Разкази

Преди няколко дни ме зарадваха – в един нов сборник на издателство “Аргус” е публикуван мой разказ, “Случаят Бенковски”

Из мрежата се намира негова версия, писана преди години. Сериозно дописана и преработена, я дадох за конкурса на “Аргус” – спечели втора награда, плюс включване в тематичен сборник. И тъй като бях награден и взел някакви пари, реших, че нямам право да пускам преработената версия до няколко време след излизането на разказа отпечатан.

Е, излезе вече. Ще изчакам три месеца, и ще го публикувам на сайта си, при разказите.

А ако случайно на някой му се чете нещо и няма търпение, за компенсация съм сложил там едно ново разказче – “Ясновидци”. Непретенциозно е, мъчи се да е весело, и се надявам да е поне мъничко разведряващо.

9 Responses to 'Разкази'

  1. Таня Says:

    Браво, много се радвам 🙂
    А “Ясновидците” вече ги прочетох – ти как мислиш, още от Петърчо редовно имам навик да поглеждам и там за нови неща 🙂 И е весело.

  2. itilien Says:

    Честито! Сега един разказ – следващия път – цял сборник! 😉
    Отивам да чета…

  3. Георги Says:

    Определено е забавен разказа ти. Особено добро попадение е образа на студента мениджър , според мен. Но има някои недоизпипани неща. Краят не е достоверен. Вероятно си се увлякал по нишката на развитие на сюжета или аз не съм го разбрал правилно.

    Ето едно предложение за край. Не е кой знае какво!

    Двамата след интригите в ЦРУ се оказват преследвани , за да оцелеят те трябва да се научат бързо да подправят следите си, това е работа на техничаря. Мениджъра междувременно измисля законни интриги или с фирми или с правителства. Като двамата се превръщат в киберпънкове действащи с измислени самоличности в мрежата, докато си почиват някъде в мирна , ако има такава, държава в Африка или да кажем в Непал.

    Малко шаблонно , но не съм писател.

  4. Григор Says:

    @Георги: А защо не станеш?

    Изобщо не те подигравам или бъзикам, напротив! Разказът е под лиценз CC-BY, без ND клауза, тоест напълно законно и легално можеш да си го промениш и допишеш с какъвто край си поискаш. Мисля, че имаш добра идея, и че е грехота тя да остане нереализирана.

    Защо не пробваш? Ако стане добре – ще е супер! А ако не стане – ще си се понаучил, докато я правиш, и следващото ти нещо (или следващата преработка на пак същото) ще е по-добра. Как мислиш, че се учат писателите – вродено ли им е, според теб?

    Опитай! Не губиш нищо.

  5. Божо Says:

    >”Как мислиш, че се учат писателите – вродено ли им е, според теб?”
    Ще ме прощаваш Григоре, вярно че трябва труд и четене, и упражнения, ама без вроден талант не се става писател. Ти си го имаш таланта и не ти прави впечатление явно :). Иначе, може и Георги да се окаже скрит талант и с две ръце подкрепям идеята да опита да напише друг финал. (а и много други неща 🙂 )

  6. Григор Says:

    @Божо: Талантът е друго нещо. Виж примерно Лермонтов, или Петя Дубарова, те идат за вродени таланти. Или пък Толкин, примерно. Ама тези като мен си се учат. Няма капка причина и Георги да не се научи. Единственото, което е нужно, е да пробва и да се учи. 🙂

    Същото важи и за теб.

  7. Victor Says:

    I oshte edna vazhna prichina, za da opita chovekat: Shte vidim kak raboti tozi litsenz.
    A razkazat mnogo mi haresa, dori go pusnah v mailing-lista bezmishka na yahoo.com.
    SY, Victor

  8. shadrik Says:

    На мен така по ми допада как завършва! Поздравления, чудесно се е получило! 🙂

  9. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Случаят “Бенковски” Says:

    […] Така се казва разказът, който бях дал преди време на конкурса на издателство “Аргус”. Какво стана съм писал вече. Накратко – разказът излезе в един от техните сборници “Хоризонти”, мина известно време, и смятам, че вече спокойно мога да го пусна и тук. […]

Leave a Reply