Командировъчни

Бях наскоро в командировка. И буквално с пристигането си там преживях интересна случка.

Основната част от екипа беше пристигнала на сутринта, или дори предишния ден. Аз обаче бях там в 2 през нощта, след четиристотин километра на кормилото. Разтоварих в полусън колата, грабнах ключа от стаята си, и се бухнах в леглото.

Някъде към четири и половина сутринта усетих как Иван – шефът на екипа – ме отвива:

– Ставай, че трябва да разполагаме компютрите! В щест сутринта трябва да сме готови!

Уви, аз не бях кооперативен, и само се завих отново.

– Ставай бе, човек! Без теб всичко пропада!

– Остави го – обади се Ели, асистентката му. Не бях забелязал кога и тя е влязла. – Легнал си е по никое време. Все ще се оправим някак и сами.

Някъде около осем сутринта се пробудих отново. Светкавично се облякох и спринтирах надолу по стълбите. Във фоайето на хотела намерих само едно от момчетата от екипа – тъкмо се стягаше да ходи да пазарува.

– Къде са Иван и Ели?

– По леглата си, къде да са. Бачкаха вчера цял ден до скъсване, легнали са си в един през нощта. Поне още час няма да станат…

Чак тогава се сетих, че при лягането бях заключил стаята отвътре, с превъртян по навик напреки ключ, така че и дяволът да не може да влезе…

Прекалено реалните сънища не винаги са интересни.

4 Responses to 'Командировъчни'

  1. firefox Says:

    хах, чудесно 🙂

    комбинирана с въображението, съвестта ни може да си играе стахотни шеги

    и аз съм имала подобни реалистични сънища – веднъж на лагер, останах да чета до късно и обещах да загася лампата след това. на сутринта ме обвиниха, че съм заспала и друг е трябвало да става за лампата, а аз бях страшно сигурна, че съм я загасила и имах съвсем ясен спомен за това, който едва ли не можеш да връщам напред-назад като филмова лента.
    чак когато инспектирах “лентата” кадър по кадър, установих, че между две действия ми се губят картинките с ходенето до ключа на лампата – бях заспала и гузното ми съзнание, неспособно да задейства самото тяло, беше изпълнило обещанието си илюзорно, преди да продължи със същинския сън. :))

    чудесно нещо е човешкият мозък 🙂

  2. LeeAnn Says:

    Имаше един период, в който от преумора сънувах, че ставам да завия децата си, а всъщност никъде не съм ходела… 🙁

  3. Васил Колев Says:

    :)) Григоре, отпуска си трябва… Ще сънуваш първите няколко дни как си на работа, ама после нещата се пооправят (на мен това ми се случи точно тая седмица 🙂 )

  4. Чаво Says:

    Днеска сутринта сънувах как един от полузащитниците на Арсенал вкарва за 1 на 0 малко извън наказателното. После ми звънна телефона … прекъснаха ми съня. После Фламини наистина вкара за 1 на 0 с удар от границата на наказателното . Ама после Есиен със свиреп шут изравни. Сигурен съм , че ако не ме бяха събудили , щяхме да бием Чукчите. Та това за сънищата 🙂

Leave a Reply