САЩ и Израел

(Имената в тази история са променени.)

– Не са прави, разбира се – казва Халед, докато пуши набързо цигара. Тримата му братя работят усилено в дюнерджийницата отпред, но не насмогват без него. – Палестинците са също араби като мен, знаеш. Израелците просто ни избиват когато и както им се прище. А после ще очакват да живеят на една земя с нас. Не става!

– Добре, а защо не преговаряте със САЩ да ви помогнат малко? Без тяхната опора Израел няма да може да си позволи чак толкова.

Халед се изсмива, и струята дим ме облива.

– Ако искаме преговори, ще ги водим направо с Израел. За какво ни е да преговаряме с израелска кукли на конци?

– Щатите не са израелска марионетка. Преди неведнъж са се сдърпвали с Израел за техни прекалени действия.

– Преди – да, за най-фрапатните неща. Сега – не. Каже ли Евреина “Служи”, Буш застава на задни крака и вдига лапи…

– Ще се защитаваме, естествено – вдига рамене Хаим. – Шепа народ сме сред арабите. Не сме ли до един войници, и въоръжени до зъби, ще ни прегазят, помен няма да остане от нас. Всичките до един са терористи.

– Някои са терористи, но огромната маса са обикновени хора. Настройват ги срещу вас вашите действия. Настроите ли всички тях срещу себе си, ще е лошо.

– Не ни е страх. Много по-добре сме въоръжени, и имаме парите да си подсигуряваме оръжие.

– Тези пари и оръжие идват основно от САЩ. Ако те ви обърнат гръб, може да се наложи спешно да ставате американски щат, ако искате защита.

– Защо? – свива невинно рамене Хаим. – Много по-лесно е да направим САЩ израелски окръг. Не сме рекли. Особено пък напоследък…

Мненията от двете страни на барикадата е естествено да са поляризирани. Българите, дори когато са привърженици на някоя от страните, са по-умерени.

– Тия араби са паплач – заявява Пешо. – Погледни ги – идват тук, правят пари, в миша дупка ни завряха в собствената ни страна. До един да ги избият еврейчетата, браво ще им викам.

– Чак пък толкова? Много милиона народ са все пак, имай милост – подсмихвам се аз.

– Какво като са много? Ако се уморят еврейчетата да стрелят, ще дръннат на Щатите да метнат стотина атомни бомби, и толкова. Лесно е.

– Мислиш ли, че Щатите ще хукнат по акъла на Израел?

– Не видиш ли какво става? Каквото кажат еврейчетата, това прави Буш. Да скочи от покрива да му кажат, ще го направи. Може да е тъп, ама знае кого да слуша…

– Мани ги евреите, светът е пропищял от тях – споделя Добри. – Добре че иранците скоро ще направят атомна бомба, и сигурно ще ги очистят наведнъж после. Да миряса светът и да се оправи.

– Мислиш ли, че като се избие една нация, та ще се оправи светът? А атомната бомба на Иран е опасна и за други.

– Тя е затова, за да е опасна. Евала правя на иранците, не им пука от никого. Евреите чак през Щатите ги натискат и заплашват, те пак не се боят. Страхотни са!

– И защо мислиш, че Щатите го правят по нареждане на евреите?

– Абе, ти от небето ли падаш? Погледни какво става бе, човек. Израел като пръдне, Щатите се насират до ушите. Израел като кихне, Щатите лягат с пневмония…

Пристрастията си ги има. Кой прав, кой крив – не ми се обсъжда сега. Но в едно всички са впечатляващо единодушни. Че САЩ са се превърнали в кученце на каишка на Израел.

Дали това е наистина така, също не ми се обсъжда (а и смисъл няма). Но почти всеки вече мисли така. А в политиката какво мислят хората може да е не по-малко важно от как стоят нещата всъщност.

Доскоро си имахме двуполюсен свят – САЩ и СССР. В момента започва да се създава многополюсен – САЩ, Китай, Индия, Япония, и може би ЕС и Русия. Само че в този преходен етап светът е еднополюсен. И какво прави полюсът е изключително важно.

Важното му е, че той няма право да се накланя нанякъде – иначе рискува да събори цялата световна постройка. А САЩ в момента оставят впечатлението, че правят точно това – че служат като слепи изпълнители на израелските нареждания. Ако тази ситуация се запази още десетина години, всеки един мюсюлманин по света ще бъде кандидат-терорист, или поне агресивен антиамериканец. А пък са над един милиард…

Какво ми пука това, след като не съм американец ли? Много мои добри приятели са. А и извън това, завърти ли се машината на фанатизма и омразата, трудно спира. Ако САЩ бъдат сринати, или пък са твърде силни, тази машина ще търси кой друг да смачка – и ще пламне моят покрив. Радикализирането на огромни маси хора е много, много, МНОГО глупава политика. Попара, която има да сърба после целият свят – а пък е люта, та огнена.

Бай Тошо вече проигра този модел у нас. Ако не беше възродителният процес, турците в България щяха да бъдат вече в големия си процент асимилирани, за добро или зло. А и останалите щяха да са много по-кротки отсега – нямаше да имат история на онеправданост и плашила, с които хитри политици да ги обединяват около себе си. ДПС щеше да е дребна извънпарламентарна партия. Политическият живот в България щеше да се развие съвсем другояче без хитър ненаситник и слуга на “службите” като Доган…

Е, българските турци поне са кротки и разбрани хора. Фанатиците сред тях са много рядко изключение. Ако България е случила на нещо, според мен е на тях. Но в световен мащаб не е така. И който дълго и безотговорно е сял вятър, може после дълго и неприятно да жъне бури.

И не само той. Кой прав, кой крив в този конфликт, къде извира тая река от кръв, можем да спорим до края на света. Но едно е безспорно – не бива САЩ да вземат толкова явно страна в този конфликт. Иначе бурите се очертава да ги жънем всички.

Така мисля.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *