Саркастично подсъзнание

Напоследък определено ми става нещо. Колкото повече виждам реклами, толкова повече подсъзнателната ми реакция към тях е саркастична.

Още когато видях рекламата “Смешни цени” (онази с кривите физиономии), първата ми реакция беше “Смешни, ама само в криво огледало – иначе най-обикновени. Що ли ни пробутват толкова изкривен поглед към света?”

От известно време насам срещам пък рекламни табла с някакъв хлапак, който вози баба си на скейтборд. (Пак реклама на мобилен оператор.) От пръв поглед се зачудих – как ли трябва да се казва тази реклама? “На баба ми… скейтборда”? Или “Как да извозим баба си”?

Всъщност, саркастичното отношение вероятно е оправдано. Из просветения Запад повечето анкети сочат, че за значителна част от купувачите рекламирането на някакъв продукт е признак той да не бъде купуван. По простата логика, че рекламата е скъпо нещо, и следователно по-голяма част от парата, която те помпат в локомотива на този продукт с парите си, отива не в колелата, а в свирката. Това не е задължително вярно, но хората реагират така. (Понякога е и вярно.)

Един възможен механизъм, който го обяснява, е “натравянето” с реклами. Човек подсъзнателно търси неща, които не асоциира с натрапливо и агресивно досаждане.

Друг е подсъзнателно преценяваната ценност на продукта. Всички знаем, че колкото по-агресивно ти се пробутва нещо, толкова по-вероятно е то да няма реална стойност. За големите неща никой не бие тъпан; истинските диаманти никой не ги прехвалва колко ценни са. Оттам и агресивно рекламираните неща автоматично биват преценявани като боклуци.

Една хитра реклама, която съм виждал, касаеше обувки. Дизайнерът на обувката се беше постарал да постави на преден план всички тези неща, които сме свикнали да асоциираме с добро качество – истинската кожа, стабилно направената подметка, масивните и изпипани шевове. Мърлявите елементи бяха посбутани където по не си личат. Това беше всичката реклама – от край до край. За останалото имат грижата магазинерите, които, виждайки качествено изглеждащата обувка, гледат да я поставят най-отпред, за да привлекат купувачите – и купувачите, които разнасят вестта каква свястна обувка са видели.

Това е интересен вид реклама, и според мен полезен. Интересен, защото пренася схватката от полето на по-голямата лъжа към полето на демонстрацията на качество (дори привидно). Тоест, тя разчита не на глупостта и завеяността на клиентите, а на това, че те имат някаква представа за качество (макар и несъвършена). И полезен, защото насочва рекламните усилия в посока на прибавяне на потребителски качества на продукта. Която за мен, като потребител, е правилната. 🙂

Не че тази реклама е по-малко състезание как да, хм, привлечем клиента. Но поне включва и елементи на реално съдържание, а не само на лъскава опаковка. Доколко ще продължи в насока подобряване на съдържанието, и дали няма да завие обратно в посока опаковката, си зависи изцяло от нас.

За кой ли път повтарям – не е луд който яде чужд зелник, луд е който си му го дава.

4 Responses to 'Саркастично подсъзнание'

  1. Тихомир Says:

    Основната функция на рекламата е информационната, но бурното развитие в комуникациите и търговията преместиха влиянието й от средство за информиране на потребителя какво има на пазара и какво не до средство за манипукране на свободния му избор и агресивен маркетинг, който вместо да задоволява съществуващите потребителски потребности създава нови, изкуствени такива и принуждава хората да купуват неща, от които в действителност нямат никаква нужда.

  2. Zoran Says:

    Една позната веднъж каза “ако искаш да продадеш нещо на нащия пазар, българина трябва да го види първо на телевизора си”. Ами така си е. Влизайки в магазина при толкова голямо изобилие и липса на време, човек тръгва към щанда и от многото различни неща взима винаги от рекламираните продукти. Кой днес има време да чете упътване, съставни елемнти и да преценява кое е по-добро и кое – не. Иначе рекламата си я плащаме. Може би човек просто трябва да си спомни преди да купи една стока дали си струва съпътстващия я продукт – рекламата. Все пак трябва да търсим естетическото. Може би най-яката реклама за един продукт ще е примерно етикет с надпис: “В цената на стоката не са включени разходи за реклама!”.

    Няма да се учудя, ако в скоро време се появят подобни надписи на продукти. Казвайте ако видите :).

  3. Жилов Says:

    Преди години, като се чудех каква вафла да си купя, през ума ми мина:
    “Ще си взема “Морени”, защото е трепач!”


    Веднага се стреснах по какъв начин, чисто хипнотично са контролирани мислите ми.

    Иначе интересна реклама на вафли, която съм виждал, бяха… едни момиченца на улицата, които ги раздаваха на хората (аз минах няколко пъти и си осигурих закуската). Хаха, това е рекламата, която харесвам 🙂

  4. Жилов Says:

    Впрочем рекламата на Мтел, дето я спомена, е някакъв завой… Предишната им реклама (със сърдитите възрастни, задето младите могат да говорят по-евтино) беше доста обидна според мен – не стига, че създават несправедлива ситуация, ами и се хвалят с това… За съжаление все още съм поробен от тези кожодери…

Leave a Reply