Хорър

Не знам дали тази история е истина. Възможно е да е “градска легенда”. Човекът, който ми я разказа, твърди, че се е случила с негов познат – но кой знае?

Както и да е, историята е такава:

Пътуват един следобед четирима приятели с кола към вилата на единия. В багажника – каси пиене. В колата, освен тях – породистото куче на единия от гостите. Пръв ловец – под земята да е заекът, ще го изрови; зад врата да е заключен, ще я прегризе. Нямало как да го оставят в къщи сам, цели три дни.

Пристигат. Наоколо – дъжд, кал, отврат, но вилата е суха и топла. Разтоварват пиенето, пускат песа да тича навън, затварят се и започват да отварят бутилките.

Били отворили вече към половината, когато отвън започва скимтене и дращене по вратата. Отварят я – стои пред тях ловецът, в кал от върха на ушите до върха на опашката, и гордо носи в зъби заек. Също целият в кал, и мъртъв.

– Хо-хоо, Пешо, около твоето село зайци ли имало? Как не ги отстрелвате, бе? Ей сега ще го сготвим…

Пешо стои, бял като платно, и се кръсти.

– Какво ти стана бе, човек? Каква е работата?

– Лоша, момчета! Тоя заек знаете ли чий е?… Съседът ми, къщата отляво, е пенсиониран полковник. С пистолета си и спи. И е луд и бесен за една живинка на света – ей това зайче, дето го виждате! Преди два месеца надупчи някакъв циганин, който му влязъл в двора – да не би да му пипнел заека! А ние…

Тримата гости млъкват, и започват бавно да осъзнават какво точно се заформя.

– Чакайте малко тук, да метна едно око през оградата. Може и да бъркам…

Прешляпал Пешо по чехли през калта, и що да види? Под оградата прясно изровена дупка, през която си личи как песът се е провирал, а отсреща пред къщата на съседа клетката зее празна!… Спринт обратно към вилата.

– Сега я вапцахме, момчета. Живи оттук и четиримата няма да излезем…

– Не думай!

– Знам си човека… Абе, я чакайте малко! Той рано си ляга, къщата му не свети. Сигурно не се е усетил още, иначе нямаше вече да сме живи! Я давайте бързо да замазваме положението!

Изпрали бързо-бързо заека от калта, подсушили го с един сушоар. След половин бутилка на екс за смелост Пешо прескочил в тъмното оградата, пъхнал заека в клетката, завързал най-културно вратичката, точно както е виждал съседът да я връзва. Прелетял като изстрелян обратно до вилата, гаврътнал още половин бутилка на екс, хванал една лопата, заринал като бесен дупката под оградата и се прибрал.

– Сега кучето!

Изкъпали и кучето най-старателно, изресали му козината и от най-малката бучица пръст. Заключили го в банята, да не се вижда и чува, поели си дъх, и ни лук яли, ни лук мирисали, седнали да си допиват…

На сутринта – познатата. Махмурлукът, почистването, прибирането… По едно време обаче на вратата отвън се думка. С всичка сила.

Отива Пешо, бял-зелен, отваря внимателно вратата. Зад него надничат три уплашени физиономии. Насреща им – стои полковникът с шинела, гледа със страшен поглед и мучи нещо нечленоразделно.

Стоят четиримата като вкаменени и си четат молитвите. Полковникът се мъчи да каже нещо, клати се, ама само мучи. И сменя цветовете като октопод… Усетил се по едно време Пешо, че нещо не е наред.

– Добър ден, комшу… Добре дошъл… Какво става, добре ли си?

Онзи не може дума да свърже, и очите му ще изхвръкнат.

Разбрали нашите юнаци, че няма да ги стрелят, поопомнили се. Вкарали човека вътре, налели му пиене. Изсмукал човекът нещо към бутилка скоросмъртница, преди въобще да успее да проговори каквото и да било:

– М-м-м-момчета! К-карайте ме бързо!

– Къде, комшу? Какво ти е? Къде да те караме?

– В лудницата! П-п-полудявам!!!

– Стига бе, комшу, няма такова нещо! Успокой се, пийни малко, ще ти мине… Какво те е налегнало?

Пие човекът ракията, все едно вода пие – със също толкова ефект. Най-сетне по едно време се поуспокоил колкото да може да говори по-човешки.

– Абе, момчета… Не знам дали знаете, гледам си аз едно зайче в двора, много си го обичам…

– Аааа, знаем, го, знаем го… знаем го…

– Бе нещо от една седмица се омърлуши. Боледува що боледува, и вчера си отиде… Зарових го аз зад къщата, гроб му направих като на човек… Сега тая сутрин ставам, и кога поглеждам – той пак в клетката!… Господи, не дай боже, заек да вампиряса не бях чувал!…

9 Responses to 'Хорър'

  1. Вени Says:

    Уоу, страхотна история! И да не е истина, е великолепно измислено.
    Между другото идеята за заек-вампир тази година донесе “Оскар” – Wallace & Gromit: The Curse of the Were-Rabbit (Уолъс и Громит: Проклятието на заековълка) Така го бяха превели на български, обаче се губи вица, мисля, че не е възможно да бъде преведено адекватно. Werewolf е вампир, върколак, т.е. на английски коренът съдържа идеята за вълк и е смешно като този корен се смени с противоположното животно. Както и да е – много хубави неща четох за него.

  2. Ивайло Вълков Says:

    Интересно! Тази история много ми напомня на сцена от един филм – Dickie Roberts: Former Child Star – куче донася съседският заек, семейството го изкъпва, изсушава със сешоар и го връща в клетката. Съседите решават, че е възкръснал, защото преди няколко дни са го погребали.

  3. Светлана Says:

    Ха-ха, голямо къпане е паднало. Това за сешоара обаче ме довърши. Нямам представа как е с кучетата, но ако пробваш жив котарак да изсушиш със сешоар, може добре да те декорира на черти и резки. Виж, мъртвият заек може и да е бил доволен от последния тоалет. Или просто би рекъл: “Вече ми е все едно”.
    Ти днес празнуваш ли? Може би честит 7 април?

  4. Елена Says:

    Така се смях. Наистина супер готино, а и толкова хубаво си го разказал.

  5. Григор Says:

    Вени: Една моя позната беше превела спонтанно заглавието на филма като “Проклятието на заеколака”. 🙂

    Ивайло Вълков: Напълно е възможно този филм всъщност да е източникът на историята.

    Светлана: Благодаря!

    Елена: Просто една весела историйка, нищо повече. 🙂

  6. komata Says:

    Аз пък щях да се разрева! Всякакви насилия срещу зайците ме натъжават!
    А за were-rabbit и аз се чудех зайколак ли е или въркозаек 🙂

  7. Eneya Says:

    Ххахаа, умрях да се хиля. Супер текстче, много ме накефи. 😉
    П.П. Нещо не ти бачка темплейта.

  8. Mierin Says:

    буахахаха.
    кофти тръпка:-)

  9. Ira Says:

    След като разговора се насочи към зайци…не знам дали сте попадали на следната история (която си е истина – имаше и репортажи по новините за нея в Америка). Някакви зевзвци са хванали едно малко зайче и са му нащракали доста сладурски фотографии. Публикували ги на сайт ( http://savetoby.com/) и заявили, че ще го готвят… ще му се размине на заека само, ако им преведат 100 000 долара в някаква сметка. Даже си имаше каунтър до последните дни на заека. Бяха успели да съберат около 20 000. Доста хора бяха съпричастни и изпращаха пари. После закриха сметката и сайта – със съдебно решение, но виждам, че сайта пак е пуснат…
    Това по повод изказването, че всякакви насилия срещу зайците натъжавали komata. Ето на такива хора разчитали и зевзвците:)

Leave a Reply