Внимавай! Камикадзе вляво!

– Леминги отпред!

– Спокойно, Милко, не съм сляп…

– Бе аз да си кажа… Добре, разчисти се. Давай… Внимателно – отзад изтребител!… Добре, браво… Тоя едрия тапир отдясно ако те люсне сега…

– Човече божи, моля те, остави ме на мира!…

Милко е стар геймър. И непоправим подсказвач. Поне веднъж са го били заради подсказване на шах – нищо не е възприел. И в момента активно… пречи.

– Тук често има хиени… Ей ги, зад танка!… А, споко, хванали са си плячка… Внимавай за развалината отпред, да не стане гаф… И за пътеката също, да се не зададе някой киликандзер по нея… Добре, тая беше празна, ама на другата са чести… Оп-пааа! Уф, на косъм беше.

– Никакъв проблем нямах, не се впрягай.

– Не ми се прави на печен. Имаш ли още достатъчно сини точки?

– Имам, не се бой, не си ги давам лесно.

– Шит! Е сега ни сгащиха! Давай назад! Назад, доде не са ни блокирали и отзад… Добре. Внимавай за онова малкото, да не стане мяу…

– Бе спокойно бе, човек. Ръсиш емоции, все едно наистина животът ти е на косъм.

– Сори, брат, такъв съм си… Внимавай! Камикадзе вляво на пътеката!… Добре. Внимавай сега за тоя отзад, че е много боен нещо… Кво го пазиш тоя разногледия бе! Измуай му един по дистрибутора! По-корав си, нищо няма да ти стане…

– Ех, Милко, Милко…

– Оръдие ти трябва, брат. Само оръдие ги оправя тия. Земи си едно, да видиш колко хубав е живота. И хиените даже няма да смеят да те пипнат… Трап отпред!… Уф!… Читави ли сме?

– Никакъв проблем. Ще доживеем до края. – Речникът му започва да заразява и мен.

– Ако не гледаш по-внимателно, не е ясно… Внимавай за оная жаба до дървото. Внимавай ти казах!… Я! Скивай там оня дзвер!

– Аха. Бива си го.

– Пак леминги… Писна ми!… Не, не оттам, хиените моментално ще те сгащят. Чакай сега, и дебни пролука… Атака!…

Такъв си е Милко. Непоправим. И не знам дали на моменти не е по-адекватен като светоглед от мен.

(За който не е разбрал какво сме правили: минавахме с кола през центъра на София.)

6 Responses to 'Внимавай! Камикадзе вляво!'

  1. Явор Атанасов Says:

    Аз пък мислех, че става въпрос за някаква игра :)…Ако някой дърдори толкова много, докато карам, съм го свалил от колата на третата пряка. Вярно че има много луди в София ма не е чак такъв екшън, какъвто се усеща в думите на Милко 🙂

  2. Григор Says:

    В центъра си е точно такъв. Затова толкова ме порази колко адекватен към карането из града е подходът като към компютърна игра. 🙂

  3. Екатерина Says:

    Още от лемингите ми стана ясно, че за шофиране в центъра на София става дума 🙂 Да е жив и здрав Милко! Весели празници и на двама ви!

  4. Морфиус Says:

    И на кое се вика леминги в днешно време?

  5. Григор Says:

    @Морфиус: На стадото пешеходци, което тръгва, без да гледа и без да се интересува ще успееш ли да спреш, преди да го пометеш. Като леминги към морето – влизат във водата и се издавят, без изобщо да се замислят…

  6. Емо Says:

    ахаха 🙂 аз като пешеходец се правя на леминг – поглеждам само с периферното зрение и ако видя че карат със скорост,
    която ще ми позволи да мина преди тях, тръгвам, с възможно най-бавната скорост да пресичам 🙂 но само на зелено.
    Който иска да завива – да чака. Поне си e седнал на топло

Leave a Reply