2018 – 2

– Григоре, абе да знаеш случайно някакъв нов начин да се регистрира XP?
– Ти какво си пробвал?
– Първо минавах с командата от javascript, ама я запушиха. След това махах Genuine Advantage Add-on-а през Manage Add-ons. Те и това запушиха, ама ми показаха един номер с Group Policy, дето го отпушва. Ама отскоро и той вече не върши работа!
– Доколкото знам, вече са го вградили директно в кода на Add-on Manager като изключение. И към момента не ми е известен начин да се заобиколи.
– (цензурирано цензурирано цензурирано цензурирано…)
– Знаеш ли, мога да ти предложа начин, който ще ти реши проблема с регистрацията завинаги.
– Да си купя уиндоуса ли? Как ли пък не?
– Защо? Би могъл да си го позволиш.
– По тая логика, трябва да си купя и офис пакета, и всичко останало. Хиляда долара ще са ми доникъде. И при всяка нова версия – пак. Ти луд ли си?
– И на този проблем имам решение. Без да дадеш нито стотинка.
– Стига бе! Ако можеше така…
– Линукс.
– Глупости! Ще си зарежа аз уиндоуса, и ще пиша някакви екзотични команди като в ДОС едно време. Знаеш ли точно кога ще го бъде това?
– Знам, разбира се. Няколко дни след като уиндоуса ти престане да работи, ако не го платиш.
– (цензурирано ЦЕНЗУРИРАНО ЦЕНЗУРИРАНО…)

Почти всеки компютърджия води подобни разговори ежедневно. Защо този ми направи впечатление ли? Заради един друг разговор, който водих със същия човек преди седем-осем години. Ето го, по памет:

– Програмите стават все по-трудни за крадене напоследък. Погледни – разни серийни номера, кодове, проверки…
– И какво? Григоре, ти си параноик. Ще си крадем серийни номера до края на света.
– Може да измислят нещо друго, дето да е по-трудно за крадене.
– А пък хитреците ще откраднат и него. До безкрай.
– Кой знае… Всеки един откраднат Уиндоус, примерно, е загубени пари за Майкрософт. В световен мащаб това са милиарди. За милиарди много неща се правят…
– Глупости. Как ще те хванат Майкрософт, че използваш краден Уиндоус в къщи? А?
– Идея си нямам, ама може да има как. А има ли как, за толкова пари…
– Никога няма да го направят, по една проста причина – преследването на индивидуалните потребители ще струва десетки пъти повече пари, отколкото загубите от краден софтуер. Колко струва Уиндоус? Петдесетина долара? Григоре, що си не гледаш медицината, ами се занимаваш с неща, от които не разбираш?

Вече знаем как свърши този спор, и хич не се радвам, че излязох правият. Ако съм бог, и трябва да накажа някого, ще го направя пророк, на който другите да не вярват… Въпросът обаче е къде сбърка познатият ми. Защо толкова очевидната му логика сгреши.

Защото не си беше направил простата сметка. Сто фирми с по двайсет Уиндоуса всяка правят един милион долара. Един милион потребители с по един Уиндоус всеки правят обаче петдесет милиона долара. Или, ако сте биолози: с какво се хранят най-големите животни на планетата, китовете? С планктон. Дребосъчета, дето не се виждат с просто око. Само че достатъчно от тях нахранват чудесно стотонния бегемот… Така че Майкрософт са научили важния урок – това да ядеш риби може да те направи акула, но ако искаш да порастеш до кит, се ориентирай към планктона.

Защо разказвам всичко това ли?

Знаете ли кой е Сергей Минаев? Доскоро само бях чувал за него случайно – популярен напоследък руски автор.

Представителите на EMI в Русия обаче са разбрали кой е.

Както точно се е случило, ще разберете ето тук. Човекът е казал нещата направо, с точност и проницателност, от които разбирам защо е популярен.

… А аз си спомням как преди време пуснах тук един превод, под заглавието “2018”. Каква ти 2018?! То в 2008 вече не зная какво можем да очакваме!Особено, както казва Минаев, ако имаме глупостта да ИМ позволим да ни яхнат.

Да, засега гонят само богатите – точно както Майкрософт навремето гонеха само фирмите. Как мислите обаче – много време ли ще мине, преди и те да се досетят, че има как да порастат и по-големи от акули? (Или да го видят от Майкрософт или друг досетил се?)

Няма да цитирате книги и поезия ли? Пробвайте. Колко по-сиво ще стане ежедневието ви (ако не сте илитерати) е друг въпрос. Пробвайте, за да видите дали ще успеете. Кажете нещо (на английски, че там базата за търсене е най-голяма), и след това го потърсете в Мрежата. Бих се изумил, ако не го откриете някъде, защитено вече от авторско право – и това при положение, че Google Books още не е активен! В момента, в който изказвате мнението си за съседката, вие цитирате незаконно книгата Х на писателя У. И книгата, и писателят – световно неизвестни, но с авторски права. И агенцията, която държи правата на Х, е в правото си да ви разори по съдебен път.

Невъзможно? Скандално?… Сметнете колко пари могат да се извадят от това, и после ми кажете, че е невъзможно. Погледнете какво се случи с bezmonitor.com заради буквално жълти стотинки – и ми кажете какво НЕ би се случило заради примерно един милиард евро. Или десет милиарда. (Това в България – за целия свят сумата вероятно би била толкова трилиона.) Невъзможно ли?! Най-лесното на света е!

В заключение, две горчиви гатанки:

Що е поданик?

Гражданин, който е сметнал каквото и да било за по-важно от борбата за правата си.

А що е роб?

Поданик, който не си е поправил грешката от предишната гатанка.

Честито… граждани!

18 thoughts on “2018 – 2

  1. illa

    Ох, Григоре, не давай Минаев за пример. Моля ти се. Той е толкова писател, колкото и оная Робски. Той, човекът, си е ресторантьор. И тая сърцераздирателна история, че го подгонили заради цитати, нещо не мога да й хвана вяра. Не мога да си представя, че ще има закон, който да не позволява цитирането. Повече на PR-акция ми прилича това неговото. А той тия неща ги умее.
    Не сравнявай с други ситуации. Това е съвсем различен филм.
    А и за поданик имам възражения. Малко измислено ми се види това клише, че поданик било обидно, а гражданин – не. От къде идва думата “поданик”? От “подат”, ще рече “данък”. Или “поданик” е “данъкоплатец”. Е, какво обидно има в това? Кой ги измисли тия асоциации с “под”, не знам, ама не са много коректни. Да не кажа друго. Не е работата в думата.

    Reply
  2. Ikew

    Докато съществува свободен пазар, в който е по-изгодно стоката хъ да се краде, откоклкото да се купи даден предмет, ако той е необдохим, ще се краде. Така е било и така ще бъде, докато не станем по-морални, по-умни и по-социални маймуни. Наглите търговци се сдобиват с ненагли алтернативи. Естествен отбор.
    Ако в даден момент стоката хъ вече не може да се краде по никой начин, а вземе да става все по-скъпа… ще спре да е необходима. Алтернативите ще изпъкнат прекалено ясно. Хората ще се ядосат. Приоритетите ще се променят. Естествен отбор.
    Колкото по-важен и всесилен стане даден монополист, толкова по-далече ще отскочат хората при следващото завъртане на пазарния цикъл след няколко десетилетия. Еластичност. И естествен отбор.

    Не, не му харесвам естествеността на този простичък механизъм, прахосал почти всичкия живял живот откакто вселената съществува. Но пазарът признава само неговите закони, така че е важно да ги разбираме.

    А за 2018та – ще видим. Кутията на пандора, веднъж отворена, не може да бъде запечатана обратно. Свободата е сред нас.
    Това, което обаче силно ме безпокои, е че дори свободолюбиви несъмнено интелигентни visionaries се отнасят към братята си хора като към овце 🙂
    Защо тъй пропагандно? От къде таз демагогика? Не ти трябват овце да ги караш, а кози да ги водиш, ако мога да си позволя толкова аграрна метафора. Иначе помагаш на онези, срещу които се бориш…

    И тн 🙂

    Reply
  3. Григор Post author

    @illa: “Поданник” идва от “подан” – нещо, което бива давано. Сиреч, поданиците са хора, които получават своето чрез благоволението на сюзерена си. (Което и отразява реалното положение, без значение откъде всъщност идва “поданник”. Едно време медицински светила са твърдели, че мъжете не могат да страдат от хистерия, понеже “хистера” означава матка, пък те нямат матка…)

    За Минаев: Не споря, че книгите му не са най-първа хубост. Но това е без значение. От значение е гонят ли го за астрономически суми за цитат от песен, или не. Гонят ли него, и някой нов Достоевски или Толстой ще подгонят, с още повече хъс.

    Ако лъжеше, от EMI щяха не просто да го опровергаят, а да го осъдят за клевета – подобни неща не се наблюдават, значи е истина. Оттам нататък, коментарът е излишен.

    @Ikew: На някои не им трябва много, за да разберат – но на други трябва повечко.

    А трети и да са разбрали, пак нищо не вършат. И после се чудят откъде им се е стоварило на главите. И най-вече това ли заслужават – което според мен е не въпрос, а отговор.

    Reply
  4. illa

    Исторически не си прав, ама това няма значение. Щом предпочиташ да възприемаш думата “поданик” негативно нюансирана, така да е. Спор по тази тема би бил абсолютно схоластичен. Защото проблемът не е в думите, а в същината. А на мен ми е ясно какво имаш предвид.
    Виж, не съм видяла друга информация за Минаев и проблемите му с EMI, освен това, което той казва. За всеки случай потърсих сега с Google. Излязоха само блогове, които се позовават на публикацията във vz.ru, или интервюта на самия Минаев. Защо от EMI да опровергават? Знам ли дали има такава фирма, от която било писмото и дали тя наистина представлява EMI. Божа работа. Мога да проверя, но не ми се губи време. Просто не ми се вярва. И ще е лошо, ако оптимизмът ми пак излезе безпочвен.
    Мога да проверя и как е според руския закон при цитирането, ама пак не ми се губи време. В никоя “бяла страна” цитирането не е забранено. А в случая става въпрос точно за цитиране.
    Коментарът не е излишен. Той не е възможен, ако не са известни фактите. А в случая не са известни.

    Reply
  5. growchie

    Еми когато болшинството предпочитат да са роби какво да правим! Робството освобождава индивида от носенето на отговорност. Каквото виждам в тази държава отговорността е нещото от което всеки бяга като дявол от тамян. Това съм го виждал и в личните, а да не говорим за служебните отношения. Комунизмът е изкоринил от маса хора качеството да поемат отговорност. На тях им е по-изгодно да са роби (или електорат като го наричат сега).
    Колкото до авторските пава ще се плаща няма как такова е “западното” общество. Имам чувството, че талибаните са доста по-свободни като хора в някои отношения.

    Reply
  6. Victor

    Ще се плаща за авторски права, разбира се, добре, но аз исках да си платя, но дори не ми обърнаха внимание. Не става и така. Нещо страшно гадно има в цялата работа, след толкова четене и мислене, пак не ми е съвсем ясно.
    Или по-скоро не е ясно на повечето хора. За жалост, разбира се.
    SY, Victor

    Reply
  7. Григор Post author

    @Eneya: Уви, този път да.

    @Illa: Фактите не са известни ли? Какво е нужно, за да са известни – EMI да издаде официално комюнике, че са заплашили Минаев и издателството му? Нотариално заверено от трима различни нотариуси?

    @growchie: Хората са такива навсякъде, не само при комунизма. Там е проблемът. 🙁

    @Victor: Уви, Викторе, ясно ти е. Ще ти се да не ти е ясно, и на мен ми се ще да не ми е, ама… 🙁

    Reply
  8. growchie

    А нема сега повечето не са роби? Започвам с това, че не съм комунист. Но да речем имаш жена, дете, заем за жилище който ще изплащаш 20+ години. В края на месеца като покриете с жената кредитните карти остават 100 лева най-много. Можеш ли да си позволиш да отидеш да протестриаш срещу нещо рискувайки да останеш без работа и следователон без всичко защото то не е твое а на банката/лизинговата къща? Завелязъл съм, че да си вземеш заем и да го изплащаш до второ пришествие е мечтата на доста хора сега. Човек със заем би ли се захванал с политическа дейсност, рискувайки в началото да остане без всичко? Просто системата си се грижи с обещания от типа “можеш да имаш всичко сега с кредита от ХХХХ банк” да няма много истински независими хора.
    Само като допълнение един много весел сайт http://shelleytherepublican.com/ – американския еквивалент на талибаните. Това е особено весело но http://www.shelleytherepublican.com/2006/04/20/linux-a-european-threat-to-our-computers-by-tristan.aspx и трагично показателно.
    “Firstly, let me say thank you for bringing the perils of that communist menace “Linux” to our attention.”
    http://www.shelleytherepublican.com/2006/06/18/openbsd-open-source-the-way-it-should-be.aspx
    Само за пояснение това е една откачена републиканка в техния конгрес.

    Мисля, че може да се разбере част от политическата логика зад “китовете”.

    Предупреждение сайта не е за хора със слаби нерви!!

    Reply
  9. Pingback: Illa’s Blog » Да се смееш ли, да плачеш ли

  10. Ikew

    @illa – ей, много ви обичам вас мислещите хора! : ))

    @growchie – надявам се, усещаш (бруталната) иронията(та) на пишещия? : )

    @Григор – Нуждата на хората от пророци, жаждата ни за властни фигури, имащи съвсем ясна идея какво трябва да е бъдещето, трепетът пред лицето на силата е едно от нещата, които позволяват на монополистите да запазят мястото си на върха, а на недопустимо нехуманни “правителства” да изграждат и задържат тоталитарните си строеве. Удобството да оставиш някой друг да мисли вместо теб е погубило безброй животи – и не само на тези, които са позволили да станат нечие стадо, но и на техните жертви.

    Кое е важното – свободните умни хора да си останат свободни умни хора, или лошите алчни монополисти да загубят малко пари?

    Хм, ако блогът ти не е насочен към свободните и умните хора, а към остатъка от човечеството, моля те да приемеш извиненията ми.

    Reply
  11. Григор Post author

    @growchie: Светът е пълен с подобни изказвания – къде на шега, къде на сериозно.

    @illa: Достоверността е въпрос на здрав разум. 🙂

    @Ikew: Според мен това монополистите да загубят малко позиции, и това свободните умни хора да си останат такива, вървят ръка за ръка. Да помагаш за едното означава да помагаш за другото; да пречиш на едното означава да пречиш на другото. (Лично мнение.)

    А, за съжаление, \”остатъкът от човечеството\” е факт – и се състои като цяло от също така свестни, уникални и неповторими хора, както и избраните \”свободни и умни\”… На времето бях потресен от две странички на братя Стругацки – \”Трудно е да бъдеш бог\”, диалогът между доктор Будах и Румата. \”Какво, според вас, би трябвало да направи всемогъщият, за да кажете: ето сега светът е добър и хубав?…\” В този диалог е отговорът на много по-късни, и смятани за по-мъдри, техни книги.

    Трудно ми е в момента да формулирам какво разделя \”избраните\” и \”остатъка\” в това отношение – може би заслужава отделен запис. Но може би е най-вече разбирането, че \”остатъкът\” са хора съвсем като теб, че ти си един от тях… Може би усещането, че нямаш право да ги насилваш – но си длъжен да им помагаш, колкото и да са несъвместими двете неща, защото това е цената на принадлежността към \”избраните\”. Може би неуловимото вътрешно противоречие, формулирано от Лао Цзе с \”Казаното е лъжа\” – който твърди, че е бог, не е бог; който твърди, че е обикновен човек, не е обикновен човек…

    Това е път без знаци и пътепоказатели, и всеки го върви както умее. Аз също.

    Reply
  12. Victor

    Cliff-burton, poveche nyama da minavam nasam, che se okazah sas slabi nervi. 🙂 Prochetoh go tova za plazha i kitarite na linka po-gore. Prochee, po edno radiopredavane za kompyutri edin chovek ot techno-link.com i posle edin ot data.bg go sviriha i go pyaha “Vchera” na Beatles. :-)) Sled kato gi podgoniha 🙂

    Reply
  13. illa

    Григоре, имам да ти се извинявам за две неща:
    1) за “ти”-формата. Ако се видим “на живо”, ще сме на “Вие”, няма начин. Но в блоговете “ти”-формата снижава патоса, както казваше един мой блог-приятел по друг повод. Затова я предпочитам – хем да не се изживявам на сериозно, хем да запазя равноправието.
    2) за “руската история”. Оказа се вярна. Макар EMI да имат най-малко общо. Нещата са далеч по-трагикомични, както може би вече си научил.

    Reply
  14. Pingback: Граучи Блог -- Blog Archive » Време за смяна на чипа

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *