Коментари

Вчера намерих в блога си, под ето този отдавнашен запис, следните коментари:

—– 8< ----- Дядо Коледа, аз се казвам Грета.На 10 години съм.Повечето деца смятат ,че не съществуваш.Аз мисля обратното.Ти си добър,справедлив и трудолюбив.Обичаш децата и ги радваш всяка година. Мама и татко смятат,че съществуваш ,но в други страни.Това не е вярно!Ти споделяш със всички деца обичта си поравно. С много обич Грета!

—– 8<----- И вторият, пуснат двайсетина минути по-късно: ----- 8<----- Скъпи Дядо Коледа, като подарък ,тази година искам дървен,хубав шах! С обич Грета! ----- 8<----- Възможно ли е това да е шега? Напълно. Имам достатъчно приятели, познати и просто читатели веселяци. Но вероятността да не е ми се струва толкова важна, че предпочитам нея. Дори ако е много малка. Ако излезе шега, какво от това? Ще ми се посмеят, и толкова. Не помня откога не бях гледал статистиките на сайта си, може би от година. Сега ги проверих. Средно към хиляда индивидуални посещения дневно. Много ли е? Малко ли е? Кой би могъл да каже?... Аз. Имам точен признак, по който да го определя. Ако Дядо Коледа чете сайта ми, значи са достатъчно. Ако не - значи не са. Защото тук има писмо, предназначено за него. Сигурно го чете. Дядо Коледа е навсякъде. Но - просто за всеки случай, ей така - ако съвсем случайно познавате Дядо Коледа, ако го срещнете или се чуете с него по телефона, напомнете му - малката Грета, на 10 годинки, вярва в него, и му е писала в Интернет. Вярва, че той е добър, справедлив и трудолюбив. И би се радвала, ако получи тази година като подарък хубав дървен шах. Сигурно шахът ще я зарадва много. Не само защото е чудесна игра, която развива ума, мисленето и личността. А и защото ще й покаже, че Дядо Коледа наистина съществува. Въпреки недоверието на повечето деца наоколо. А за мама и татко - че го има и в тази страна. И че в Дядо Коледа си струва да се вярва. Защото от Дядо Коледа имаме нужда всички - и малката Грета, и мама и татко, и дори Интернет-шегаджиите. А вярата ни е, която му дава живот. И силите всяка година да раздава на децата подаръци, а на големите - топли спомени и надежда.

Leave a Reply