100 статии

Колко са за едно уики 100 статии – малко или много?

Зависи от уикито, разбира се. В Уикипедия ще се скъсат от смях на толкова малко. Но за едно тепърва започващо уики, пуснато с гол ентусиазъм, най-често 100 статии остава число, недостигнато завинаги.

Когато обявих БГ-Фантастика на 18 декември, честно казано, си мислех, че първите поне два-три месеца, ако не и повече, ще си пиша сам в нея. Твърде много години съм изкарал в Софийския клуб по фантастика, и знам – когато всички подкрепят нещо с такъв ентусиазъм, то значи никой никога няма да си мръдне пръста да напише и една буква вътре. А ако специалистите по фантастика не си мръднат пръста, кой друг?…

Но… човек пробва. На принципа “или стената, или главата”. Пък моята глава – шопска. И се засилих.

И… започнаха да се появяват и други редактори! Първо колебливо и нерешително. После – все по-категорично.

Една от първите подкрепи ми дойде като гръм от ясно небе – Спас Колев (Nk), ветеран и администратор от Уикипедия! Намесите му са пестеливи, но невероятно ефективни – където пипне, нужда от повтаряне няма. Въпреки че е ангажиран здравата с Уикипедия, не жали сили и тук, и ме възхищава с ефективността и майсторството си… Пак от Уикипедия пристигна по-късно и Методи Колев (Panzer), и се зае да тъче и на двата стана. И той е ангажиран човек, но не си спести труда. За което съм му искрено благодарен.

Сякаш от нищото се появи Светла (Sol Iam), и без много шум натвори с изключително познаване на материята статии за ранните диаболисти и техни произведения. А малко по-късно, пак от неизвестността, пристигна и Анастасия (Intery), и се нагърби с колосални количества черен труд по създаване на категории, поддържане на форматирания и привеждане в човешки вид на материали.

За мое смайване, започнаха да се появяват и хора от софийския клуб по фантастика! В Калин (k.) никога не съм се съмнявал, но не вярвах, че при неговата ангажираност ще е в състояние да отдели някакво време. А след това започнаха да изникват нерегистрирали се редактори, чиито познания обаче ги издават – твърде малко хора в България знаят някои подробности! 🙂 Някои дори се регистрираха – все още се появяват твърде периодично, но вероятно ще се завръщат. Защото фантастиката е краста, която не прощава. 🙂

И докато още се чудех какво става, се появи… издателство “Буквите” (Здравей, Иване)! И без никакво желание за самореклама, с безкористен труд се зае да описва неща, които сигурно той знае по-добре от всички.

След още малко пък се появи лично Mandor! Опита една-две статии, колкото да поразгрее, и вчера изсипа истински порой – за един ден 17 отлично направени статии за книжки от поредицата “Нова българска фантастика”! Не вярвам някой да надмине този рекорд скоро… След него пък Intery ги огледа за забравени дреболии, и направи… не знам, загубих вече сметката колко категории. Всички, необходими за тях. Просто не вярвах на очите си, докато четях списъка за последните промени. Тези хора ме накараха да се чувствам като страничен наблюдател…

Със статиите на Mandor, вчера БГ-Фантастика надмина 100 статии. (В момента, в който пиша тези редове, са вече 111.) Не очаквах това да стане преди края на третия месец от обявяването й – а още не е дошъл краят на първия! Признавам си – нещата надминаха очакванията ми.

Уикито продължава да набира скорост. Вече трудно смогвам да огледам и скърпя всичко новопопълнено – да е жива и здрава Intery, че помага… И докато гледам, се замислям.

Винаги ме е смайвала появата на живота. Как от нищо изведнъж се получава нещо, и това нещо расте, отваря очи и открива красотата на света, и й се радва, и цъфти и се превръща в част от тази красота… Живо ли е всъщност едно уики? В традиционния смисъл на думата – сигурно не. Но този традиционен смисъл е толкова тесен и ограничен, че нищо чудно уикито също да е живо в някакъв смисъл.

А ако е живо, то тогава БГ-Фантастика вече отваря очите си. (Вече имам поне един приятел, който е открил там нещо, което му е било нужно, и не го е знаел.) И има всички шансове и за в бъдеще да расте и да процъфтява. Защото се оказва, че хора, които ценят делата повече от бездейния ентусиазъм, има и ще има.

Преди две седмици един анонимко ме попита в е-майл каква му била изгодата да работи на моето уики. Отговорих му тогава, и ще го повторя пак: мой е сървърът, на който то стои – но самото уики е на всички, които го пишат и създават с труда си. На всички негови родители… или създатели.

И искам да им благодаря. Защото ги има, и са това, което са.

5 Responses to '100 статии'

  1. Вени Марковски Says:

    Успех! Препоръка: прави всеки ден back-up, че не се знае знае ли се…

  2. Григор Says:

    Би било опасно, ако го прави мързел като мен. По тази причина го прави самият сървър (на резервен диск), и още един сървър на другия край на София. 🙂

  3. Светла Says:

    Пиши ги над 150, леле, става страховито, трябва да направиш администратори Intery и поне още двама души. Или да взривим денонощието, че да имаш още някой и друг свръхнов час. Важното е, че идеята е толкова хубава, че увлича все повече хора и че като начинател ти заслужаваш най-големите поздравления.

  4. Григор Says:

    @Светла: От тези, които активно работим сега, само Intery и донякъде Калин имат добри познания по работа с уики (а Калин е направо разкъсан от проекти – движи активно поне още десетина други). Така че ще изчакам още седмица-две, след което ще правим демокрация – ще приемаме правила за гласуване, ще утвърждаваме правила за работа, ще прегласуваме наличните администратори… Тогава ще гласуваме за администратор и Анастасия.

    А идеята – наистина е разкошна. И за страховитото огромна заслуга имаш и ти. Аз… просто инсталирах едно МедиаУики, и направих няколко статии за начало.

  5. Калин Says:

    Винаги съм подозирал, че библиотекарството ми е в кръвта, ама туй Уики почва яко да ме плаши – щом успява да ми краде от времето за другите работи, че и за срещите с хора, дето съм си ги обещал толкова отдавна…

    *смея се, някакси не твърде уплашено*

    Само да кажа, че като видиш с какъв устрем се движат другите, и сам придобиваш. Нито имах опит с Уикита (да, два пъти съм пипал статия в голямата кака и точа зъби да пиша собствена, за Бийгъл, ама…), нито толкоз съм си насмогнал на останалото – ама като видях колко сте се засилили (и как е добре да има човек да мете след Наско :D), можех ли да не дам рамо?

    Ха на издръжливост! (Другото се е видяло, че до май всичкото ще си е там…)

    К:DDD

Leave a Reply