Защо мътя водата

Покрай противостоенето между bezmonitor.com и ИК “Труд”, поддръжниците на “Труд” често ми задават този въпрос. Защо вдигам шум? Защо не се спазаря с тях тихомълком – така съм щял да постигна повече. И, изобщо, защо ругаем ИК “Труд” толкова? Там работят нормални и чудесни хора, да ида да ги видя, ако не вярвам.

Предполагам, че същият въпрос важи и за всеки, който подкрепи сайта на Виктор. Всеки има право на свои отговори на него. Аз също – ето моите.

Като начало, това за работещите в ИК “Труд” е страшна и тъжна истина. Огромното мнозинство от тях наистина са чудесни, свестни хора.

Защо страшна и тъжна тогава ли?

Без приличен доход трудно се живее. А в България приличен доход взимат почти само шефовете на големи ИТ фирми и бодигардовете на наркобосове. Не се шегувам! За страна с цени като нашите приличен доход е поне 2000 евро на месец. (В Западна Европа, с нейните почти същите цени, това е мизерен доход.) На практика всички взимаме далеч под него. Претоварва ни финансово дори базовото биологично оцеляване, ако останем без работа за повече от месец-два. А нормалните дреболии и радости от живота най-често не можем да си позволим, дори ако имаме работа.

Един мой познат казва: “Огънаха ни дотам да мислим само за хляба”. Не за хляба – за парите. Когато парите са биологичното ти оцеляване, прекалено лесно се научаваш да ги цениш повече от много други неща. Понякога – повече от достойнство, морал, нравственост, човечност… Научаваме се на това не от добро, не лесно и не доброволно – чудесните и свестни хора не се предават лесно. Но натискът е силен, и непрекъснат. И много от тях се предават. Други са на косъм от това да го направят – ако бяха независими, биха надигнали глас срещу липсата на морал, но когато парите им зависят от мълчанието им, не смеят. Не са сребролюбци, просто парите са оцеляването им. Нали?

Екипът на ИК “Труд” се състои почти само от свестни и добри хора. Просто повечето от тези хора вече са стигнали дотам да поставят парите над морала и нравствеността. А тези, които още не са, вече не смеят да се обадят… Не са стигнали ли? Кой написа онова писмо до Виктор? Кой му предложи, ако той иска слепите да имат достъп до тези текстове, да рекламира (безплатно) платения им сайт?… Така че – съжалявам. Стигнали са. Доказаха го документално.

И сега какво? Да ги избием? Да ги мразим? Да ги плюем? Не върви някак. Все пак са иначе свестни хора… Да, ама направиха това безобразие. Да ги галим по главите и да им се радваме? Пак не върви… Какво да правим с тях?!

Мисля, че имам отговор – всъщност, че е очевиден.

Още свети Августин съветва: “Мрази греха, но обичай грешника”. Аз не съм духовно лице, но съм лекар по образование, а и по душа – а лекарите по дефиниция мразят болестта, но обичат болния. Поне тези от тях, които не са поставили парите над достойнството си, морала и човечността… Мисля, че отговорът се крие тук.

Мисля, че екипът на “Труд” са повечето чудесни хора, които просто… са допуснали грешка в развитието и израстването си. Твърде лесна за допускане в реалността ни, уви! Допуснали са парите да натежат в ценностната им система над достойнството, над морала и човечността. Вероятно без сами да забележат как е станало. Без да осъзнават, че писмата им до Виктор означават точно това… Мисля, че от тези писма говорят не чудесните и свестни хора, а болестта, която неусетно ги е заразила. И без която те сигурно биха се чувствали по-добре, по-щастливи.

И най-вече – по-богати. Защото има неща, които не можеш да купиш – нещата, които не се притежават, а са част от теб. Не каквото имаш, а каквото си. Винаги, когато някой иска да те отслаби, ти предлага да се откажеш от неща, които си, в замяна на неща, които се имат. Защото нещата, които се имат, могат да ти бъдат отнети, по един или друг начин – но нещата, които си, само ако ти сам ги предадеш… Затова и нещата, които си, по дефиниция струват повече от всички неща, които се имат.

Разберат ли го, тези хора няма да изпадат в срамни и жалки ситуации. Няма да са посмешището и боксовата круша на всеки със съвест в Интернет. Няма, когато Комата тропне по масата и им каже: “Писна ми да ми опявате колко сте ми платили! Да ви върна ли парите, и да си взема преводите?”, те да мигат на парцали. Да не вярват на ушите си, че е възможно някой да се откаже от взети пари – и да потъват в земята от срам, без сами да разбират защо точно. (А то е, защото те самите не са способни на такава постъпка – и дори не защото не са способни, а защото някога са били способни, но са продали това си качество.)

И, ако не разбират другото – поне няма да загубят приходите и печалбите си, без да разбират как така, защо така, и кой нави всички тези хора да ги бойкотират. Време е да се убедят на собствен гръб, че моралът и човечността струват повече от парите, дори когато се изразяват в пари.

Това е, което мога да им предложа. По един, или по друг начин, по лесния, или по трудния. Мога го не защото съм свръхвлиятелен, и съм заповядал волята си, а защото техните действия обединиха обикновените хора срещу тях, зад мнението, към което съм се присъединил. Да се поправят и извинят, въпреки предизвикателната си позиция от предишното писмо – или да се сблъскат с финансовия бойкот на възмутените хора. Изборът е техен, и аз не мога да го направя заради тях. Бих искал да им помогна да направят верния – но нямам как. Изборът е техен.

Това е, което определя как смятам да се отнасям към екипа на ИК “Труд”. Със симпатия и желание за помощ към тях като хора – но с погнуса и отвращение от това, което направиха. С толкова погнуса и отвращение, че отсега нататък ще могат да се радват на симпатията ми единствено когато решат да поправят грешката си. Да се излекуват от болестта – тя е, което всъщност мразя, гнуся се и се отвращавам от него. (Сигурно и не само аз.)

В момента съставям списъка от действия, които смятам да предприема спрямо тях. Ще уточня и прецизирам окончателно този списък в близките няколко дни. След това ще го публикувам, и ще призова всички да помагат за изпълнението му… Толкова за тях.

… А животът отвън тече, и е пълен с хиляди чудесни неща. С пролетни аромати, с гледката на снежна Витоша над опърления от жегата каменен град. С всекидневни чудеса, красоти, идеи, които вече започват да се разотиват от опашката, която чака да бъде описана в блога ми. Отчаяни, че надали някога ще се доредят.

Ще ви опиша. Имайте търпение, моля ви. Изчакайте мъничко. Просто в момента водя битка – твърде важна битка. Като лекар, който се бори за нечие здраве.

Битката за човечността около нас.

42 Responses to 'Защо мътя водата'

  1. RaynerApe Says:

    Хубав пост, както винаги. Изчетох го с удоволствие. Макар, като се замисля, много е относително дали ИК Труд реално печелят нещо с опитите си да запазят за себе си това, върху което всъщност нямат никакво право. По-скоро се бият по-гърдите и се опитват да теглят чертата навътре в територията на обикновения гражданин. Все пак видяхме с акциите на ГДБОП колко лесно е да превърнеш от редовия българин престъпник за една нощ. Иначе, реално не печелят нищо от Виктор и останалите лишени от зрение хора. Както и губят много както в краткосрочен план (цялата блогърска буря), така и дългосрочен – ехото, което остава да ехти из Google дълго след това. Трето, защото много скоро ако никой в България не може да осъди дадена българска компания, ти ще можеш да я осъдиш в друга държава, при друг съд.

    Иначе решението за мен самият не е само в бойкота. Време е будни люде да създадат първия български пара-юридически блог по подобие на Groklaw. Място, където будни активисти точно и ясно излагат законовата страна зад всеки шумен процес или потъпкване на права и разпространяват тази информация както до родните институции и съд, така и до западни институции с цел външно влияние. Не се и съмнявам, че единственият начин в ТРУД да бъдат принудени да се замислят над действията си, е да стане ясно в Германия, че български вестници на ВАЦ си играят на колонизатори с public domain текстове.

  2. ‘Труд’ нападна сляп » Blog Archive » Григор Гачев: Защо мътя водата? Says:

    […] Цялата статия…  […]

  3. Григор Says:

    @RaynerApe: Текстовете на Елин Пелин и Ангел Каралийчев не са public domain, в интерес на истината. Не мога да оспоря правото на ИК “Труд” да печели от тях, след като е платило авторски права. Но не мога да му дам правото да печели по _този_ начин. Това вече е морално престъпление (освен че е нарушение на ЗГДСП, който според мен е в полза на Виктор тук).

    За пара-юридически блог обаче вече се мисли. 🙂 Надявам се до няколко месеца вече да го има.

  4. Весела Says:

    Добре, а стана ли ясно на кого и как и дали еплатило авторски права за Каралийчев и Елин Пелин? Ей това не ми дава мира на мене… А и дори да е така, оня текст от ЗАПСП съвсем недвусмислено поставя Виктор в облагодетелствана позиция!

  5. RaynerApe Says:

    @Григор: Имах в предвид западните заглавия, голяма част от които са на възраст от 70+ години след смъртта на автора им, и при които явно става дума за права над превода…

  6. Григор Says:

    Така е, наистина става дума за превода. Нови преводи обаче могат да се направят, и това се подготвя. 🙂

  7. aSa Says:

    Едно нещо не разбрах: на какво се основават претенциите, че произведенията на Елин Пелин са гепирайт ИК “Труд”? Той е починал 1948, гоето означава че срокът авторските права върху произведенията му е изтекъл 1998 година (50 години от смърта). При тези условия как е възможно да твърдят, че са откупили правата за разпространението им в електронен вид?

  8. ritchie Says:

    Напоследък май за друго не пишете по блоговете. Но не се ли замислихте поне малко, че щом всички ние, които сме зрящи можем да ползваме текстовете на съответния сайт, то от ИК “Труд” имат все пак някакво основание за иска си? Или отново сме във времето на студентските кооперации, които могат да извършват законно непозволена за другите дейност? Просто всичко започна да ми прилича на журналистическа сага от сорта “ИК “Труд” не са нормални да искат такова нещо, но иначе са прекрасни хора, но все пак защо не им разкажем играта, защото има някаква сламка, за която можем да се хванем”. Някой консултирал ли се е с юрист по конкретния казус? Интересно ми е какво е точното положение от юридическа гледна точка. Остналото е генериране на информация.

  9. aSa Says:

    @ritchie: Да, зрящ съм и мога да чета книги във всеки от форматите, достъпни за слепи. Много ми се иска да ти обясня накратко какво мисля за хора, които изтъкват това като довод, че книги в такива формати не трябва да са достъпни за слепите хора. Няма да го направя обаче, защото уважавам достатъчно Григор за да не използвам подобен език във сайта му.

    А горният въпрос (на който избегна да отговориш в коментара си) всъющност ми беше зададен именно от юрист, на който пратих връзки към различни писания по темата (включително и към отвореното писмо на ИК “Труд”). Ето какво ми писа той по въпроса:

    “Авторското право у нас се закриля докато авторът е жив и 50 години след смъртта му. Когато произведението е създаднено в съавторство се взема в предвид момента на смъртта на последния съавтор. При анонимни произведения и такива, издавани под псевдоним времетраенето на правото е 50 години от първото разгласяване, но ако в този период авторът стане известен важи основното правило. Всички срокове започват да текат от 1. 01. на годината, следваща годината на съответното събитие.
    Ангел Каралийчев умира след 1970, не помня точно кога и правата върху неговите приказки все още са собственост на наследниците му, или на държавата, в лицето на Министерство на културата, ако такива няма. Елин Пелин умира през 1948, тоест срокът на авторските права върху произведенията му е изтекъл на 01.01.1999 г.”

  10. Весела Says:

    Тоест, да разбирам, че нищо от казаното дотук не си го чел? Всички ние, които сме зрящи, можем да използваме при желание и текстове на Брайл, така че не може и дума да става за студентски кооперации и прочие дивотии. А като ще говориш за генериране на информация, вземи я прочети малко, не я пропускай ей тъй на, щото ти е безинтересно. Почни отначало например.

  11. Nick Angelow Says:

    @ ritchie
    на http://protest.bloghub.org/ има коментар от юрист точно по темата. Извинявай, но не мога да ти дам в момента точна връзка към него.

    Лично моето мнение е, че Виктор не нарушава закона, като в други коментари съм се обосновал защо. И съм възмутен от начина, по който процедират от КК “Труд” без да вложат и капка мисъл в него.

  12. komata Says:

    @Григор: ех, голям герой ме изкара :-). Не съм тропала по масата, все пак :-). Но принципната ми позиция – не само за конкретния случай – е, че ако не съм съгласна с политиката на някое издателство по някой въпрос, току-виж съм станала първият преводач, изтеглил кредит, за да си откупи правата.
    За кинтите съм го писала и по друг повод в блога ти – тоалетна хартия, нищо повече. Като няма, кофти, ама листа от репей растат навсякъде :-).
    Но все пак… да не забравяме, че аз мога да си го позволя, защото никой не зависи от мен. А да си независим не значи ти да не зависиш от никого, а никой да не зависи от теб…
    @Весела: авторските права за Елин Пелин и Каралийчев са откупени от “Труд” от техните наследници. Оказа се, че доста от наследниците на българските класици добре си поживяват на гърба на великите си деди. За никакви духовни завещания не става въпрос в случая според мен, става въпрос за едни пари. Доколкото разбрах, много от наследниците оказват силен натиск върху издателствата точно по повод интернетските публикации на въпросните произведения.
    А за новите преводи ще помагам с каквото мога. И както вече обещах, ще предоставя за публикация моите преводи на творби, които вече са без права. Имам съгласието и на съавторката ми. Мога да ги изменя до необходимия законов минимум съвпаденията да са над 31 процента, така, че да се броят за нови.
    @ritchie. Аз се консултирах също с няколко юристи. Мнението им е, че членът е доста спорно формулиран, но до един смятаха, че Виктор е правият.

  13. komata Says:

    Под 31 процента, разбира се. Ух, ама и аз като се разбързам да се изкажа 🙂

  14. komata Says:

    @aSa: вече и според българското законодателство срокът е 70 години след смъртта на автора – т. е. за Елин Пелин са още двайсет годинки отгоре…
    За съжаление и авторският текст на “Мечо Пух” излезе с права – Милн е починал през 1956…

  15. aSa Says:

    Лошо, лошо, изложи се мойто адвокат, мен също ме изложи 🙁
    Правилно си казват хората – чети си законите и не вярвай на юристи…

  16. Виктор Says:

    Бях решил да не чета, но само този път. Един потребител на сайта ми ми писа. Кой пита сляп ли е или не!?
    Този човек, работи в университет в чужбина, каза, че интернет (да с малка буква се пише( е създаден за свободна обмяна на информация. Всеки, който ни кара да плащаме за нещо в интернет, не е прав, каквито и закони да направят политиците под натиска на Мамона. Жалкото е, че много хора се изкушават да си мислят, че може и те да минат на страната на Мамона. Затова се чудят какво да изберат.
    Прочее, това е Изборът. Избирайте, или послушайте какво говорят от министерството на истината.

  17. Бобсън Says:

    Това с живот+50 е интересно. Знае ли някой кога е удължен срокът на живот+70?
    Ако се окаже, че е удължен след като е изтекъл срока на правата според действащото дотогава ж+50 не се ли оказва, че са изтекли въпросните права?

  18. komata Says:

    Приет е 98-ма, оттогава е допълнян и изменян още няколко пъти, включително и тази.
    Абе сетих се за един цитат от Елин Пелин… “И малко на законо дъската му лопа” :-).

  19. Владимир Кромбърг Says:

    Просто е: ако съм разбрал правилно, Елин Пелин в момента се върти в гроба, тъй че можем да усетим това по заметресението в о. Ява. Всеки някак си изкарва парите, но т.н. ИК “Труд” отдавна са доказали – чрез полу-идиотските си преводи, че колкото и свестни хора да са ги интересуват само облагите. Не познавам никой от тях, пък и май не искам да ги познавам. Що се отнася до авторските права: някой замислял ли се е как т.н. закон може да бъде приложен за неща към старата система: тогава е действало друго законадателство – съвсем скоро мисля да го публикувам, за да е по-ясно- и всичко в края е било всъщност притежание на Държавата. Как сега стана така, че е притежание на някой, като я няма точно онази Държава? Законът за авторските права, с безкрайните му поправки не видях да регламентира как да се прехвърли собствеността на старите автори върху новите издателства. Може би съм го проспал? Що се отнася до това как да се “обходи” закона – съществува вече формат, наречен *djvu. Това са картинки – моля, моля – никой не издава книга! Просто снимки. Ако някой иска да съди някого първо трябва да се справи със всички вестници в България, гдето публикуват интернет картинки. Също и с телевизиите, които показват картини на някого. Пищят по повод авторски права само такива, които…
    Когато бях по-малък ходех в книжарниците и ми се случваше да прочета по 20-30 листа преди да си купя книгата. Случвало ми се е да прочета и цяла книга. Ако ми харесаше – я вземах. И днес бих си купил събрани съчинения на Елин Пелин – въпреки че имам 4 тома – ако са издадени като хората. Много ми е любопитно ако “Труд” го издадат дали книжното тяло ще се разпадне след 1 или след 2 прочитания.

  20. Вени Says:

    @Григи,

    Когато направиш списъка с действията, които могат да се предприемат, имай предвид, че имам човек, готов да преведе какъвто и да е текст по темата на прекрасен английски. Например, адресиран до разни европейски организации и прочие. Само трябва да намерим адреси на организации, които биха се интересували от такъв проблем. Също трябва да има готовия текст на български и веднага ще го направи, защото е бесен от случая.

    Аз засега друго не мога да измисля. Освен призив за бойкот изобщо на в.”Труд”, който да разпространим по блоговете и по форумите, а също така и в оня сайт за подписки. Не се сещам за друг начин за разпространение засега. Аз мисля, че мога да напиша такъв добър призив. О, сещам се и за адин стар радикализъм – листовки с кракто обяснение на скандала и с призив за бойкот на “Труд”. Ако някой може да размножи достатъчно, може би в евтина печатница (аз нямам финансова възможност), с готовност се хващам с разлепването им.

    Всъщност сещам се и за още – да направим дебат в “Червената къща” за случая. Мисля, че това е влиятелно място, в смисъл там участват в дебатите и слушат хора, които влияят на общественото мнение. Мисля, че мога да използвам познати, за да ги убедя за такъв дебат, само трябва да помислим кои ще участват. Задължително трябва да е Виктор, трябва да си ти, трябва да има някой от някоя организацшия на хора с увреждания (мисля, че се сещам за възможен такъв).

  21. Вени Says:

    @Григи,

    Сетих се и за още нещо – да направим любителски филм за скандала. Естествено, че няма да е суперпрофешънъл, но мисля, че имаме сили да го направим въздействащ. Съвсем не е трудно, нека не те плаши думата “филм” – говоря за репортажен любителски филм. Мисля, че ще можем да му направим прожекции като за начало в “Червената къща” и в Журналистическия факултет на СУ, а после ще мислим и за другаде. Съвсем не е трудно, ако те интересува идеята, мога да ти пратя някакви примерни идеи за сценарий, а мисля, че както ти, така и Комата, и други разбират повече от мен от изкуство. Въпросът е само да се намери камера, аз нямам такава и нямам финансова възможност да наема. А можем да го разпратим и по света, има много сайтове с любителски филми. Пък си мисля, че и в Дома на киното Кита ще се навие да го покаже.

  22. Nick Angelow Says:

    @Вени
    Идеята за дебат в “Червената къща” е интересна, но ми се струва, че той трябва да бъде изобщо за авторските права, за CC лицензите etc. И скучаят с Виктор да бъде само илюстрация за простотиите, които се вършат в името на тези права.

  23. Victor Says:

    Zdraveyte! Smenih si harddiska, a tova za men znachi mnoooogo rabota, koyato shte produljava dulgo. Oh, prekusna me jurnalist ot v. … zabravih go, izvesten beshe, pratih go tuk, pri Grigor, da chete… Ta kakvo iskah da kaja… Da, prav e Angelov, neka vuprosa da e za pravata za literaturata, ne za slepite, az shte pomagam s kakvoto moga. Ako triabva da reagiram burzo, pishete mi na victor@bezmonitor.com ili bezmonnitor@gmail.com ili GSM nay-dolu na bezmonitor.com

  24. Вени Says:

    @Nick Angelow

    Темата за правата за литературата, ролятя им и конкретно зя СС е огромна. Сиреч изисква – според мен – не ерудити некви – а посветени (ако щеш фанатици хора) хора като Лесиг (макар в друг бранш – софтуера), които у нас на тоя етап на виждам. В смисъл не като интелектуалрна невъзможност, а като личностна невъзможност (все още неизрасналост политическа, морална,
    емоционална) да заемат и конкретно обосноват подобна радикална позиция. Бих се радвала да не съм права – конкретно имам предвид ако Григор или Комата се заемат в един дебат да защитават тази позиция. Тогава ще обърна земята да им направя дебата.

  25. komata Says:

    За филма отдавна си мисля и аз, има и кой да се захване с него, “Бидон филм” (Димитър Таралежков, Никола Бошнаков, Олег Константинов, операторката Живка Петракиева… и аз) са с нас. И няма да е любителски, макар че ние от “Бидон” това “професионализъм” го имаме за обидна дума. Камерата не е проблем.
    За дебата – бих защитила тази позиция с такъв хъс, че после опонентите сами ще си приказват :-).

  26. komata Says:

    “Позиви” не е проблем да се разпечатат, можем да ги раздаваме като флайери, да се оставят на разни места, може да се пробва в клубове.
    Мои приятели художници са навити да правят графити, евентуално някаква улична арт акция…
    Има и още една идея, но за това по-нататък 😉

  27. bulgarian Says:

    Аз съм много ‘ЗА’ всякакви идеи, които биха помогнали да се разчуе още повече за действията от страна на ИК ‘Труд’, но специално за филма не съм убеден, че е подходящ, като медиа специално по този проблем. На пръв поглед не откривам нещо, което би представлявало интерес да се визуализира или такова, което може да бъде представено единствено чрез езика на киното.

  28. komata Says:

    Може, може, много добра тема за документалка е даже.

  29. komata Says:

    И защо пък “единствено” 🙂

  30. Вени Says:

    @bulgarian
    @Комата

    Много има за визуализация. Самият Виктор и сайта – как изглежда и как се работи с него. Виктор как работи със сайта, в смисъл поддръжка и прочие. Самият сайт може да се покаже атрактивно. Други двама-трима незрящи как го ползват – това може да е много атрактивно. Двама-трима слабо зрящи как работят с обикновени сайтове и проблемите, с които се сблъскват. Два-три примера от европейски сайтове, достъпни за хора с увреждания, на чийто фон тече кратък преразказ на основното от директивата на ЕС за достъпността на сйтовете за хората с увреждания. Сайтовете могат по принцип много атрактивно да се снимат и да бъдат интересни за зрителя. Интервю с чмовек от СИЦ “Зрение”. Опит за интервю с Кольо Кицевски, шефа на ИК “Труд” – дори евентуален отказ да застане пред камерата ще е атрактивен. Григор – изключително атрактивен е – разказва (както неистово ги рише нещата) – ковко е бесен от гадостта и как е решил да не остави работата така. Интервюта с двама-трима млади незрящи искат ли да могат да ползват интернет. Опит за интервю с двамата германци от ВАЦ, които са управители в “Труед” и “24” – дори отказът ще е атрактивен, но аз мисляь, че те няма да откажат, а любеизно и с эожбщи приказки ще кажат, че въпросът ще се уреди.

    И още има. Това е само на първо мислене. Хората от “Бидон” са много креативни и знам, чае ще го оизмислят да увлукателен и нестандартен.

    Кома, ще говориш ли с тях дали ще се навият? Мисля също, че Тони Райжеков ще се съгласи някои негови произведения под СС да бъдат ползвани като музика.

  31. Вени Says:

    @Комата
    @Григор
    @Виктор

    Ако сте навити за дебата в “Червената къща”, да тръгвам ли да си сондирам връзките да го организираме?

  32. komata Says:

    @Вени: според мен ще се навият, вече доста сме коментирали случая. И на мен ми се въртят някакви идейки за филма. За дебата съм навита, обичам да се карам на сцена 🙂

  33. komata Says:

    Ако снимаме филма, за музиката мога да помоля и Korai Orom да ударят едно рамо 🙂

  34. Nick Angelow Says:

    @Вени
    Ами аз да изровя тогава преводите,които съм правил на статии, свързани с проблемите на авторското право. Макар и научно-популярни биха послужили поне за отправна точка по темата.

  35. Григор Says:

    Имате от мен участие в и помощ за всякакви дебати, филми и каквото щете по въпроса. Напоследък съм намразил идеята да ми се мъдри физиономията пред обществото, но за тоя случай, ако трябва, и пред CNN ще застана.

    Комо, Вени, казвайте с какво да помагам!

  36. Вени Says:

    @Григор
    @Комата

    Приемам, че сте навити за “Червенета къща” и отивам да говоря с хората там.

    За филма – хайде да направим една среща тримата и да обмислим конкретно, а после Комата с “Бидон” – като спецове, направо да се захващат. Ние с Григор – като неспецове, помагаме с каквото решите, че е нужно.

  37. Sami Says:

    Мен лично думата “атрактивно” доста ме безпокои. Каква е все пак целта?!

  38. Весела Says:

    Ми да се даде гласност на проблема, очевидно ^.^

  39. komata Says:

    Не тази, която си мислиш :-).
    А “атрактивно” не е това, което подозираш.
    А колкото до целта, тя е ясна.

  40. komata Says:

    Хора, пратете ми мат’рял по темата за авторските права, че да се подкова и теоретично. Имейлът ми е zaishte маймунка abv точка bg. Предварителни благодарности.
    @ Вени, Григор: Хайде и да се уговорим и за срещата, аз ще гледам да доведа и поне един от Бидоните.

  41. Весела Says:

    Ами аз ще се потретя, ама си държа на думите и не се отмятам, ако искаш ползвай от този текст нещо:

    Законът не винаги трябва да се спазва, ако и да е закон. В смисъл, често се твърди, че законите са, за да се спазват. Това твърдение е неразумно и клиширано, просто законите са, за да пазят. Има огромна разлика. Законите регулират. Те са медиаторите между моралните норми, които ни нашепват, че е грешно да се убива, да се краде и пр. и техния писмен аналог. Законите регламентират. Понеже краденето, убиването и куп други работи са грешни и аморални, законите се произнасят какво трябва да се случи с хората, които минават тази граница. Но ако се напише закон, защитаващ грешните и аморалните постъпки, защо, някой да ми каже, трябва да го спазвам? Тоест, имаме примерно закон, който ме задължава да издам еврейските си съседи на ГЕСТАПО. Е ми, няма да го спазя и туй-то.

    Само че в тоя случай не съм много наясно дали изобщо законът е нарушен от Виктор – самият закон не изяснява какво ще рече “Брайлов шрифт *или друг аналогичен метод*” – в конкретната ситуация Виктор с ръка на сърцето може да каже “ами за мен конвертирането в реч на текстови файлове се явява аналогичен на Брайла метод”, а на въпроса дали съзнава, че до тези файлове достъп имат и зрящи хора, той пак би могъл да отговори, че и до Брайла имат достъп зрящи хора. Изобщо, спокойно може да се твърди, че в случая законът е на негова страна. Значи, докато няма ясен, законов текст, който да казва, че аналогичен на Брайловия шрифт е например файл с разширение xyz, генериран от програмата за слепи XYZ и предназначен за четене само с тая програма и с никоя друга, то аналогичен на Брайловия шрифт метод е практически всеки метод, който би позволил на сляп човек да чете:-)

    Да не говорим и че ТРУД и Виктор имат различна целева аудитория. Например bezmonitor.com поне доскоро беше почти неизвестен в средите на зрящите, докато скандалът с ТРУД не го популяризира. От друга страна, зрящите хора, които ще седнат да си бодат очите, четейки Елин Пелин от монитора, могат да са една-единствена категория – ученици, които решават да се ограмотят преди контролното по литература. Всеки друг нормален човек, който изпита страстна нужда да чете Елин Пелин много лесно може да си го намери втора ръка за по един-два лева (за съжаление по толкова върви, че и по-малко), да не говорим, че ако толкова държи на тоя автор, наистина ще предпочете да си попълни колекцията с набора от книги, предлагани от ТРУД. Няма да седне си ги разпечата от екрана, да ги подвърже и после да си ги сложи в библиотеката, нали? Просто сайтът на Виктор по никакъв случай не ощетява ТРУД. А и доколкото законът съвсем спокойно може да се интерпретира като защитаващ правото на Виктор (никой не е виновен, че е толкова неясен, най-малко самият Виктор), доколкото всеки уважаващ себе си съд в една “бяла” държава няма да осъди сляп човек, че разпространява литература по интернет сред други слепи хора, съм склонна да застъпя мнението, че тук имаме римейк на сагата “НСБОП vs Пиратите”

  42. Добре дошли в "Ортодокс" - Печат на книги Says:

    […] Блогер, участник в акциите срещу купуването за пореден път на скъпи коли за Народното събрание и в защита на раково болните http://www.gatchev.info/blog/?p=216 и в намерилата широка популярност подписка срещу неморалната политика на ИК „Труд“, принудила администраторите на сайта за слепи http://bezmonitor.com да свалят от там произведенията на Елин Пелин и други класици на българската литература – http://www.gatchev.info/blog/?p=288. […]

Leave a Reply