Една вълшебна гора

Представи си нощ. Горещият летен ден е отминал, Хелиос е отвел огнената си колесница отвъд хоризонта, и Нокс е загърнала света с наметалото на сладка, отморителна прохлада. Редки капки краткотраен вечерен топъл дъжд са измили въздуха, и той е сладък и свеж.

Жълтият блясък на лампите осветява калдъръмена уличка. От едната й страна – стилни стари къщички, приютили сън и спокойствие. Сгушени сред дворчетата си в мрака, сякаш самите те спят в леглата си, зад огради-табли от ковано желязо, сред обгърнала ги мека зелена постеля. Тук-таме все още светят прозорци – някой уморен довършва работа, за да намери почивка.

А от другата страна е гората. Стара, с надвесени над уличката дървета, прострели се чак до над отсрещния тротоар. Издигната до коляно над плочника, подпряна от стар зид, разделил царството на човека от царството на природата. Тук-таме стълбички прорязват зида, и отвеждат към пътечки през гората, навътре в мрака, далеч от жълтите лампи. Там, където светят единствено звездите.

На няколко крачки навътре в гората, успоредно на зида, върви пътечка. На границата на жълтите лъчи, докосната от пръстите им, последен посланик на хвърлената от човека светлина, на очовеченото и видимото. Отвъд нея е непознатото, невидяното, чудото. Граница между два свята, постлана със сухи листа, подхваната отстрани от корени, обгърната от зелени клони.

Тръгни по нея.

Шепот на сухите листа под краката, и едва доловим аромат на зеленина, на свежест и живот. Рамо до рамо с мрака, протегнеш ли се, ще докоснеш нещо ново и чудно. И рамо до рамо със света, от който идваш, с който жълтите лампени лъчи те свързват. С опора там, но и с умора оттам – и със страх от непознатото, но и с любопитство и стремеж към него. Като дърво, впило корени в земята, а протегнало се към небето.

На места дърветата се разтварят към уличката, и пътечката е обляна в жълта светлина, светлината прониква още по-навътре в гората, и те приканя да пристъпиш натам. На места дърветата почти я закриват, и неволно изпитваш страх, и ти се иска да се прибереш по-близо до нея. Храсти и фиданки ту те доближават, ту се отдръпват подмамващо навътре. Сякаш гората иска да те покани в себе си, да те примами да се отделиш за миг от обичайното, да докоснеш недокоснатото.

До пътечката достига вадичка, спускаща се по склона, от вътрешността на гората. Вероятно нагоре е бистро и пълноводно поточе, но горещината е изсушила гората, и последните му капки почти достигат до пътечката, попиват в земята и даряват живителна влага на дърветата точно преди нея. Като един дълъг живот, изживян пълноценно до последната капка. Дал толкова много, че изгубил страха да изчезне, щастлив от изпълненото си докрай предназначение. Свършил – но дал зеленина на гората, и полетял нависоко, за да се излее един ден отново като топъл дъжд, и отново да бъде животворно поточе.

Малко по-нататък стои замислен огромен дървесен великан, почти два човешки обхвата. И превръща застаналите до него хора в джуджета, без дори да им обърне внимание. Отдръпнат ли се, магията избледнява – но посмеят ли да се приближат, се надига отново. Неусетна, незабелязана, отречена от рационалните ни умове, способни да възприемат единствено каквото вече има в тях, затворени за реалността наоколо, и гордо нарекли слепотата си “реализъм”… Друго дърво протяга над пътечката на клона си корона от зелени листа – застанеш под нея, тя без думи ще те превърне в царица на горските феи, или в елф-пътник. А заговориш ли за маркетинг бюджета или монтажа на кабели, които те вълнуват денем на светло, децата и лудите ще ти се смеят. Защото техните сетива за реалността са отворени.

Денем това е обикновена прашна горичка в градски парк, и пищящи трамваи скърцат през нея, извивка след извивка по стръмния склон. Но сега я е покрило наметалото на нощта, и трамваите са си отишли някъде надалече, и са отнесли със себе си ръждивите релси и просмуканите с катран траверси. Сега вместо тях навътре се простира величествена и стара гора, недокосната от човека. Събереш ли смелост, тръгнеш ли сред нея, ще почувстваш как постепенно сухите листа под краката ти ще се превърнат в мек горски мъх, как дърветата наоколо ще станат стари и могъщи като света. Очите ти смаяно ще усетят, че виждат на светлината на звездите, сякаш са създадени за нея – а може би са? Ръцете ти ще докоснат кората на дърветата наоколо, сякаш са ти мили, отдавна невиждани роднини. И ще погалиш листата на фиданка край теб, сякаш милваш косите на дете. Ще почувстваш гората и живота наоколо, както може би ги чувстват Толкиновите елфи. И ще откриеш, че това те е дарило с тяхната мъдрост, усет, величие… и може би още нещо.

А пътят навътре ще продължава, и ще те притегля. И ще усещаш, че сякаш е сътворен за теб, и ти за него. Ще знаеш, че можеш да вървиш по него до безкрай, без умора, без да усетиш глад или студ, без да ти омръзне. Уж все един и същ, а непрекъснато различен в нещо неуловимо, като урок по дзен. Просто безкраен път, по мек горски мъх, между могъщи дървета, и тук-там ниски стари каменни зидове. Път към… истината? Бога? Себе си?… Трите в едно?…

Представи си сега, че ръката ти държи нечия друга. Ръка на човек, с когото без колебание ще отидеш накрая света – или отвъд, до безкрая. Без страх, без колебание, сякаш винаги сте били едно, и със сигурност винаги ще бъдете. Някой, с когото няма да се умориш да вървиш по мекия мъх, под дърветата и светлината на звездите, чак до безкрая. Някой, с когото искаш да бъдеш завинаги – и той също.

Някой, който да ти даде сили да загърбиш страха от гората, от мрака и непознатото, завинаги.

14 Responses to 'Една вълшебна гора'

  1. АниАнаниева Says:

    E това е най-красивата любовна сцена, която съм прочела в живота си… Пиши още, просто не се спирай, ако обичаш! Благодаря за преживяването!

  2. Victor Says:

    Grigor, kazhi, kade e tova miasto? Tramvai may samo v Sofia ima… koy shte poznae? 🙂

  3. Таня Says:

    Доста време мина откакто беше писал подобен пост, зарадвах се като го видях и макар и да е много късно го прочетох внимателно и с удоволствие 🙂

  4. Victor Says:

    Daaa… Tania i ne kazvash kade e tova myasto, nali?

  5. Nick Angelow Says:

    Може би мястото е същото, като това на тези две снимки:

    о http://www.23hq.com/ddantgwyn/photo/1034667
    о http://www.23hq.com/ddantgwyn/photo/1034666

    Викторе, знам че не можеш да видиш снимките, затова ако продължаваш да се измъчваш от любопитство, ще ти изпратя предположението си на личната поща — нали трябва да запазим изненадата за останалите читатели тук 🙂

  6. Eмо Says:

    Борисовата градина трябва да е.
    Макар че не се сещам за стилни къщички покрай нея…
    Може и да не съм ги забелязал, аз обикновено си гледам в краката.

  7. Sami Says:

  8. Victor Says:

    Hahaha, Nick, blagodaria, nyamashe kak da ne promrankam, che niama alt markeri na kartinkite 🙂 To tramvay ima i do Knyazhevo, ama riadko sam minaval tam edno vreme, dokato vizhdah, ne moga da stoplia imashe li gora pokray relsite…

  9. Nick Angelow Says:

    @Victor
    Ами май на този сайт няма възможност да слагам alt-маркери, но признавам, че не съм проверявал специално за това. Освен ако описанието на снимката не се води за такова. За Княжево — гора има само на последната спирка и то не много. Мястото, което описва Григор трябва да е точно това, което съм показал — от Духовната семинария надолу към площад “Журналист”. И двете улици са калдаръмени, но предполагам, че има предвид другата улица — тази, която излиза на булевард “Драган Цанков”, а не улица “архитект Йордан Миланов. Но това са само предположения и в никакъв случай не е анализ на разказа на Григор 🙂

    @Емо
    Има, но са в перпендикулярните на булевард “Драган Цанков” улички (тези, които излизат на площад “Журналист”). Живот и здраве, някой ден ще мина пак от там с фотоапарата. Засега събирам повече впечатления и по-малко снимки.

  10. Таня Says:

    Виктор, аз не знам кое е мястото, но също предполагам, че е Борисовата градина. В крайна сметка обаче – какво толкова голямо значение има.

    Човек ако успее, навсякъде може да види такива вълшебни картинки, не е задължително да си точно на описаното тук място.

  11. itilien Says:

    Майстор на словото, отново и отново!

  12. Victor Says:

    Razbira se, Tania, nyama znachenie, vazhnoto e, che ima takiva mesta. Tam, kadeto rabotia, ima katerichki, slavei, kosove, taralezhi, edna chayka vidiaha, che prelita. 8 malki kuchentsa, strahotni. Kalvachi, lipi, topoli, a na 50 m bramchi i pushi bul. $Evropa$. Bivsha $Baba Parashkeva$, bivsha $Rabotnicheska klasa$… i po-predi ne znam… http://uspeh-bg.com

  13. Григор Says:

    @Таня: Именно! 🙂

    @Itilien: Благодаря за похвалата!

    Чудя се дали да не напиша един негов вариант, който да предложа на Толкиновите сайтове. Ще е доста по-различен, вече няма да е любовна история. Формата ще е подобна, иначе пълнежът ще е… съвсем, съвсем друг. За който го разбере…

  14. Таня Says:

    Аз лично ще чакам с нетърпение, напиши го, моля.

    Още си спомням добре за онази игра с “Катедрлата”, която направи миналата година. На мен лично ми беше много интересно. И продължава да ми бъде интересно да виждам различни мнения и гледни точки и аспекти и…
    И е възможно да не мога да разбера новия пълнеж на тази история, но ще се опитам – нали пътят се също толкова важен, колкото самата цел…

Leave a Reply