Един запис в блога на Дончо, и дискусията под него ме накараха да се замисля.
Какво печелим, когато вместо да си купим билетче в трамвая, пътуваме с вече продупчено – взето от шофьора, или от слизащ пътник, намерено на седалката, спастрено от предишно пътуване? Всички знаем – стотинките за билетчето. Интересният въпрос обаче е – какво губим?
Нищо, ще кажат повечето хора. Връщаме си на държавата, дето ни менти и ни бърка в джобовете. Ако взимахме по седем-осем хиляди лева заплата, като на Запад, щяхме да се гнусим от мисълта да пестим така стотинки…
Само че аз не съм съгласен.
Преди време бях чел една великолепна сатира на Владо Булатович – “Бюрократа и Акулата”. В нея един бюрократ и една акула си плямпат на ежедневни теми. По памет:
– Как преживявате в тези модерни времена, Акуло?
– О, чудесно. Боря се за равноправие.
– ?
– Много просто. Казвам на сардината: “Опитай се да ме изядеш”. Тя се опитва, и не успява. После аз се опитвам, и успявам…”
Какво общо има това с билетчетата ли?
Возенето без билетче ни дава много повече от спестените стотинки. Дава ни усещането, че и ние сме тарикати, че и ние умеем да мамим, не само “онези отгоре”. Прави ни щастливи от живота, поне достатъчно оскуделите умствено. Точно това е, което не винаги забелязваме… А трябва – защото навиците, наклонностите, действията налагат върху нас печата си, и събират своя данък, носят своята вреда.
Вредата от това, че ставаме мошеници, е… че ставаме мошеници. Че започваме да мислим, да схващаме и да приемаме света като мошеници и тарикати. И по-точно, да схващаме политическите и всякакви други управленски боклуци не като отпадък, който смърди, бълва миазми и съсипва здравето ни, а като такива като нас.
Когато поредният министър гушне поредните милиони, ние бихме искали да се възмущаваме, да се вдигнем и да го изринем – но не смеем. Уплашени не от полицейски кордони и палки, а от малкото министърче вътре в нас. От вътрешния гласец: “Браво на момчето, хитрец излезе, уреди се! Ти какво си тръгнал да протестираш? Ако беше на неговото място, нямаше ли да използваш да се нагушиш? Друг път нямаше! Помниш ли как не си продупчи билетчето в трамвая? А как си замълча, като продавачката в супера ти върна по погрешка лев повече?”
И този гласец ни действа като шамар. Разбираме, че сме неуспелите копия на г-н министъра. Че на негово място щяхме да сме същите, да крадем и да лъжем безпардонно като него. И някак неусетно, непонятно как, ни се отщява да действаме. Продължаваме да го проклетисваме по кръчми и форуми, но когато някои балами отидат да демонстрират срещу него, ние внезапно си намираме друга работа, другаде.
А министърът потрива ръце и не обръща внимание на няколкото души демонстрация. Ако беше стохилядна, щеше да си е отишъл същия следобед, но няма да е. Спестените билетчета са му осигурили бронебойна стена, точно както раздадените кебапчета са го вкарали в управлението. Докато си мислим, че ние поне не се продаваме срещу кебапчета, министърът се смее на глупостта ни – билетчето толкова по-скъпо ли е от едно кебапче?
А се продаваме срещу него.
Ако честно и искрено си плащахме билетчетата и всичко останало, животът ни нямаше да е кой знае колко по-беден. Големите харчлъци си ги плащаме и така и иначе, винаги. Случайно върнатият веднъж в годината лев в повече няма да ни направи по-богати, нито спестените пет-шест билетчета. Но ще ни даде самочувствието на мамени честни хора, а не на получили заслуженото мошеници.
Без това самочувствие никога няма да се изправим истински срещу мошениците във властта, никога няма да ги изчистим оттам. Все ще чакаме да дойде добрият цар, добрият пъдар, добрият полицай, добрият еврокомисар… Без да разберем, че царете, пъдарите, полицаите, еврокомисарите не се вълнуват изобщо дали министрите не ни грабят – министрите не грабят тях, защо да ги махат? Интерес имаме само и единствено ние, ограбваните. Не ги ли махнем ние, друг няма да го направи.
А не го ли направим, ще сънуваме заплати от по седем-осем хиляди лева до края на света.
Всъщност, дори мошеници да сме, защо не се вдигаме срещу тези, които ни мамят? Милионите на шефа на “Топлофикация” са извадени от личните ни джобове, нали? Би трябвало пак да сме възмутени. Защо тогава не действаме, какво ни спира? Може би точно този въпрос е ключът към нещата.
А отговорът е прост. Не действаме, защото нещичко вътре в нас, без да го осъзнаваме, се надява един ден да успее да се уреди. Да се докопаме до казана с меда, па да гребем, да гребем… Министърчето отвътре, което сме си отгледали с шмекерлъците с билетчетата. И когато се ядосаме на овластен крадец, министърчето се обажда: “Ш-ш-ш-т! Утре може да си ти!”. И, без да осъзнаваме, че сме го чули, силите ни се разтапят, и някак необяснимо и нелогично се отказваме.
Та, това е, което ни спира да протестираме както трябва – скритата надеждица, че и ние един ден ще се уредим. Ако не министри, поне нещо по-дребно… А крадците отгоре знаят това. И потриват доволно ръце – докато съюзникът им, министърчето в нас, говори, топлите им и медени местенца са си техни, и ще бъдат техни.
Защото не сме разбрали най-простото. Че ние, обикновените хора, ще се уредим на топло и медено място когато сардините почнат да ядат акулите. Че реално постижимият начин да живеем добре е не да се уредим, а да разкараме тези, които ни крадат.
Начинът за това е да се излекуваме от министърчето в нас. И първата крачка е да се научим да не шмекеруваме.
Например да си дупчим билетите в градския транспорт.
Хе хе, това ми напомня за една история която ми преразказа един пряк участник в събитията. Та събрали се СДС на сбирка и на тази сбирка бил покойният вече Лучников. И започнали СДС-аирте масово да се оплакват “Ама този нашия областен много краде! Излага организацията!” С две думи всички нормални СДС-ари се изказвали в подобен дух. Лучников слушал слушал и накрая им казал следното:
Дядо владика събрал енорияшите веднъж и ги питал, как са поповете по места. И почнали едните енориаши “Абе той нашия поп харен ама… яде блажно по време на пости”. Станали другите енориаши и казали “Абе нашия харен ама много пие и лаком такъв”. Третите енориаши “Абе нашия поп уж поп ама много заглежда момите”. И слушал Дядо владика слушал и все такива неща говорили енориашите. Накрая казал “Чеда мои всичко което го казвате е паво и аз го знам. Да това е лошо и аз за това дълго се молих на Бог да ми прати нужните хора за тая работа. Молих се, молих се и понеже той не ми ги прати аз ги назначих измежду вас.”
С две думи както има един лаф “Защо да си разказваме вицове, като може да си разказваме истории от живота…”
Малко преиграваш. Твърдо съм на мнение, че една система, която е много ползвана и тотално vulnerable просто бива хаквана постоянно. Такива са правилата на играта. Ако оставиш 1 монета от 1 стотинка на улицата и бележка отстрани “непочтено е да вдигнеш тази монета”, вероятно ще изкара около 2-3 часа. Ако оставиш 100 доларова банкнота ще изкара 2 секунди. Сега остави безпризорни на доверие 1.5 милиона превоза на ден с 20 хиляди бележки “контролът на пътниците се заснема с камери”. Много е наивно, нали? СКГТ да не се прави на ощипана, ми да тегли 2 милиарда кредит и да построи метрополитен. Никой не им харесва автобусите.
Аз за себе си взех решение какво да направя. Спестих пари, купих си един таралясник и сега го завирам по тротоарите, когато работи 🙂
Гриша,
откраднатите милиони не възмущават хората, а ги карат да мислят как да се уредят и те самите. Колчем сме предлагали някаква идея, от която може да се направят пари, толкова пъти сме чували как тази работа не може да стане. Защото нашите идеи обикновено искат работа, а народът масово иска да забогатее без да работи. И затова изгърмяха десетки (sic!) хиляди от т.нар. пирамиди.
А иначе си прав – всичко започва от дупченето на билета, но и от това, че е много по-лесно общината да наеме кондуктори. Имаше едно време такива хора. А във Варна ги имаше и последния път, в който ходих там. И хората искат или не, си купуваха билетите от кондукторите. Защо това не го направят и в София? Или може и по-просто – хората задължително да се качват покрай шофьора и да си дупчат билетите при него. Или да си вземат карти с магнитна лента и да си плащат “като попове” (да перефразирам вица).
Да, но ти искаш съвестност от гражданите? Няма да има съвест, докато има възможност за кръшкане. И няма да има добра дума за хората с идеи, докато има хора безидейни.
Наскоро в един автобус се качва контрола и вика като офицер:
– Не пипай, не го взимай от седалката!
Аз се сетих две секунди по-късно, иначе щях да викна:
– Ми човекът току-що си го изпусна.
Хехехехе.
Историята с дядо владика изчерпва темата. Или както казват ‘всеки народ си заслужава политиците.’
Хубави неща казваш, Григи, но полезни за аудитория под 14 години. За останалите е твърде късно. Както се пее в песента ‘пак ще се срещне след 10×3 години.’ Текст и музика – Моисей.
@growchie: Лучников хич не беше глупав. Понякога съжалявам, че го няма наоколо.
@dzver: Май не сме наясно. Имам предвид, че шмекеруването с билетчета ни пести стотинки, но незабелязано ни ощетява (абсолютно лично) с хиляди.
Ако българинът беше така нетърпим към корупцията, както е примерно немецът, сега средната ни заплата щеше да е поне 2-3 хиляди лева. Трудно ти е да повярваш, нали?
Половината ни сегашна заплата щеше да отива за лично наши придобивки вместо за банкови сметки на директори на “Топлофикация” и подобни мафиоти. Още една заплата пари пък щяхме да получаваме отгоре, понеже парите за нея нямаше работодателят ни, който и да е, да ги пилее за глупости – свои или на който го изнудва чрез пост или законово положение.
А дадените за придобивки пари щяха да се завъртат, вместо да пълнят нечии сметки в чужбина. Щяха да дойдат като доход на водопроводчика, мебелджията, строителя и т.н. Те пък щяха да ги похарчат за друго, друг да ги получи като доход, и в крайна сметка щяха пак да се връщат при нас, умножени по няколко (зависи колко бързо се въртят). И ето че стигнахме до 2-3 хиляди месечно. Или по-точно не стигнахме, от акъл и хитрост. Ум царува, ум робува…
@Вени: Точно за това говоря. Че българинът има огромна изгода да НЕ кръшка, но е прекалено глупав, за да я разбере. Изгодата на “Градски транспорт” да си купуваме билетчетата е смешно малка в сравнение с нашата да го правим, по своя воля, а не по принуда. Не защото СГТ ще забогатее, и ще ни вози по-добре – а защото ще почнем да се лютим истински на тези, които ни крадат, и ще ги махаме ефективно.
@Victor: Сцената щеше да е абсолютно запомняща се! :-))))))
@Нав: Аз да кажа какво е положението – пък избора си го прави всеки сам, и си жъне плодовете му.
Не си прав. Проблемът не е в билетчетата. Баба ми и дядо ми – хора, работили за държавата цял живот и в момента унижавани от нея ежемесечно чрез пенсиите, на най-съвестните граждани. Сън не ги спохожда, докато не се наплатят за парно, ток, вода, телефон, карти за транспорт и каквото се сетиш още…
Още от времето, когато билетчето струваше 6 стотинки, те си плащат. Това е начин на мислене.
Това се насажда.
Неспазването на реда /закона/ се наказва.
Е, като не си платиш и не те санкционират, да не си луд да си плащаш?
Дали ще са цигани, злоупотребяващи със сметки за ток, вода и други есктри, пътници, неплащащи билети си или мастити малоумници, които нямат спомен как се появяват милион и половина евро в сметката им, проблемът е един и същ.
Беззаконие.
Григоре, респект! За пореден път…
Вече имам чувството, че тиганът е сложен на огъня. Въпрос на време е да потърсиш изход от положението… някой от изходи 1-6 на летище “София”.
Тъжно е, но е факт според мене. Дано да бъркам.
@Дончо: Не се обиждай, но да избягаш не само че не е изход ами си е чиста капитулация. Ако Ботев и Левски бяха намерили такъв, можеше още с фесове да се разхождаме.
@Григор: макар повечето пъти да съм на различно мнение с теб, този път абсолютно подкрепям поста ти. Аз съм оптимист и се надявам до 20 години в БГ да има силно гражданско общество. Дано “министърчетата” не ме опровергаят.
В никакъв случай не искам да омаловажавам действията на Ботев и (най-вече) Левски, но в този конкретен случай малко като с богатството на Рокфелер от известния анекдот се е получило. Онзи дето продавал ябълки, докато леля му не умряла и му оставила огромно наследство. И ние така 500 години сме се пробвали, докато не дошли и ни освободили…
@Simich: “Добрият закон” е член на списъка с “добрия цар”, “добрия пъдар” и “добрия еврокомисар”. Поредният някой друг, когото чакаме да ни помете къщата, да ни измие чиниите, и да се скара на съседа ни, че си тупа килима, когато вятърът духа към нашето пране.
@Дончо: Тиганът е на огъня вече повече от 20 години – но засега май още не съм се ориентирал към тези изходи. Просто навсякъде ще намеря същото – на много места не толкова безочливо, но същото.
Не знам дали знаеш, но преди дванайсетина години написах и издадох един том, дебел като библия, под заглавието “Всичко за имигрирането в Канада”. Смея да кажа, че и до момента в България надали има човек, който да знае повече от мен за имигрирането в Канада. Колкото мен – може би, ама повече просто няма как. 🙂 Бих могъл да се вдигна ама наистина когато си поискам, знам как точно да спечеля канадската “зелена карта” (която за мен е по-ценна от щатската) толкова добре, че ми е нужно единствено да подам документи… Просто досега не съм го направил. Ако и да не съм нито Ботев, нито Левски.
@Велин Велчев: Ще е много трудно. Министрите знаят прекалено добре как да хранят \”министърчето\” в нас – някои го знаят по инстинкт, а някои и съвсем научно. Но въпреки това е възможно.
Зависи от едно нещо – от това ние, дето го знаем, да не си мълчим. Да говорим без умора, докато не ни чуят и най-глухите. Няма да останем в историята като апостоли и мъченици, но може би децата ни ще живеят малко по-добре. А това е, което е по-ценното.
@zImage: За освобождаването ни – така е. Оттам нататък обаче живота си го правим ние, какъвто си го заслужим. Изборът е изцяло и само наш. Само дето го правим не с думите си, а както се прави всеки избор – с действията си.
Защитавам мнението си.
В София има примерно 1 милион редовни потребители на СКГТ. При качествена система за транспорт и при текущи цени, градският транспорт би правил нещо от сорта на 1.5 – 2 милиона на ден, поне 500 хиляди от които – печалба. При такъв потенциален приход инвестиция от 2 милиарда в метро и замяната на 3/4 от автобусния транспорт с него e оправдана и очаквана, дори само от икономическа гледна точка. Ако приемем, че в претъпканото автобусче няма как да се направи security, така че да се изиска от юзърите да дупчат, в метрото не можеш да влезеш, без да платиш.
Проблемът със секюритито пък в автобусите идва от идеята да се пътува точно по този грозен начин. Да направят смислен транспорт и няма да има гратисчии. Защо няма гратисчии в маршрутките? И няма какво да минават с номера за автобусите, дори тези перфоратори осигуряват достатъчно приходи, за да сменят всички автобуси за 1-2 години.
Аз примерно съм дупчил откак тръгнах да работя, почти без изключение. Това по никакъв начин не реши демографския проблем на държавата. Не ми увеличи доходите. Ядец. Нищо не стана.
@dzver: Добре, ще го обясня още веднъж.
Идеята на това да дупчим билетчета (и да не гледаме как да измуфтим който и да било, не само СГТ) не е в това, че автобусите ще се оправят, и ще има метро. Идеята е, че като свикнем ние лично да не шмекеруваме, ще сме по-агресивни към шмекерлъците на тези, дето ни управляват, и че няма да оставяме да им се разминава като сега.
А това вече ще ни напълни джобовете много повече, отколкото било спестени пари от билетчета, било построено метро…
Искаш да давам пари на СКГТ със самовъзпитателна цел? Много е имагинерно. Дори в една стара демокрация няма да го бъде това.
@dzver: Ти си този, който печели или губи абсолютно конкретни пари, качество на живота и куп други неща от това. Изборът си е твой. Ако ти не можеш да си разбереш интереса, кой съм аз, че да те насилвам? Седи си така…
Ех, Григоре, григоре…
В момента ви пиша от Португалия. Знаеш ли колко общо имаме с тези хорица? Е, може би щяхме, ако се бяхме постарали.
Накратко положението е следното: Заплатите средни са около 1000 Евро. Цените – средно около 1.5 пъти тези в България, смятайки го с техниката и т.н. Еми да, не са много пари сравнено с тия имагинерни гонени 2000 Евро, но това са средните пари. Ще рече, че техният еквивалент на бедняците е доста по-богат от нашия. Хайде, в България в провинцията (аз съм от там и зная) да си намериш работа за 500-те мижавки левчета е подвиг дори за млад образован човек. Хич няма да споменавам 40 годишни, невисшисти или не дай си боже малцинство. Еми хубаво си направете сметката – средната заплата не я следя, ама повече от 250 лева няма да е. Е, с тях кое по-напред? Деца?!?! Луксове излишни няма как да си позволиш. Е да, ама за това си мислиш непрекъснато. Значи се вбесяваш (аз го правя), значи почваш да псуваш. Как да е, имаш си малка трошчица. И какво правиш-изкарваш си го на пътя. Нервиш се с другите. И постепенно какво? От образованите учтиви хора се превръщаме в гадните лекета, дето ни управляват.
Може би си прав… как да организираш хората в това време? Кой му пука кой е на власт, кой ще ти повярва че ТИ няма да ги подведеш? Е, подвеждат се по ефектната кампания – да накажем бедните и необразованите, демек малцинството. Това винаги е било начин да изкараш масите за победа. За щастие не победиха. Нека си кажем правичката – ние не загубихме. Сега ще видим кой ще е новото лице на България 5 години.
Знаеш ли, аз от дати не се интересувам. (Момичетата това не го харесват тоя навик, почти религиозни са на тая тема:)). Но … преди месец се сетих за идещите избори. Малко се депресирах, че не съм там в БГ за да помогна на моя кандидат, после се сетих, че мога да гласувам и тук. Е, оказа се че на заветната дата ще си пусна бюлетината в моята си избирателна секция в моя град с моето семейство. А, досега гласуване не съм пропуснал. На 21 съм. Май и другите набори трябва да се позаинтересуват, затова се опитвам да го направя. Дори и да не харесват моя кандидат. Участието е по-важно от победата. Пък и после ще имам пълното морално право да протестирам и да псувам.
Ех, няма да е пълен разказът ми без обичайното за един българин в чужбина: Тук хората са учтиви. Тук като се опиташ да пресечеш веднага ще ти спрат, и то не на 1/2 боя, а на достатъчно разстояние. Ако е мерцедес няма да те изпсува. Ако се наложи да задръстиш движението – случва се, няма да ти бипкат, викат и псуват. После им помахваш благодарно, и си продължваш. И знаеш, че когато на ТЕБ ти се наложи, можеш да разчиташ на същото. За теб не знам – когато в София някой ми спре да мина винаги му махвам. Не знам, чувствам се длъжен, защото той е направил нещо за мен. Можем да си сложим за мото: отнасяй се с другите по-добре, отколкото те искаш да се отнасят с теб. О, имат си проблеми хората тук. Имат си дори “дървена мафия”. Но някак си се справят, мамка му.
Билетчето е хубава алегория. Хм, случва ми се често да мамя, когато имам оставен билет от предния… Лично аз не знам в правилника да е забранено. Е, при 70 стотинки за билет да ти кажа добре ни цакат. Ако искаш да знаеш и защо в София транспорта е зле? Колкото по-зле е, толкова по-зле е. Много просто. Примерно, искам да се разходя с гаджето до центъра. 1.40 до там и обратно. т.е. 3 лева, при това с 1 автобус, което е на практика мечта. Значи, къде-къде по-добре е с кола. Вярно, не е по-евтино, ама не е и много по-скъпо. А и си е друго като бял човек. Е, 5 коли заемат повече място от голям автобус, т.е. 12 човека в добрия случай. Ха сега сметни колко трафик се генерира… Но имаме 70 ст билетчето… В Лисабон е 70 цента, и то про по-голяма дистанция. Ха сега ни сравнявай… Паркинга е 50 цента, затова всичко живо отива в града и си хваща метрото. Но в София такова нямаме.
Просто не знам. Хич нямам желание да емигрирам. Където и да съм винаги ще съм чужд. Трябва да направя нещо за да остана, но … с мизерна заплатка няма да я бъде. Искам деца някой ден, а не куче. Една мечта…
Аз си оставям билета от солидарност към хората, за които билетчето е проблем да си купят. Това, че аз винаги съм редовен пътник с билет или карта, не ме кара да мисля, че всеки може да бъде такъв засега….
Предполагам, че всеки знае цената на живота и ако някой каже, че със заплата от 250 лв. например ще живее с вдигната глава, моите поздравления. Не всеки може да изкарва прилични пари и част от хората, които познавам и са с парични проблеми са от уж прилични професии – мед. сестра, учителка и т.н. Ако имаше гражданско общество нямаше да се стигне до парадокса – ето ти 300 лв и се оправяй, а че ти трябват поне два пъти повече за нормален живот никой да не го е еня…
Григи, напълно съм съгласна с теб – историята с билетчетата е образец според мен на съзнанието на българите – вместо да мислим, как да изкараме пари, ние мислим откъде да изшмекеруваме, мислим на дребно и гледаме в чуждата паница. И аз бях така едно време, когато дойдох да живея в София – чудех се как да спестя от билетчета…
Сега обаче знам – ОТ БИЛЕТЧЕТА НЕ СЕ ПЕСТИ И НЕ СЕ ПРАВЯТ КАПИТАЛИ!!!
И за времето, в което се вихри подобна мисъл в главата ми, знам че просто е загубено време – защото то може да се използва за къде по-полезни или приятни неща…
Че има нещо сбъркано в тази държава – има, но то не се крие в билетчетата на СКГТ или в мерцедесите на политиците – според мен е дълбоко вкоренено в съзнанието на българите – като стъпим и ние на пост – дай да окрадем – до тогава – ох аз горкият, те защо правят така?
Билетчета, дупки по улиците, лъжи и пладнешки кражби – кога малка баница, кога – голяма – този дето я дава да си му прави сметката…
И аз много си мисля напоследък за тая нашата държава – защо така се случва и защо не може да се оправи?
И колкото повече мисля, все стигам до извода, който на много хора може да прозвучи тъп, ама за мен е правилният – всичко се корени в образованието и в личностното изграждане – тъпи, прости и бедни хора е лесно да се манипулират.
Докато хора с образование и мисъл в главата си, които знаят и могат да защитават правата и свободите си и колкото повече са те – още по-добре… Точно такива хора няма да позволяват някой да им бърка в паницата посред бял ден…
А какво е в България – дай са се натъпчем, напием, на-каквото-дойде, да слушаме песни за любов и драми и сълзи – и момента добре си го изкарахме, за утре се очаква държавата да мисли за нас, ама тя не мисли – щото всеки трябва да мисли за себе си – двузначно прозвуча, но до един момент е истина…
Според мен сте в грешка Григор & Таня, но разбира се е мое мнение.
Според мен сбърканото е в липсата на предприемчивост и вяра в собствените сили, както и в силовата конкуренция. Според мен няма нищо общо с дребното мошеничество. Убеден съм, че точно в този размер съществува навсякъде по света. Убеден съм, че ако някой не продупчи билет, той е точно толкова виновен, колкото акулата, изяждаща заспала във водата риба и последствията от това за всемира са точно същите.
Да не намесваме бедните животни – акулата е длъжна да изяде рибата, а който ползва градски транспорт трябва да има билет. Ако откраднеш хляб, си крадец, същото е и с билетите въпреки лошото качество на хляба и транспорта. Някакси е неудобно да кажеш на близък човек, че е престъпник (нарушител звучи по-добре).
Да се пресича на червено също не е хубаво (нали, Таня?).
dzver – през цялото време става въпрос не за ефекта върху другите и околната среда и СКГТ, а за ефекта въру самия човек. Ние- българите винаги рзсъждаваме така: “а бе аз трябва по принцип да дупча билетче, ама те са мошеници и имат пари и затова няма да го направя”. Значи – аз много добре знам, но те са такива и затова. Те са лоши, а съм много добричък/добричка и това е моето отмъщение – глупости… Пак сме движени не от вътрешното си убеждение и знание, че така трябва и е редно, а защото някой или нещо било еди-какво си., което ни служи и за оправдание.
Ако не желаеш да плащаш на СКГТ – карай колело, аз така правя 🙂
Подкрепям Дзвер, в случая имаме пред себе си не толкова идеализъм/мошеничество, колкото свободен пазар. Когато дупчи билет, пътуващият се чувства ИЗМАМЕН. Обграбен. И когато има протест, вътрешното дупчарче на билетче, вътрешният ПОДАННИКК, Григоре, казва – “Ти ли бе! Ти и билетите им дупчеше, сега на митинг ще ходиш.”
Ако билетите бяха по 20 стотинки и беше срамота да не ги дупчиш, да, щеше да си напълно прав. И по 40 да бяха, също. Но това сега е напълно безобразно. Няма да давам пари на мафиоти, а извнявай, но тези са тоно такива. Отказвайки да продупча билет, аз отстоявам своята гражданска позиция “Дайте ни велосипедни алеи или ще ви правя мръсно!”
Не че им правя мръсно де, но сигурно и до там ще стигна…
И да, прав си, че каквато и да е цената на билетчето (или двд-то с филм, не забравяй), мошенничеството води до мошенничество. Само по-добре да се чувстваме моженници, отколкото послушни овце, които си отварят задниците на всеки, който има властта да налага своите цени.
@Боно: Бедността не е порок, но е майка и баща на всички пороци, които могат да съществуват. Не съм го казал аз. А разликата между 250 и 2000 лева (т.е. 1000 евро) си е разлика между бедност и богатство, дори ако цените са ти 1.5 пъти по-високи.
За гласуването – поздравявам, но това не е достатъчно. Мисля си, че разликата в това как живеем идва не от политиците, а от отношението на народите им към тях.
Мисля си, че Кол, Митеран и Тачър надали са много по-свестни от Пирински, Костов и прочее. Немецът, французинът и англичанинът обаче са много по-нетърпими от българите към дертовете на политиците си. Кол беше стигнал в Германия авторитет над този на Бисмарк и Аденауер, но при първия скандал за корупция загуби властта. В Англия е същото. Във Франция видя какво стана преди няма година – ако в България бяха орязали така придобивките на младите, щяха ли 1 милион да се вдигнат? В Швеция едно конфискуване на сървърите на “пирати” по квалификацията на медиите създаде партия с над 4% влияние. У нас НСБОП мачка инвалиди заради сайтовете им по поръчка на дебелогуши гьонсурати, и какво? Из Интернета ни, съвременната Генкова кръчма, тук-таме някой се възмущава на виртуалната маса, и толкова.
Имаме, каквото заслужаваме. Но не “политици, каквито заслужаваме”, а “начин на мислене на политиците, какъвто заслужаваме”. Какъвто сме им позволили, възпитали и отхранили… Не знам случила ли е България на географско положение, история, съседи и полезни изкопаеми. Но на народ твърдо не е случила.
@Ikew: Не зная как стигаш до тези изводи. Аз лично бих отишъл на митинг именно и точно ако съм си давал парите, примерно за билети, а са ме мамели. “Не съди измамниците, ако и ти си измамник” ми се струва много по-валидна логика, отколкото “Не съди измамниците, ако си честен човек”.
Според мен свободата и достойнството са неразделни. Държиш ли се като крепостен селянин муфтаджия, ти си просиш не свобода, а решителен барон или надзирател с дебела тояга. Който да те одървари заради шмекерлъците… Дойде ли обаче да одървари мен, след като съм бил честен и коректен с него, ще му извия врата като на пиле. И след това ще го просна на мегдана, за поука на всеки кандидат-надзирател или барон наоколо.
Това, което правя, когато не дупча билет, е АБСОЛЮТНО същото, което правя, когато ползвам пиратстван софтуер – отказвам да си дам парите на институция, за която съм решил, че не ги заслужава всичките по една или друга причина. По този начин оказвам ИКОНОМИЧЕСКО влияние – докато бяха по 50, дупчих почти половината пъти (защото за мен цената трябва да е 20), сега обаче изобщо не ползвам билети. Т.е., покачването на цените намаля собствените им печалби – с малко, но с толкова мога. В момента, бтв, чакам един приятел да заима малко свободно време, през което да ми стегне колелото, защото съм ламер и сам не мога, а то горкото няма спирачки. После ще видя как ще изкрънкат от мен пари за билети, мхяхяхя.
Но така или иначе това са спекулации, аз просто нямам нужните СРЕДСТВА да си вземам билет всеки път – нито пък мога да си плащам глобата, нито пък имам данъци. А София е така направена, че не мога да се видя с приятелката си без градски транспорт или нещо още по-скъпо: аз съм в подуе(я?)не, а тя – в надежда.
А баронът те одърваря просто като ти взема по 80 стотинки на пътуване. Да, нека съм муфтаджия селянин и позорно да отказвам да му ги дам, например чрез бягане в другата посока. Нямам чест, ок. Но онзи, който смирено му ги набутва в ръката, въпреки, че не е съгласен с правилата на барона, някакси ми е по-малко симпатичен. Хайде де, организирай митинг. Вдигни хората. Не те интересува чак толкова? Ами чудесно, плащай си…
Не знам, ти може би не ползваш градски транспорт. На теб и нов бъбрек не ти трябва. Ако на мен, обаче, ми трябваше нов бъбрек, а процедурата по получаване не ми даваше големи шансове (не съм запознат с медицината, още по-малко с бъбреците), бих откраднал примерно съответния орган от мъртвец, без да ми пука, че е неморално. Защото всъщнсот нямаше да е неморално предвид обстоятелствата. Както и гледането на изпиратствани филми, без после да си платиш за тях, МОЖЕ да не е просто кражба на дребно.
Григоре, виждаш ли?
Твърдо вярвам, че по-горната дискусия, колкото и да е полезна и може би продуктивна, доказва за пореден път верността на тезата, която защитавам.
Българинът си търси (и намира) извиненията да бъде мошеник на дребно. Носи, ако трябва, и от 10 кладенеца вода, но накрая пак той да е правият. Отказва да помисли реално и честно, защото значи, че келепирецът ще пострада.
Прав си, изходи 1-6 не са изход за мен. За нас, порастналите българи, изход вече няма. Ако пак не ми вярваш, виж коментарите по-горе. Повечето са коментари на интелигентни, четящи и мислещи българи.
Изходи 1-6 обаче може би ще бъдат изходи за децата ми. Синът ми може сега да не го осъзнава, може и никога да не го осъзнае, но лишавайки от от възможността да расте в България, ще го лиша от възможността да стане дребно мошениче като останалите 5-6 милиона българи. Да, ще го лиша и от възможността да изучава българска история, но често казано вече не ми пука. Грозно е, знам, някой с по-щекотливо национално чувство ще ме анатемоса (за кой ли път), но наистина но не ми пука. Ботев и Левски, Боже мой. Защо като се заговори за това какви дребни мошеници сме, намесваме винаги я Ботев, я Левски? Къде са те, къде сме ние? И какви са времената, в които живеем?
Уважаеми Дончо.
Вие ли сте безгрешният, който хвърля първия камък? 🙂
@Ikew: Напълно си прав, че да не дупчиш билет е като да пиратстваш софтуер. И аз се отнасям към това по същия начин.
За мен муфтенето на дребно е подход на крепостен или роб. Когато го правим, ние се държим като крепостни, и свикваме да мислим като такива. А истината е, че ние сме ГОСПОДАРИТЕ на тази държава. Собствениците й. Господарят не краде от своето – той разкарва лекето, което е успяло да го излъже и да му управлява нещата. Това е правилният начин. Така трябва да се държим.
Защо не можем да съберем един милион демонстрация и да смъкнем лекетата ли? На какво се държат ли? На муфтаджиите. На тези, които мислят като крепостни, и затова не идват на демонстрацията. На тези, които мислят “Ще ме хванат без билет, друг път”, или “Аз пък ще карам колело” – и когато в автобусите застанат контрольори на входовете, или им светнат пътна такса за колелото и катаджиите почнат да им вземат велосипедите, не разбират как така си получават заслуженото и логичното.
Демонстрирал съм вече пред парламента, срещу новите мерцедеси. На демонстрацията дойдохме няма двайсетина души (и два пъти по толкова журналисти). Знаеш ли какво беше общото между тези двайсет? Само едно – нито един не беше муфтаджия. Всички бяха хора с моето мислене.
Лекетата, грабителите се крепят на муфтаджиите. Няма ли муфтаджии, имат ли хората достойнство, ще имат и гняв срещу лекетата. Тогава, и само тогава ще има демонстрации от по един милион. И няма да има лекета.
Точно същото важи и за бъбрека, и за филмите. Ще крадеш бъбреци, ако можеш – ако не можеш, ще се оплакваш в кръчмата и ще си мечтаеш под юргана да ти един от ОНЕЗИ, за които бъбреци винаги има. И филми ще крадеш, докато не ги заключат в сериозен DRM, и не почнат да те вкарват на топло за всеки откраднат филм. След това обаче ще натискаш послушно хомота, и ще забързваш, като усетиш камшика. На крепостните това им се полага.
Бъбреци, филми и каквото и да било на истински честен режим можеш да имаш ЕДИНСТВЕНО и САМО ако се бориш за него. А това става с достойнство. Когато не играеш по правилата, е лесно да те цапнат с тоягата “за престъпници” – тя по дефиниция е в ръцете на крадливите лекета с власт. Когато обаче играеш, крадливите лекета остават без тази тояга – тя се оказва в твоите ръце. Тогава, и САМО ТОГАВА имаш и позициите, и гнева да ги победиш.
Само да уточня нещо:
Това, че считам, че трябва да не се дупчи не значи, че аз самия пътувам без билет (напоследък ползвам маршрутки или автомобил). Вероятно се отнася и за Ikew. Така зе те апелирам да се въздържиш от квалификациите за муфтаджиите. По автобусите има много по-малко муфтаджии, отколкото си мислиш и изглеждат различно от очакваното. Със сигурност не са интелигентни млади хора, въпреки че интелигентните млади хора са вероятно най-потърпевшите от статуквото.
СКГТ и никоя общинска собственост не е била никога и по никакъв начин собственост на жителите на града, просто защото те си плащат повече от солено, за да я ползват. Тя си е една частна фирма “публична частна собственост” май беше термина, базирана върху измекярството – теоретично държавна, но напрактика – собственост на животното Държавна Администрация, което я използва, за да живее. Същата тази фирма, вероятно по решение на общинската власт, я използва за скрита форма на социално подпомагане. Средството е възможността да се пътува в автобуса гратис от хората, които са толкова бедни, че не биха си платили ни билет, ни глоба, ни нищо, само биха понесли известна доза унижение да ги свалят от автобуса некултурни контрольори и да ги плашат 30 минути с полиция.
След като СКГТ и нейният собственик ДА имат непазарни мотиви за управление на компанията, редно е вместо да има дискриминация на потребителите на СКГТ просто ВСИЧКИ да спрат да дупчат, докато не се въведе адекватна система за таксуване, която не разчита на писания отгоре метод “който вземе тия 70 стотинки е заснет с камера”, само дето няма камера.
Ne znam… predi sedmitsa tryabvashe da otidem s jena mi ishterka mi ot Mladost do Studentski grad… Izleze po-evtino s taksi… znachi ne e neshto normalno, may…
Ще го кажа и на двете места – изтъквате един обикновен симптом като причина за боледуването на обществото. Как не се намери някой който да изтъкне, че това с билетчетата не е просто поредното мошеничество на дребно, а изроден, анонимен, страхлив начин на протест, защото не смеем да заложим повече и да го направим както трябва. Нали обръщате поглед към света? Е, вгледайте се по-добре тогава, по-далеч от границите на измислените си подредени вселени и ще видите, че при истински протест се ПАЛЯТ автобуси, обществото демонстрира сила, а не просто размахва някакви нескопосани транспаранти.
Говорите за Ботев и Левски, но не споменавате, че Левски е обирал, Левски е убивал и каузата му е била права. Понеже идеализмът на двадесетина човека е нещо достойно за възхищение, ала не доказва нищо без онези, оставящи и ползващи продупчени билетчета по седалките, да изтръгнат и изпепелят същите тези седалки в изблик на гняв и да подчинят шепата властимащи на своята воля. Това почти стана, веднъж, преди осем години, и вероятно никога вече няма да се повтори. Тогава имаше отчаяние, истинско отчаяние и хората нямаше какво да губят, но сега всеки стиска своето малко късче хляб, надява се за поредната утрешна трошичка в повече и не вижда гората от дърветата на своите дребни ежедневни проблеми.
Говорите с лекота и сравнявате България с Германия, Англия, Франция, Америка, а хич не ви минава през ума, че тамошното гражданско общество се е раждало столетия наред в кръв, войни и страдания, съпътстващи труда на идеалистите, защото всяка една от двете страни на медала не е достатъчна сама по себе си, за да промени нещата в положителна насока.
Страхът и апатията са навсякъде около нас, а вие разгорещено спорите за някакви си дребни мошеничества и оплювате съвременните Андрешковци, които може би причиняват дребни злини, но то е защото са изолирани, самотни и не смеят или не проумяват как да сторят повече. Масите никога няма да придобият вашия идеализъм, а вие се грейте на пламъчето на еволюцията, вместо на огъня на революцията. Да, нещата ще се оправят и по този начин, но след десетилетия на пълзене и постоянно побутване отвън, какво друго очаквате, някакво чудо?
Господи, сякаш в училище сте обръщали повече внимание на домашното си по информатика, отколкото на часовете по История …
“Това, че считам, че трябва да не се дупчи не значи, че аз самия пътувам без билет.”
Точно днес гледах последното билетче от талончето с 10 и си мислех абсолютно същото. Е, не съвсем, защото ти явно ползваш алтернативи, докато аз съм против автомобилите като цяло, а марширутки не ми вършат работа.
Т.е. аз съм такъв субект дето хем уж има право да възразява според блогването на Григор, хем нещо не го прави, въпреки, че справедливостта е на негова страна or something. В един перфектен свят щях да имам бомбардировачи под ръка.
skoklyo, и ти като Григор вменяваш вина на читателя. Самият факт, че четем такива блогове и постове, имаме мнение, и сме поне 10-15 човека пак е нещо 🙂
@Ikew: В един перфектен свят бомбардировачите нямаше да ти трябват. 🙂 А в неперфектния ги нямаш, така че… Ганковата кръчма.
@dzver: И какво точно е нещото от това, че четете такива блогове и постове? Пак Ганковата кръчма.
Не вменявам на читателя нито капка вина извън тази, която той обективно има. Просто му отварям очите за нея. Вина не към мен, а към себе си.
@Ikew: /me пръв хвърля камък…
Ne znam, momcheta, vsichki tuk ste normalni hora… ama mnogo malko ste… lele, uzhas, ya ima 1 protsent, ya nyama… ne miobrashtayte vnimanie… radvam vi se, tova e, Dzvera mi e mnogo simpatichen, i pochti vsichki ostanali… Chesto mi e mnogo savestno, deto ne znam kakvo da napravia… Nay-pravoto e may, che tryabva da se voyuva, inache nyama nishto… da povoyuvame malko, koy kolkoto mozhe…