Митингът – лични впечатления

Исках да бъда там още към 16:30, половин час преди обявеното начало, но се забавих малко. Южният парк не е малък, а информациите къде точно ще бъде митингът се разминаваха доста. Верен на принципа, че организаторите винаги пропускат най-важното, напечатих двайсетина надписа “Митингът е в тази посока”, за да бъдат залепени по най-посещаваните входове на парка.

(Оказа се полезно – немалко приятели, които видях после там, ми разказаха, че са се ориентирали по залепените указания. И похвалиха организаторите за предвидливостта им. Един-двама разочаровах, с фукните си – за останалите ми стана жал. 🙂 )

Боях се, че митингът ще е повторение по размер на “митинга на обърканите” на Александър Невски в четвъртък – но се оказах неправ. Не зная точно колко бяха хората, мисля, че в различните моменти варираха между хиляда и три хиляди. Хич не е малко за студен, ветровит и на моменти леко дъждовен ден, в почивен ден и на забутано място с лоша комуникация.

Прекосих митинга няколко пъти, и видях на практика всички физиономии от общността на свободния софтуер. Изобщо, разнообразието на хората ме смая. Имаше от дванайсет-тринайсетгодишни хлапета до вероятно над 70-годишни мъже и жени. (От любопитство се включих за минута в една такава групичка – за мое смайване, наистина бяха дошли точно за този митинг!). Истински ме впечатли обаче един човек, който срамежливо си призна: “Ами всъщност аз нямам компютър, та не ползвам торенти – ама синът ми разказа за митинга, и аз помислих, и реших, че си струва подкрепата.”

Още преди да дойда, бях поизненадан от огромната благодарност на zamunda.net към Бойко Борисов, защото бил разрешил митинга. Митингите са не на разрешителен, а на регистрационен режим – предупреждаваш общината навреме, и толкова. Ако е налице някоя от тесен кръг точно дефинирани в закона причини, общината може да ти премести митинга – но нищо повече. Ако тези причини ги няма, няма право да го премести. За този митинг ги нямаше, но го преместиха. В почивен ден в девета глуха… И какво се получава? Благодарни сме на Х.У, че ни остави пет лева за такси до Пирогов (след като ни преби и ни обра останалите), примерно. Ако това е някакво особено чувство за хумор, сигурно съм много тъп, защото не го разбирам.

Както и да е, казах си. Преметнали са момчетата от торентите с мястото и времето на митинга, защото са пълни ливади в организирането на митинги. В края на краищата, ако не бяха пълни ливади в митингите, а опитни политици, щяхме ли да ги харесваме?… Само че това събуди едно познато чувство у мен. Противници от сорта, дето е срещу нас, са като хиените – бягат от увереността и силата, а като видят неопитност и неоправност, налитат. Какъв ли щеше да е следващият сюрприз?

Безпокоях се да не е най-лошото – провокатори, които да предизвикат безредици, и предварително подготвена полиция и купени репортери, които да довършат картинката. (Затова бях предупредил отрано всеки, който идва, по възможност да носи фотоапарат, и да снима.) Е, оказа се нещо далеч по-безобидно, и по-просто – нямаше ток за усилвателите. Разбира се, случайно, по неопитност на организаторите. Това да си мислиш, че някой нарочно го е уредил, си е чиста параноя, нали?… Беше домъкнат един 5-киловатов агрегат, ама за тая уредба и колони трябват поне 20 киловата, ако не и отгоре. Така че ток дълго време нема. (Поне докато аз бях там – докъм 18:30. Не зная дали е дошъл после.)

И за друго бях любопитен – колко от хората са дошли там, за да защитят свободата си в нета, и колко, за да не спира кранчето за филми и музика на аванта. Обикалях, надавах ухо, говорех си със случайни хора, разпитвах. Резултатът ме въодушеви доста – поне към една трета бяха дошли не за авантата, а за свободата!

Може би ви е смешно, че се радвам на една трета. Сигурно сте уверени, че една борба е свята, когато и последният воин в редиците й е кристален ангел. Да, наистина би било чудесно да е така. Точно както би било чудесно светът да е съвършен. Но той не е. Разполагаме с каквото имаме; изборът е не между това или перфектното, а между това или нищо.

Изобщо, цялата история на България е такава. Открай време тук свестните и умни хора са се крили под миндера, и са се борели на думи под юргана, а нещата са ги оправяли лудите глави, авантюристите и хайманите. Писал съм го тук неведнъж – в своите “Записки по българските въстания” Захари Стоянов описва възрожденците и апостолите ни каквито са си били. Страхливият Волов, щуроглавият и избухлив маниак Бенковски, мързеливците-апостоли на други революционни окръзи. Десетките смелчаци на думи на Оборище, но първи страхливци, като се дойде до схватка. Отрядите, съставени предимно от утайката на местното общество, а често и от обикновени престъпници… И след това пише: “Те, и никой друг, умиха лицето на България, когато умните и свестните се криха…”

Да беше само Априлското въстание! Славният Раковски – не само нереален мечтател, но и достоен прототип за Остап Бендер. Хайдутите – девет десети от тях най-обикновени обирджии. “Героят” Иван Шишман, позволил на смешната тогава като размери и ресурси османска държавица да настрои повечето му боляри срещу него, и да го победи чрез техните мечове. Иван Асен, управлявал с хитрост, вероломство и чужди наемници. Калоян, провъзгласил се гордо за “ромеоубиец” и “отмъстител заради Самуила”. Самуил пък – принудил със сила законния български цар Роман да му отстъпи престола си официално. Симеон – пръв колач на ромейски пленници. Крум – узурпатор на властта… Накъдето се обърнеш из българската история – хора, от които смърди.

Но монетата никога няма само една страна. Без мошеника и авантюрист Раковски идеята за свобода на България можеше и изобщо да не пламне. Без хайдутите щяхме доста по-малко да сме останали българи отсега. Иван Шишман загуби войната срещу Баязид, но остана в легендите и песните. Иван Асен съвзе българската държава така, че трябваше сто години след него да я съсипват, за да падне. Калоян пръв в Европа разгроми цвета на европейското войнство – рицарите. Самуил, оставен почти без ресурси в България, разгромена от силна Византия и атакувалата ни в гръб Киевска Рус, не успява да опази страната ни единствено от предателите. Защо Симеон е наречен Велики, надали е нужно да припомням. Че Крум утрои България и като територия, и като власт, и като сила – също.

Особено показателно е българското опълчение в Освободителната война. Съставено е не толкова от патриоти, колкото от авантюристи и дребни престъпници, останали без друга прехрана. Бива смятано, и с право, от всички руски командири не толкова за армия, колкото за случаен башибозук. А на Шипка то спечели ключовото сражение в цялата война, срещу редовна армия, превъзхождаща го над десет пъти като брой и вероятно над сто пъти като въоръжение… Ако не сте били на Шипка, идете. Там няма страховити урви, като по картините и филмите. Позагладени, никак не трудни за превземане върхове… Днешната гордост с опълчението на нас, умните и свестните (да кажем), е плесникът, който най-обикновените хорица от това опълчение ни лепват. Защото те са воювали, докато тези като нас тогава са се крили под миндера.

(Да, знам за Левски. Но той е изключение. Малко народи имат в историята си дори един такъв… Да не задълбавам – темата е огромна.)

Та, една трета никак не е малко – обикновено свестните и умните са далеч по-малко, ако изобщо ги има. Ако не са под миндера… Днес поне някои не бяха. И днес лицето на България пред свободата беше умито и от много от тях.

Дотук – хубавото. Остана обаче един въпрос, който ме мъчи. Когато попитах организираторите на митинга – момчетата от тракерите – кой е изместил митинга тук, настоятелно получавах един отговор: “Не е важно кой го премести – важно е кой помогна да се състои”. Да, наистина е важно, и отговора го знаем – помогнахме да се състои всички ние, които отидохме. Но другият отговор също е важен, и трябва да бъде даден. Иначе нещата оставят един особен привкус в устата – усещането, че някой се опитва да врътне тайничко нещо мръсно. Че нещо бива крито, защото няма да ни хареса. Примерно на някой популярен в медиите политик да му се напука маската, и да се провиди под нея още отсега истинското лице – това, което старателно бива крито от нас, за докато не му връчим властта.

Не зная. Може би момчетата просто наистина са “голи ливади”, наплашени треперушковци. Ако ти падне керемида на главата, не е задължително някой да те е замерял нарочно. Но аз живея в и сред панелни блокове, и съм свикнал – минавам ли край тях, и плесне ли нещо до мен на земята, веднага да погледна нагоре и да видя дали някой не проверява улучил ли е. Почти няма случай някоя глава да не се е дръпнала бързо-бързо навътре, като види, че поглеждам към нея… Затова смятам да ровя и да събирам информация, и безпощадно да изваждам на бял свят всеки, който се опитва да ни направи на товарни добичета. Винаги е имало такива, и никога не са били благодарни, след като се качат по гърбовете ни горе във властта. Няма никакви основания да предполагаме, че този път ще бъдат. Човек, който действа по този начин, не ще да е от тези, дето после са благодарни, или пък честни или свестни.

И няма да приема, или да позволя сделки на тъмно. Достатъчно тъмнина си имаме наоколо. Мракът не се прогонва с повече мрак – прогонва се със светлина.

12 Responses to 'Митингът – лични впечатления'

  1. Димитър Димитров Says:

    Прав си за лицето Б.Б. – за лумпенизирани бакшиши може, а за интелигентни и търсещи правата си хора – не. Той самият като беше глав. сек. на МВР доста често се е изказвал за незаконни мерки – спомням си, че министърът на правосъдието го коригираше публично. Явор Колев беше същия по негово време…

  2. doni Says:

    Всъщност момчетата от замунда казаха нещо от сорта на: да благодарим на Супер Бойко, че ни прати на тази далечна и кална ливада, но ние ще си спомним това на изборите
    🙂

  3. turin Says:

    Много хубаво казано, Григоре, както винаги 🙂 Аз малко не споделям твоя ентусиазъм относно причините на хората да са там, защото като че ли хората, които бяха там за свободата, а не за “кранчето”, не са много повече от това. Недошлите ми се струва че в огромната си част са с по-другите подбуди. Но това е мое лично притеснение.

    Иначе ток дойде и към седем без нещо започна “наистина”. Продължи максимум двадесетина минути, защото всяко такова събитие нали си има обявен краен час. Но емн ме впечатли, че хората говореха премерено, без разтягане на локуми – може би е било заради малкото време, може и наистина да имат добро понятие за какво говорят.

    Имам около двеста снимки, сега преглеждам кое да публикувам и днес по някое време се надявам да обявя галерия със кадри от цялото събитие. Имаше още доста хора с апарати, така че ще има още доста снимки. Направи ми впечатление, че доста от “репортерите” всъщност не са професионалисти изобщо. Познава се по техниката, с която снимат – аз поне разпознавам репортерски Канон с обектив от L-серията от любителски апарат, бил той и полупрофесионален. Мисля си, че повечето от тези полу-официални репортери са всъщност блогери, например. И това ме радва, гражданската журналистика е едно от най-яките неща днес.

  4. Делибалтова Says:

    Съжалявам, че ми се налага, но е неизбежно да реагирам. Стигнах до опълченците и се разтреперах. Недопустимо е да премълча твърдение, че опълченците били авантюристи и дребни престъпници. Грубо обобщение и невярна фактология. Ако твърдях, че не е имало и такива, бих повторила същата грешка.
    Повдигам въпрос за тези, за които знам какви са били – трудолюбиви богобоязливи български селяни, които без да са ангели, но подчертавам: честни и почтени, с добре устроен и уреден живот, изоставят сигурността и удобствата и извършват подвига на саможертвата. Да спомена ли, че ако не приемем поне този доказан исторически факт сме едно нищо. Хората са страдали и умирали за нас, техните потомци. Не ми се продължава. Не от високопарност. Боли ме сърцето. Очите ми са влажни. Не виждам буквите

  5. Григор Says:

    @Делибалтова: Нека използваме думата “факт” внимателно, когато сме под влиянието на емоциите. Особено пък “доказан факт”. От България са дошли направо, за да се запишат в опълчението, по-малко от една трета от състава му – повечето е набрано от българи, които са се мотаели из Влашко и Русия, и много от тях са били издирвани от закона. (Не за революционна борба срещу Турция.)

    Което именно и прави подвига им толкова велик. Те не са тристата спартанци, възпявани във филми. Не са учили цял живот единствено да воюват, и не виждат победата и смелостта като единствените достойнства на мъжа. Но от Шипка няма избягал нито един, дори от последните престъпници…

  6. zosimax Says:

    Напълно съм съгласен с Григор. Така наречените “умни и свестни” почти редовно сме скрити под миндера, и през ония времена за които иде реч по-горе и днес, сега. Вижте т.нар. наши интелектуалци и ако не ви заболи слухът от безкрайните им мъдрувания, заемащи почти цялото медийно пространство, обърнете после сензорите си към не-глупавия ни полит-елит от юристи, икономисти и прочее учен народ. Хора като Недялко Йорданов не са заели една контра – статукварна позиция, камо ли да призоват някой да излезе и да протестира нещо си. Те натикват ума ни в духовна килия, чиито стени са мълчанието, джиткането на смс-и в хазартни тв игри и треперенето пред високите цени на утрешния ден. Ничие съучастие в умъртвяването на духа ни от политическата класа не е по-пагубно от това на днешната мъждукаща интелигенция. И докато сите сме се наклонили със страх и трепет над хляба си, а не вдигнем поглед и настрани, свободата ще е само литературен спомен или тв мираж, който дори ще сме отвикнали да разбираме.

  7. zlatkata Says:

    Странното е че и аз някъде дълбоко в себе си подкрепям написаното по-горе за тези които славим в историята и тези които я правят такава прославна…И много обичам старата приказка на мойта баба за малките камъчета дето обръщат голямата кола…И истина е че сред обикновенните хорица с малко IQ и малки претенции има Големи Люде!И е истина че един авантюрист по лесно рискува живот и имане от един интелигент само за идеята:))
    Само факта че има митинг,пък дори и Непопулярен или Неозвучен или Неорганизиран е достатъчен!
    Самата аз не съм присъствала,но Благодаря на всички които са отишли и най много на възрастния господин който е отишъл заради бъдещето на децата си!

  8. Григор Says:

    @zosimax: Уви, да. Все по-често си мисля, че ни трябва друга интелигиенция – такава, дето може и да не умее да пише книги и да философства за история, но да има гражданска съвест… И смятам да пристъпя към създаването й.

    Как се създава интелигиенция ли? Много лесно, макар и не много бързо. Чрез лансиране на свестните хора. Чрез разпространяване на вестта за тях, и техните позиции, навсякъде. Чрез превръщането им в публични личности. Чрез противопоставянето им на мижитурките с титли, и показване кои превъзхождат, и с какво. Чрез отварянето на очите на хората за тях – че има достойни хора, които заслужават да бъдат взимани за пример… Изобщо – писал съм преди: известността е валута: чрез обогатяването им с тази валута.

    Когато избирането на “най-велик българин” приключи, се поинтересувах от резултата. Ще го обсъждам в отделен запис друг път. Сега, съвсем накратко: забелязал съм, че при криза в доверието имиджът на Васил Левски се покачва, по обясними причини. Сегашният му имидж – над този на всички останали велики българи заедно – говори, че кризата на доверието към публичните фигури е страховита, че народът е здравата изгладнял за достойни публични фигури, лидери, интелигиенция. А пък това означава, че ако такива бъдат издигнати и лансирани, те ще бъдат топло приети.

    Тоест, струва си да ги издигнем. И вече се оглеждам наоколо за подходящи кандидатури.

  9. Sami Says:

    Да, но точно този глад на народа за достойни фигури използват популистите. Да не споменавам имена, че напоследък са много. Кой ли не се закичи с трикольорчето за защита на сестрите в Либия, кой ли не призовава към сбъдване на най-съкровените мечти на обикновения бcлгарин, или както казва шефа – Клише нембър файв в политиката. 🙂
    Айде, няма да приказвам повече, че има по-важни неща 🙂

  10. Григор Says:

    @Sami: Точно затова е толкова по-важно! 🙂

  11. ppp Says:

    Не е редно да се приравняват различни неща – хората, които са били на Шипка, ги помним точно заради Шипка, а не заради живота им в битов план. Ботев е гениален поет и слаб войвода и какво от това – добри войводи много, но неги знаем.

    Подобни митинги раждат гражданското общество, но лесно се манипулират – аз бих отишъл на митинг против цензурата в Интернет, но не и на митинг за защита на Арена и Замунда.

    И за мене отиването на втория е много по-малка заплаха за собственото ми аз, защото държава, която цензурира е много по-страшна от тази, която се бори за авторски права, или поне така казва.

  12. Григор Says:

    @ppp: Точно така е. На гениалния войвода Панайот Хитов сигурно са му смърдели чорапите, гениалният поет Вапцаров е бил отнесен македонист, гениалният трети някой си вероятно е бил пияница. Сигурно и Левски си е имал кусури колкото щеш… Но са дали по нещо, заради което си струва да бъдат запомнени и почитани.

    И ако имаше как митингът в защита на Интернет да е отделно от този в защита на Арена и Замунда, и аз не бих отишъл на втория. Достатъчно съм насъбрал на Елиян Гешов заради печалбарските му номера, ако и никога да не съм ползвал Арена – яд ме е заради потребителите и провайдерите, плащали му заради нещо, дето не е негово… Но така се случи, че митингът е един. Светът не е перфектен. И след кратко мислене реших, че е по-добре да го подкрепя заради свободата си, а не да го обругая заради няколко случайни мизерабили, замесени в него.

    Нещо като да подкрепиш Ботев, защото е велик поет, и (поне временно) да му простиш това, че е слаб войвода. (Всъщност, Ботев е много по-велик поет, отколкото слаб войвода – така че положителното е много повече от отрицателното, а при Арена и Замунда е съмнително дали е така. Примерът не е съвсем добър, но… такъв ми хрумва.) Докато ние се крием под миндера, борбата за свобода ще я изнасят такива като Гешов. Ако децата ни я имат, ще е благодарение на него, а не на нас. Така че – напълно заслужено – като борец за свободата на Мрежата ще остане той, а не ние.

    Това е положението.

Leave a Reply