Студентска хитрост

Не зная дали е истина. Човекът, който ми го разказа, се кълне, че е. И въпреки това ме съмнява… Но ще го разкажа, както го чух. Нека всеки си решава сам.

Има такова учебно заведение – Консерватория. И в него се изучават не консерви, а музика – за съжаление на живеещите наоколо… Там учел и нашият герой, състудент на разказвача. Много добър изпълнител, но абсолютен калпазанин като студент.

И никак не добър композитор. А изпитът по композиция наближавал… След няколко безплодни предизпитни дни, в предизпитната нощ юнакът хванал популярна партитура на Моцарт, и я преписал наобратно. Издрънкал я тихичко на пианото – харесала му. Ура! Имаме за утре надежда!

На сутринта героят ни гордо се явява на изпит с “композицията” си. Сочат му с подканващ жест пианото, сяда той, започва да свири – и след първите десетина такта комисията започва да се смее. С не особено весели нотки в смеха. Изпитваният ги поглежда въпросително, председателят на комисията му дава знак да спре, намества очилата си и пита:

– Колега, случайно да се казвате… (името на известен български композитор, класик на българската музика)

– ?

– Ако съдя по композицията ви, няма как да не сте той. Сигурно смятате да наречете творбата си… (име на произведение от въпросния класик)? – саркастично пита председателят.

Колегата си глътва езика. Ако има нещо, което да не е очаквал, то е да го обвинят в плагиатство. Ако само го скъсат, наесен пак има изпит, но при това развитие на нещата ще види изпит, диплома и прочее през много криви макарони един след друг… Не издържа, и си признава греха с обратното преписване.

Изпитната комисия го изглежда с недоумение, идва до пианото и се опитва да дрънка партитурата му наобратно. Още след първите няколко тона лицата им внезапно се опъват като кожа на тъпан. Без нито дума комисията се оттегля в съседната стаичка на заседание. След петнайсет минути повикват там и колегата. След още петнайсет минути той излиза от стаичката с тройка в книжката, дал тържествена клетва никога на никого да не спомене нито гък за случилото се.

(Ако някой мисли, че мъжете са по-малко клюкари от жените – лъже се.)

17 Responses to 'Студентска хитрост'

  1. Gabo Says:

    Много, много стар виц са ти разказали в нов вариант ;))
    за съжаления намерих само един преразказ в Гювеч.бг
    ” Гласове за вица: 293, Добавен на: 24-03-2001
    Изпратен от: в-к Стършел

    На един студент-композитор му предстои изпит по специалността.
    – Не разбирам защо се мъчиш – казва му негов приятел. – Просто вземи прелюдията на твоя професор и я препиши от края до началото, отзад напред…
    – Опитах – тежко въздъхва студентът. – Получава се валс от Шуберт…:”

  2. komata Says:

    Не се и съмнявам, че е истина.
    И вероятно далеч не е единичен случай. И не само в музиката.
    Тия, дето драпат да се пишат велики, много често правят така.

  3. Григор Says:

    @Gabo: Не се знае кое е първо – вицът или реалността. Както казва Бари Хюгарт, приказките имат по-яки плещи от фактите, и могат да носят по-тежък товар истина от тях…

    @komata: Амбицията е голямо нещо… 🙂

  4. ffox Says:

    haha 🙂 creative commons redefined 😀

  5. Marfa Says:

    Това е студентски мит:) Всъщност са ми го разказвали за Панчо Владигеров – студентът преписал наопаки симфония от Бетовен, занесъл я, а Владигеров победнял: “Ти що си преписал моята симфония еди-коя си, бе?!” Смятай откога шества този виц:) Както и друг, за Лимон Генов, преподавател в Химическия: мъчил много един студент, накрая го накарал да напише формулата на чая. А студентът попитал: “С лимон или без да е чаят?” Такива ми ти работи… Де шега, де на майтап, някъде може ид а е имало малко огън, за да стане тоя дим:)

  6. Nick Angelow Says:

    По-достоверната версия на въпроса на професор Лимон Генов към студента е: “колега, какво е pH на чая?”, а подобаващия отговор бил: “с лимон или бе лимон, другарю професор”. И малко встрани от темата — знаете ли как се казва дъщерята на същия този професор Генов? Някакви предположения, ако не знаете?

  7. Григор Says:

    Горкият професор – с такова име просто си е просел бъзика…

  8. komata Says:

    Есенция Лимонова Генова, преподавала е на мои приятели!!!

  9. Божо Says:

    >”И малко встрани от темата — знаете ли как се казва дъщерята на същия този професор Генов? Някакви предположения, ако не знаете?”

    Есенция Лимонова Генова

    преподаваше на съквартиранта ми 😀

  10. Божо Says:

    Ха,
    с комата сме писали едновременно 😀

  11. Eneya Says:

    Иха, впечатляващо. Дори да не е истина, пак се посмях мъничко. 😉

  12. alvin Says:

    Аа, студентски хумор.
    Малко off – любимия ми студентски виц:

    Палава студентка успява да сгащи доцент натясно и прекарва нощта преди изпита с него. На другия ден се явява с отаналите, усмихната и доволна, тъй като е сигурна в успеха си (сигурно е била свръхстарателна), а пък и доцента бил решил, че си е заслужила.
    2 минути след раздадените върпоси, въпросната госпожица демонстративно става и подава бял лист, така че всички да видят как ще мине без грам зор. Доцента се вижда в чудо, но дори вечерните акробатики не могат да засенчат тая пълна липса на такт и академизъм, затова взима книжката и без колебание обявява, че ще пише двойка.
    – Аха – мръщи се студентката на висок глас. – Сега двойка, така ли? А снощи ви беше хубаво с мен, НАЛИ?
    Тишина в залата. Доцентът мисли известно време и пита:
    – Пет стига ли?
    – Стига!
    – Добре.
    Взима книжката, пише и я връща. Студентката излиза доволна от себе си, отваря и какво да види – написан Слаб (2) плюс банкнота от пет кинта 🙂

    Е, честно, това ми е любимото 😀

  13. Marfa Says:

    Есенция Лимонова Генова!!!!! 😯 Тоя човек е нямал милост, за Бога!

  14. Явор Атанасов Says:

    Учителя ми по немски в техникума се казваше Май Априлов Сяров. Чудех се ако има деца, как ли се казват? :))))

  15. бачо киро Says:

    а родителите на мои двама приятели бяха родени майката на 02.02, бащата на 08.03.

  16. До Явор Says:

    Аз също съм учил при Май Априлов Сяров до 1983. Дъщеря му се казва Анна-Мария Сярова

  17. До Явор 2 Says:

    Носеха се слухове, че има син, който се казва Юни Май Сяров. Сяров Беше готин и не се вписваше много в представата за учитл по. онова време.

Leave a Reply