Днес прочетох във Фейсбук трогателна статия. Как възрастна дама, останала вдовица, започнала да помага безплатно с писането на домашни на всеки, който иска. Първо на деца, после и на възрастни, които се затрудняват да напишат CV за работа, или да сметнат сложно изчисление… И малко по малко към нея се присъединили десетки доброволци.
В същия акаунт има и много други такива статии. Вероятно написани от ИИ. Същият трогателен сюжет, само името на човека и уменията му се сменят… Тези истории са измислени.
Само че не съвсем. Ще намерите по света хиляди реални старици и старци, посветили края на живота си на помощта за околните. Някои ремонтират безплатно каквото могат, други преподават уроци, трети кърпят дрехи… Те, незнайни и безименни, са прототипите на героите от тази и другите подобни истории.
Ако се случи да надживея жена си и старостта да не ми е отнела силите докрай, смятам върша същото. С каквото от уменията и познанията ми е полезно и нужно тогава. Вдъхновен от тези измислени истории… За мен няма да има написани истории, нито дори получилите помощта ми ще ме запомнят задълго. Но ще си отида с гордостта, че съм бил истински човек.
И ако дойде такъв ден, сигурно ще си кажа – къде съм тръгнал? Всичко ме боли, едва ставам от стола, не мога да отида до магазина сам, умът ми е в мъгла, душата ми – в зъбите… Но след това ще си напомня – зарекъл съм се. Поел съм ангажимент публично, пред всеки който го е прочел после. Нямам право да се скрия и да си почивам като гнил пън. По-добре да изгоря малкото, което ми остава – но да стопля някои и да осветя пътя им.
И заричането, което четете в момента, ще ми даде сили – надявам се – да го направя.