Само да те питам…

– Ало, Григоре, буден ли си?

– Нгаааа…

– Извинявай, че по три часа през нощта, ама да те питам нещо.

– М?

– Днес реших да си почистя малко диска на компютъра, и трих това-онова. Абе маса неща затрих. Каквото реших, че е излишно, всичкото.

– М-хм.

– И съм си затрил дисертацията. Така мисля, де. Не помня да съм я трил, ама сега като я потърся, я няма, никаква.

– М… М? Сигурен ли си?

– Абсолютно. Цялото My Documents е чисто празно.

– Ммм.. Я виж в таковата… кошчето?

– И там е празно. Та да те питам…

– Ако и там е празно, няма откъде. Затрита е. Бегай да спи…

– Спокойно, не е затрита. Имам я на дискета.

– Хубаво, значи не е затрита. Спокойно. Бегай да…

– Ама и оня учебник по Линукс, дето ми го даде, и него го няма. Никакъв.

– Ще ти го дам пак. Утре. Бегай сега да…

– Ама чакай малко, да те питам нещо! Как така съм ги затрил?

– ?…

– Как съм ги затрил, като гледах да не ги затрия?

– Бе де да знам бе, човек. Бегай, моля те, да…

– Чакай, чакай, чакай! Как става тая – да гледаш да не затриеш нещо, и после да го няма! Някаква шашма има тук. Можеш ли да ми я обясниш?

– Мне. Не нам. Утре. Аре бегай да…

– Не можеш ли да ми обясниш сега? Надали е сложно. Искам да знам от какво да му се пазя на тоя компютър.

– Мне. Бегай ме остави на…

– Ама чакай, бе! Само още едно нещо да те питам!

– Мда?

– Нали ти казах, че моята дисертация е изчезнала?

– Мда.

– А пък тая на жената е тука! Тя пък как и защо не се е затрила? Тоя компютър нещо отношение ли има, или какво?…

(Още бях прекалено замаян, за да се сетя да изключа звука на телефона, като го затворих. Но поне се сетих да дръпна силно и да откъсна кабела му…)

16 Responses to 'Само да те питам…'

  1. Victor Says:

    Tova mnogo mi prilicha na drugo. Idvat pri men i kolegata i kazvat: “Da ti donesa edin kompyutur, samo da go poglednesh…”.
    Edin den kolegata ne izdarzha i kazva:
    – Be to az i tsial den da go gledam…
    Sirech, nali, samo s poglezhdane ne stava 🙂
    Ta sega si imame prikazka s kolegata: “Samo da go poglednesh!” 🙂

  2. Ивката Says:

    А пък на мен ми се случи: Обажда се клиент и аз започвам да обяснявам: Отиди на иконата “Моя компютър”… Клиентът отговаря: Стига си лъгала – компютърът е на шефа – не е твоя!

  3. Eneya Says:

    Ивке, той сигурно се е шегувал 😉
    Инак, мдааа, такива типове много радват.
    Хм.

  4. komata Says:

    Човекът трезвен ли беше?
    В случай, че да… що си контактуваш с подобни?

  5. Ивката Says:

    Енея… В случая става въпрос за касиерка в едно селско училище, която е хващала мишка само в капан и без грам чувство за хумор!!!

  6. Eneya Says:

    Комата, нали знаеш отговора?
    Защото може 😉
    Инак, Ивке и на идиотите не им е лесно.
    Нали го знаеш онзи виц.
    “Ок, сега съм в годния десен ъгъл, прозореца пак не ще да се затоври, колкото и да кликам с мишката.” 🙂

  7. Григор Says:

    Понякога не е до идиотизъм, а до компютърна несъвместимост.

    Имам познат, лекар, доцент, изключителен майстор в областта си, и много фин и интелигиентен човек. Работи с компютър от 15 години, като през цялото време активно учи, чете книжки, ходи на курсове, и т.н. Все още не е в състояние да си инсталира сам примерно Skype… Просто е компютърно несъвместим.

  8. Vef Says:

    Grigor, imam chyvstvoto, che prosto opisa bashta mi…

  9. komata Says:

    То и аз съм от пълните компютърни дебили… ама в случая ми се чини че идиотизъм все пак е намесен…

  10. Случаен посетител Says:

    Много благодаря за свежата история!

  11. Григор Says:

    @Vef: Много бащи са такива – умни, свестни, но просто некомпютърни някак си.

    @komata: В описания в оригиналния запис – определено, според мен. 🙂 Апропо: БГ-Фантастика има гореща нужда от биографии, библиографии и прочее на преводачи – не се крий, ами си дай данните! 🙂

    @Случаен посетител: Аз ще благодаря още повече, ако не ми се случва повторно! 🙂

  12. Marfa Says:

    Мда, при мен на работа идва клиентка, иска да ползва интернет. Гледам я – не ми прилича на човек, дето да е срещал компютър през живота си, ама де да знам… И с възможно най-културен тон я питам мога ли да помогна с нещо. Тя ми отговаря буквално така:
    – АЗ СЪМ ЗАВЪРШИЛА КУРС!!!! ХОДИЛА СЪМ НА КУРС! НА КУРС СЪМ ХОДИЛА БЕ!
    Укрих се на безопасно място и се отдадох на кротка молитва дано, дай Боже, да започна да чувам отново. Тъпанчетата ми не са пригодени да издържат на крясъци с децибелите на излитащ ИЛ. Към десет минути по-късно:
    –АМА ТЕЗ ВАШТЕ КОМПЮТЪРИ АМА ИЗОБЩО НЕ РАБОТЯТ! НЕ РАБОТЯТ БЕ! МА НЕ МОГА ДА ВЛЕЗНА У ИНТЕРНЕТ!
    Проверих дали случайно нямам валидол, оказа се, разбира се, че не ми се намира, призовах търпенеито си на помощ и се отзовах. Дамата (млада жена беше, между другото) си отворила Notepad, написала там някакъв e-mail и истерично натиска enter. За да влезе e-mail-а. През Notepad-а. Дам…

    Полицията още издирва тялото 😈 Не ме издавайте, моля!

  13. Eneya Says:

    Хъм, подсещаш ме за един познат администратор.
    В един момент си беше закчил на вратата на кабинета (както и в подписа) следната реплика:
    “Stop pissing me off, i’m running out of places to hide the bodies.”
    Което иде да докаже две неща:
    Курсовете не винаги са достатъчни.
    И че Луп-коп-коп не е толкова лошо изобретение.

    Какво е луп-коп-коп?
    Ами с него се решават проблемите с подобни “лейки”.
    Вие сте на работа. Вече е към три сутринта и вие умирате за сън.
    Когато телефонът звъннва и стресиран домакински глас изревава по телефона:
    -Скапа ми се поставката за кафе!!
    Вие преглъщате първите няколко любезни реплики, които ви идват наум и любезно се осведомявате какви поставки за кафе, мооля?
    Обяснява ви се злобарската, че това, поставката се е скапала. А на тях им трябва.
    Тактично поминавате фактът, че преди миг са ви нарекли идиот и пак любезно се интересувате за каква поставка иде реч?
    Обясняват ви бавничко, сякаш вие сте идиотът, че тя, поставка и копченце си има. Натискала се и тя бааавничко излиза.
    В този миг обмисляте да си прережете вените с мотаещия се наблизо кламер, но с върховно усилие обяснявате на човека, че това не е поставка за кафе а цд-ром.
    Отсреща се изсипва лекция как вие нищо не разбирате.
    Тук влиза в употреба Луп-ко-коп. Това е лопата. С права дръжка. И както подксазва името й, с нея купвате вашата лейка.
    Ако не се вразуми, повтаряте действието.
    Оттук нататък има два варианта. На вашата лейка й увира главата.
    Номер две, вашата лейка продължава да ви тормози час по час с глупости от типа на “компютъра ми се изключи, как да го включа?”.
    В случайн номер две, отново ползвате Луп-ващия ефект на лопатата. Предполага се, че това е моментът, в който лупването довежда по преждевремнния край на лейката. И какво правите с достопочтенните останки на лейката?
    Ами – копайте 😉

    (П.П. това е за администратори само, предполага се, че другите професии си имат по… изтънчени методи от луп-коп-коп.)

  14. Бобсън Says:

    @Eneya курсовете винаги са достатъчни за това да прибере некой курсопредлагащ
    парите на некфи ора дет’ послетуй да са го изкарали курсът. дали са и за друго достатъчни
    не ми се говори…

  15. Петра Says:

    Molq vi pomognete mi iztrila sam nqkakav kod i sega zvucite mi ne rabotqt.Ako nqkoi znae koda da mi go prati.6te si ostavq i skype imeto i emaila ako nqkoi znae da mi go prati
    skype ime petra28061
    email petra_93@abv.bg
    Blagodarq vi predvaritelno

  16. stealth Says:

    аз само искам да кажа, че продавам прави лопати… и кирки… и чукове по 5 и 8 кг.

Leave a Reply