Добре. Споменах какво е мнението ми за новия закон. Разказах няколко истории на хора, които са били “доносници”. Но въпросът какво да правим сега, няма ли някаква полза от този закон, остава.
Вече казах – според мен този закон ще ни донесе само още от същото. Още прочистени досиета, още фабрикувани досиета. Докато има хора или организации, които имат изключителното право да цензурират и съхраняват тези архиви, в тях ще пише каквото тези хора искат, или за каквото им се плаща. Защото който владее настоящето, владее миналото – а който владее миналото, владее бъдещето (Джордж Оруел).
Можем ли да направим ние нещо срещу това?
Мисля, че да.
Да попречим на прочистването на досиета надали можем. Този закон е приет, мислен и проектиран не за да можем да го направим. А за да не можем, и да няма вратичка, през която да смогнем. За разлика от повечето други закони.
Нещо друго обаче не са могли да блокират, колкото и да са искали. Направили са всичко, което им е по силите, за да има как да произвеждат фалшифицирани досиета и за в бъдеще. Но там е останала дупка, която нямат как да запушат.
Стандартната процедура я знаем: станеш ли влиятелен, почват да те шантажират с досие. За да слушкаш и да изпълняваш. Не че няма как иначе, но това е удобен начин, който ти запушва устата. А има как да попречим на това. Ако се усетим навреме – а навремето е веднага щом законът влезе в сила.
Никой не бърза да напълни досиетата ни с компрометиращи измислици още докато сме неизвестни. Трябва да изфабрикува осем милиона досиета, това не е по силите на никоя тайна служба. Фабрикуват се досиета само на малкото влиятелни. Вече влиятелни. А влиятелността си има начало. Повечето още не сме стигнали до него. Съответно, досиетата ни са чисти.
Затова, съветът ми е: ако смятате някога да станете нещо повече от продавач на сергия, отидете и намерете начин да разкриете досието си още сега. Докато в него не са се появили неща, които ще ви е интересно да научите, но не и приятно. Или, дори да ги има – докато не са станали повече и по-страшни. Винаги има как още. Някой трябва да е предал еди-кого си, нали? Пък не върви да е този, дето слушка и изпълнява. Трябва да се намери кой друг да е бил.
Веднъж разкрито и оповестено, досието ви няма как да бъде променено. Ако през 2007 г. никога не сте били агенти на ДС, е малко вероятно през 2010 да се окаже, че през 1990 г. сте били. Или ако в него има десет доноса накръст, от периода на младежката ви глупост, е малко вероятно след пет или десет години те внезапно да са станали сто. И да са все срещу популярни и обичани, или пък злопаметни и отмъстителни хора с ресурси.
Дори ако сте имали нещастието да попаднете в списъците, не се колебайте. Направите ли го сами, поискате ли искрена прошка, ще ви разберат, ще ви простят и ще ви приемат. Да го направите сами, без никой да ви кара, е начинът да кажете на другите, че сте надмогнали това, което ви е вкарало в тези списъци – каквото и да е то. Начинът да спечелите отново доверието им.
Как точно ще стане – още не знам. Не съм прочел закона; надявам се някой с юридическа грамотност да съобщи как това може да бъде направено максимално лесно. Засега ми хрумва възможността да си извадите журналистическа карта, и да поискате (сами или чрез познат) досието ви да бъде обявено: журналистите подлежат на тази процедура. Може би има и по-лесни начини. Дано има – ще ми е по-лесно, когато го направя.
Сега, в настоящето е, когато можете да се преборите за миналото си. За да е ваше бъдещето ви.
Интересни истории. Но досиетата са хитро измислени.
Аз си направих труда да поискам достъп до моето, до това на баща ми и на дядо ми.
Сещаш ли се какъв беше отговорът от МВР?
За да не се чудиш – и за тримата беше еднотипен отговор: http://veni.com/images/ds-clean72.jpg
Като знам къде бяха подслушвателните устройства в нас, имам силни съмнения, че бившата ДС не е събирала информация. Знам за конкретен случай, в който Живков е получил информация срещу дядо ми, която е била събрана чрез подслушване. В този смисъл, щом официално ми казват, че “не разполагат с данни”, това НЕ означава, че НЯМА данни. Данни може и да има, но те не разполагат с тях. Ето това е истината. И затова законът няма да разкрие ВСИЧКО, а само това, което трябва.
Досиетата като инструмент си отживяват времето – на позиции в обществото и бизнеса навлизат децата и внуците на тези, които са ги поръчвали и създавали.
И ако “смятате някога да станете нещо повече от продавач на сергия” стойте далече от тях, ако това изобщо е възможно в България.
Или стойте много близко – въпрос на избор и вероятност за подходящ момент, време и място.
.
Досиетата като инструмент никога няма да си отживеят времето. Спомнете си, кой ги измисли и реализира за пръв път в Историята. Аз – вашият незабравим Жозеф. Първите досиета бяха на Робеспиер и Дантон, както и на още няколко стотин по-дребни риби, взели участие в онази афера с “революцията” срещу Бурбоните. Защо и дребните риби? Защото с времето някои от тях наедряват. Както стана например с Корсиканеца…
Е и какво – от тогава до сега нещо променило ли се е? Единствената промяна във вашите модерни бремена ще бъде тая, че досиетата на бъдните поколения изцяло ще се съхраняват в цифров вид в компютърните ви мрежи. ( Както виждате ние – там, в Ада – сме добре запознати с постиженията на модерните технологии. )
За да няма повече никога досиета, потребно е да се промени изцяло ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА, която е брутална, жестока, коварна, крадлива, злобна и безчовечна. Но това е УТОПИЯ – също като всички утопии досега, – защото да се промени човешката природа е възможно само при условие, че изчезне ЧОВЕШКИЯТ ВИД. А то значи – да анихилира цялото човечество.
Е, и тогава: “Оти требáше да ручаме жабеата?”, както се казва на един от “франкофонските” езици по света…