Усмивката

Днес пак срещнах момиче, което ми грабна окото. Беше съвсем дребничка срещу моите почти 2 метра, с не особено правилна физиономия и някое и друго килце в повече. На снимка сигурно би изглеждала в най-добрия случай невзрачна. Но на живо беше лъчезарна и искряща от живот.

Защото беше усмихната, и в очите й грееше доброта.

Разминахме се, и не я видях повече. Но видях по пътя си десетки други момичета. Стройни от фитнесите и диетите, гримирани, маникюрирани, напудрени, с грижливо накъдрени боядисани или изрусени коси, очни спирали, блясък за устни, луксозни обици, гердани, гирлянди, гривни, пръстени, брошки… Произведения на изкуството. Изобразителното.

И кисели като лимони.

Какво изобразявате, мили момичета? Формата – хубаво. Красиви сте. Лъскави сте. Сто кила фасон имате… А съдържанието? Имате ли в себе си нежност? Доброта? Ум? Грижа? Нещо не личат.

Всичките многочасови усилия, за да изглеждате нежни, ще скрият ли дори една каруцарска псувня, или просташки израз? Лъскавата ви красота ще струва ли нещо в мига, когато покажете безочливо интересчийство? Ще бъде ли запомнено нещо от външността ви, ако демонстрирате такава вътрешност?

Ама така сте имали авторитет и самочувствие между жени? Че откога тия неща почнаха да впечатляват жени, чието мнение струва и пукнат грош? Пред тях с авторитет ли ще се сдобиете, или с имидж на глупави патки?

А мъжете… какви мъже очаквате да привлечете така? Такива, които ще ви обичат и ще се грижат за вас? Надали. Нормалният мъж би предпочел и най-неугледния буркан с мед пред и най-луксозния оцетник. Далеч по-вероятно е да привлечете мъже, които охотно биха ви из…сексили, прощавайте за думата, но не биха ви обичали. Какво да обичаш в подобна жена?…

Ако държите и занапред да сте такива, рано или късно ще си намерите мъже, каквито сте привлекли. Надали ще съм сред тях, и не вярвам да съжалявате – така и така сигурно не бихме си допаднали… Сигурно ще съм зает да търся онова момиче – неугледното, грозновато и негримирано, но с лъчезарна усмивка и бликащо от живот.

За всеки влак си има пътници. Аз съм избрал своя, и не вярвам да съжаля. Дано един ден не съжалите и вие.

16 Responses to 'Усмивката'

  1. sami Says:

    Ей на това мога само да се усмихна 🙂
    Макар и леко тъжно. Вля ми малко оптимизъм все пак. И няма да споря.

  2. Алекс Says:

    Отговорът е много прост – търсенето определя предлагането… Не съди тези момичета толкова строго, защото това, което си ти, не е нещо, което се среща често.
    Точно както преди година един колега, след като си говорихме един цял ден за жените, мъжете, живота и всикчо останало:-), въздъхна тежко: “Ех, колко по-лесно щеше да ни е и по-щастливи да бъдем, ако всички момичета бяха естествени и откровени като теб!”, което, признавам си , ме зарадва, защото аз имах мерак да се съберат с една колежка – прелестно момиче, и се окуражих много от думите му. И какво – месец по-късно той тръгна с една лукава, егоистична, безотговорна, леконравна и много, много секси колежка – кокетка, типична, което толкова високо се котира именно при момчетата…
    Истината е, че повечето мъже твърдят, че искат естествени и открити момичета, но си губят ума по луксозни оцетници (какъв възхитителен израз!:-)), което е сигурно обратната страна на медала “Момичетата се влюбват в гамени, но се женят за банкери”…
    Хубавото е, че се оказа, че онази прелестна девойка си имала гадже и мойте сметки и надежди за тях са били без кръчмар така или иначе 🙂
    Лошото е, че този мой приятел сега има още една рана на сърцето си…

    Но аз вярвам безрезервно, че ще срещнеш момичето, което търсиш. само никога не се отказвай от разбиранията си! Един приятел ми беше написал веднъж “Когато да се откажеш вече не е решение, половината път до успеха е изминат”. Значи твоят успех е толкова близо, че ако затвориш очи, ще усетиш полъха му. Вярвам в теб и ти го пожелавам от все сърце!

  3. Григор Says:

    Оптимизмът е добър път към усмивката. 🙂

  4. Григор Says:

    Това, което съм аз, Алекс, не е никак рядко – особено вече на моите години (за съжаление не съм на възрастта на Йовко или твоята, въпреки че се чувствам така).

    И да, усмивката помага на едно момиче да е и секси (освен другото), и изобщо не си пречи с другите начини да бъдеш секси. А ако прибавиш и нежността и добротата, се получава това, което един мой приятел веднъж беше нарекъл “безценен елмаз”. Доста от тези “елмази” всъщност са напълно обикновени като външност момичета – но, кой знае защо, момчетата се влюбват в тях доста лесно. И такова влюбване обикновено е тихо и кротко, но за цял живот.

    Желая ти от сърце винаги да имаш край себе си човек, с когото да си щастлива и да се гордееш, и той с теб!

  5. Sami Says:

    Бях си казала да не се намесвам много в блогове, че започвам да се чувствам като воайор, но понеже от вчера живея втори живот, и сега всеки ден ми е като подарен, много мисли ми минаха. Търси го това момиче и дано скоро го намериш, защото не е далеч времето, когато такива просто няма да съществуват. Ще ги погуби естественият подбор, така да се каже. Една такава оцетница с един замах ми затри 4 години къртовски труд и усилия. Колко дълго мислиш, че твоето усмихнато, нежно и добро момиче ще издържи да бъде такова? Като се яви на няколко интервюта и разбере, че са избрали блондинката, или готината напудрена колежка, умело ласкаеща шефа, започне да получава заплата, за която то даже не може и да мечтае?!
    Да, идентифицирам се с тия момичета, въпреки, че не съм добра, нито нежна. Но нямаш и представа как се оцелява, ако не си атрактивна, представителна и тем подобни.
    Търси я, докато я има.

  6. Алекс Says:

    Извинявам се за поредното включване, но тази ти фраза “И такова влюбване обикновено е тихо и кротко, но за цял живот” провокира в мен спомена за едно стихотворение, което и днес ме озадачава и не мога да установя крайно мение за него. Ти сигурно си го чел, но все пак ми се искаше да го споделя. На П. Алипиев е, казва се “Голямата любов”

    Голямата любов е гръм и буря,
    връхлита те, живота ти разтуря,
    изпълва те със смисъл нов,
    през тебе като огнен смерч минава,
    но трайно щастие не дава
    голямата любов.

    Голямата любов е трепет Божи,
    и до небето да те вдигне може –
    из тъмни бездни тъмен зов,
    съдба е тя, забрава, страст и жажда,
    но никога деца не ражда
    голямата любов.

    —————
    Това е…

  7. Григор Says:

    Сами: Колко ще издържи едно такова нежно, усмихнато и добро момиче да бъде такова ли?! Странен въпрос.

    Това не е нещо, което “издържаш да бъдеш” – това е нещо, което си. Усилие се изисква не за да останеш себе си, а за да се промениш. Можеш да станеш нещо друго (или пък от друго – това), но трябва да промениш себе си, а това не е лесно.

    Това, че се асоциираш с тези момичета, е чудесно. Но не е достатъчно – трябва да станеш една от тях. Единствено тогава ще разбереш, че това също е начин да си атрактивна и представителна, може би повече от всеки друг. (Всъщност, не зная има ли как да го разбереш истински, ако не си мъж – но поне ще усетиш, че те гледат с други очи.)

    Правилото за ставане е просто: много усилия и много търпение. И никога незабравяне, че това не е търговия, и няма как да платиш с фалшиви пари, а да получиш истински продукт. Или ставаш истински, със същността си, или се оправдаваш да не се промениш истински с каквото ти попадне, и се преструваш, че си – а околните се оправдават, че те смятат за нищо, с каквото им попадне, и се преструват, че те зачитат.

    Алекс: Не го бях чел, и го прочетох с удоволствие 🙂

    Всяко стихотворение е едно лично откровение на един човек. Понякога талант. Понякога гений. Но все пак човек, с лично мнение.

    Голямата любов спокойно може да бъде истинска и завинаги, поне според мен. Въпрос на зрялост на човека е – колкото по-зрял, толкова по-истинска и трайна може да бъде любовта му.

    Да, зрелите обикновено са се парили – това е част от съзряването – и често се боят от голямата любов, за да не се опарят пак. Не ги осъждам за това, болката е жестока. Но събереш ли сили въпреки преживяните болки отново да обичаш докрай, и да дадеш искрено всичко от себе си, без да губиш зрелостта си – имаш шанс любовта ти да е трайна и истинска.

    Същото писах и на Сами по-горе. Личните отношения не са като в търговията. Дадеш ли истински себе си, може и да те излъжат, и да получиш менте – тогава се съвземаш известно време, и ако имаш сили, пробваш пак. Но не дадеш ли истински себе си, никога няма да получиш истинско нещо в отговор. Защото дори то да е истинско, за теб и в твоите очи ще е менте. Защото същността ти не би повярвала, че е истинско – дори ако личността ти се надява.

    Гледала ли си “Сталкер”? Помниш ли историята за Бодливеца? Същото е. Машината на желанията е вътре в нас, част от същността ни е. От другите можеш да избягаш, да се скриеш зад лъжи – от себе си няма как. Затова и Бодливецът, който цял живот е водил на смърт хора заради пари – дори собствения си брат – накрая се е каял и клел пред Машината, и е бил готов да даде живота си, за да получи брат си обратно, и му се е струвало, че го прави от сърце и душа, но е получил само огромен куп пари. Няма как да излъжеш себе си.

  8. Sami Says:

    Или говорим за различни неща, или живеем на различни светове.

  9. Григор Says:

    А може би и двете. (Минус по минус – плюс :-))

  10. Явор Атанасов Says:

    “Да, зрелите обикновено са се парили – това е част от съзряването – и често се боят от голямата любов, за да не се опарят пак. Не ги осъждам за това, болката е жестока. Но събереш ли сили въпреки преживяните болки отново да обичаш докрай, и да дадеш искрено всичко от себе си, без да губиш зрелостта си – имаш шанс любовта ти да е трайна и истинска.”

    Самата истина.

  11. pepeliankata Says:

    Хареса ми всичко по горе написано и мога да кажа че неющата си имат 2 страни – едната е че за да бъдем красиви жените са ни нужни много неща – вярно лакирани,напудрени и т.н. тогава защо като ви се падне не толкова привликателно момиче, не включвам себе си,защото за едни съм такава за други щом ме видят казват че искат да съм червенокоса или с 5 см по висока, гледате порно и пак порно и се възхищавате на жените от ревютата и даже май ги гледате повече от нас жените.да си жена е толкова трудно – постоянно сме в стрес за нещо и за какво ли още не,мислим за толкова неща които вие мъжете казвате “глупости” но имаенно тези неща вътрешно ги харесвате и ги изисквате от жените,нека да съм с небръснати крака цяла седмица,мишниците ми да са също,кодсата мазна и в пет цваята………вие какво искате,как няма да сме корави понякога и зли……….защо ли ………….защото вие ни направийте такива ———-все не ви стига нещо,а като го получите искате от жената да бъде такава и такава,а ние се стараем за вас и в замяна …………измяна на чувствата……….
    моя мъж да го видите как ми сваляшве звезди и т.н. беше мил и мил……………а след 2 години брак ми казва че иска да гледа новините сам,на спокойствие,това очарование го няма в книгите хора………..то е …………просто не съществува и смятам да се разведа………………не защото аз съм лоша,или той ,той е добър,…………..просто не мога да издържам да съм ………………с някой който ……..иска да бъде сам,икогато ти казва в началото чеиска да сте все заедно………даже и да си го намерил това момиче какво ……….аз също съм от тях……..но вие мъжете ме карате да бъда все по взискателнакъм себе си за да изглеждам на онези от списанията.

  12. Григор Says:

    @pepeliankata: Да, ама не.

    Една лакирана, напудрена и прочее жена може и да ме накара да се зазяпам по нея на улицата – особено ако мисля за нещо, и не обръщам внимание какво привлича погледа ми. Ако си нямам момиче и съм много зажаднял за секс, а тя е достъпна, и не търси постоянна връзка, може и да я из… таковам. Но ако не е топъл, нежен и добър човек отвътре, няма как да я обикна.

    Дори да иска да ме привлече, ще е за кратко. После ще стане това, което е станало с теб.

    А иначе – всеки има моменти, когато иска за мъничко да е сам, по-далече от когото и да било, дори от другия. И понякога единият иска близост, а другият – не. Но ако не сте склонни да проявявате разбиране един към друг за това, разводът е нещото, което заслужавате. И двамата.

  13. pepeliankata Says:

    Григор Says:Не съм очаквала да ми се отговори тук още по малко.За топлия поглед, който споменаваш……това е нещо което или го притежаваш или не.Отговори ми на въпроса: Защо една семейна или несемейна но със приятел става повече обект на желание от страна на другия пол,а когато е сама не е така?Това обсъждах тази сутрин в 5:00 часа със съседката ми докато тичахме двете.Интересно, но е факт.
    П.С. Моя си призна че го е правил, за да ме провери как ще реагирам,казах му че това щеше да му коства да ме загуби и повече да не го прави,защото ще го напусна,да не си играе с чувствата ми.Един ден от седмицата му давам да е само негов – да прави каквото си иска,без мен.Постъпвам ли правилно, ми кажи?

  14. Григор Says:

    @pepeliankata: За топлия поглед – не си права. Погледът е отражение на същността на човека, и се променя заедно с него – виждал съм го неведнъж. Ако си добър актьор, можеш да го изиграеш. Но от само себе си погледът ти е това, което си отвътре. Ако искаш погледът ти да се промени, промени себе си като човек. (Струва си.)

    Защо семейна или несемейна жена става повече обект на желание от страна на другия пол – по две причини. Едната – че когато не е сама, се грижи повече за себе си (далеч не само във физически смисъл), а е и по-щастлива от връзката с друг човек (и това се усеща). И другата – че когато е сама, болката от самотата прави липсата на внимание да се усеща и забелязва много повече. Полупълната чаша внезапно става полупразна.

    А дали си права – много зависи от човека до теб. По принцип – да, права си: мъжът по начало е ловец, и обича от време на време да броди сам, или в компанията на такива като него. Инстинкт… Да, от всяко правило има изключения. Но мисля, че си се ориентирала успешно спрямо правилото. 🙂

  15. pepeliankata Says:

    Добро утро Григор!

    Съгласна съм с теб, че е отражение ” на същността на човека, и се променя заедно с него”, но въпреки всичко е много тудно да бъдеш разбран от околоните, които по принцип те смятам за хахо,нямаш връзка с главния мозък,хард диска ти дава на заето и все едни такива изрази и епитети включ.и родителите ми+роднините и сестра ми.Те те мислят за странна, не си за тук и така години наред.

    В училище бях номер едно по проблем за всичко,просто не се разбирах, а и сега с връстниците ми.Общувам само със зрели хора над 30 години, те поне са се опарвали от любовта,от живота,работят с хора и съм им полезна със съветите си.Бъзикат ме,че трябва да издам книга за общуването.Малкото ми приятелки които имах ги отведоха едни хубави момчета извън родния ми град и те сега не са с мен,контактуваме само по нета.

    Да бъдеш себе си е толклова трудно и в същото време е лесно, защото си си “ТИ” , и нека да ме смятат за каквото си искат.Да си добър, мил,отзивчив,коректен спрямо околните и като даваш дума я спазваш са качества, които трудно се подържат, защото във всеки един момент от етапа на нашия живот сме подложени на яростните изблици от страна на външния свят и все те карат да се замисляш дали е правилно да продължаваш да си това, което си или не.

    Въпреки всичко не съм изневярявала на себе си и ще бъда от онези момичета , които са с “топъл поглед” и ако някой ден срещнеш по пътя си някоя като мен ни се усмихни,защото често ние самите се усмихваме без причина.А може би има, но тя е известна само на нас и това ни кара да се усмихваме на околния свят.Освен с прякора си съм и известна, че често се усмихвам на всичко,защото успявам да уловя невидимата красота на всяко едно нещо,което и да ми посочиш.Просто незнайно как успявам да уловям нейното очарование и го пренасям и на другите хора,стига да прояват малко търпение и внимание да изслушат това което виждам.

    Лек и ползотворен ден! с усмивка:Пепелянката

  16. Григор Says:

    Значи си струва човек да те познава. 🙂

Leave a Reply