БГ-Фантастика

В сряда бях на събрание на фондация “Фантастика”. В дневния му ред имаше само една точка.

– Времето минава, и информацията за българската фантастика се изгубва безвъзвратно – каза Георги Недялков, един от най-дългогодишните фенове. – Не можем ли някак да издадем пак цялата българска фантастика, излизала някога? Евентуално да направим и някаква енциклопедия за нея? Няма значение кой ще печели от това, нашата печалба е страстта ни.

Отговорът беше мълчание, и оклюмали физиономии. Всеки знае колко би бил щастлив, ако това имаше как да стане. И всеки знае, че да, той с удоволствие ще напише каквото може за енциклопедията, ще помага с каквото му е по силите. Но кой ще координира цялата работа? Кой ще организира и финансира отпечатването на енциклопедията, ще осигури разпространението й, и т.н.? Кой ще направи същото за всички български фантастични произведения, като към това се прибави и откупуването на правата им?

И, най-важното, кой ще разкупи всичко това, и ще го чете, и ще му се радва? Все пак в България са написани стотици, ако не и хиляди томове фантастика. А тук тези, които имат пари да си позволят да купуват книги, повечето не знаят да четат… Пък и дори да стане, всичко това вече е издавано, и се е изгубило. Няма ли да се изгуби пак?

– Защо да не е в електронен вариант? – имах нахалството да се обадя аз. – Цифровата информация е вечна. Книгите могат да се разкупуват, забравят, изгубват – цифровата информация лесно се съхранява и копира, лесно става достъпна през Интернет… А ако е под свободен лиценз, е и официално достъпна завинаги, и има изгода да се разпространява.

– Става! – ентусиазира се Георги. – Ще я разпространяване на ДВД-та, ще я пускаме през Интернет, ако има как! Каквото ще да е, ама да стане!

В момента, в който каза “ДВД-та”, внезапно ме хлопна по главата идеята. Сигурно съм бил здравата отнесен, за да не ми дойде по-рано. Две-три минути обмислях въможностите и подробностите. След това пак се намесих:

– Защо да не го направим на уики? Нещо като Уикипедия, само че за българска фантастика. Така ще можем да допринасяме не само ние, но и всички фенове в страната. Ще е постоянно достъпна през Интернет. Ще може да се издава и на ДВД-та, и да се печати на книги, ако трябва. Като начало ще е само енциклопедия, за да не бъде залято със събраните съчинения на съвременни графомани – но като се стабилизират нещата, може да започнем да приемаме и произведения. Пък после… ще видим. 🙂

– А уики откъде? – попита Генерала. – Можеш ли да направиш? И да го сложиш някъде в нета?

– Разбира се! – махнах с ръка, все едно цял живот съм инсталирал уикита. – Оттук се прибирам в офиса, и до два часа е готово. Хайде, да не е днес, да е утре, за всеки случай. До два дни да е, ако нещо ме похлупи. Но ще го имате.

Разделихме се с готов план за действие, и се запътих към офиса с готовност за велики дела.

Кристоф Ламетър казва: “Не ме питайте поддържа ли Дебиан това или онова. Дебиан поддържа всичко!” Никога не бях поглеждал дали всъщност поддържа MediaWiki, но мъдростта на Ламетър не ме подведе. След само няколко минути вече имах инсталиран софтуера, а след половин час внимателно инициализиране и настройване вече имах готово уики.

Празно като летяща чиния над България. Нито една страничка за каквото и да било, дори началната тепърва трябва да се създаде. Нито едно шаблонче за редактиране, обозначаване, подпомагане… Никакви описания за правила. Никакви уроци как се борави с уики. НИЩО. Бях готов за това да строя къща от нулата – но не се бях сетил, че вместо от греди, пирони, тухли и прозорци ще трябва да тръгна от неотсечена гора, глинени залежи някъде си, желязна руда другаде си и пясък, който може да бъде стопен…

И какво, проектът да мре ли? Може да съм разсеян, но не се предавам лесно. Отворих страниците на добре уредената и преведена българска Уикипедия. И тя под GFDL, и бъдещата БГ-Фантастика. За copy&paste – готовииии!

Разбира се, не стана само с copy&paste – всички страници трябваше да се преработят. Като начало, “Уикипедия” да се смени с “БГ-Фантастика”. Правилата също са попренаписани, и някои страници са направени специализирани за тук. Много отделни дискусионни страници и процедури са посъкратени – не се очаква да стигнем обема и броя редактори на Уикипедия, няма смисъл като видим, че подковават вола, да вдигаме крак. Всичко вътре е вили на могили, висящи връзки, неотредактирано като за тук съдържание, каквито щете проблеми – но поне вече е нещо, на базата на което може да се прави нещо.

(Като тарикат, смених “Уикипедия” със {{SITENAME}}, за да улесня малко нещата. В пренасочващите страници не работи, там се наложи да набия “БГ-Фантастика” буквално. След като донякъде попривърших работата, експортнах така получената база като SQL файл – ако някоя бедна душа тепърва ще прави подобно уики, и има нужда от готови учебни и инструкционни страници, да се обажда. Вместо за четири дни здрава работа, ще се справи за един.)

Преди малко нанесох последните корекции… за които имах търпението и силите. Обявих нещото за достатъчно добро като за пред непретенциозна публика. Все още няма въведен нито един автор, произведение, издание или каквото и да било – но поне има основа, на която да се работи. Заповядайте!

Ако не знаете с какво да започнете – Уикипедия вече има немалко статии за български фантасти. Спокойно можете просто да пренесете някоя статия оттам.

Сигурно обаче си задавате въпроса – за какво е нужно това уики, след като има Уикипедия? Излишно дублиране на информация… Причини за отделността обаче има, и не са малко.

Уикипедия си поставя за цел да събере цялото човешко познание. Нашата цел е много по-ограничена – да създадем енциклопедия на българската фантастика. Това поражда разлики в подхода, организацията и допустимото съдържание.

Ако някой желае да търси в Уикипедия само българската фантастика, ще трябва да я открива сред всичко друго. Добрата организираност би улеснила това, но дори ако е идеална (което е невъзможно), пак ще има съвпадащи имена и т.н. Работата със специализирана база, която съдържа само нужната област на знанието, е по-лесна.

Също, категориите, списъците и другите средства за организиране на страници тук ще са основните, докато в Уикипедия ще са малка част от всички, дълбоко из системата. Това също улеснява работата.

Една специализирана енциклопедия може (и е добре) да си позволи най-големи подробности по темата си. В Уикипедия тези подробности биха били “fancruft”, тоест ще задръстват излишно системата. Неща, които са значими и нужни тук, в Уикипедия ще са незначими и ненужни.

Ако се наложи да се отдели само информацията за българската фантастика (например за издаване на енциклопедия на хартия, или за превод), в Уикипедия това би било почти невъзможно, докато тук е много лесно.

Уикипедия е посветена на това да бъде енциклопедия. Тук на някой по-напреднал етап може да започне приемане също на произведения, и/или на научни трудове, (Уикипедия също има подобни проекти – Уикикниги и т.н. – но тук сме по-близо до източниците и редакторите, и можем да сме по-гъвкави и да реагираме по-бързо на промени.)

С една дума – ако ви е интересно да помагате за бъдещата енциклопедия, бъдете добре дошли! 🙂

26 Responses to 'БГ-Фантастика'

  1. NTT Says:

    Добра работа.

  2. Nk Says:

    Ами, честито 🙂

    Заделих наличните в Уикипедия писатели в Категория:Български писатели-фантасти. Може да ги прехвърля с бот тези дни, макар че не са кой знае колко (аз очаквах повече).

    Сигурно съм пропуснал няколко, а и всичко зависи от разтегливостта на дефиницията ви за фантастика – Вазов имаше един разказ, който драматизираха по Канал 1 покрай Y2K; в “Под манастирската лоза” има доста неща на границата…

  3. turin Says:

    Поздравления и честито! 🙂
    За лекото притеснение от дублиране на ресурс – всъщност наистина си пр

  4. Григор Says:

    @NTT: Благодаря! 🙂

    @Nk: Още повече благодаря! 🙂 Ще трябва и аз да се науча малко на ботване, че да мога да прехвърлям по-лесно пък оттук каквото е значимо по критериите на Уикипедия там.

    За разказа на Вазов – ако имаш предвид “Последният ден на ХХ век” – определено го дефинираме като фантастика.България на Бяло море… :-)))

    @turin: Надявам се да има какво да си обменят, и да го правят! 🙂

  5. Eneya Says:

    Ами барабар Ени с останалите – браво Григоре 😉 Страхотна работа си свършил. Ха да расте и да се разраства уикито 😉

  6. Lady Says:

    Евала, Гриша!
    Дано не се изроди идеята, но мисля, че може да се получи добре…
    Налазваме! 🙂

  7. alvin Says:

    Това е страхотно, наистина СТРАХОТНО!..

  8. Goa Says:

    Олеле… май най-после има нещо конкретно, за което да запретнем ръце и да работим :)))

  9. armydreamer Says:

    Чудесно! Пожелавам бързо и бурно развитие и се надявам да мога да помогна с нещо.

  10. Victor Says:

    Hayde, az sam gotov s parvia sbornik razkazi na Nikola Kesarovski, samo da dade hartieno razreshenie koyto mu darzhi pravata. (za kopirane de…) :-)) Edin balgarski avtor veche mi otkaza, ili po-tochno si zamalcha, vapreki, che nyama koy da mu kupi knigata… pod 2000 br. tirazh e izdal predi godini i tova shte si mu ostane.
    Knigata mu shte se zabravi, shte se zatrie i nikoy nyama da mozhe da ya nameri nikoga… Ne e kato da e v Wiki… 🙂

  11. Григор Says:

    @Victor: Засега още събираме само енциклопедични данни, не цели произведения. Може би по-късно и цели. 🙂

    @Всички останали: Дано ентусиазмът за помощ не стане “дайте да дадеме”. Засега единствените редакции в уикито, освен моите, са на Спас Колев – един стар и опитен админ от Уикипедия, който пожела да даде едно рамо и тук… Да видим колко от ентусиастите ще свършат нещо! 🙂

  12. Искър Says:

    А защо все пак не потърсите съдействие от издателствата, които издават повече фантастика като Бард, Инфодар или други, които нямат такава практика (но може би биха се съгласили) като Персей, Жар – Жанет Аргирова, Унискорп, Фама, Дамян Яков? Техните книги са добре познати на разпространителите и веднага се разпространяват по съответните канали. А и с малко PR нещата биха потръгнали дори още по-добре. Единственото, което трябва да се направи е да се състави един сборник (предполагам, че сред членовете на фондацията има достатъчно компетентни за това) и евентуално някакво оформление и това да се представи на издателството. Всяко издателство си има различни условия и съображения, но щом целта е популяризирането на българската фантастика, а не печалбата предполагам, че може да се стигне до вариант удачен и за двете страни. Може и за издание в два или повече тома да се помисли.

    Ако се прояви някакъв интерес, мога да съдействам за контакт с издателствата.

  13. komata Says:

    Ха да е хаирлия :-)!

  14. Григор Says:

    @Искър: Съдействие за какво? Май не разбрах.

    @komata: Ще е на хаирлия, ако има кой да пише вътре. Само ми се струва малко вероятно да се напълни…

  15. Искър Says:

    Имах предвид, че мога да помогна да се свържете с издателите – не е кой знае какво, но поне с това мога да помогна.

  16. Григор Says:

    @Искър: Това го разбрах – но за какво ни е да се свързваме с издателите? Засега смятаме да събираме само енциклопедична информация. Ако започнем да въвеждаме цели произведения, тогава тази връзка би била много полезна – но засега не се знае дали изобщо ще се стигне някога дотам… Същото важи за варианта, при който решим да издадем събраната информация. Нека първо съберем два тома информация, пък тогава да мислим за издаване.

    Иначе, горещо благодаря за желанието за помощ. Но още сме на етап “строеж”, а не “продажба на готовите жилища”. 🙂

  17. Искър Says:

    Окей, явно аз не съм разбрал 🙂
    Иначе като дойде момента – насреща съм. Имам известни контакти в тази сфера и се надявам да бъдат от полза.

  18. G.Kanev Says:

    Яки ” темели ” сте направили за енциклопедия на бг.фантастиката. Желая успехи.

  19. Grigor Petrov aka BLACKDIVER Says:

    Смятам да се включа 🙂 Мисля, че имам една от най-надрасканите бройки на Болгария Фантастическая. След доста ровене мисля, че с бележките, които съм направил, книгата вече е 2 пъти по-голяма. Статии за автори няма да пиша, но ще се постарая да има възможно най-пълни библиографии на всички.

  20. Григор Says:

    @Grigor Petrov: Благодаря ти за включването, адаш! (Пиша този коментар след като видях първите попълнени от теб библиографии.) И няма никакъв проблем да пишеш статии за автори, за издателства и за каквото още ти е приятно – чувствай се като на място, където би бил щастлив да бъдеш! 🙂

  21. Т.Ялъмов Says:

    Чудесна Новогодишна идея!
    Започвам да се включвам и аз – ще предложа българската библиография 1878 – 1944 г. и други материали по темата.
    Успех на голямото начинание!

  22. Григор Says:

    @Т. Ялъмов: Бъди добре дошъл, Федя! 🙂

  23. Mandor Says:

    Видях темата с малко закъснение, но затова пък мога да споделя малко опит…
    За седем години съществуване на сайта ми, досега само един (отбележете: един) човек е помогнал за поддръжката на раздел “Издания”. Това обаче не пречи на останалите да си го използват, без да допринасят за пълнотата му. Епизодично се появява някоя корица, но това става три пъти годишно. Какво пък, лошо няма – няма да ги насилвам, я?
    Недоумявам… каква може да е причината да се изгражда всичко “от нулата”? Защо не се използват вече наличните ресурси? Подобно отношение наблюдавах и във форума на клуб “И. Ефремов” – нещо като “и да има, ние ще си направим свое”.
    Пояснение: Не смятам, че идеята е лоша; точно обратното – отдавна имаше нужда от такава енциклопедия, а “двигателя” на Wiki е най-подходящият за целта. Просто не разбирам защо е необходима тази супер-самостоятелност (т.е. “ние си правим всичко сами”)?
    И в отговор на логичния въпрос “ами тогава защо не се включиш като редактор”, отговарям: Нямам нито познанията, нито времето, за да уча правилата, на които трябва да отговарят статиите, нито да ги пиша.
    При всички положения пожелавам успех на начинанието.

  24. Григор Says:

    @Mandor: Да, често е така. Направо съм смаян, когато видях, че и хора от клуба се включват – мислех си, че там посмъртно никой няма да пипне нищо.

    За изграждането – то не е от нулата. Всичко, създадено досега, е ресурс за използване (ако не е под неподходящ лиценз). По тази причина и не е самостоятелно – просто не е “мое” или “твое”, а е на всички. Това е хубавото на уикито. 🙂

    А за включването като редактор – моят съвет е: включи се, и пиши както ти падне! Тук вече има хора, които умеят да форматират и изпипват статии, но не разбират достатъчно, за да ги пишат сами – тоест, от труда ти ще има огромна полза! (Което ме подсеща да направя шаблон за източник sfbg.us.)

    И още един въпрос: би ли разрешил информация от твоя сайт да се използва в БГ-Фантастика (това ще рече в съответствие с GNU FDL)? Редно е да те попитам, преди да я ползвам.

  25. Mandor Says:

    Няма ограничение за използването. Единствено съжалявам, че в старите биографии (които превеждах от руски и английски) не записвах източника, от който съм ги вземал.
    Относно “писане както ми падне” – ей богу, много мразя такива неща. Ако нещо си заслужава да се направи, тогава си заслужава да се направи както трябва. Предпочитам да “изсипя” цялата си налична информация на някой, който ще я представи в приемлив вид, отколкото да “мажа” страници и някой после да поправя след мен. След като има хора, които нямат информация, но имат познанията/уменията за форматиране, това ще е идеалният вариант.
    А за ентусиазма – обикновено той идеално се представя чрез логаритмична крива… за съжаление. Да се надяваме, че с този проект няма да стане така и намаляването броя на активните редактори всъщност ще е отсяване на мързеливите.
    Като стана въпрос за разрешения – дали е законно да се публикуват корици на книги? Най-вече заради изискването “Никаква част от това произведение не може да се възпроизвежда…” и т.н.?

  26. Григор Says:

    @Mandor: Хубавото на уикито е, че дори намазана както падне информация, ако е все пак информация, пак е оползотворима. Свободният начин на взаимодействие прави възможно всеки да дава каквото той реши. Съответно, всеки дава най-доброто от себе си, защото така му е най-приятно (изглежда най-печен, като минимум). А резултатът е, че работата се върши по най-добрия начин. 🙂

    За кориците – уви, обект на авторско право са. Нужно е разрешение за всеки отделен случай. А за ентусиазма – такива проекти отсяват тези, дето само говорят, от тези, които вършат работа.

Leave a Reply