Победа!… И отвъд нея.

Днес се състоя среща между две от страните в противоречието между сайта bezmonitor.com и книгоиздателска къща “Труд”, разтърсило напоследък българския Интернет. За съжаление, Виктор беше служебно възпрепятстван, така че от наша страна вместо представител на bezmonitor.com се яви представител на bezmishka.org – Огнян Рангелов (надявам се тази фалшификация на периферни устройства да ни се размине 😉 ). Като съпровод, и на всяка манджа мерудия, се явих и аз. От другата страна присъстваха представители на znam.bg – основно г-н Явор Джонев.

Срещата премина в много приятен и търпим дух. Научих доста нова и интересна информация, която бързам да споделя.

Като начало, znam.bg не е сайт на КК “Труд”. Той принадлежи на “Сирма Медия”, поделение на “Сирма АИ”, което смята да се превърне в най-голямото българско електронно издателство. Правата за разпространение на някои електронни текстове (вкл. обсъжданите Елин Пелин и Ангел Каралийчев) се държат именно от znam.bg, и те са откупили това право от основния праводържател – КК “Труд”.

В това отношение, от “Сирма Медия” осъзнават остротата на гафа, направен от КК “Труд”. И биха искали да заявят пред всички, че въпросното писмо до Виктор, и последващите аргументи на КК “Труд” нямат нищо общо със “Сирма Медия”, и че те не са подбудители и автори на тази позиция. Г-н Джонев помоли изрично znam.bg да бъде разграничен от КК “Труд” в това отношение. “Ние не организираме преследвания на електронни библиотеки, дори когато съдържат текстове, чиито права са продадени на нас”, каза той.

По думите на г-н Джонев, znam.bg не се вълнуват особено от това дали някой друг ще си сложи тези текстове в електронна библиотека, и ще ги разпространява. Но подобно нещо би разтревожило сериозно издателствата, и те не биха искали да продават права на znam.bg. Затова “Сирма Медия” се интересува от това да има някакво техническо решение, с което да успокои издателите, че нещата се разпространяват безплатно само сред слепи. Пък че никое решение не е непробиваемо, го знаем, все пак сме компютърджии.

“Сирма Медия” има големи планове за създаване на инфраструктура, която да позволи възникването на истинска, сериозна електронна библиотека. С референтни справки и абсолютно всичко. И възнамерява да направи тази структура достъпна за всеки, който иска да добавя в нея. Така че цялата библиотека на Виктор Кирилов да може безпроблемно да се интегрира вътре. Така че всяка нужда от други библиотеки да отпадне, и да има една, централна и пребогата.

И, което е най-хубавото от всичко:

“Сирма Медия” работи активно по създаването на начин, който да позволи на незрящите да използват всички произведения в библиотеката им безплатно. (Работели активно по това още отпреди проблема с писмото до Виктор – просто не го били оповестявали публично.) Идеята е към края на септември да има сериозен напредък, може би вече този начин на достъп да се изпитва, и много скоро след това да бъде въведен. Нещо повече – “Сирма Медия” активно търси начин да направи възможно това да предостави всички произведения, които предлага, безплатно за всеки – включително и за зрящите.

С една дума:
ПОБЕДИХМЕ! 🙂
Сигурно от КК “Труд” ще претендират, че са спечелили тази схватка, че са запазили правата си, и т.н. Губещият винаги иска да се изкара спечелил… Истината е, че победихме ние. Не просто отстояхме правото на незрящите да имат достъп до вселената на литературата – завоювахме го! Защото те досега го имаха само на практика, и някой се беше наточил да създаде прецедент, с който да им го отнеме. Вместо това ние създадохме прецедент, с който го направихме неоспоримо.

И по-смайващото, великото и невероятното е, че победихме НИЕ. Обикновените потребители на Интернет, дребни и незабележими хорица, случайни блогери с непретенциозни блогове, къде известни, а най-често неизвестни преводачи, писатели, журналисти, издатели, какви ли не… Госпожи и господа Никои. Хората, “от които нищичко не зависи”. Тези, които преминават през света, уж без да оставят следа.

И когато не се побояхме да надигнем гласовете си, от тях се сплете ураган. Ураган, който разтърси Мрежата, и накара мениждъри и бизнесмени да се огъват, да отстъпват, да се съобразяват с нас. Да разберат внезапно, че човечността, нравствеността, моралът, достойнството струват повече от парите – дори когато се измерват в пари.

Когато някой иска да огъне едно общество по своя интерес, обикновено действа на части. Днес слепите. Утре рижите. Вдругиден пенсионерите… И един ден накрая – всички останали. Могъщи и достойни общества са били поваляни на колене и превръщани в зомбита по този начин. Но ние спряхме една такава стъпка. Без нея лесно можехме да стигнем дотук. Сега вече… няма да е толкова лесно. 🙂

Често се говори, че нямаме гражданско общество, и че му е крайно време да се роди… Не зная дали тази наша победа днес е неговото раждане. Но със сигурност е поне една от контракциите. Има ли ви, продължавате ли да вярвате и да се борите за достойни каузи – гражданското общество ще го има.

И затова искам да ви благодаря. На всички, които правиха сайтове, писаха в блогове, коментираха, пращаха възмутени писма, предлагаха помощта си, или дори просто изказваха подкрепа. На всички вас, които сътворихте тази победа. Защото тя е победа не само за слепите – а и за рижите, пенсионерите, и в крайна сметка всички останали. Тоест – всички нас.

Благодаря ви!

На срещата бяха обсъдени и доста други неща. Например подробности как би могло да се направи така, че за един текст да е гарантирано, че могат да го четат само незрящи (например да е нечетлив визуално, а само да може да се слуша през говореща програма).

Разказах на г-н Джонев за експерименти, правени с успоредно разпространение на печатани книги и същите текстове като свободен достъп – и как се оказва, че едното не пречи на другото. Не мисля, че го убедих, но дано поне да се е замислил. Ако случайно си направи и той експеримент, убеждаването вече ще е по-лесно.

Говорихме и за модела Magnatune. Боя се, че отново не можах да събудя сериозен интерес – но се надявам хората от “Сирма Медия” поне да погледнат някой път този модел. Според мен той си струва много повече, отколкото този, който те си представят.

Предлагахме идеи как авторските права на класиците да бъдат поети примерно от Министерството на образованието, за да може всеки да има достъп до тях. Тази идея поне с гаранция не би вкарала znam.bg в загуби – дано я обмислят.

Г-н Джонев изложи необходимостта да се приеме един закон, който категорично и сигурно защищава правата на издателите, за да могат те да са подсигурени и да не се плашат толкова от потребителите. Който също така да изисква издателите да предоставят безплатно книгите си в електронен вид за незрящите.И изрази надеждата, че обществен натиск като нашия сега ще спомогне за приемането на добър такъв закон, ако бъде надигнат и упражнен в подходящ момент.

Имаше и други идеи и предложения, за които в момента не се сещам. Ако си припомня някое по-нататък, ще го публикувам в допълнителен запис тук, или където ще го прочетат повече хора.

Дотук добре. Но подобни разговори неизбежно пораждат в мен въпроси. Глупави въпроси, от сорта на “защо по вратите на денонощните магазини има ключалки?”. Понякога не ги задавам на събеседниците си, за да не разваля тона на разговора. Понякога дори не се сещам за тях навреме, в подходящия момент. Но рано или късно стигам до тях – и често до нуждата да ги споделя пред всички.

Защо след като правата за електронно разпространение принадлежат на “Сирма Медия”, писмата до потенциалните “нарушители” ги изпраща КК “Труд”? Нали така или иначе “Сирма Медия” вече са им платили? Проблемът е логично да си е на “Сирма Медия”.

Как така znam.bg не се тревожат особено от други библиотеки (въпреки че загубата ще е тяхна), но страшно държат да успокояват издателството, което няма никаква загуба от това, след като му е платено? Особено при положение че така или иначе планират в един момент достъпът да е безплатен за всички?

Ако наистина znam.bg смятат, че законът защищава сайта на Виктор, тогава защо настояват на такива сериозни DRM мерки, за да убедели издателствата? Законът важи и за издателствата, нали?

Дори всички текстове да бъдат достъпни безплатно за всеки, това е безплатен достъп – но не е свободен достъп! Свободен би бил, ако всеки може да ги разпространява както пожелае. Точно както е с разликата между безплатния и свободния софтуер. Безплатният достъп е хубаво нещо, но истинското нещо е свободният достъп, нали?

Че имаме нужда от по-ясен закон за авторските права, спор няма. Но като се опитам да комбинирам в ума си тезите “категорична и сигурна защита на правата на издателите” със задължението “да предоставят книгите си в електронен вид за безплатно ползване от слепите”, хибридът ми се струва вътрешно противоречив, и затова нежизнеспособен. Нещо като много и големи права за издателите, прикрити зад дребно смокиново листенце на име “права на слепите”. А ние, дето засега сме зрящи…? И ако орежат нас до някой киберпънков кошмар на тема права, колко ще мине, преди да отнемат и тези на слепите, под някой благовиден предлог?

И – да си призная – повече от всичко ме стресна горещото желание на znam.bg да се създаде ЕДНА библиотека, която да прекрати нуждата от всякакви други библиотеки, и да ги направи безсмислени. Може би намеренията им са добри. Но винаги, когато чуя някаква версия на идеята “One Ring To Rule Them All”, изтръпвам.

Не, не съм се преначел с фентъзи. От много и горчив опит знам – там, където има множественост и многообразие, има конкуренция и еволюция, и нещата цъфтят. Където един властелин владее всичко, най-често катастрофата е въпрос само на време… Мисля си, че ако нещо е направило Толкин велик писател повече от всичко останало, това е именно правотата на идеята му – че стремежът към единственост и всевластие е стремеж към злото.

Затова мисля, че спечелихме важна, може би ключова победа – но истинската битка тепърва започва. До няколко дни ще систематизирам списък с точни указания какво е добре да се направи, и ще го пусна. За да може всеки, който има желание да помага, да си избере дали, къде и с какво да се включи.

И също ще се включа в задачите по него. 🙂

37 Responses to 'Победа!… И отвъд нея.'

  1. Teri Says:

    ЧУДЕСНА НОВИНА!! 🙂 Радвам се! Веднага ще я разпространя! 🙂

  2. Блогът на Teri Says:

    Победихме!!!…

    Приятели, победихме! Победихме в борбата си срещу ИК “Труд”!Повече подробности ще намерите в блога на Григор Гачев тук 🙂 Да ни е честито! 🙂 …

  3. turin Says:

    Честито и от мен! 🙂

    Аз обаче, за разлика от Тери, ще пиша утре – днес вече едвам гледам… Нещо ме притеснява в новината, въпреки че е решен скандалът. Малко ме притеснява, че “Сирма” не разбират същината на проблема и че директното пренасяне на пазарни модели в Интернет не е правилно… Но ще видим, пък и може да не съм прочел добре статията ти – както казах, очите ми парят вече от цял ден монитор.

  4. Виктор Says:

    Turin, написал съм го на сайта още преди години… “Ако пък виждащ човек овладее говорящия софтуер, ще облекчи зрението си неимоверно”…
    Давам безплатни уроци по e-mail. Вече има прецеденти.

  5. Ikew Says:

    Само да се намеся като черна станция – нашата правна система не е изградена върху прецеденти, т.е. тази победа си е за този път 🙂

    Но да, и аз се радвам 🙂

    Честно казано не очаквах да успеете

  6. Григор Says:

    @turin: Има много неща за притесняване. Но и аз ще пиша за тях утре-други ден, че съм капнал.

    @Виктор: Казах същото в прав текст на Джонев – че аз не само мога съвсем спокойно да слушам книги, въпреки че съм зрящ, но и че това би ми било много често по-удобно, отколкото да ги чета… А дали той ще го чуе, аз не мога да му наложа.

    @Ikew: Всяка победа си е за този път… А иначе, мисля, че заслугата за победата е и твоя 🙂

  7. Калин Says:

    Поздрави за градивното начало! И още повече сили и издръжливост за по-нататък – та да се стигне и от прецедент до правило… (Ик такъв :D)

  8. Geo Says:

    браво! браво на всички!

  9. komata Says:

    Дотук добре :-).
    И мен доста неща ме притесняват, но постигнатото никак не е малко.
    А оттук нататък – яка им душица :-).

  10. Teri Says:

    На сутринта:
    А какво правим с писмото на немски език? Авторката му ме пита дали ще го пращаме все пак до ВАЦ

  11. АРАГОРН Says:

    “Ето, виждате ли колко голяма е разликата?”… когато действаме организирано за ад защитим нарушени граждански права?
    Гордея се с всички Вас, които подкрепихте тази благородна кауза!

  12. LeeAnn Says:

    Браво! Сигурна бях, че ще успееш (успеем). Браво!

  13. Sedemte Says:

    Има напредък! Трябва да продължава. Но защо стана така и какво трябва да се направи. Да напише група Ъпсурт нова песен или от образователното министерство да обявят конкурс на тема “Заслепението на зрящите”!?! Не! Досега Министерство на образованието не е било държано отговорно затова, че някой се опита да наложи приватизация над българската родна реч. Затова, че във време на развитие на информационните технологии се променя и начинът на преподаване. Не е ли тяхно задължение да подготвят безплатен сайт с материяли за самоподготовка върху всички предмети, налични и в Знам.бг или да заплатят на “Сирма медия” правото на свободен достъп до най съществените материали. Това рано или късно трябва да се реализира с нарастващото влияние на Интернет.
    МОЛЯ, ПОМИСЛЕТЕ СЕРИОЗНО НАД ПРЕДЛОЖЕНИЕТО, КЪМ СЪЩЕСТВУВАЩАТА ПОДПИСКА (с писмо до WAC), ДА БЪДЕ ВКЛЮЧЕНО ИСКАНЕТО ЗА ОСИГУРЯВАНЕТО ОТ МИН. НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЕЗПЛАТЕН САМООБУЧИТЕЛЕН САЙТ!!!
    Това ще спести много непоявили се още проблеми в зародиш, имаме повод и ресурс да подкрепим такава кампания и тя да бъде доведена до успешен край. Защото на техния сайт има всякакви безполезни новини за срещи и конференции, а ние желаем техния истински принос и качествено нова реформа.
    Сега му е времето!!!

  14. Sedemte Says:

    Moje bi tukmo vurhu tova si sruva da oburne vnimanie g-n Gachev, kogato pishe utre po novodiskutiranite vuprosi!

  15. Nick Angelow Says:

    @Тери
    Аз съм за изпращане — срещата на Григор не променя случилото се, нали? Или поне да се публикува и на http://protest.bloghub.org/.

  16. kalipsso Says:

    Писмото трябва да се изпрати, заедно с всички подписи.Според мен е рано да казваме победа, победа…
    За мен “Труд” и znam.bg си остават двете глави на една приказно алчна ламя и въобще не смятам да ги разграничавам, и те не направиха нищо за да ни пояснят, кой e в основата на проблема с bezmonitor.com.
    Мимикрията и хамелеонщината на двете издателства са недостатъци, а не качества, както се опитват да ни убеждават.
    Хубавото е – показахме че сме будни, и ще бъдем бдящи!

  17. Таня Says:

    Браво и от мен!
    Може да е единствен и самостоятелен прецедент, ама е победа и пример 🙂

  18. Sedemte Says:

    И аз съм за изпращане на писмото, с искане WAZ и Мин. Образованието да направят един интерактивен образователен сайт за децата на България. Tака случаят да приключи и всички да бъдем доволни! Защо говоря това ли – защото в по-развитите страни е нормално големите инвеститори да поемат общественополезни проекти, това е в тяхна полза – има данъчни облекчения, а и WAZ могат да излязат с достойнство от ситуацията. За всяка грешка има и прошка! Бъдейки будни и единни, както сме сега, можем да реализираме един хубав проект с дълготрайно действие.
    Очеквам Turin, Teri, Калин и особено г н Гачев да напишат какво мислят!

  19. Григор Says:

    @Sedemte: Обсъждахме с Джонев Министерството на образованието да плати правата на писателите, изучавани в училище, така че поне класиците да са достъпни за всекиго. Оттук нататък остава да проверяваме имат ли желание и двете страни този въпрос да бъде движен, и докаран до успешен край.

    И още не мога да повярвам – ние, безименните никои, накарахме Някоите да се съобразяват с нас, въпреки интересите си!… Може пак да се опитат да шикалкавят. Може да контранастъпят. Може да отстъпят тук, но да нападнат другаде. Може всичко – но сега, този път, ги победихме! Спечелихме битката за свобода.

    Но победи завинаги няма. Някой мъдър беше казал: \”Свободата е като хляба – всеки ден се замесва, всеки ден се изпича, всеки ден се изяжда\”. Е, благодарение на технологиите вече можем да опечем днес хляб и за утре. Но надали някога ще можем да създадем днес свобода и за утре. Така че сигурно често ще трябва да се надигаме отново и отново, без край.

    За щастие. Защото има ли окончателна победа, тези след нея ще получат свобода, за която не са се борили. А който не се бори за свободата си, не я заслужава.

  20. turin Says:

    @Sedemte: Доколкото разбирам, идеята ти е изпълнителната власт да се ангажира да плаща на собствениците на авторските права (тоест на частните издатели), за да може да поддържа сайт с безплатно съдържание, за целите на образованието?
    Принципно идеята не е лоша, но нека ти дам контра-предложение – нека съдържанието да не бъде откупувано с данъците ни и поддържано като безплатно, а да бъде свободно. Така и безплатността, и достъпността му ще е естествено гарантирана. Тоест да правим проекти, които да популяризират отказа от някои или всички права. И да събираме библиотеки, където да има именно свободно, а не безплатно съдържание. Та какво мислиш?

    @Григор: Радой Ралин, лека му пръст… 🙂
    […]
    Не яжте огризки,
    не яжте вчерашен хляб,
    не яжте подарен хляб.
    Сами си замесвайте
    и изпичайте
    хляба,
    за да го имате,
    за да не го просите.
    […]

  21. Sedemte Says:

    Da Turin, napulno bezplaten, taka kakto bezplatno e i obrazovanieto po Konstitucia. Kolkoto do parite na danukoplatcite, durjavata se opitva da kupuva s tiah kompiutri, no pitam, zashto ne beshe purvata, koiato da suzdade sayt po modela na znam.bg. Zabelejete, che ako takuv sayt sushtestvuvashe, tozi sluchay mojeshe da ne nastupi i nikoy ne pita kak e bilo pozvoleno da ima prehvurliane v chastni ruce na nacionalnoto bogatstvo – kude sa nashite prioriteti. Takuv obrazovatelen sayt i sega ima, no toy se pravi ot potrebielite i e razprusnat po forumite. A nashite naistina liuboznatelni deca otrano poglejdat kum kompiutura i tova e koeto triabva da im se dade!
    Ako podkrepiash ideiata, molia te, pomogni mi da ia razpratia i do drugi mesta. Ti sushto mojesh da ia publikuvash v tvoia blog.

  22. turin Says:

    Ще опитам да кажа нещо по-конкретно, ако събера достатъчно инфо из мрежата тия дни. Честно казано, не ми се вярва централната власт да се навие на такъв “багер” и да носи на гърба си безплатна библиотека. Това винаги е било работа на местните читалища и на самите общности. Централната власт е създадена най-вече да събира пари, а не да дава. А и аз съм принципно против нея. Но ок, ще помисля тия дни.

    Но защо да е сайт само за деца, защо? Аз например като съм пораснал, значи ли че не мога да се образовам? Или пък дядо на село – той да не е грозен? Това с безплатността не ми харесва – не ме разбра май… Аз казвам, че не е важно дали е с пари или безплатно, поне не е най-важното. Най-важното е да е достъпно и да е гарантирано достъпно, тоест да е свободно. Да не зависи от един собственик, който във всеки момент да може да го забрани (правителството и да откупи правата, нали ще ги притежава – а то е по-лош собственик от издателя дори).

    Все пак смятам, че е по-важно съдържанието да е свободно. Парите са нещо вторично в случая, те зависят от това дали някой контролира съдържанието или не. Аз се целя в средата, затова те питам какво мислиш за популяризиране на отказа от права.

    Някой може да каже, че така нещата ще станат бавно. А ако откупим (или държавата откупи) правата, ще станат утре заран. Да, може да е бавно, но поне ще е сигурно. Културата работи с бавни процеси. С бързи работят рекламата и пропагандата.

    Но ще помисля и ако има конкретен проект за такъв безплатен сайт, ще го приема като компромисен междинен вариант. Има ли конкретно предложение, някакъв по-конкретен план за безплатен резултат? Аз за свободна библиотека имам вече горе-долу, затова питам дали има друго предложение…

  23. Teri Says:

    Ник, съгласен съм. Публикувайте писмото в protest.bloghub.org. Но се чудя – дали да бъде изпратено от всички над 600 души, или да бъде изпратено 1-2 пъти, плюс на хартия? Как е най-правилно според вас?
    Впрочем, в понеделник съм в радио Хоризонт да говоря за блоговете, та ще спомена за тази наша победа. Надявам се тя да стане пример за много други хора, за да имаме едно истинско гражданско общество, което да се бори с несправедливостта, а не да се оставя да го тъпчат.

  24. Sedemte Says:

    НУЖЕН Е ЕСТЕСТВЕН РУГУЛАТОР

    Добре е, че има символи като Азбуката и Герба, върху които никой не може да

    сложи ръка. Според мен, ако няма доброволен отказ от права на автора в полза на

    държавата приживе, тя трябва да ги откупува било от наследниците, било от трети лица с права

    над тях и да ги предоставя на гражданите свободно*. Така да бъде за всичко, което е

    свързано с националното самосъзнание и ценности. Това е първото и неотменимо

    условие, което ние още не сме си осигурили. И следващото, което пък го има, но не се

    прилага: единствено държавата е тази, която трябва да следи и да пази от

    възникването на монополи. Сигурно ви е известно как Microsoft купуват акции и

    спасяват Apple, за да избегнат непосилните дори за тях глоби, които щяха да им бъдат

    наложени иначе. В нормални условия, ако след появата на Знам бг, конкуренцията на

    създадеше сайт близнак, а това не е по силите на всяко издателство, правителството

    или трябваше да подкрепи появата на нов бързо и чрез проект, или тя да реагира и

    направи свой, както е редно, или и двете. Тогава вече, Виктор можеше да се свърже

    направо с официалния образователен сайт на правителството, да им предостави своя

    продукт и от ИК “Труд” само да претендират да го имат и те, а който иска, да изпраща

    SMS-и*. Защо българинът да не си помисли, че на някой в МНО не получава нещо, за да

    не предприеме нито една от трите стъпки, макар това да е пресилено. Моята теза е, че

    ние имаме нужда от място, на което всеки желаещ да даде на обществото доброволно с

    отказ от права, в която и да е научна област, да има къде да го направи под

    протекция, откъдето всички ще го четат и усвояват веднага, който да послужи директно

    за образованието и ограмотяването. Не става дума само за литература и сайта на

    Народната библиотека. От личния сайт лесно се взема, по-трудно се доказва произход.

    Твърдя още, че един такъв сайт-регулатор ще спести хиляди левове за сметка на

    консумативи, сгради, ще е достъпен от цялата страна и чужбина – какво по-добро за

    БЪЛГАРЩИНАТА!
    Но трябва да има повод, трябва да има тласък…аз зная, че имаме и още нещо. 625

    подписа, които ще се увеличат.

    Турин, отговорих ли ти. Тери, не съм гост в Хоризонт, но ако си “ЗА”, имаш

    карт-бланш. Мисля, че Виктор също ни подкрепя!
    Г-н Гачев

  25. Sedemte Says:

    Това означава отвъд!

  26. Виктор Says:

    Вие се борите за българското, за свободата, за национални ценности, за българска класика, за български преводи на световна такава. За свободен достъп до такива неща. С вас ли съм? Ааа, ще се скараме!

  27. Sedemte Says:

    Борим се за незрящите, за глухите, за хората с увреждания и тези в неравностойно положение. Както е написано – за всички. Борим се за нововъведения, за новоприложения и тяхната неприкосновеност, за попълване на липсите и разумен подход!

  28. Виктор Says:

    Че щом е така, няма кой да не е с нас, нали? Освен някой, който не е разбрал за какво става дума. Моля, нека смятаме, че е така, защото може би наистина е. Благодаря.

  29. turin Says:

    Аз се боря за намаляване срока на действие на авторските права. За легално дефиниране на същински отказ от авторски права – в момента в България, а и по принцип в европейското авторско право няма понятие “пълен отказ от авторски права”, съответно концепцията за творба за “обществено ползване” липсва. Такъв “public domain” има почти само в Щатите – у нас дори и да изтекат 70-тте години след смъртта на автора, министерството на културата продължава да се грижи вечно (!!!) за неимуществените права. Мърдане няма – ако можеха да издирят кой е автор на текстовете в Библията, и на тях щяха да им пазят неимуществените права.
    Това е степен на държавен контрол, която е тотално излишна. Да не говорим за престъпно безумния срок на действие на правата – 70 години след смъртта (смъртта, не датата на публикуването) на автора или на преводача, ако е превод.

    Истински печеливша пазарно е книгата най-често година-две след публикуването си. Максимум, да кажем, десет години. След публикуването. Но 70 години след смъртта на автор, който може да я е написал като е бил на 21, а да е починал на 71 – това е престъпление. И издателският бизнес, брез законите за авторско право, си е легализирана организирана престъпност.

    Държавата трябва не да откупува правата, за да бъде творбата свободна – държавата трябва просто да я освободи. Срокът в ЗАПСП трябва да бъде смятан от датата на публикуването, а не от смъртта на автора. И трябва да бъде намален – какви са тия 70 години? Най-много 20 години след публикуването – след това – за обществено ползване.

    Ако държавата откупи творбите, тя няма да ги предоставя *свободно*, а ще ги предоставя в най-добрия случай *безплатно*. Има принципна разлика – свободата е нещо, което се гарантира принципно. Безплатността е нещо, обусловено от конкретиката, и гаранцията не е обща, а за конкретния случай.

    Нещо друго – какво от това, че ще е безплатно, ако няма да мога да го преработвам? Ако правителството ми го предоставя във формат за Word, аз какво га го правя този формат? Мога ли да направя производна версия, мога ли да го разпространявам повторно, мога ли да го продавам и да продавам производните си версии?

    Пак казвам – като компромисен междинен резултат може да се направи и такава безплатна библиотека. Но това няма да е голяма победа, наистина.
    Безплатното не е достатъчно. Съдържанието трябва да е свободно.

  30. kalipsso Says:

    Turin Аз пък не разбирам представата ти за *свободно*-означава ли, че искаш да променяш съдържанието и
    да пренаписваш, дописваш, подменяш авторски текст – тогава не е ли по-добре да си напишеш ти нещо и да се освободиш от права:-)

  31. turin Says:

    Да, възможността за промяна (липсата на забрана за промяна) е нещо основно за развитието на културата. Всяка творба е някакъв вид производна версия. За да има изобщо развитие, границата трябва да е по-малко видима. Но все пак когато я има така категорично, това е спънка за развитието. Най-добре за развитието на културата е да няма такава изрична забрана. Може да се забранява в отделни случаи – примерно ти да си забраниш за твоите творби, но изрична обща забрана по подразбиране е глупаво да има.

    Или ако я има, то тя да е с нормален срок. Пак казвам – максимум 20 години след публикуването (както е при СС), а не безумните 70 години след смъртта на автора. Кого ще храни творбата толкова години? Наследниците? Да бе да! Ако изобщо е печеливша, още първата година някой мастит издател ще откупи пълните права от автора или наследниците. Те издателите с това си изкарват хляба – откупените ценни права са техния единствен ресурс всъщност. И след това през всичките години творбата ще храни именно издателя. Е, то е хубаво бизнесът да се развива, ама това изобщо не е балансирано. Това си е експлоатация.

    Ами за разликата между свободно и безплатно е писано много – провери. Нещата са свободни, така че няма да имаш проблеми да ги намериш. Писали са хората както по отношение на софтуера, така и по отношение на текстовете.
    С две думи – свободата се гарантира принципно. Безплатността е случайна характеристика в случая.
    Не би трябвало да има проблем да променям текста. Нали оригиналният текст с името на автора си стои непокътнат? Това не е ябълка, та да я нахапеш – информацията не се нарушава, като се използва, текстът на автора си е там.

    Изразът “подменяш авторски текст” е много подвеждащ. Прочети за свободното съдържание, прочети за видовете лицензирания в мрежата и нека после говорим. Когато аз направя производна версия, отгоре ще стои моето име, заедно с обявлението, че това е преработка на оригиналния текст на еди-кой си, който можете да намерите еди-къде си. Чисто и просто и всички са щастливи 🙂

  32. Sedemte Says:

    С авторски права или без, щом едно произведение е с такава голяма стойност и особено ако е в учебната програма, да го има откупено и свободно да се размножава навсякъде, в това число и в кибер пространството.

  33. LeeNeeAnn » Blog Archive » Опит не за летене, а за обобщение Says:

    […] Междувременно, историята започва да прилича на леко сапунен сериал с неочаквани обрати. Григор разказва в дневника си за срещата си с хора от znam.bg, както и какво се е случило на нея. След кратката еуфория обаче, се оказва (както в онзи виц за компютрите и япония), че истината за другата страна в конфликта е малко по-различна и е описана пак от Григор (и пак в неговият дневник). Всичко това, поне за мен, означава едно единствено нещо — че историята не е приключена и нейният край не се вижда. Доколкото знам, вече има реакции на случилото — възникна един проект — “Нов живот за старите книги“, публикуваха се статии в някои вестници, замислят се и още действия, пряко свързани с този конфликт, но няма да се разпростирам повече от тях, защото убеден съм, че определени хора следят вече какво става в блогосферата, а и вече им дадох достатъчно материал за размисъл. […]

  34. Chiro Says:

    И все пак от къде да взема безплатен сайт 😕

  35. Chiro Says:

    Навсякъде търсих и не намерих 👿

  36. Chiro Says:

    Направо се побърках да търся 😉

  37. Григор Says:

    @Chiro: Не зная дали си е проличало от цялата дискусия – но ние търсим не безплатно, а свободно изкуство.

    Разликата е, че безплатното изкуство не винаги е свободно. Откраднатите неща са безплатни, но не можеш да ги ползваш свободно. А свободното не винаги е безплатно – авторите трябва да ядат, иначе няма да има книги. Но самите им книги в този случай са свободни, и няма нужда да трепериш, когато ги четеш. 🙂

Leave a Reply