Случка с компютър
– Ало, Григоре, имам тук един компютър за инсталиране на софтуер. Можеш ли да минеш да го вземеш и да се погрижиш?
– Разбира се…
Донесен в офиса ми, компютърът не тръгна при включване. Старателен оглед – нищо. Отворих го, за да огледам ситуацията – и се смръзнах. Сокетът на процесора се блещеше срещу мен празен.
– Ало? Къде ти е процесорът на компютъра?
– Де да знам, дадоха ми го ей така, без пари. Вземи там някакъв процесор, сложи го, компютър ми трябва…
Слагането на процесора не промени с нищо картината. Този пък разглобих машината като цяло, и внимателно изтествах частите една по една.
Равносметката:
Процесор – работещ (все пак, току-що купен)
Дъно (с интегрирана на него всякаква периферия) – повредено.
Флопи – повредено.
СД-устройство – повредено.
Памет – повредена (и освен това е SDRAM, набит едва ли не с чук в DDRAM сокет)
Захранване – повредено
Кутия – хм… Работеща, да кажем.
Страх ме е от мисълта какво ще кажа днес по телефона, когато се обадя…
October 19th, 2006 at 12:23 am
минавка 🙂
October 19th, 2006 at 12:46 am
Ами… на винаги готовия да помогне му пробутват най-неспасяемото (извод от личен опит.)
October 19th, 2006 at 3:35 am
А наистина ли си сигурен, че кутията е работеща ;-)? Да не се окаже изведнъж и тя повредена…
October 19th, 2006 at 9:36 am
Е … кутия нали има. Посъветвай го да гледа позитивно на нещата. Поне по една точка е минал на аванта. Това ще го зарадва 😀
October 19th, 2006 at 9:38 am
Всичко това ми звучи, като много лоша шега. Особено това с паметта.
October 19th, 2006 at 11:54 pm
@dzver: Мда.
@komata: Така е. Ама пък прави живота интересен… 😉
@Владо Георгиев: А, работи кутията, проверено е! Капаците се отварят и двата!
@skoklyo: Това и направих. 🙂 Само че… сещай се как го приеха.
@excessmind: И аз имам такова чувство.
(Забравих да впиша по-горе: Харддиск – повреден. Става за маракас.)
October 19th, 2006 at 11:57 pm
Дето са вика – за тия пари – толкова 🙂
То верно че има хора – на аванта ли е – кило сол изяждат, ама барем ще си има обеца на ухото твоя човек, па и ти 😉
Иначе историята познава и по-тежки случаи. Тка се сдобих с първия модел лаптопи на Тошиба за колекцията.
Донесоха го ‘Да му инсталираш Windows и там каквото трябва за интернет”
е не можа да стане номера 😉 остана за мен
October 20th, 2006 at 4:10 am
А пробва ли капаците дали могат и да се затворят след това 😉
Онзи ден ме викаха да погледна един харизан компютър – пуснали го, тръгнал веднъж за момент и дотам. Оказа се че явно е минал през ръцяте на бригада за ударно товарене на дини – така са го блъскали/ритали/подмятали, че вентилатора на процесора и едната памет просто се търкаляха из кутията. Разбира се никой не е и помислил че не е логично компютъра да трака като бебешка залъгалка. И понеже процесора е бил Duron на 700 са му трябвали около 15-20 секунди за да изгори без радиатор. След това са изгърмели контролера на напреженията, захранването, и по 5 волтовата шина са се разходили 24 волта…
Любопитно е че единствените оцелели неща в машината са изпадналите при пренасянето – вентилатора на процесора и полвината памет.
October 20th, 2006 at 7:15 am
Ами в крайна сметка всични знаем за безплатния обяд така че аз специално не съм много учуден(като изключим рамчето… как са успели????!?!??!?!)
А за кутията вие се бъзикате ама … ако щете ми вярвайте обаче една кутия ми се налагаше да я отварям с полската отверка и чука, но за сметка на това харуерът вътре беше в почти перфектно състояние. Какво я бяха правили кутията не посмях да попитам…
October 20th, 2006 at 11:05 pm
Хаха, сетих се за забавни истории от средата на деведесетте в службата на баща ми.
Баща ми работеше в бюрото по труда и там хората все недоволствали, че момичето си гледало телевизия, вместо да им обърне внимание (става дума за компютъра, на който работи).
Но най-забавното беше, когато едни цигани ограбили компютрите. За щастие намерили компютрите на бунището – крадците очевидно насилвали флопитата да вкарат видеокасети в тях, но като видели, че за нищо не стават, ги изхвърлили 🙂 🙂
October 21st, 2006 at 6:46 am
божкеееееее… а аз си мислех че съм чувал почти всичко.
Един приятел ми разправяше за една случка в някаква банка преди време(но не много).
Седят младата служителка и старата. Нещо там какво станало и старата казала:
– Подай ми компутеру.
Младата сваля кабелите от компютъра, и и го подава. Следва отговор:
– Ето това, компутеру – следва сочене към монитора.
Незнам до колко е истинска случката, ама след това което прочетох по-горе…
October 21st, 2006 at 6:57 pm
какво знаете вие
мене са ме командировали от софия във варна, защото чистачката като бърсала монитора, му беше намалила яркостта до край
October 23rd, 2006 at 6:40 pm
Е, такива има много. Един приятел ми разказа какво му се е случило наскоро. Звънят за някакъв забил компютър (мишката не се движела) , но го домързяло да слезе няколко етажа с асансьора и казал на момичето да рестартира. След малко пак звъни, и казва рестартирах ама си е същото. Той се учудил, слязъл долу и наистина компютъра си бил зависнал на логин скрийна на MS. Попитал как точно го рестартира и тя му казала: Ми ей така виж и посегнала да изключи монитора. Включила го и казала ето видя ли, не става :). Изрично ми каза, че е било младо момиче, а не някоя лелка, за която може и да се предполага, че няма как да направи разликата. Но явно е била блондинка.
December 11th, 2006 at 3:48 am
@ ~!@#$%^&*()_
Шегуваш се, нали ?????? Това и по телефона можеше да го “ремонтираш” … Аз не се занимавам професионално с компютри, но когато помагам на някой , който не разбира обяснявам бавно, внимателно, търпеливо и досега винаги е ставало. Веднъж обясних на майка ми по телефона как да инсталира анти-спайуеър програма, как да си я кракне , да дръпне ъпдейти, да направи настойките на скана , шедъла и т.н. Или пък на баща ми му се слушало Дийп Пърпъл. Пак по телефона = > µTorrent = > дърпане, инсталация,настройки … И се оправиха . А нищо не разбират от компютри и двамата. Ама наистина нищо. Аз май се отклоних от темата, ама нищо . Късно е и ми се спи.
March 28th, 2008 at 2:56 pm
“… то кога е на аванта – и едно кило сол изяждам… ” 😀