Мистър Гьонсурат

Много пъти съм се чудел дали да не обявя такава класация. Винаги съм се отказвал – при такива политици в България, първите поне петдесетина места ще са недостижими за никой “простосмъртен”. Този път обаче една дама успя да сложи мъжете в джоба си. Срам ме е да го напиша – но дамата ми е колежка. Лекарка. И ме е страх да го напиша, защото е председателката на столичната комисия по лекарска етика – Анастасия Малякова. Не че ще ми направи нещо – не може, не съм й подвластен. Но като гледал лекарската “етика” напоследък, връзката е недвусмислена.

Историята се върти около хирурга от “Пирогов” Стоян Пернишки, когото полицията пипна с току-що взет подкуп. Изненадан и възхитен съм, че това се случи – напоследък не вярвах, че е възможно да те арестуват за корупция… Както и да е. Арестуваха го, от “Пирогов” му прекратиха договора, очертава се да го разследват за “пасивен подкуп”, изобщо, все пак се направи нещо.

Предполагам, че съденето е за “пасивен подкуп”, защото не са могли да докажат, че той си е искал парите, и е изнудвал болния за тях. Което е обичайна практика в медицинските заведения. Да си призная, не познавам човек, който да е бил натиснат да даде рушвет за операция, и да е посмял да откаже – така че не знам какво би станало. И пак да си призная, преди 7 години моя роднина беше приета в кардиологията на Александровска болница – извадиха я от гроба, в най-добрите филмови традиции на лекарството, без и най-малък намек за рушвет. Но пък не познавам и момиче, раждало в държавна болница през последните 5 години, от което да не са били поискани солидни суми на ръка, в прав текст. Същото и за две-три коремни и една белодробна операции на мои познати.

Което е най-тъжното – преди две години синът на мой познат, завършил наскоро лекар, беше освободен от една държавна болница. Причината – не искал да взема подкупи. “Какъв му е проблемът на шефа ти”, питам го, “нали това си е твоя работа?” – “Как какъв? Ако аз не взимам, няма процент за него”… Какво ли щеше да стане, ако на това момче някой беше предложил след успешното лечение да му се отблагодари? Вероятно щеше да се изчерви и да приеме бутилка ракия, или кутия бонбони. Но ако му предложеха пари, щеше да откаже. Не от страх – от срам… Но да се върна на темата.

Съгласно изтеклата информация, Пернишки е оперирал по спешност приета в “Пирогов” пенсионерка. Съпругът й му занесъл за благодарност кутия бонбони и бутилка скъп алкохол – по негови думи, лекарят ги захвърлил с: “Ти на толкова ли ми оценяваш труда? Това и сестрите няма да го вземат”. След което му определил тарифа 1500 лева. Старецът успял да събере само 300; договорили се с Пернишки това да е “първата вноска”. Тъй като нямал откъде да вземе и лев повече, в отчаянието си съпругът се обърнал към полицията.

Хирургът му определил по телефона среща близо до частна клиника. Качил го в колата си, и обикалял малко из града, за да откачи евентуално преследване. Изглежда не успял – минути след взимането на подкупа полицаите го арестували, заедно с белязаните банкноти.

Дотук – добре. Оттук нататък обаче – зле.

Съгласно dir.bg, споменатата по-горе председателка на столичната комисия по лекарска етика е заявила, че е възможно даването на парите да е било “жест на благодарност”, тъй като били взети след операцията, а не преди нея. Тя не знаела как се доказва, че хирургът наистина си е поискал тези пари. И е забила гвоздея с “Колко е морално близкият на пациента, който е дал парите на д-р Пернишки, да влиза в услуга на други действащи лица, които в случая са полицаите”…

Първата ми реакция беше: “Без коментар!” Само че май сме прекалено обръгнали на дебелоочие, та ще поясня. Първо, какъв е този жест за благодарност, който следва да се плаща на вноски, понеже човекът няма парите? За предаването на който получаващият “благодарността” прави нелегални срещи и обиколки с колата като в шпионски трилър?… Второ, как мисли уважаемата председателка, дали е трудно да се докаже, че хирургът си е поискал парите, след като първото е документирано?… И трето, за бога, дявола и всичко друго на света, кой говори за морал, в каква ситуация?!?!… “Колко е морално да се защищаваш, когато те изнудват чрез здравето на съпругата ти”… Дано съобщението в dir.bg не го е прочел някой със слаби нерви или будна съвест – иначе здравето на тази “лекарка” нямаше да струва пукнат грош…

Всъщност, като се замисля, аз не знам дали наистина е изразила позицията, която прочетох днес. Неведнъж съм виждал как журналисти преиначават думите на човек така, че да е готов не за съд, а направо за линчуване – и като прочета казано толкова страшно нещо, се съмнявам може ли да е истина. Напълно е възможно да е казала нещо съвсем различно (включително по смисъл), и просто думите й да са предадени, хм, “погрешно”. Ако е така, бих я посъветвал и подкрепил да съди тези журналисти до дупка – такова петно на лицето не се измива доживотно… Но някак казаното е твърде много, ясно и систематично, за да е журналистическо съчинение. Или пък съчинилият го журналист трябва да е изверг.

И друго ме кара да мисля, че не журналистът е сгрешил – реакциите на директора на “Пирогов” д-р Спас Спасков. По неговите думи, “болницата реално е изпълнила всичко за въпросния пациент, и после са последвали грозни картини”… Дано да тълкувам неговите думи криво, повлиян от новината в dir.bg – или журналистите да са ги предали криво. Иначе нещата ще са на косъм от точката, в която се появяват среднощни отмъстители, и започват линчувания…

Преди месец си бяхме говорили, пак за здравеопазване, с касиерка в банката, която обслужва фирмата ми. Тя не можеше да си обясни как сме стигнали дотук. Отговорът ми беше: “С търпение. С търпение всичко се постига…”

Надявам се след този запис по-малко хора да ме питат защо не искам да работя официално като лекар, въпреки че съм завършил с отличен успех. И защо винаги помагам за здравето на всеки, който се обърне към мен, но не искам да ме наричат лекар… Докато такива хора се кичат с “д-р”, аз няма да се закича. Титлата е прекалено оцапана, за да заслужава да я нося.

А на всички, на които искат в болница рушвет, бих дал съвет – съгласете се, и потърсете зад гърба им Икономическа полиция. И при разговора си с полицията ги помолете да ви осигурят техен специалист, който да следи после лечението на пациента, да присъства на операцията, и т.н. Надали има на света рушвет, или какъвто и да е друг стимул, който да осигури такова съвестно лечение, каквото ще осигури този надзор. Така не само ще дадете добър урок на хора, които го заслужават, но и ще подсигурите на близкия си (или на себе си) лечение, каквото честните и свестни хора заслужават.

Всъщност, лечение, каквото заслужавате, ще получите във всички случаи. Вашият избор е какво да заслужите.

10 Responses to 'Мистър Гьонсурат'

  1. LeeAnn Says:

    Много, ама много, ми се иска да вярвам, че това са изолирани случаи, или поне последните такива гадости… Унизително е да се възползваш от нещастието на хората и да си просиш пари/ и за “лекаря” и за пациента е унизително/, ама явно и против тази “болест” вече лек са измислили….

  2. Crystal Says:

    Идеята ти докторите да си вършат работата надзиравани едва ли не от спец ченгета е меко казано абсурдна! Професията на лекаря и особено на хирурга е изключително отговорна, изисква специални качества и се доближава до изкуството. Не е работа за всеки и това няма смисъл да се коментира. Жалко и унизително е тези високообразовани специалисти да са принудени да дават труда си за смешни пари и при мизерни условия. Ако се приеме, че е възможно да има оправдание за деморализирането на един човек при упражняване на професията си (в смисъл да иска подкуп), то лекарите в България са най-оправдани.
    Не искам да кажа, че одобрявам постъпката на д-р Пернишки, но всичкото това крещене по медиите и развяването му като да е най-черния и долен престъпник при наличието на такива мащабни злоупотреби, тънко и нагло замислени и извършвани от политиците и приближените им, и за които се мълчи, просто ме изкарва от кожата и ме отвращава.

  3. illa Says:

    “Пасивен подкуп” е когато се взема, “активен” – когато се дава. Няма, значение дали е бил поискан или не. Фактът на даването и вземането е завършен състав. И двамата носят отговорност. Даже да става въпрос за “бутилка ракия или кутия бонбони”. Само дето тия неща (бутилката и кутията) имат толкова ниска стойност, че не си струват разходите по водене на дело от страна на държавата. В конкретния случай, господинът-съпруг на оперираната пенсионерка, е прежалил тия 300 лв., за да могат да бъдат белязани и снимани, а после приложени към делото като веществено доказателство.
    Не мисля, че е героизъм да работиш като лекар и да приемаш като единствен израз на благодарност само думичката “благодаря”. Разбирам, че в някои болници може да се изисква мъжество, за да откажеш даже бонбони. Това е жалкото. Но се случва. Засега без последици като при сина на познатия ти, да чукам на дърво.

  4. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Мистър Гьонсурат - 2 Says:

    […] Grigor Gatchev – A Weblog (Personal – mostly in Bulgarian. English readers, please check the “In English” category.) « Мистър Гьонсурат […]

  5. Lady Says:

    “Но пък не познавам и момиче, раждало в държавна болница през последните 5 години, от което да не са били поискани солидни суми на ръка, в прав текст.”

    Края на 2003 раждах в Шейново, в стаята бяхме 5 жени, само една от тях си беше платила допълнително и то не заради поискани при идването й пари, а защото още преди да роди се беше уговорила със свой познат лекар. Често срещана практика, между другото и напълно излишна по мое мнение, но конкретно в този случай не малка вина имат и жените, които решават да го направят. На другите 4 жени пари никой за нищо не е искал. Е, не сме получили кой знае какво обслужване, но и тази, която си беше платила не получи нищо повече от останалите, освен, че лекарят й дойде при нея веднъж след раждането.
    Та така за ражданията конкретно, да чукна на дърво с операции и друг вид лекарска намеса нямам опит и се надявам да не ми се налага да проимам.

  6. Светла Says:

    Нещата в здравеопазването стават все по-зле и по-страшни. И първи се осъзнаха най-тежко болните – тези, които имат някакъв вид рак. Бях радостна, наистина, когато научих, че такава пациентка е осъдила държавата. Би трябвало да се създадат асоциации на пациентите, някакви организации, които да защитават правата им от държавата. Пред съда. Май няма друг начин. И си го мисля откакто чух министър Масларова да се чуди една сутрин, преди седмица-две, откъде накъде трябва хората в инвалидни колички да се смятат за нетрудоспособни. Може би пациентска лига, нещо такова трябва да има. Преди няколко години раждането на братовчедката ми в Бургас едва не завърши фатално за нея и бебето. Както после ни разказаха тя и родителите й, почти цял ден са я държали в коридора, това е първо раждане, с много високо кръвно и са казали, че ще започне отлепване на плацентата с коремната стена, но не са я вкарали в родилната зала докато роднините ми не са намерили и донесли 400 лв. Друг е въпросът, че личният лекар би трябвало да забележи при консултациите, че кръвното й не е в нормите, защото то едва ли се е вдигнало изведнъж и в последния момент толкова. Другата ми братовчедка, която е икономист, направо каза – отивам и плащам в частна клиника, направила съм си сметката, проучила съм, ще ми излезе по-евтино. И нямаше проблеми. Приветствам те за всичко написано по тоя въпрос.

  7. Григор Says:

    @Lady: Наистина се радвам, че има и такова. Не те познавам лично, но ти си първият не напълно анонимен човек, който знам да казва подобно нещо… Може би Шейново е останало някак незаразено от рушветогонската чума.

    @Светла: Една позната ми спомена, че във форумите на bg-mamma.com са започнали да правят черен и бял списъци на лекари в родилни заведения. Не съм имал време да проверя за подробности – не зная, може би ще е интересно. И поучително. 🙂

  8. noname Says:

    Коментарът ти не се нуждае от… коментар. Искането и даването на подкупи и рушвети, както искаш ги наричай, не са от вчера. Но едно ми направи силно впечатление, а именно:

    “Надявам се след този запис по-малко хора да ме питат защо не искам да работя официално като лекар, въпреки че съм завършил с отличен успех. И защо винаги помагам за здравето на всеки, който се обърне към мен, но не искам да ме наричат лекар… Докато такива хора се кичат с “д-р”, аз няма да се закича. Титлата е прекалено оцапана, за да заслужава да я нося.”

    Не работиш като лекар, явно защото ти липсват необходимите професионални качества, която липса умело прикриваш с личните си такива. Слава Богу, умея и разграничвам професионалните качества на човек от личностните му. И мисля и смея да твърдя, че титлата “д-р” касае преди всичко професионалните качества на един лекар. А ‘доктори’ с отлични дипломи гордо окачени на някоя стена, които могат да бъдат скъсани с чиста съвест, т.к. въпросният отличник не може да направи дори един разрез като хората… при сегашното ниво на образователната ни система, за съжаление – с лопата да ги ринеш….

  9. Григор Says:

    @noname: Знаеш ли, много “уважавам” плюещи анонимковци.

    Наистина ми липсват качествата, които се ценят от доста днешни лекари. Това да цедя пациентите си за рушвети, да не ми пука за здравето им, да мисля само за гушата си, и т.н. И надали ще ги придобия някога. (Сигурно защото съм некадърен.)

    Иначе, имам три 6+ от следването си – мисля, че подобно нещо се случва не във всеки випуск на Медицинския университет. (И съм ги взел с учене, а не с връзки.) Когато за пръв път хванах скалпел и игла по време на операция, наблюдаващият я доцент ме похвали за оттренираната (като за още незавършил студент) ръка, и ме попита при кого съм кръжочник по хирургия – а на мен наистина ми беше за пръв път, хирургията беше далеч от интересите ми. Наскоро след завършването си след десетминутен разговор с пациент (несвързан със заболяването му) поставих точната диагноза (и ми се наложи да я защитя с генетичен анализ – всички столични светила, включително собственият ми преподавател по дисциплината, невероятно умен и знаещ лекар, не можеха да повярват: случаят беше твърде атипичен)…

    И, което ценя повече от другото, ме е грижа за пациентите ми, и никога не гледам на тях като на “хернията” или “инфаркта”. Три-четири пъти през живота си съм приемал от благодарни пациенти по бутилка ракия или кутия бонбони; вероятно стотици пъти съм отказал, ако подаръкът е по-скъп, и съм обидил с това немалко пациенти (практикувал съм официално на пълно работно време по-малко от година, но почти нямам пациент, който после да не е искал да ми даде някакъв подарък). Пари никога не са ми предлагали, за щастие – иначе сигурно щях да избухна… Почти няма ден някой да не ме потърси за медицински услуги – не помня случай да съм отказал на някого, дори когато съм бил болен.

    Преди да съдиш чуждите професионални качества, погледни своите. След това, ако искаш, преценявай другите. Но имай смелостта да защитиш преценката си с името си – иначе тя струва колкото воя на вятъра в комина. И се опитай да разбереш, че за един шлосер или боклукчия личностните и професионалните качества може да са две различни неща, но за лекаря са тясно свързани. След като лекуваш хора, а не режеш дърва, няма как да си боклук като човек, пък да лекуваш добре.

  10. Дончо Says:

    @Григор: Аз не съм анонимен като горния и смело мога да заявя тук, че съм ти безкрайно благодарен за точната телефонно-електронна диагноза, която постави на синът ми през онези няколко трудни дни в Полша.

    А за такива анонимни тролове… ти си знаеш. Жалко, че не ти е в стила да цензурираш смотаняците.

Leave a Reply