Един блог, който ме стопли

Напоследък чета с все повече внимание блога на LeeNeeAnn. Вътре няма велики помисли. Никой не спасява света, и не вдига тревога. Разказва се за малките пухкави облачета, за принцесите, за безкрайните въпроси, и други най-обикновени работи.

А го чета с толкова интерес защото именно най-обикновените работи са тези, които са най-необикновените. Точно както глупавият родител получава от въпросите на децата си единствено досада, а умният – слънчев прозорец към чистотата и мъдростта на детската душа.

Не зная дали ще допадне на всеки. Но това е хубавото на блоговете – четеш каквото ти харесва, и не се сърдиш на тези, които пишат съвсем други неща. За всеки влак си има пътници, за всеки блог – читатели.

И ми се струва, че LeeNeeAnn имат (двама са – това е съвместен блог) какво да дадат на читателите си. На мен ми дават немалко. Ако сте любопитни, хвърлете око и вие. Най-много да не ви хареса – и тогава не губите нищо повече от няколко минути. А ако ви хареса, минутите няма да са отишли напразно.

One Response to 'Един блог, който ме стопли'

  1. LeeAnn Says:

    Благодаря, удоволствието е наше!

Leave a Reply