Coraline

Миналата нощ си отделих час-два за безцелно шматкане из нета. Докато преживях по кравешки точещите се по екрана букви, нещо изхруска между зъбите на ума ми. Дреболия – някаква повест на Нийл Геймън е взела и “Хюго”, и “Небюла” за 2003 г… Но се сетих, че не съм чел нещо хубаво от седмици, а този вид диета ми се отразява много зле. Повест – значи няма да ме измъчи много…

Познавам Нийл Геймън от “Добри поличби”, където той авторува в компанията на Тери Пратчет – един от големите ми любимци. Пратчет и там си беше същият магьосник на смеха, остроумието и искрицата тъга. Геймън го бях запомнил само с мрачния полуготически стил. Тоест, крайно време ми беше да се запозная с него по-добре.

Изненадата беше по-приятна, отколкото очаквах.

Ако ви кажа сюжета, ще ви се доповръща. Малко момиченце спасява от зла вещица разни невинни хорица. Чудя се, колко ли дълъг списък от автори си е пробвал перата върху него? От братя Грим насам на практика всичките са глупави плагиати. Даже Пратчет в “A Hat Full of Sky” (точно същият сюжет) постига добър ефект благодарение на пародирането, и на умението си да е Пратчет. (А и да си призная, Tiffany Aching няма нищо общо с детето-полуидиотче от продукцията на графоманите – тя е наистина умна, логична и наблюдателна.)

Е, Геймън тук ме изненада. От този сюжет той е направил повест, която си заслужава наградите. Прочетох я два пъти едно след друго – първият път, за да се насладя и нарадвам, втория – за да се донасладя, донарадвам и да науча някой авторски трик. Като фен на Пратчет ми е трудно да го изрека – но истината е, че “Coraline” слага “A Hat Full of Sky” в малкото си джобче.

(И направо ме възхити с умението си хем да характеризира героя, хем да омагьосва читателя и да го дръпва вътре в разказа с един-единствен трик – точната мярка при изместването на гледната точка на разказвача, който винаги е абстрактен. На всяка цена трябва да го пробвам тоя номер; бая боклук ще напиша, докато се науча да го целя добре, но ще си струва.)

Е, Coraline е името на главната героиня. Обикновено момиченце – само дето е ама наистина умно. Но е нито изтърканото клише “дете с ум на възрастен”, нито още по-изтърканото във фантастиката “дете-гений, което шашка възрастните”. Умна е по съвсем детски начин, страхотно истински. Деца с ум на възрастни съм виждал едно-две през живота си, деца-гении, които шашкат възрастните – също. Само че Коралини съм виждал десетки. Тихи, мълчаливи и подценявани от околните. Клишетата по-горе са умни, въпреки че са деца, защото са усвоили нещата на възрастните – Коралина е умна именно защото е дете, и не се е научила да лъже сама себе си като възрастните.

Вещицата (да я наречем така, заради прототипа) пък е направо стряскаща. Извадена е от къде ли не – Стивън Кинг, Густав Мейринк, Брам Стоукър – само не и от детска книжка. Но с гаранция най-вече от детски кошмар – такива като нея са се подвизавали предостатъчно в моите, а сигурно и във вашите някогашни кошмари… Освен това, както е базирана все на класически образци, така също не прилича на клишетата в жанра. И колкото по я ровиш, толкова по не прилича.

Всъщност “Coraline” е роман на ужаса за възрастни, разказан като за деца. И може би точно това му е истински доброто. Вместо да е тъпотия като за малки дечица, но с претенциите да е за възрастни, той е умен като за наистина умни и интелигиентни възрастни, но е сервиран в увлекателна форма за деца. Пълноценен обяд, маскиран като фунийка сладолед с шоколадова заливка… Да, сюжетът е изтъркан до пълна прозрачност – но тази повест си струва четенето въпреки това. Възхитително е да видиш от какви продукти какво може да сготви истинският майстор.

Капакът на нещата е, че книжката ме замисли доста. Все неща, които знам, но поднесени наистина увлекателно и разбираемо. Алегорията е изключително силна; ще оставя обаче на читателите й да откриват какво в какво и зад какво е скрито, и как е изобразено.

Свалям шапка на Нийл Геймън. И като книжката излезе в България (ако не е излязла вече – не смогвам да следя книжарниците), задължително ще си я купя. От уважение към автора. Или при възможност ще му пратя цената на един брой от книжката. Такова майсторство си струва да бъде поощрявано; искам още негови продукти. 🙂

И препоръчвам книжката на всички деца и възрастни, които знаят, че вратите, зад които има само тухлена стена, също понякога водят нанякъде. Или поне на тези, които го подозират.

10 Responses to 'Coraline'

  1. komata Says:

    Добрутро :-). Излезе бая отдавна.
    Като Коралайн, не Коралина (на мен първото повече ми харесва и повече ми се връзва).
    И щом аз не му придирям на превода, значи го бива.
    Чел ли си “Американски богове”? Това за мен е най-прекрасния Геймън, който ми е попадал досега.
    А на мен Геймън ми е отдавнашен ужасен любимец.
    Има и едно друго велико нещо, “Smoke and Mirrors” – разкази и разни други работи. От пет години се мъча да намеря някой, дето ще се навие да го издаде…

  2. komata Says:

    Ух, пак забравих да кажа още нещо. За нещо, написано от автора Нийл Геймън, думата “продукти” ми звучи ужасно.

  3. alvin Says:

    Готическа приказка за деца, от която възрастен може да понастръхне. Точно защото е изглежда “детска”. Ако беше с претенции за сериозен хорър или нещо подобно, нямаше да въздейства толкова.
    Поне аз така мисля 🙂

  4. Дончо Says:

    Ха! Даже я филмират! Аз определено мисля да си я купя

  5. Eneya Says:

    Книжката е страхотна. Помня как, когато бях в осми клас минах покрай едно щандче до даскало, където продават евтино книжки (тогава всеки ден през голямото отивах и си купувах книжки, зада има какво да правя по време на чосовете, тъа ми привлчее вниманието една черна корица, с момиченце, с нахлупена сякаш тъма над очите и кървавите букви на заглаваката “Коралайн”. Колкото и да е странно, грабна ме. Също както Роналд Дал, има много интересен начин да поднася историите. Сякаш стъпваш в локвичка на паважа, а пропадаш в кладенец.
    Хех, ами крайно време беше да попаднеш на този автор.
    С две ръце ти препоръчвам ‘Американски богове’, макар че има една от най-шокиращите първи страници, които са ми попадали.
    П.П. скоро ще дават “Две димящи дула”, няма много връзка, ама аз да подсетя 😉

  6. Григор Says:

    @komata: Уви, не съм чел “Американски богове”. Но след това изживяване смятам да издиря и други неща от Геймън. А за превода на името – въпрос на вкус е. 🙂

    Най-сетне, за “продукти” – права си, ама тази дума ми дойде по това време на денонощието, и след толкова часа работа…

    @alvin: И аз го подозирам. 🙂

    @Дончо: Ще чакам филма с нетърпение.

  7. alvin Says:

    Eneya, аз от началните страници на “Амарикански богове” помня само най-баналната любовна катастрофа, описвана по света – жената на главния герой умира, докато се вози с най-добрия му приятел. Моля, познайте какво е правила (и колко се е старала; хохо? 🙂 ) и защо той не е внимавал в пътя…
    🙂

  8. komata Says:

    Още едно негово страхотно нещо, излизало на български, което вчера забравих да спомена – “Neverwhere”, което излезе под заглавие “Никъде, никога, никой”, макар че според мен заглавието спокойно се превежда – “Нивгаде”.

  9. Eneya Says:

    Описваше как една жена погълна (през интересно място) някакъв тип. Просто го… избута навътре.
    То бива, бива кубинки, ама чак пък толкова…
    🙂
    Мм, Нивгаде не съм я чела, ще си я потърся.

  10. Ikew Says:

    Нивгаде мен ме разочарова след Sandman, но общо взето всичко щеше да ме разочарова след него 🙂

    Замисляли ли сте се колко много могат да помогнат на минималистичен писател като геймън орда наистина добри художници, на които да обяснява подробно какво да рисуват към всяко изречение, което пише?

    Ми аз не бях, докато не попаднах на… ами, комикс. Да, смейте се. Ама го и пробвайте 🙂

    За след Коралайн най-добре ще дойде The Dream Hunters, но не знам къде може да се намери, а и то е предвидено да се чете след the sandman. Пък последният може да се свали торентствено от тук например

    http://thepiratebay.org/tor/3458090/Neil_Gaiman

    Само имайте предвид, че от изброниете там повечето са само вдъхновени от Геймън, не писани от него. Така че първо си дръпнете Sandman

Leave a Reply