Проблеми в свободните проекти: Синдромът на кукувичето

Класическите свободни проекти се създават, реализират от изцяло неформални структури – общности. Това ги прави твърде различни като характер от фирмените проекти. Начините, по които те работят, са съвсем други. Съвсем други са и силните им страни. И също опасностите пред тях.

Този запис е посветен н а един сравнително често срещан в свободните проекти проблем – синдромът на кукувичето.

“Кукувичета” биват наричани тези участници в свободни проекти, които сами по себе си работят за проекта, но прогонват други работещи по него, или новодошли (“изхвърлят ги от гнездото”). По този начин те подкопават базата на проекта, неговата общност. Притокът на усилия към него се затормозява, може да спре да расте, или дори да започне да намалява. Съответно проектът започва да крее, и може да стигне до незначимост.

Мотивацията на кукувичето като правило са лични придобивки. В свободните проекти това са най-често авторитет, слава и социален статус. По-рядко кукувичето храни надежди за материални придобивки; ако проектът предлага такива, той е по-привлекателен за него. Тези цели и разкриват типовете хора, които обикновено влизат в ролята на кукувиче – най-често хора с високо самочувствие, базирано на добри технически или сродни умения, но със затруднена социализация, и по-рядко хора с материални, йерархични или професионални амбиции.

В най-честия случай кукувичето се присъединява към проекта след като той вече е започнал да се развива успешно. По-рядко то е сред основателите му, като правило на задни позиции; рядко обаче е сред създателите на концепцията – обикновено просто се е присъединило преди официалното откриване.

Размерът на набелязания проект и неговата значимост като име в общността, от която идва кукувичето, са право пропорционални на интелекта му (или по-точно на самомнението му). Глупавите кукувичета са способни да се загнездят и в малки и без особено име проекти, особено ако мислят, че проектът има светло бъдеще. Стандартните случаи предпочитат средни по размер проекти, или подпроекти на по-големи проекти. Най-интелигиентните (или най-глупавите и самоуверени) кукувичета атакуват големи проекти, с идеята, че ще успеят да заемат видно място в тях.

След настаняването си в проекта кукувичето, както и повечето новодошли, започва да се бори за име в него. Обикновено то бързо прави впечатление с отлични познания и умения в областта на проекта, полага големи усилия и допринася сериозно за развитието му, така че за кратък срок си създава име на образцов участник.

Веднъж постигнало това име, кукувичето се заема с дейността, от която е получило определението си – започва да изхвърля другите участници от проекта. Като правило намеренията му са не да изгони другите хора, а само да се наложи над тях и да установи контрол върху колкото се може повече. По-интелигиентните кукувичета дори осъзнават, че повече хора в проекта означават по-високо рамо, на което да можеш да се покатериш. Тъй като обаче социалните им умения обикновено са лоши, и не умеят добре да манипулират и подчиняват другите, прогонването на “несъгласните” и “непокорните” най-често е единствената реално достъпна им опция.

Ако се опита да действа с безпочвени атаки, кукувичето най-вероятно ще бъде изолирано и изхвърлено бързо. Затова то маскира действията си като “защита на проекта от нежелателни явления”. Най-често то “пази” проекта от “мърляшки изпълнения”, като противопоставя своите умения (и много инвестирано в перфектиране на своя труд време) срещу “не толкова качествения” труд на другите. Истинската цел обаче е прогонване или на конкретни личности с влияние в проекта, или по принцип на хората, които му пречат да налага свои “правила”. В случай на нужда от защита то представя позицията си като “перфекционизъм” и “желание проектът да стане по-добър отсега”.

По-интелигиентните кукувичета често подбират определени позиции, в които конкретният противник е по-слаб, а те са, или могат да представят себе си като силни. “Да, Х що-годе го бива да проектира процедурите, но я виж колко мърляв е кодът му! Съсипва целия проект. Така не може повече – или да пише чисто като мен, или да иде да го понаучат, какво като е голямо име, да не е свещена крава?”. Срещу противник, чиято сила е в обратното, кукувичето мигновено ще се обърне на 180 градуса, и ще съчини оправдание, естествено, за благото на проекта.

Кукувичетата, дори когато са социално некадърни, най-често имат отлична преценка докъде стигат силите им, и внимават да не нападат прекалено силните за тях. Вместо това те дебнат моменти на временна слабост. По-кадърните може да се опитат да организират интриги и съюзи срещу някой по-силен, и изобщо да играят играта на власт по класическите й правила.

Особено честа жертва на кукувичетата са новодошлите в проекта. За да оправдаят атаките си срещу един не съвсем перфектен, но със силни позиции участник, кукувичетата се представят за по-перфекционисти от него. Този им перфекционизъм, заедно с нуждата неперфектните да бъдат разкарани, се доказва с посичането на купища новодошли, които по дефиниция не са кадърни колкото опитните. Много често посичането на новодошли започва дълго преди атаките срещу участници с по-силни позиции; по този начин кукувичето печели име на “безкомпромисен боец за качеството на проекта”.

Друг механизъм, по който кукувичето пропъжда много нови участници, е желанието му да остави в проекта само тези, които са покорни и послушни. Както следва да се очаква, доста малък процент новодошли харесват идеята да бъдат командвани, наставлявани и държани в положение на вечно виновни. Едно кукувиче най-често пропъжда десетки новодошли годишно; в по-големи и привличащи повече хора проекти дори стотици; изгубеният от пропъждането им принос като правило е много над този на кукувичето, често десетки или дори стотици пъти.

Кукувичетата често намират начини да се проявят дори в проекти, където раздорите и прогонването на новодошли са изрично забранени, и се наказват. Те търсят всякакви възможни оправдания – формални по правила, логични по усет, каквото им дойде наум – да спечелят възможността да “коригират”, “наставляват” и другояче преследват всеки наоколо, докато той не се махне от сферата им на влияние. Това настойчиво, неспиращо търсене, в съчетанието с ненужен реално перфекционизъм, е един от признаците, че имате работа с кукувиче. (Другата възможност е това да е човек, който е принципно несъвместим като психология с механизмите на отворените проекти – тоест, не много по-подходящ и полезен.)

Ако кукувичето срещне сериозен отпор от участници в проекта, които не може да се справи, то се притаява и дебне за пролуки в защитата. Ако дълго време няма пролуки, и особено ако проектът изглежда задружен срещу неговите похвати, то може да изгуби интерес към него и да го напусне. Понякога напускането е безшумно, понякога за довиждане кукувичето може да устрои скандал. Идеята му е, че ако успее да получи правото да изхвърля другите, ще остане, ако не – ще има повод да напусне.

Понякога кукувичето просто се примирява със ситуацията, и продължава да работи за проекта срещу колкото социално признание получава там. Ако работата му е все така качествена и продуктивна, авторитетът му расте с времето, и то в крайна сметка получава висок социален статус в проекта и без да изхвърля участници. Това може да го задоволи и излекува от “кукувичата болест”, но може и да засили апетитите му.

Ако кукувичето не срещне отпор от проекта, то продължава да си проправя път към желания статут. Понякога пазарлъци (“ще получиш статута, ама престани да разкарваш другите”) могат да овладеят поведението му. Понякога то постига каквото е желало, и само престава да изхвърля участници (“пораства”). В тези случаи, проблемът на проекта с това конкретно кукувиче е решен – но проектът остава уязвим за други кукувичета.

Едно възможно злокачествено развитие е кукувичето да е от типа “апетитът идва с яденето”. В такива случаи то не се успокоява, докато не стане едноличен лидер на проекта. Най-често това не става, защото проектът бива съсипан до закриване още преди то да го овладее напълно. Ако то застане начело на все още съществуващ проект, той запада, статутът на лидера му – също. Кукувичето започва да си търси ново, по-уютно и топло гнездо, и в един момент изоставя проекта. Ако той все още е запазил някаква жизненост, може след това отново да се възроди.

Междинен етап, особено в големи проекти, може да бъде превръщането на кукувичето в “кръстник”. (Синдромът на кръстника ще го разгледам някой друг път.) При него то атакува върха вече на върха на пирамида от свои хора, като правило непригодни за проекта. Овладее ли го, това в почти всички случаи е гибелта на проекта.

Да се противодейства срещу синдрома на кукувичето не е никак лесно. Много проекти разчитат на активността на редовите си членове. Най-често обаче редовите членове на един свободен проект се интересуват от работата си в него, а не от политиката в него. (Ако политиката стане твърде много, те почват да се махат; по този начин кукувичето ги гони дори непряко.) Въпреки че “политическата им активност” е по-висока от средната за едно типично демократично общество, тя не е достатъчна. Проекти, които са разчитали на нея, обикновено не успяват да се запазят от кукувичета и кръстници.

Един подходящ начин е комбинирането на следните фактори:

– Добра запознатост на всеки един участник в проекта с разликите в механизмите и начините на действие на несвободни и свободни проекти. При възможност – дори приемен изпит върху това. Опитът показва, че дори базово изискваните технически и професионални умения за един свободен проект не са толкова важни, колкото разбирането на механизмите, които движат свободните проекти и разликите им с тези в несвободните!

– Добра запознатост на колкото се може повече участници в проекта (задължително на всеки един от ръководството му) със синдрома на кукувичето, с начините за разпознаване на кукувичета и начините за противодействие срещу тях. Добра комуникация в ръководството при забелязване на потенциално кукувиче, и вземането му под непрекъснато наблюдение.

– Фиксирани, подробни и ясни правила, които унищожават възможността за всяка една от активностите, които кукувичетата използват. (Въвеждането им често среща съпротива и от добронамерени хора, които не разбират механизмите на свободните проекти – тези правила най-често не вредят изобщо на свободен проект, но биха били вредни или неприемливи за несвободен; хора, които са свикнали на несвободни проекти, се плашат от тях.)

– Нетолерантност към проявите на кукувичи действия. Ако човекът изглежда неразбрал особеностите на свободния проект, те трябва да му се обяснят. Ако обаче и след това продължава да действа по същия начин, значи или е непригоден за работа в свободен проект, или е кукувиче – тоест, и в двата случая вредата от него ще е далеч над ползата, и следва да бъде отпратен с необходимата категоричност.

9 Responses to 'Проблеми в свободните проекти: Синдромът на кукувичето'

  1. abator Says:

    Браво. Добре си го написъл. Замислял съм се по темата, но никога не съм правил толкова подробен анализ.

  2. Ico Says:

    Много точно,
    Но си мисля че това е проблем по скоро на фирмените проекти, или там такива са по опасни.

  3. Григор Says:

    @Ico: И в двата случая са опасни. Но действат по различни механизми, и средствата за противодействие са различни. Фирмените проекти са по-привлекателни, понеже носят възнаграждение – но отворените са по-уязвими, понеже трудът по тях най-често е доброволен, и в това отношение са по-деликатни.

  4. хидра Says:

    Леле, пич ти имаш сериозна нужда от лекар…. ама много сериозна.
    От къде успя да ги измислиш тия щуротии? Колко много мъка има по света ……

  5. Григор Says:

    @хидра: Щом си рекъл 🙂 Един лекар има с мен денонощно – прави си сметка колко съм зле.

    И благодаря, че коментираш – мнението ти е ценна добавка към статията.

  6. Victor Says:

    O, Hidra, kolko milo… i az imam nuzhda ot lekar…
    Naistina, Grigor, ima edni hora… dneska se vidiah s edin ot tiah, Rossen, deto pomagashe za Open Fest minalata godina. Ta v burzinata vse pak uspiahme da spodelim, che neshto ni ima na nas… I na men, i na Rossen, i na tebe, spored Hidra 🙂 Ya po-dobre kazhete za Open festa. I da potarsim nyakoy lekar, da ima tam, che da udostoveriava dobre li sme ili ne. 🙂 Imam az edna ideia, ama veche sam ya chel na vicove.com, ta nyama da ya spodeliam tuka. SY, Victor

  7. Дончо Says:

    Много добро, Григоре.

    Има един проблем обаче: на всеки се случва да “изкука” в един момент. Няма да зачеквам стари рани сега, ех…

  8. excessmind Says:

    Може и да не съм разбрал, или прочел, но възможно ли е “кукувичето” да действа неволно? Да се самозаблуждава, че работи за доброто на проекта, а всъщност да пречи?

  9. Григор Says:

    @Дончо: Случва се. Затова са такива описания – да пазиш не само себе си от другите, но и другите от себе си.

    @excessmind: По-рядко, но също се случва. (А се случва и да работи за себе си, но да се самозаблуждава, че работи за доброто на проекта, за да не развали имиджа си на свестен човек в собствените си очи.)

Leave a Reply