На гости: Комата

Първо – в безплатните вестници. После и в другите. 🙂

— 8< ---

ТО СЛЯПОТО ОКАТО ПРАВИ

Имам предвид Интернет.

В мрежата понастоящем се вихри разгорещена дискусия по повод конфликта между издателство „Труд” и сайта bezmonitor.com

Това е специализиран сайт за незрящи, създаден от Виктор Любенов през 2001 г. Той предлага необходимите за сляп човек компютърни програми, с които да може да ползва всички улеснения, които компютрите предлагат на виждащите хора.

На сайта е качена и библиотека, предлагаща на незрящите изключително добра подборка от книги в електронен формат.

След подробно запознаване със Закона за авторското право и сродните му права, Виктор решава, че публикуването на тези произведения в предоставения вид не нарушава този закон. На входа на библиотеката той е поставил надписа: „Текстовете по-долу се появяват за първи път в електронен (файлов) вид. Това става при стриктното спазване на закона за авторското и сродните му права”. Позовава се на член 24 от закона, позволяващ възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба.

Сайтът на Виктор е безплатен и той няма никаква финансова изгода от него. Този сайт е носител на Националната награда „Христо Г. Данов” за принос в българската книжовна култура в категорията „Електронно издаване и нови технологии” за 2005 г. Съучредители на наградата са Националният център на книгата, Министерството на културата и Община Пловдив.

На 9 май 2006 г. Виктор получава имейл от ИК „Труд”, с който те го приканват да свали от страницата си произведенията, чиито авторски права са тяхна собственост – творби на Елин Пелин и Ангел Каралийчев, Хашековият „Швейк”, „Хъкълбери Фин”, разкази от Чехов, „Пътешествията на Гъливер” и още няколко класики. Това е стандартно писмо, разпратено от издателството до всички сайтове, където са публикувани тези произведения. Виктор е меко казано изненадан, но още същия ден сваля от страницата въпросните текстове.

Ала също и оспорва претенциите на издателската къща.

След като д-р Григор Гачев емоционално описва в блога си (www.gatchev.info/blog) случая, следва бурна реакция. Издателството е засипано с възмутени електронни писма.

„Труд” отговаря с отворено писмо (публикувано в същия блог), в което настоява, че съвсем законно търси правата си, като се позовава на факта, че произведенията са качени във формат, достъпен и за зрящи. Но предлаганият от тях вариант за поставяне на линк от страницата на Виктор към техния портал знам.бг е с платен достъп:

„Т.е. свободното съдържание остава, но то ще бъде при онези, които са заплатили правото да го ползват. Да имате нещо против?

Същото сме предложили на г-н Виктор Любенов”.

Библиотеката на Виктор е безплатна. Предложението на „Труд” отново поражда обвинения в печалбарство.

Никой закон не е съвършен, защото законите са създавани от хора. След юридическа проверка Виктор може в крайна сметка да се окаже и нарушител.

Но дали точно буквата на закона е онова, което си струва да се следва в случая?

И не е ли това добър повод да бъде прецизиран самият закон, за да не бъдат ощетявани хора като Виктор, от каквито нашето съвремие има ужасяваща нужда?

Светлана Комогорова – Комата

— 8< ---

И една добавка от мен, доста закъсняла: От няколко дни вече има официален сайт на протеста срещу действията на ИК “Труд” – protest.bloghub.org. Оттам ще може да се научи повече за случилото се, и за това, което ще се случи. 🙂