Как се става легендарен хакер

Знаете ли? Аз знам. Вчера станах. Днес го затвърдих. А утре се очаква направо да го циментирам.

Клиенти бяха овирусили и омазали компютъра си до степен да става единствено за преинсталация начисто. Направих я, върнах спасените настройки и програми. С едно неочаквано изключение – не бях спасил клиентския user.dat файл, а паролите на акаунтите на Outlook Express се пазят в него.

Кратко проучване показа, че никой във фирмата няма спомен каква може да е паролата. Реших да заложа на надеждицата тя да се пази и някъде другаде. Пуснах FileMon, направих точно същия акаунт (за парола просто тракнах по клавиатурата разсеяно няколко пъти), записах го и проследих къде е запомнен. Уви, беше само в регистровия файл. Беше вече краят на деня, и бях капнал от умора и бесен.

– Що не пробваш да я налучкаш? – сръчка ме един от фирмените служители. – Вие компютърджиите ги умеете тия работи, като сте печени ги правите някак.

– Да, бе, как не се сетих? – отвърнах саркастично. – Ето, гледай как се прави, да знаеш. Набиваш случайна парола, цъкваш бутончето за теглене на поща, и пощата потичааа…?!?!?!@#$%^&*()!?!?!?

Пощата направи точно това – бодро потече към измъчената машинка!

Хората от фирмата приеха случилото се напълно нормално. Във всеки холивудски филм показват точно това – идва Великият Хакер, и най-късно от втория път уцелва паролата. Кимнаха ми одобрително и седнаха да работят. Дано машината им не се скапе скоро пак – може да се окаже, че съм загубил уменията си…

Аз в това време се мислех за най-шашнатият човек не само във фирмата, а сигурно и на света. Оказа се обаче, че не съм прав – колегата ми седеше точно зад гърба ми, и се мъчеше да повярва на очите си… Още същата вечер околните започнаха да научават един след друг какво се е случило, и (които го повярваха) да ме зяпат като извънземен.

Да беше само това… На следващия ден, при преинсталиране на друга машина, счетоводната програма се опъна на колегата ми. Нищо на света не можеше да накара шрифта й да излезе нормално – дори специалната ошрифтяваща програмка от авторите на счетоводната програма. Всеки опит да се ошрифти правилно счетоводната програма довеждаше до невъзвратимо омазване на всички шрифтове, и съответно до нова преинсталация. Момъкът се мъчи няколко часа, накрая ми връчи отчаяно задачата и отиде да си почине. В края на краищата, вчера се бях представил като хакер от филмите…

Въздъхнах, и се заех. Първият опит да преинсталирам Уиндоус не сполучи – посъсипаното вече СД в един момент отказа да се чете, и инсталацията заби. Направих втори, като този път наместих диска по-внимателно в подноса, и внимавах кога устройството се затруднява и натисках насам-натам вратичката (който е работил с 5 1/4 инчови дискети, помни тези номера). Всичко мина добре. След малко размисъл (точно като велик хакер от филм) пуснах счетоводната програма, за да си припомня къде точно шрифтовете бяха омазани…

Този път – никъде.

Пусках я няколко пъти, проверявах други програми – всичко с шрифтовете беше наред. Защо – нямам представа. Вероятно забилата по средата първа моя преинсталация има някакъв пръст, просто нямам идея от какво друго може да е. Или пък може би досега нещо все се е омазвало заради непрочитане от СД-то. Както и да е, важното е, че стана.

Е, този път колегата го няма, казах си доволно. Ако беше видял и сега как се справям, просто не знам какво щях да почна да научавам за себе си от околните в най-скоро време. Щяха на съвременно езическо божество да ме обърнат.

Доволно продължих с инсталацията – и внезапно изстинах.

Колегата утре ще дойде и ще види, че всичко върви. И като ме попита как съм го нагласил, аз какво да му отговоря?!…

В момента машината дърпа ъпдейти, аз пиша този запис в блога си от нея, и сериозно се чудя – дали да не взема да я скапя, и да му кажа, че и аз не съм се справил? Човекът не е бъбрив, ако го помоля да не разправя повече такива неща за мен, обичайно бих могъл да му разчитам 100%. Само че точно за това, и точно след вчера не знам дали ще успее да се сдържи.

Ако, разбира се, ми повярва, че е станало от само себе си, както и вчера… С ужас си мисля, че Ерик Реймънд може да е прав – всичко, нужно за да станеш хакер, е околните да те признаят за такъв…

(Допълнение: За щастие на следващия ден се оказа, че на няколко места из счетоводната програма шрифтовете още не се четат. Отървах се от легендарност засега. 🙂 )

17 Responses to 'Как се става легендарен хакер'

  1. Eneya Says:

    Бухахаха, ти си единственият човек, който се е притеснил от нещо такова. А това с паролата… добро, добро… (само ти е липсвал терорист/световна ядрена криза/опрян до главата пистолет/попълни-по-желание-тук, за да е пълна картинката 😉
    Поздрави на нашият хакер… ще те имам в предвид вече 😉
    (Йей, мога да се фукам, че имам адреса на блога на хакер.)
    Хайде лека и успех с шрифответе (изборихте ли ги?)

  2. Norpheus Says:

    Е забравил си да споменеш каква беше паролата?(т.е. то е ясно, че няма да я кажеш, но не ми стана ясно изцяло случайна комбинация от букви, колкото за пример на човека, с който си говорил ли бе, или примерно някое от топ 15 като 1233456, password, test)

  3. MacTeP Says:

    И на мен ми е интересно колко случайна е комбинацията 🙂
    Защото и аз нацелвам към 50% от паролите на клиенти до 3ти опит 😉
    Ама ако е нещо от сорта на skj88_ds5fS^ дай смимка да те слагам като икона в офиса(на мястото на разфасования хард) и да се кланям

  4. alvin Says:

    Айде бе, Григоре, какво се величаеш!? Всички знаем, че паролите са звездички ****, ти просто си улучил точния им брой 😉

  5. dzver Says:

    От 1998 година имам компютър и още не съм използвал тая техника с преинсталирането (освен веднъж, когато 1 път ми се беше повредило нещо по дъното, но преинсталацията умря).

    Преди 2 дни обаче един тотално прецакан windows сървър 2003 го оправих с рестартиране, след като почти 6 часа анализирах какво се случва на него и защо някои задачи се изпълняват толкова бавно, че гърмят по таймаут 🙂 Поздрави за налучканата парола. Това е рядко щастие 🙂

  6. Lady Says:

    Ох, просто не мога да не спомена стария виц:
    Идва служителят на работа, опитва се да пусне компЮтъра – нищо! Обажда се на админа. Админа идва, оправя компЮтъра и си тръгва. Какво си мисли всеки от двамата:
    Служителят: “Леле, тия хакери са магьосници! Дойде, седна на стола, отправи поглед нагоре, завъртя се три пъти на стола, докато нашепваше някакви тайнствени заклинания и като стана, компЮтърът тръгна!”
    Админа: “Тия служители са идиоти! Оплел му се кабела в стола и се изклЮчило захранването, вика ме в ранни зори само да го отвътря и да го вклЮча. Неговата $$#$#&^%!”

  7. Вени Г. Says:

    Нямаш проблем. Работих сума ти време във фирма, където ползваха компютрите за вид пишещи машини и при проблем с копипейст например викаха админите. Аз жопитах да обясня на колегите си, че ъс сума неща могат сами да се справят, но не би! Това е много сложно, отговоряха ми на опитите да им покажа за какво служи опцията Сетинги в Старт бутона. Баси, в един момент зарязах безплодните опити за ограмотяване и почнах са им оправям всяка простотия. Което ми донесе славата на хакер. Тва е – в света на непознавищите клавиатурата този, който я познава, е хакер – огрубено, но по същестло е това.

  8. Григор Says:

    @Eneya: Изборихме ги (по-точно колегата ги избори 🙂 )

    @Norpheus: Откъде да знам каква беше?! Мислиш ли, че съм гледал какво съм тракнал по клавиатурата?!… Това имах предвид, като писах, че може да се окаже, че съм си загубил способностите, ако я затрият пак.

    @МасТеР: Уви, не знам колко случайна беше…

    @alvin: И дали са главни, или малки! 🙂

    @dzver: Наистина рядко, уви.

    @Lady: От сорта. Само дето аз “разплетох кабела” по абсурдно невероятна случайност.

    @Вени Г.: Ти поне си си я заслужила с труд и познания, а не с чиста доза късмет…

  9. Geo Says:

    Хвърли едно око на това – аз направо на мога да повярвам….
    http://mdn.mainichi-msn.co.jp/national/news/20061109p2a00m0na018000c.html

  10. Weis Says:

    Това звучи като вица за двамата програмисти…
    “Говорят си двама програмисти:
    -Е, човек да знаеш за парола не е хубаво да използваш името на домашният си любимец.
    -Е, какво му е лошото на Er043_fr*32…”
    Вица, малко може и да е променен ма е от сърце 🙂

  11. Вени Марковски Says:

    Братя Стругацки? Или Кир Буличов?

  12. Norpheus Says:

    Невероятно. Каква ли е вероятността да уцелиш парола с щракане по клавиатурата? Не ми се смята в този късен час, но ще е голямо число 🙂

  13. Григор Says:

    @Вени Марковски: По-скоро Брам Стоукър или Стивън Кинг…

    @Norpheus: И на мен не ми се смята. Ще ме заболи калкулатора.

  14. Светлана Says:

    Мисля, че чак сега осъзнах какъв шок си изпитал при оня “разговор” на супер разбирача от компютри с чичото. Наблюдавах на живо почти същото в амтобуса с участници ученици на около 15-17 години. Трима души. Питаха се някой може ли да прехвърли съдържанието на един диск върху друг. Имали записвачки, но не знаели как. Но не се питаха кой да ги научи, а кой да им свърши това. И си го представяха със задължително записване на диска на компютъра и оттам на чистия диск. Как може да имаш компютър и да нямаш представа за най-елементарните неща, които можеш да свършиш с него?!!! Направо съм потресена!!!

  15. birkoff Says:

    хаха тва с шрифта ме изкефи браво бе хакер!
    (ако някои които използва Windows може да се нарече такъв)

  16. радина Says:

    6te moje6 li da mi pomogne6? Iskam nqkoi da mi izvadi testove po ikonomika tezi koito 6te se padnat na testa na izpita mi?! pi6i mi na rivka23@abv.bg

  17. Григор Says:

    @радина: Вероятно немалко хора могат да ти ги извадят. Дали обаче по-добрата идея не е да седнеш и да си научиш нещата?

    Представи си, че учеше медицина. Сигурно и там може така (или с купена диплома, или с връзки с професорите…) Само че като дойде болният пред теб, ще има ли откъде да вземеш пищов? Или ще го загробиш?… А ако е твой добър приятел? Или дори случаен непознат, но свестен човек?

    А икономиката загробва хора не по-малко успешно от медицината. Просто го прави не един по един, а масово. Така че, повярвай ми, ще е по-добре да си научиш нещата.

    Освен всичко друго, ще имаш и съвършено различно самочувствие – не на “минал между капките” мошеник, а на човек, на когото каквото има му се полага по право, и го е заслужил достойно.

Leave a Reply