обикновени житейски неща, тоест ресурсът да се амортизира само за целите на фирмата, а не извън нея.

    На фона на спекулациите за показване на по-големи печалби, доходи на акции и високи котировки, как някой ще тръгне просто така да направи нещо за служителите си? Там няма просто така, не го вярвам никак, ама изобщо даже…

    Така както разбрах твоята идея, звучи прекалено идеално и райско, за да е истина – твърде перфектно, аз лично не вярвам, че изобщо е възможно извън фантазиите и мечтите в главите ни…
    Освен това, като се опитвах да си представя – например аз съм голям шеф в някоя корпорация и искам да направя нещо подобно за всички във фирмата. Ако не мога да го обоснова с икономическа изгода, а само със социален ефект – кауза пердута изначало, така си мисля…

  17. Григор Says:

    ritchie: Споменатите от теб строежи в момента се повтарят като размери, и дори се надминават, на много места по земята. Построяването на египетските пирамиди наново би могла да го направи с нейните ресурси опосканата България за десетина години, без това да й коства съществен процент от бюджета. Докато строителството на поредната пирамида, или на поредния участък от Китайската стена, неведнъж е сривало икономически най-могъщите за времето си империи. Така че определено говорим за напредък.

    И да, тези проекти ги строи модерното робовладелство. Само че предпочитам модерното пред класическото. Една отворена фирма може би след някакво време също ще бъде определяна като “модерното робовладелство” – въпреки че ние ще подскачаме и ще викаме “Вие идея си нямате какво е да ратайстваш на някой мултинационален концерн!”. Точно както някой египетски или китайски роб би нямал думи пред това да определяме една съвременна фирма с 8-10 часов работен ден, заплащане и отпуски като “робовладелство”.

    Таня: Точно това е, което се опитвам да обясня през цялото време.

    Google правят тези хубави неща не защото ръководството им са ангели, а защото им е изгодно – носи повече икономическа ефективност, иновативност, пробивност. Една открита фирма, ако наистина е открита, ще бъде принудена да прави такива неща, просто защото иначе служителите й ще роптаят жестоко. А пък прави ли ги, ще получава от тях изгодите на ефективността.

    За собствениците й това ще е с един куршум два заека – хем по-малко брожение сред персонала, хем повече ефективност и производителност. Представи си до каква степен трябва да са изроди и психопати, за да пренебрегнат тези два плюса в името на тормозенето на персонала!…

    Точно по същия начин феодализмът е изместил робовладелството – не от хуманизма на робовладелците, а защото крепостните селяни, които все пак имат своя къщурка и семейство, са по-производителни от робите, които нямат нищо свое. А свободният пазар на работната ръка пък е изместил феодализма, не защото феодалите са станали по-хуманни, а защото е по-производителен… И тук е същото.

    Така че да – двигател на идеята ще бъде не хуманизмът, а именно и точно икономическият ефект.

  18. Виктор Says:

    Защо ли като ви чета в главата ми звучи онова стихотворение “… ори, ори, ори…” Все работя, двайсет и няколко години станаха… Все не виждам нещо да се променя… Аман… Радвам се все пак, че властта не ми казва колко дълга да ми е косата и колко широки панталоните.
    Друго при мен не се е променило.
    Чудя ви се на желанието и оптимизма.
    И ви се радвам извънредно много, дерзайте!

  19. Nick Angelow Says:

    @ ванката

    ако мислиш, че единствената цел на една фирма е единствено печалбата, тогава може би (не може би, ами направо си трябва) е време тази цел да бъде преформулирана — например приходите да са повече от разходите през съответната финансова година. btw разходите може да се окажат един доста дълъг списък — заплати, осигуровки към тях, премии за работещите, текущи разходи, капитални вложения, вноски за изплащане на кредити (или дивиденти) etc. важното е (пак споредмен) тези неща да се знаят, и то по възможност, предварително.

    защото това, което се ‘върти’ в главата на григор, няма да може (imho) да се осъществи без такава промяна на целта.

  20. Григор Says:

    Виктор: Нямаме избор. Или сме изобретателни, или ще сме гладни и голи. 🙂

    Nick Angelow: Кое точно е целта – добрите условия или добрата печалба – няма значение, докато двете вървят заедно. 🙂

  21. Nick Angelow Says:

    @григор

    ъъъ, не съм много съгласен — докато печалбата (и то колкото се може повече) е водеща, добрите условия ще се срещат рядко. особено в българия. ама това според мен, де.

  22. Григор Says:

    Вече съм го наблюдавал, Ники.

    Преди години работих за месец-два във “Фантастико”. Условията и отношението към персонала там бяха каквито се очаква да бъдат в българска фирма, ръководена и чадъросвана от “бивши”. Само че скоро след това рязко се промениха.

    Причината? Откриха първата “Билла”. Със заплати точно като във Фантастико, но абсолютно различно отношение към персонала. И, не зная откъде, с отлична информация кой работещ във “Фантастико” струва нещо, и кой нищо не струва. Познайте след точно един месец как се разпредели по месторабота персоналът на “Фантастико”, и как се отрази това на веригата… Та, в момента там условията нямат нито капка общо с тези отпреди шест години.

    Познай човеколюбието ли ги промени, или борбата за печалба.

  23. vencislav Says:

    http://www.time.com/time/photoessays/2006/inside_google/

    око да види 🙂

Leave a Reply