Коледна преекспонация

Една млада дама очаква син. Трудно е да се каже кога точно, естествено, но най-вероятно някъде през нощта на 24 срещу 25. Интересното в картинката е, че тя никога не е била докосвана от мъж.

Дали ще има овчари, влъхви и ярка звезда над дома й – не е ясно. Логично би било да са в свръхколичество. Защото тя всъщност очаква повече от един син – тоест, неофициалният рекорд в дисциплината “девствено раждане”, установен преди доста години, вероятно ще бъде счупен.

Щастливата (надявам се) майка се казва Флора. Домът й е в град Честър, Великобритания.

В зоологическата градина. Флора е комодски варан – вид гущер. 🙂

Новината без никакво съмнение и сте я чели, и ще я четете до скъсване из медиите. Специално й отделих толкова място, защото е единствената коледна новина, която не ме настъпи по мазола “Джингъл белс”.

Не зная за вас, но на мен от доста години вече ми се повръща покрай Коледите. Още месец преди тях вече е байгън да ти стане от белобради дядовци, отегчени Снежанки, досадни коледно-напудрени реклами по телевизията, радиото, пощата, Интернет, тока и водопровода. Да те е страх да включиш ютията. И да погледнеш в тоалетната чиния, преди да пуснеш водата…

По-зле оттук е сигурно само в САЩ. Наскоро четох някакво допитване до американски дечица с въпроса “Какво е любов”. На повече от половината отговорите се въртяха около Исус Христос – банални и шаблонни, все едно ти отговаря повреден дисплей за реклама на еди-коя си църква / секта. (Отговорите на останалите бяха точно по детски свежи, мъдри и истински.) Дали това няма някаква връзка с факта, че повече от половината американци вярват, че Господ е създал света преди шест хиляди години? Било от едната, било от другата страна на причинно-следственото равновесие, а най-вероятно и от двете?

Не знам. Но и тук коледната преекспонация направо трови живота. Пак за американците съм чувал, че много обичат да прекарват (ако могат да си го позволят) Коледата някъде далече в планината, в къщичка без телевизия, Интернет, по възможност дори без ток. Нямам нито капка съмнение защо го обичат толкова. И аз съм на път да го заобичам, пък те са по-напред…

Така че съветвам всеки – ако може да си го позволи, да си изкара Коледата някъде високо в планината. По възможност с приятели, които имат неговото ниво на поносимост към коледно облъчване. Ще си спести поне малко от натравянето, което останалите в градовете ще трябва да понесем.

И, все пак, да раздаде на приятелите си подаръци. А ако е с дете – да му разкаже как Дядо Коледа идва през комина, и ги оставя. Защото не бива заради прекаляването на Илия да намразваме Свети Илия. И защото ни носи досада и отвращение прекаляването, а не приказката. То я убива по-качествено, отколкото дори премълчаването й.

А приказката е красива, и трябва да я има.

5 Responses to 'Коледна преекспонация'

  1. ritchie Says:

    Затвори очи, запуши уши и весела Коледа!

  2. Григор Says:

    @ritchie: 🙂

    И на вас също! 🙂

  3. Асен Says:

    На мен също ми Коледа ми идва много тежко, а би трябвало да носи точно обратното настроение. Е… както пропагандата, започвам и рекламите да пускам покрай себе си. За да не ми развалят празниците.
    А колкото до планините, смятам да посрещна Новата година там. В градовете е прекалено шумно и рисковано. 🙂

  4. Светлана Says:

    Честито Рождество Христово! Дано най-прекрасните ти мечти се сбъднат тази година :)!

  5. andreas04: close to attraction Says:

    […] А нашата фирма тази година дори и това не направи, защото за сметка на това /сиреч за сметка на този бюджет/ направи нещо много по-добро – купи храна и подаръци за един дом за жени с психически разстройства и за един дом за сираци. Много съм горда от този факт – от това че толкова голяма фирма излезе от Коледната преекспонация /да употребя израза на Григи/ и корпоративен имидж и свърши едно наистина добро дело. Ама наистина се гордея с това 🙂 […]

Leave a Reply