Писал съм и преди за тях. Отначало колебливо – чувствах се неадекватен фантазьор. Но напоследък все повече хора пишат същото или части от него. Ето поредната статия по темата:
https://shumer.dev/something-big-is-happening
И реших, че е добре да напиша нещо полезно за който има акъл. Който не чете дълги неща – за него си е, мога да му кусна в устата, но не и да глътна вместо него. И да не ми циври после, че не е знаел навреме.
—-
1. Технологичните революции
AI не е първата технологична революция на човечеството. Преди него бяха компютрите. Преди тях – атомът. Електричеството. Парата. Индустрията… Та чак до стиснатия в питекантропския юмрук камък.
Не, всъщност преди това – слизането от дърветата. Не, всъщност още преди това – качването на тях… До първата жива клетка. Всяка еволюционна промяна е по същество технологична революция, и обратното. Много различно ли е за един хомо хабилис умението да издяла каменен нож от еволюцията да му поникнат страшни зъби?
А технологичните революции не са милостиви. При индустриалната по света са измрели от глад и мизерия милиони селяни, ненаучили се да са работници. Десетки милиони са потънали в мизерия, когато електричеството е изместило парата. Световна атомна война ни се размина, но знаем какво би причинила атомна бомба дори на могъща и добре подготвена армия от 1940-те, за милионен град да не говорим. Компютрите оставиха без работа стотици милиони „сини якички“… Винаги по една и съща причина – неподготвените за новото остават излишни.
В по-нови времена – все повече по свой избор. Крепостните селяни не се учеха да четат, понеже книгата хляб не раждала. „Сините якички“ не учеха компютри, за да не си развалят очите. И едните, и другите разбраха грешката си по трудния начин и платиха за нея с късен и лош старт. С тези, които днес не учат AI, ще е същото.
Много от тях са убедени, че работа за фермери, зидари и готвачи ще има винаги. Същото мислеха орачите преди тракторите, преписвачите на книги – преди печатарската преса, каруцарите – преди колите… А колко професии го мислеха преди компютрите – да изброявам ли?
Новото не само унищожава работни места. Обикновено и създава нови, често напълно неочаквани, и често още повече от унищожените. Но каймака го обират първите пренаучили се. За другите остава утайката, ако изобщо я има. Изберете си от кои искате да бъдете.
2. Този път е различно!
Точно така са мислели и орачите преди тракторите, преписвачите преди печатарската преса и т.н. Всеки път е било същото, просто те не са искали да го разберат, защото не са били на кеф. И са си плащали после.
Само че този път наистина е различно. Проблемът е, че не по добрия начин.
Един трактор заменя десетки орачи, но не оре без тракторист. Първите орачи, които се научат да го карат, живеят по-охолно отпреди. Печатарските преси също не могат без работници. Камионите без шофьори. Компютрите – без работещи на тях… Често много по-малко от заменените, особено отначало, но все пак хора.
Тук е разликата. AI все повече нямат нужда от оператор – вършат все по-добре работата му и сами. Вече сме не просто на ръба AI да може да изпълни задача или да отговори на въпрос по-добре от всеки човек. На ръба сме той да може да формулира задачата или да зададе въпроса по-добре от всеки човек.
Ама и AI имат нужда някой да пише софтуера им? Също вече не. Последните версии на почти всички големи AI са написани предимно от предишните им версии. Скокът във възможностите им се дължи предимно на това. И тези много по-добри последни версии в момента пишат следващите, още по-добри от тях, с още по-голяма разлика. Последният модел на Anthropic – Mythos – вече е далеч по-добър и от най-добрите програмисти в софтуерните задачи. Толкова по-добър, че засега е непубличен, за да не откриват чрез него хакери екплойти в дори смятани сега за непробиваеми софтуери… Познайте дали не е също толкова по-добър от сегашните модели и в други отношения. Подобренията, влезли в него, няма как да са само в един вид умения, LLM-ите не работят така – ще са във всички.
В софтуера нещата са най-напред. Не толкова защото ударението по създаване на AI беше там – по-скоро защото програмните езици са силно формализирани, простички и детерминистични, с тях AI се справя по-добре с едни и същи ресурси. Но и във всичко друго нещата не са много по-назад – да кажем, едно-две поколения модели. Сега актуалният публичен модел на Anthropic – Opus – е в софтуера на нивото на приличен, макар и не блестящ програмист, а примерно в разбирането на човешките чувства – където предишният им модел, Sonnet, е в програмирането. Mythos надмина дори отличните програмисти в софтуера, по-добри от него са само гениите – логично е в разбирането на човешките чувства да е на нивото на Opus в програмирането. Все още не блестящ, но вече добър, на нивото на Opus в софтуера.
Конкуренцията между големите AI фирми е безмилостна – която изостане и с месец, почва да трупа изоставане и потегля към фалита. Така че Mythos с гаранция вече пише на максимални обороти следващия модел. Който ще има програмистки умения, много по-добри от това на написалия го, надминаващи тези и на гениите програмисти. (Терминът за такова ниво е “transhuman”.) Познайте и в колко други неща ще надмине повечето хора този следващ модел. По-следващият вероятно ще надмине във всичко или почти всичко всеки човек, освен може би гениите в най-трудните за AI области. Този след него ще надмине хората в абсолютно всичко… А следващият след него? А по-следващият?…
Преди ново поколение AI модел се създаваше от нула до зрялост за към две години, първите версии на ChatGPT отнемаха към толкова. При Sonnet това отне дори мъничко по-малко от година, 11 месеца и половина. Opus измина този път само за около 9 месеца – Sonnet вече що-годе ставаше за програмиране и помагаше, към една трета от Opus е написана от него или с негова помощ. Mythos (по непублична информация) вече е почти зрял, по-малко от 5 месеца след започването му – вероятно ще измине този път за около 6 месеца, и разликата от него до Opus е доста по-сериозна от тази от Opus до Sonnet. Благодарение основно на това, че Opus вече е приличен програмист, твърди се, че към две трети от Mythos са написани от него… Следващият модел, да го наречем условно Legend (Антропик, безплатна идея за вас! 🙂 ), като се има предвид колко добър е Mythos, вероятно ще е написан почти изцяло от него, вероятно ще има още по-голямо предимство пред предшественика си, и вероятно ще е вече зрял след 3-4 месеца. (Дотогава нищо чудно Mythos да е още непубличен.) По-следващият, да го наречем условно Superman, вероятно ще е с още по-голяма разлика от Legend, и ще е готов може би за 3 месеца или дори малко по-малко. А моделът след него вероятно ще е богоподобен на фона дори на Superman, ще стане готов за вероятно не повече от 2-2.5 месеца и вероятно ще е най-подходящо да го наречем God… Quo vadis – накъде отиваме? Може би до не повече от година?
2027 година е. Шеф сте на софтуерна фирма. Legend програмира много по-добре от кой да е реално привлекаем жив програмист. Конкурентите му от OpenAI, Google и прочее – също. Достъп до AI, който върши работата на 100 програмисти – с перфектно качество, винаги в срок, никога не боледува, няма проблеми, не взима отпуски, работи 24/7 – ще към 1000 долара месечно, стандартна корпоративна цена сега. Ще държите ли на работа 100 програмисти, или ще купите един такъв достъп? Глупав въпрос, нали?
Три до шест месеца след това. Актуалният модел на Antropic вече е Superman. Шеф сте на компания за какъв ще да е интелектуален труд. Дизайн, инженерство, архитектура, песни, книги, филми, наука, право, счетоводство, медицина, обучение… добавете пропуснатото. Достъп до AI, който върши работата на 100 служители… глупав въпрос, нали?
Още три до шест месеца по-късно. Актуалният модел на Antropic вече е God. Шеф сте на компания за какъвто и да е физически труд. Строителни услуги, хамаллък, садене на марули, бране на ябълки, продаване в магазин, гледане на болни, планинско спасяване, развличане на деца, метене на улици… добавете пропуснатото. Вече има машини – някои от тях човекоподобни роботи, други специализирани – проектирани, произведени и управлявани от God или конкурентите му. Достъп до машина или набор машини, които вършат работата на 100 бачкатори… глупав въпрос, нали?
Да, досега проектирането, изпитването и производството на толкова нови и много машини е отнемало десетки години. Познайте обаче колко време ще отнеме на God, или на следващия след него модел, или на по-следващия, готов след година – година и половина. Вероятно след броени години ще има достатъчно такива машини, за да изместят всеки човек.
Тази екстраполация е базирана на Sonet, Opus и Mythos. Sonnet и Opus ги познавам добре. Възможно ли е да са ми прехвалили Mythos, както не мога да се уверя лично? Да – но надали с много. Че е достъпен засега само за 12 големи, предимно софтуерни организации, точно заради брилянтността му в софтуера, е потвърден факт. (Намира с лекота купища експлойти и в най-сигурните сегашни софтуер – докопат ли го хакерите, в света ще настане хаос.) Така че темпото на развитие би могло да е малко по-бавно, може би чак двукратно, но не повече. А двукратно по-бавно означава масовите уволнения заради изместване от AI да се случат след 2 години вместо след 1. Ако това ви успокоява, сте герои от виц. Недейте, скоро и с палячовство няма да може да се изкарва доход, смешни наоколо ще има в излишък.
И да, публикуването на нов модел очевидно може да бъде забавено по едни или други причини. Но засега няма механизъм, който ще забави разработката на нови модели, дори ако старите още не са публикувани. Не само заради конкуренцията между AI фирмите. Коя агенция за сигурност на държавата ще позволи развитието на нейните AI да бъде спряно, докато в това време потенциалните ѝ врагове развиват AI като бесни?… И когато поредният модел стане способен да създаде лекарство против рак и да забави или дори спре стареенето, надали ще бъде скрит за дълго, примерно за цяла година – който го скрие, ще е заслужил каквото всички извършители на геноцид в историята заедно не са. Така че забавяния може да има, но надали ще са много големи.
Мислите иначе ли? За такива неща мислят глупавите, умните смятат. Ако можете да смятате, направете си и вие сметките колко бързо пътува този влак и им вярвайте. Ако не, вярвайте на който може да смята. Иначе ще сте урок за по-умните.
Ще станат ли хората непотребни? Надали. Нищо чудно добри решения по въпроса да дойдат именно от AI-та. Но се пригответе да живеете скоро в свят, различен от сегашния.
3. Икономическите последствия
2027-8-9 година е. Шеф сте на фирма. Конкуренцията ви е подменила част от служителите си с AI. Спестила е разходи за заплати, надконкурира ви. Какъв е изборът ви? Оставате шеф на фирма само ако направите същото. Иначе фалирате.
Правите го. Отново сте в бизнеса. Но там винаги има и най-неконкурентен, влак без последен вагон няма как. Какъв е изборът му? Подменя още служители с AI, иначе фалира. Последният вагон е откачен и изоставен или преместен напред – последен става този преди него…
Скоро всички служители във фирми са подменени с AI. Малко по-късно и всички работници. Където преди са работели хиляди, сега има само шепичка шефове. За кратко – кой шеф може да бъде по-кадърен и лоялен от от поколението Superman, да не говорим за God?… Много скоро след това фирмите имат вече само собственици. А конкуренцията между тях не спира – най-неуспешните фалират, други ги изкупуват, агрегацията тече с AI скорост. Докато се огледате, наоколо са останали един файтон свръхбогаташи, всички други са разорени.
Харесва ли ви идеята? „Ако съм свръхбогаташ – да!“ Да, ама не – спали сте в час по икономика. Нека наваксаме проспаното.
Заводите „Форд“ в САЩ са ваши. Произвеждате и продавате по 10 милиона коли годишно. Марджинът ви е 5%, при 400 милиарда годишен оборот печелите 20 милиарда годишно. Но подменяте всичките си работници с AI и марджинът ви става заради спестените заплати 50%. Годишната ви печалба ще е 200 милиарда, десетократно по-голяма. Шампанско, моля! И нови яхти!
Но месец по-късно от почти милион коли месечно продажбите ви са спаднали на към 2000. Годишно ще са 24 000, и годишната ви печалба е станала вместо 200 милиарда годишно към 500 милиона. Вместо да скочи 10 пъти, е паднала 40 пъти. Защото всеки фирмаджия в САЩ е постъпил като вас – подменил е с AI всичките си работници или служители. И те, останали без заплати, вече не могат да си позволят да купуват коли. Правят го само малкото все още работещи, заради връзки или по милост, в държавната и общински администрации.
Докато се опомните от вестта, AI-шефът на заводите ви предупреждава и че обемът на покупките ви на материали, ток и всичко друго е спаднал драстично. Така че вече пазарувате на доста по-дребно и доставните ви цени са скочили с 20%. Поемете ли вие разликата, марджинът ви слиза на 30%, печалбата – на 300 милиона годишно, вече почти сто пъти по-малка отпреди подмяната. Качите ли цените си с 20%, продажбите ще спаднат и още, обемът на покупките ви на материали също, цените им ще скочат още – бизнесът ви влиза в свредел.
Нямате избор. Орязвате печалбата си. Все пак 300 милиона годишно пак са много в такава ужасна криза. (Че тая криза я създаде подмяната на работници с AI, в която участвахте и вие, предпочитате да не си спомняте.) Но много скоро иде нов удар – продажбите на практика спират. Заради 100 пъти намалената ви печалба сте платили 100 пъти по-малко данък и държавната и общински администрации, които живеят от данъците, вече не могат да плащат заплати. Подменили са служителите си с AI и те също вече не могат да купуват коли… Дори да спрете производството напълно, вече не можете да плащате дори на фирмата за роботи-охранители с AI. Налага се да продадете заводите си, докато крадците не са ги опоскали и времето не ги е съсипало.
А на кого? Всички други големи фирми са също във фалит. Даже фирмите зад големите AI – могат да устискат на сериозно намаление на приходите си, но не и на спадане до 1%, а вече няма кой да може да им плати и толкова. Банките са фалирали до една заради трилионите заеми за жилища и прочее, които са станали необслужваеми – останалите без заплати заемополучатели нямат с какво да плащат вноските си. А ликвидността на една банка рядко е над 20% – ако над такъв процент заеми гръмнат, гръмва тя цялата… Чудо ще е, ако за заводите ви, стрували стотици милиарди, сега някой ви даде и милион. Вече не сте мултимилиардер – надали сте и милионер даже.
Да кажем, чудото се е случило, успели сте да намерите такъв. Все пак сте взели един милион. Но какво ще си купите с него? Магазините са затворени – кой има пари, че да купи каквото и да е?! Бившите свръхбогаташи сте единици, а останалите нямат пукнат цент. Същото важи за всички услуги – транспорт, бензиностанции, ток… Фермерите, които още имат земя и машини, вече искат да произвеждат храна само за себе си – но откъде части и гориво дори за това?!… И вече се чудите не на коя от яхтите си да празнувате, а как да се нахраните.
Икономиката е кръговрат. Произвеждате стоки или услуги, продавате, плащате на работниците, те с тези пари си купуват стоки и услуги. Не е перпетуум мобиле, защото етапът на производството в този кръг създава повече стойност, отколкото консумира. Така че върти ли се кръгът, производството непрекъснато създава принадена стойност, плюс над разходите, и тя се разпределя навсякъде в кръга. Има и за покриване на неизбежните загуби, и за данъци, и за вашата и на работниците издръжка, и за тях да спестяват, и за вас да богатеете – тоест, за да расте икономиката като цяло… Но спре ли да се върти кръгът, примерно защото работниците вече нямат пари да купуват, спира и производството, а оттам и създаването на принадена стойност. Приходите стават нулеви. Вчерашните мултимилиардери почват да умират от глад. А някои от неизбежните разходи продължават и унищожават и останалото от спрялата икономика.
(Този механизъм, в много по-лек вариант, е причината за Великата депресия от 1929 г. Вярването в trickle-down теорията и дерегулацията, неглижирането на антитръстовските закони и на опасността от растящото икономическо неравенство създават условия много от парите в обществото да бъдат изтеглени „горе“, при най-богатите. Те обаче са нищожен процент, техните потребителски нужди са нищожни на фона на тези на хиляди пъти по-многобройните средна класа и по-бедни. Създава се ситуация, в която който има нужда от стоки и услуги няма достатъчно пари да купува, а който има достатъчно пари, няма достатъчно нужда от покупки. Потреблението спада с около 30%, производството – БВП на САЩ – също. Резултатът е незапомнена безработица и мизерия. От 30% спад в потреблението. А спадът в потреблението заради AI революцията вероятно ще е много по-голям, теоретично може да доближи 100%…)
4. Справяне с икономическите последствия
Ще бъдат ли взети мерки да се избегне катастрофата? Вероятно да – както виждаме, дори свръхбогаташите имат нужда от тях, и то повече от клошарите или даже работниците. Не е сигурно обаче дали ще са взети достатъчно и с достатъчно ефект.
Ефективните срещу такъв проблем мерки са видове преразпределяне на парите откъдето са се концентрирали силно към където има капацитет за масово потребление. Ляво правителство е по-вероятно да предприеме достатъчни, за да не рухне икономиката. (Въпреки че и тези правителства обикновено имат задкулисни връзки с големите пари, които ще ги спират.) Дясно може да прояви разум и да се жертва, но може и да не вземе достатъчно и/или ефективни. А реакционери и/или политически измамници с мераци за корони и тронове вероятно дори ще се възползват от ситуацията, за да се сдобият с абсолютна власт. (Великата депресия е основна причина за мизерията в Германия през 1930-те, която докарва Хитлер на власт.) Ако сред тях има и собственици на големи AI, изкушението те да бъдат използвани за установяване на технототалитарен абсолютен контрол е много силно, и рискът за това общество е огромен.
Какви общества имат най-голям шанс да се справят добре с такава икономическа ситуация? Няма как да се предскаже с гаранция. Но при равни други условия най-добри шансове имат социални общества със силна либерална демокрация, кадърна регулация на AI бизнеса, ниска корупция, високо грамотен народ и към този момент с кадърно и не-популистко лявоцентристко правителство.
Ще има ли не само на теория, а и в реалността необходимото осъзнаване сред ключовите играчи на необходимостта да бъде запазена покупателната способност на масовите потребители? Някои дори вече го заявяват открито – примерно съм срещал подобни твърдения на Илон Мъск. Много други засега не са го казвали, но е малко вероятно да не го разбират. Някои обаче вероятно не го разбират и ще противодействат на адекватните мерки, особено твърде обвързаните с десни идеологии. (Идеологията на мозъка е тежък вид лудост. Не я подценявайте.)
Какви механизми могат да реализират нужното? Най-често обсъжданата и най-проста идея е безусловен базов доход за всички. Тя обаче има сериозен недостатък – би създала уравновиловка в обществото, а изравненото икономически общество не е добро за развитието. За него е нужен спектър на богатството – не прекалено широк и маргинализиран, но не и прекалено тесен. (Едно по-сериозно отърсване на икономиката от идеологиите и създаване в нея на нетърпимост към тях вероятно би позволило на кадърни учени и/или мощни AI да изведат формулите за определяне на оптималното за всяка икономическа ситуация разпределение на богатството в обществото. Но ще е трудно да се постигне, през последните няколко години икономиката се идеологизира до екстремна степен.) Така че вероятно ще е нужно да се помисли за подходящи механизми, способни да разпределят богатството в обществото по определен спектър, и да променят този спектър при икономическа необходимост.
Какви биха били ключовите проблеми пред това реализиране? Икономиката е ентропийна отворена система, подчиняваща се на статистическата механика. В такава система негентропията проявява тенденция към концентриране към „входящата зона“. Казано икономически, парите проявяват тенденция към концентриране в зоната, където принадената стойност навлиза в системата. По начало това е зоната, в която тя се създава – производството. Законодателни или икономически мерки могат да я изместят другаде, примерно в зоната на управление на потока на парите (банковата система). Силна мафия може да я измести в зоната на върхушката си, чрез грабителство. (Или ако контролира държавата – дори чрез подходящо законодателство.) Но където и да е тази зона, парите ще се опитват да се концентрират там. А концентрирането им ще се стреми да намали зоната до малка част от икономическата система.
На теория мерки, които поддържат зоната на навлизане на принадената стойност разпределена на много широка площ (включваща всичкия или почти всичкия капацитет за консумиране в икономиката), биха били оптимални в такава ситуация. Такива мерки обаче засега не са известни. Вероятно достатъчно мощен AI би могъл да предложи подходящи. Поддържането на тази зона много широка обаче е противостоене на естествената ѝ тенденция за свиване – възможно е да се окаже, че няма как да се направи достатъчно стабилно, за да издържа силни сътресения. А технологичните революции са именно такива, и при такава скорост на развитието ще са много чести.
На практика по-лесно се оказва парите в икономиката да бъдат преразпределяни от зоната, където се концентрират, към зоните с максимален потребителски капацитет. (Примерно богатите биват облагани с високи данъци, от които печелят всички – така икономическото неравенство продължава да съществува, но намалява като размер.) Известни са ни приличен брой такива механизми. Много от тях обаче имат сериозни недостатъци, например данъчното облагане често може да бъде изкривявано чрез заобикаляне на закона или вратички в него. Други начини, например разчитащите на фиксирана номенклатура, е възможно да стагнират развитието на икономиката, а може би и на технологиите и прогреса…
Като цяло, идеални мерки вероятно няма, дори за конкретно тази специфична ситуация. Но е напълно реално да има мерки, които при достатъчно широко и сериозно прилагане са достатъчно добри, за да намалят размера на икономическите проблеми до приемлив. Въпросът е дали ще бъдат приложени, и ако да – дали ще е достатъчно широко и сериозно.
5. Социалните последствия
Слагал ли е ваш колега гордо пред шефа 20 страници красив доклад, пълен с графики и прочее, как върви строежът, за който отговаря във фирмата той? Написан за една нощ с помощта на AI? Докато вие подсмърчате и се червите, понеже не умеете да се справяте с AI и докладът ви за вашия строеж е пет изречения? И разбирате отлично как изглежда в очите и на шефа, и на всички околни той, а как – вие? Не е малка разлика, нали?
(Да, докладът му вероятно хич не е идеален, съвременните AI не са още истински добри в това. Но шефът надали ще го разбере – вероятно ще накара някое AI да му го синтезира в пет изречения. Колкото е и вашият – но впечатлението от разликата ще остане… А и да забележак проблемите в доклада му, впечатлението е важното в тази история само за плиткоумните. Истински важното е, че той се е потил много часове, но се е научил как се правят хубави доклади с AI, а вие не сте. И занапред той ще посвещава още много часове за учене и трупане на нови знания и умения, често на цената на лишения и недоспиване. Докато вие най-много да научите как да правите с AI смешни картинки и какви са връзките между чакрите и предсказанията на баба Ванга. Защото толкова зор ще си дадете.)
Разликата изглежда голяма, но е микроскопична. След година-две този колега ще сложи пред шефа 20 000 страници (вероятно в електронен вид) проект за бъдещия ви строеж, подробен до последното кабарче по мебелите, перфектен във всяко отношение. Също направен за една нощ с AI, от актуалното след година поколение, преди вие да сте прочели докрай 20-те страници спецификация. След още година той за седмица не само ще направи проекта, но и ще построи сградата сам, с управлявани от AI ресурси, наети за една трета от стойността на работници. А след още година ще реализира сам със същата скорост и икономичност цели подводни или орбитални градове, Фулърови куполи или аркологии, мостове през морета или тунели под тях… Докато вие тепърва ще учите как се правят с някое чатджипити презентации и други подобни, от които вече никой не се интересува. Колко голяма на този фон е разликата с 20-страничния доклад?
Не бързайте да се депресирате, ей сега ще имате по-добър повод. Срещате тогава колегата и в разговора с него откривате, че той знае как точно се настройват резонансните струни на виола д’аморе. Може да нарисува по-добре от Леонардо изглед към Матерхорн от ледника Теодул. Да каже как точно ще се сгънат белтъчните молекули в хемоцианиновия комплекс в кръвта на краб-пътешественик, ако му инжектирате еди-кой си хемотоксин. Да докаже конектурата на Поанкаре по-елегантно от Перелман, за само няколко минути. Да разгроми на шах най-добрите сто шахматисти хора на света, в сеанс на едновременна игра срещу всичките. Да напише поезия, по-добра от тази на Верлен, на ведически санскрит или инупиак. И че е по-добър психолог и от гениите – може да разбере по едно ваше движение всичко, което ви безпокои, да ви предскаже перфектно, да ви манипулира за ваше добро или зло, по негов избор… Защото си е присадил имплант за връзка с AI, или се е научил да може всичко това по някакъв друг, дошъл от AI начин. А вие не сте.
Депресирахте ли се вече? Пак бързате. Той не само изглежда подмладен, отслабнал и с по-правилно лице. Наистина е – вече може да управлява просто с мисъл не само външността, а и възрастта си, старее само ако му се иска, подмладява се обратно когато му кефне, реално е безсмъртен. Вече никакви болести не го плашат не защото има лечения за тях, а защото организмът му вече не е податлив на тях. Може да вдигне тонове с една ръка и да улови с два пръста летяща муха със затворени очи, само по слух. Може да се гмурне до дъното на океана без да диша няколко часа и без да му пречат налягането, студът и тъмнината там. Ако изпразнят в него няколко картечни ленти, не само няма да умре на място, а след седмица-две дори без лечение ще е пак идеално здрав. И това е само началото на възможностите му. А всички те заедно са само началото на това, което ще може утре… Докато вие въздишате заради бръчките и белите си косми.
Ще стане ли всичко това за само две години? Може би не, дори въпреки скоростта на развитие на AI. Но и двайсет да отнеме, ще стане. И познайте колко ще ви утеши тогава, че е отнело по-дълго. Колегата ще пътува във влака към бъдещето, към нови и все по-невероятни чудеса. А вие ще сте останали на спирка, която за него ще е дори не Средновековие, а Питекантропие – и много скоро може да стане и Динозаврие…
Обществото ще се раздели на две групи. Група, която смогва да е актуална с развитието на технологиите, може би на цената на огромен труд и много жертви, но хората в нея сами определят съдбата си и са боговете на този свят на бъдещето. И група, която не смогва или се е отказала да е актуална, която просто се вози докъдето я закарат, и съдбата на хората в нея я определя първата група – реално те са неин добитък. Да, първата група може и да са добри към втората. Но дали ще го правят според интересите на тези във втората група, или според своите, е въпрос който е добре да си зададете.
В коя от двете групи ще сте, зависи от вас. Правите този избор в момента, с колко усилия ще посветите на учене на AI. Предупредени сте – не се оплаквайте, когато се окажете не в която група искате. Направите ли от мързел и/или глупост грешния избор, се сърдете на себе си. И ако собствените ви деца ви заплюят утре в очите, знайте, че сте го заслужили.
6. Добре, а какво да правим?
Въпросът за много повече от един милион долара.
Вече има сума ти статии по въпроса, и повечето казват едно и също. Можете да им вярвате, ако не идват от пропагандна радиоточка. Бих добавил и от мен:
– Стегнете си финансите. Веднага, не догодина. Нищо, че вече е трудно – то е, защото нещата вече се движат по нанадолнището, не ги чакайте и да наберат скорост, тогава хич няма да можете. Колко сериозни сътресения ни чакат не е ясно. Може почти да ги няма. Може да са зловещи. Когато има приличен шанс да завали пороен дъжд, е разумно да си вземеш чадър. Пък нека дъждът се размине.
– Въпросът „Какво да науча, че да ме храни следващите 10 години“ вече е индикатор за идиот. Учете каквото ще ви храни веднага, или почти веднага – ще остарее още преди да го научите. Свикнете непрекъснато да учите и непрекъснато да сменяте каквото учите, често драстично, изоставяйки плода на огромни усилия. Могъщите динозаври са измрели, защото не са се адаптирали достатъчно. Мишеподобните бозайници са оцелели, защото са.
– Днес AI не е съвършен – халюцинира, дава грешни съвети. Утре ще е много по-умен, и от днес, и от вас. Не го съдете по спомените си от днес или особено пък от вчера. Да мислите зрял юначага за бебето, което е бил, е неразумно подценяване.
– До 10-15 години, ако не се случи някакво ужасяващо бедствие, ще са възможни неща които днес изглеждат фантазия. Но ще са за който може да си ги позволи, а отначало това няма да е всеки. По-добре да можете, с пари или знания. И двете се постигат днес със здраво учене на AI.
– Учете не само как да работите с AI, а и как работи самият той. Да можете да се возите в кола не е ценност за никой, който би ви плащал. Ценност е да можете да карате кола по-добре от 99% от хората или да можете да ремонтирате или сглобите кола.
– Учете не по два часа седмично – по четири часа дневно, поне 6 дни седмично. Не от след месец – от днес, след месец вече хубавите вагони в този влака ще са заминали, а може би и лошите.
– Непрекъснато се напъвайте да научите и още, да пробвате и каквото не сте. Денят, в който си кажете „Научих достатъчно за днес“, е денят в който сте слезли от влака. Ако си казвате за нещо „Много зор ще е, но мога да го науча“, значи е важно за учене, но не е най-важното. Най-важното за учене е това, за което си казвате: „Това посмъртно не мога да го науча“ – подхващайте го веднага и без колебание.
– Каквото сте научили днес, утре вече няма да е същото, познанията ви ще са остарели до безполезност. Нормално е, възприемайте го като нещо естествено. Пренаучавайте се моментално, оставяйте днешното учене за утре само ако искате то вече да няма смисъл.
– Колкото по-напред отиват нещата, толкова повече и по-здраво учене ще ви трябва, за да не слезете от влака. Където слезете там ще останете, друг влак напред няма да има. А влакът е все по-бърз, малко допълнителен престой в него ви откарва доста по-напред, по-нататък – повече. Струва си да се напънете докрай.
– Колкото по-дълго се задържите на влака, толкова повече възможности ще имате. Ако нещата вървят с този темп, до максимум 10 години хората ще се разделят на „магьосници“ и „добитък“. В първата ще са задържалите се във влака достатъчно дълго. Във втората – останалите над 99%. Сетете се каква ще е разликата между двете, примерно в какво ще могат тези в едната и тези в другата група, и защо е добре да сте в първата.
– Вероятно с времето ще почне да има и AI с „открити познания“ (а и код на софтуера, който ги движи). Предпочитайте ги пред „закритите“ – точно както разумният човек предпочита софтуера с отворен код пред този със затворен, и откритите хора пред потайните. (Ако някой мисли иначе, не спорете с него. Умствените ресурси са ви нужни за учене на AI, не ги пилейте. Идиотите са за игнориране, не за спорене с тях.)
– Ако от някой момент нататък стане невъзможно да сте във влака без неща като мозъчни импланти и подобни, бъдете внимателни. Не ги ли вземете, изпадате. Вземете ли ги безразсъдно, ще ви се иска да бяхте изпаднали. Преценете как да го направите без риск за автокефалността си. Главата ви е за да носите шапка само ако сте плашило – на хората им е за мислене. И е полезно да я товарите здраво, и за нея, и за вас. Вид тренировка е.
– Същото важи изобщо за използването на AI. Дори да сте реалист и факт-чекър, мощта на днешен добър AI вече може да ви обамбузи здраво, ако му вярвате безпрекословно. Примерно ако сте се чули някога да кажете „Ама аз питах чатджипити!“. (И дори ако зад това не стои нечие намерение, а просто усилените през неговото богатство ваши си деформации.) Утрешните AI ще са несравнимо по-мощни – не ставайте нечии зомбита, не е живот.