Журналистът

Ето тук открих (вероятно най-“пиратски” взета от в. “Култура”) една статия на Велислава Дърева.

Прочетох я точно три пъти, и се възхищавам – няма дума, която да не искри от съдържание, няма дума, която да не е на мястото си като дялан камък в сграда на Колю Фичето, няма дума, която да не заслужава да бъде научена наизуст! Не съм фен на Дърева, но тази статия е на път да обърне мнението ми. Браво, Велислава! Има какво ние, обикновените хора, да научим от теб!

(Сърбят ме ръцете да напиша моя реакция на тази статия – нещо, което твърде дълго време не намирам кога да кажа. Но ще е утре, или други ден, когато имам свободен час.)

На всеки, който мисли, че имаме нужда от малко повече смелост, истина и съвест, ще кажа – прочетете я! И благодаря на zosimax, че я публикува онлайн!

22 Responses to 'Журналистът'

  1. georgivar Says:

    Не съм сигурен, че българските журналисти заслужават подобна статия. Защото истинските български журналисти се броят на пръстите на едната ръка. Останалите “журналя” са просто едни слабообразовани, претенциозни представители на днешното българско общество, които по незнайни причини са решили, че могат да окупират със собствената си неадекватност страниците, екраните и ефира на българските медии.

  2. Анна Ананиева Says:

    Изключително слово, благодаря, Григоре, че я показа!
    Всичко това, за което пише В. Д. е причината преди 13 години да се скрия от любимата репортерската професия и ред публичен да не напиша до съвсем скоро! Тогава разбрах, че журналистиката вече не информира. Зарекла съм се – ако видя, че и в образованието не дават да образовам, да си събера шлейфа и оттук… Засега кърпим някак.
    Такъв език – категоричен, яростен – имаше един Стефан Продев.

  3. Анна Ананиева Says:

    Сори, пропуснах си данните. 🙂

  4. Siff Says:

    Въпреки, че някои от написаните неща са верни, в цялата статия има една тъъъънка червена нишка, която накрая изкристализира в: “В сравнение с новата цензура тоталитарните нрави изглеждат чисти, ясни и дори романтични.” Не мога да приема това. Не мога да приема и, че няма свободна журналистика – ако беше така то или В. Дърева е единственото изключение* (което просто няма как да е вярно, тъй като според собствените й думи много бързо би била “затисната и смазана” от съответния “Биг Бос”), или просто нейния “Биг Бос” й е казал да напише точно това.

    —————–
    * Дали е журналистка е една друга тема.

  5. chernobyl Says:

    Да разделяш изреченията си. И мислите си. По средата. Да ги разкъсваш. Безмилостно.

    Хубав реторичен похват. Помага да подчертаеш нещо. И да насочиш вниманието към него. Ако е важно. Обаче като го ползваш през цялото време, омръзва. Дразни. И ефектът се губи.

    (обикновено не издребнявам заради такива “технически” подробности, ама какво да правя – нервира ме и това си е: вижте колко изречения в статията започват със съюз)

    Иначе, обобщение с три думи: независим журналист няма. За съжаление е вярно, но такъв е животът… Вестник не може да се печата без пари, а където има пари, там го има и този прословут Биг Бос. И все пак това, че вече си имаме Интернет, е голяма стъпка напред…

  6. Григор Says:

    @Siff: И аз не искам да приема “това”, но е вярно. Преди знаехме кой цензурира журналистите – политическите куки под управлението на Политбюро. Сега не знаем кои дърпат конците – анонимни са, скрити внимателно зад други публични лица, еднократни бушончета. Изгорят ли – кукловодът ги сменя, и продължава да дърпа конците, под вънкашност и имена нови… Затова, уви, е вярно, че тоталитарните нрави са чисти и ясни в сравнение с днешните… А хора като Дърева са достатъчно популярни, за да е търсено перото им. И успяват да пробутват отвреме навреме и такива неща.

    @chernobyl: За стила – нека не издребняваме, перфектни писачи няма. 🙂 А за независимия журналист – има. Като начало, всеки един блогер, който не е избрал сам да се продаде, без да го карат насила. Затова Интернет е толкова голяма стъпка напред…

  7. Петър Says:

    Велислава Дърева да говори за свободна журналистика е все едно да искаш от приятелката си да е девствена до сватбата, но същевременно да правиш с нея секс всеки ден.

  8. Siff Says:

    @Григор: Дърева пропуска (смятам, че “пропуска” й не е случаен) нещо много важно и много страшно, за което е писал и Г. Марков: авто-цензурата. Именно затова не мога да приема “това” – “подмолния” намек, че “при комунизма ни беше по-добре”. Това, според мен, е и поръчката (директна или индиректна), която изпълнява Дърева с тази статия. При това положение смятам, че е подличко именно тя да се жалва, че няма независима журналистика и колко е гадно при демокрацията…

  9. Дончо Says:

    @Siff: Право в десятката, според мен. Точно Дърева да реве за независима журналистика – хайде моля ви се. Че и Продев и той се нареди до нея.

    Яд ме е, че не приеха никога закон за лустрацията, лека му пръст на Лучников…

    Тогава може би нямаше да ни се промива внимателно мозъка, точно с методи на специални служби. Текстове, които иначе са много верни, правилни и справедливи, но като ги научиш, вече си с един промил по-покорен (защото знаеш как са нещата).

  10. Ани Says:

    @Siff и Дончо: Точно така. Дърева няма право за нищо да реве. Въобще, хайде моля ви се, да си направим списък за това кой журналист има право да реве и за какво, а? И когато някой седне нещо да ни приказва, няма да го слушаме какво казва, ами ще го питаме кой, по дяволите, е той и какъв е, та е седнал да ни ги разправя тия. И така никакви методи на специални служби няма да ни минават…
    Реакцията ви, уважаеми господа, е тъжно доказателство в подкрепа на казваното от Дърева, уви.

  11. Комитата Says:

    Статията я има онлайн тук:

    http://www.vsekiden.com/print.php?topic=17&id=3710

    Дърева е сигурно единствения екземпляр от вида си в България – левичарстваща журналистка интелектуалка, каквито бяха много модни през 70-80те на Запад, да речем в Германия. Но е отличен журналист, спор няма.

  12. Siff Says:

    @Ани: не съм против Дърева, “просто” защото е Дърева или “просто” защото е “левичарстваща”, а заради това, което се опитва да внуши в статията си. С други думи, ако Дърева напише: “Овчаров трябва да си ходи заради непрозрачните сделки с руския газ”, например, аз ще се съглася с нея, но ако напише: “Овчаров трябва да си ходи заради непрозрачните сделки с руския газ. Я колко ни беше добре при Живков – беше ясно, че Партията прибира парсата.” – няма. Поне за мен има огромна разлика.

  13. Григор Says:

    @Петър: Това не го разбрах – би ли пояснил?

    @Siff: Да си призная, аз не виждам в статията й намек “при комунизма е по-добре”. По-скоро виждам “при сегашното ни положение е още по-зле”. Има много голяма разлика. Като минимум, първото просто не е вярно, но във второто има смислени елементи. Комунизмът имаше “предимството”, че знаеш кой е виновен, и като дойде време за равносметки, си отива. При сегашното положение знаеш кой е “бушонът”, и дори да дойде време за равносметки, го махаш – но скритият дърпач на конци си остава, и слага следващия бушон…

    @Дончо: Твой избор си е дали да ставаш по-покорен след прочитането на такива текстове, или по-непокорен (защото са ти казали част от истината, според колкото и както умее да я разбере и каже съответният автор). Мен лично тези текстове ме правят по-непокорен… А за Дърева – съгласен съм, че е доста зависима от възгледите си, но много сме така. И не съм съгласен, че е зависима от външни поръчки колкото преобладаващата част от българските журналисти – те нямат възгледи, тя поне има.

    Иначе, и за Дърева, и за Продев съм съгласен, че възгледите им са техните капаци. И с това могат да са по-вредни от обучени промивачи на мозъци, защото са искрени. (Продев и беше.) Но те поне се опитват да мислят, и да виждат кривините и на “правоверните” неща – и в това е добре да се поучим от тях. Иначе рискуваме да се превърнем в огледални, десни, варианти на това, в което набеждаваме тях.

  14. Петър Says:

    С циничната си метафора исках да кажа, че e тъпо Велислава Дърева да говори такива неща, защото с кариерата и позициите си е доказала, че е всичко, но е и свободна, обективна и независима. Нов отбор със стари играчи не става.

  15. zosimax Says:

    Съгласен съм с Григор – статията е написана вълнуващо, с жив език, с режеща точност. Няма значение коя е Дърева или по-точно какво ние мислим за нея (защото вероятно никой от нас не я познава лично, а публичният й образ е все пак само образ, който си е самоналожила или са поискали да си наложи), написаното има свой собствен живот и само по себе си може да послужи за нещо добро, дори без авторът му да подозира.

    Ако не бях посочил, че е на Дърева, нямаше ли да ви направи впечатление – съмнявам се.

  16. Григор Says:

    @Петър: Аз също надали съм обективен, колкото и да ми се иска. Тогава на какво отгоре да държа сметка на другите, че не са?… Че Дърева не е свободна и независима от възгледите си, е факт – отново както и за мен, и вероятно и за теб. Надали някой е, и всички знаем това.

    С позициите си тя действително е доказала тези правила още веднъж. Но пък с кариерата си е доказала, че не е лизала твърде усърдно ничии задници, или поне че не го е правила по поръчка, срещу “благодарност”. Иначе, като се имат предвид изходните й позиции, сега можеше да е министър, или директор на банка, агенция или популярна телевизия, или посланик, или зам-председател на партия… А тя е някаква мизерна журналистка, единствените й позиции се дължат на името й. Което според мен е белег на независимия и непослушен журналист, а не на покорния и изпълнителен. И ме кара да я уважавам, въпреки разликата във възгледите ни.

    Така че нека я съдим, както казва zosimax, не по името, а по позицията. Според мен позицията е достойна.

  17. Петър Says:

    Не съм съгласен. Когато един човек върши едно, а говори друго, името за него е лицемер. Не мисля, че една лицемерна позиция може да е достойна.

    Иначе съм съгласен, че и аз, и г-н Дачев едва ли винаги сме обективни. Но поне за себе си мога да гарантирам, че не съм работил в “Комсомолска правда” и не съм бил във ВС на БСП.

  18. Григор Says:

    @Петър: И какво от това? Борис Димовски също е бил във ВС на БСП, и илюстрира предизборната им програма от 1990 г. Да го обявим ли за “черен предател”? По същата логика и Радой Ралин, и още куп други хора.

    За един от тях – Александър Маринов – зная точната история. Член на ВС и на ръководството на парламентарната група на БСП, и един от водещите фигури в партията, той през 1996 г., в най-гладните моменти, попада на луксозен партийно-правителствен банкет. Сравнението на гледката “отвън” и “отвътре” му дошло твърде много… Съвсем тихо и без публичност той напусна ВС на БСП, след това и партията изобщо, и в момента работи като обикновен журналист. Възгледите му за обществото продължават да са социални, но БСП трудно могат да му бъдат наречени любимци (ако и тонът му да е обикновено умерен). Не е променил внезапно мисленето си – просто поредната капка най-сетне му е отворила очите за някои неща, след много други капки. Не е предал ценностите си – открил е, че БСП ги предава… В момента е журналист в “Гласове” – вестник, близък до тъмносините ДСБ. И една от причините да е точно там е, че точно там никога не са се опитали да му определят какво да пише, или да цензурират какво публикува.

    Не познавам Дърева толкова добре. Личното ми предположение за нея е, че не е случила колкото Сашо Маринов, нито на толерантни шефове на медии, нито на отварящи очите моменти. Но че и тя усеща, дори пречупено през натрупани виждания и заблуждения, някои правици и кривици, и че ги описва колкото независимо и свободно умее. (Апропо, би ли дал пример за “когато човек върши едно, а говори друго”, в конкретния случай?)

  19. komata Says:

    @Григор: Без да засягам конкретно Дърева в случая – един принципен въпрос.
    Какво означава да не лижеш ТВЪРДЕ УСЪРДНО нечии задници?
    Или лижеш задници, или не лижеш. Средно положение няма. Точно както не може да си “малко бременна”.

  20. Григор Says:

    Идеята е, че задници много и всякакви – каквото и да кажеш, все могат да те изкарат, че си лизал нечий.

    Затова и уточнението “твърде усърдно” – така, че да си личи, че лижеш задник, а не изразяваш мнение, което може би евентуално би съвпаднало с нечие друго…

  21. Жилов Says:

    В “Задочни репортажи за България” се разказваше за цензурата – как могат да те препращат в някакъв повтарящ се кръг насам-натам и така и да не разбереш кой е определил нещо да се цензурира. И си безсилен да направиш каквото и да е, дори да откриеш източника на цензурата (който източник може да е дори инстинктът на хората вътре в самите тях за това какво би трябвало да се цензурира). Книгата не ми е под ръка да намеря точната страница. А днес имаме много алтернативни начини да се справяме с проблема.

    Изобщо, сравненията с комунизма винаги са неуместни. Тогава във вестниците не се пишеше за престъпления (каквито в това “перфектно” общество “няма”). Вестниците бяха скучни, в тяхната режисираност нямаше новини! Като пренесем това в по-голям мащаб, естествено стигаме до покриването на аварията в Чернобил, примерно.

  22. бачо киро Says:

    ето кристален пример в някои от горните коментари за това как с незнание се вземат криви решения – тази така наричана достойна и с име писачка всички казват че не я познават – и аз също, слава на бога. само че още през деветдесета година я помня как изнасяха през вратите на раковска сто тридесет и четири едно гърчещо се в конвулсии тяло на възнисичка и не особено красива особа, която цял живот добре похапваше и попийваше покрай тези, на които така старателно пише индулгенциите – унищожителите на българската култура. тогава същата тази продължителка на позволената от човекомразещите “беззъба критика” изпълняваше добре заплатена политическа поръчка да търси всякакви начини за компрометиране на новите герои, в които повярва народът и поиска да каже “къш” на комунизма. никога не е имало и няма да има искреност в такива – ако някой иска да ми го докаже, да погледне ведомостите на престъпната организация “комунистически интернационал” и да види коларов и димитров и други антибългари по колко хиляди жълтици са получавали месечно за да зоват към въоръжени бунтове срещу онези, които са давали по три безплатни манджи дневно на обикновените работници и са ги пращали два пъти в годината с целите им семейства на почивка – индустриалците на българия, произлезли от алековите байганьовци и порастнали въпреки опитите на кафявочервените човекомразещи. много е права уважаваната преводачка на пратчет че няма полубременни и бивши комунисти нито бивши политически полицаи – а тази особа е много навътре в материята, защото цял живот това прави – поръчково пере мозъци. примери – когато научим механизмите на съзнателно ниво. откъде – от интернет – документът е кратък и полезен, подписан от рон хабърд и наречен брейнвашинг менюъл. конкретен пример – това всичкото е валидно не за някакво име, заповядващо ни да мразим богатите изобщо (бигбос), а само и единствено за единствения й господар – престъпната организация прикрита зад политическа групировка. такъв похват се нарича отклоняване на вниманието. другите похвати може всеки студент по психология да изреди – старите номера отново и отново.. затова е прав петър – нов шантан със стари шантонерки не става. точно както на попрезрялата актриса от светлото минало с многоетажната гуша не й отива да играе млади девици, които биват обладавани на сцената – някакси дори технически е невъзможно, да не говорим за качествените критерии. още един пример – един нейн колега, имащ себе си за професор, още преди да мине петдесетте до такава степен беше навън от колективната реалност, че не съобразяваше кога какъв език да използва – тук в българия пред български медии за български зрители той говореше “има и отчество”, фраза от небългарски произход, явно от езика на неговия психополитически оператор. точно той започна да обезобразява ограбените от неговия спонсор и едноличен собственик, на които е върнато заграбеното макар и непълно – помните ли думата, приличаща на “проститутки”? това също беше скъпо заплатена политическа поръчка на големия брат, ако цитираме оруел. и пак отклоняване на вниманието – зер да не гледаме върнатото, щото ще разберем за откраднатото, да гледаме клюката и злобата, иначе току виж някой се замислил дали крадльото и розовият рисувач и беззъбият критик не са един и същи рупор. със искрено съчувствие към разочарованите по-млади ентусиасти в журналистиката ( и аз минах закратко оттам, но съм твърде почтен за политиката и пропагандата) бих посочил най-свободната медия и най-трудната за цензурата територия – интернет. там се състезаваш с най-добрите от цял свят. и като не го сториш, винаги се намира друг да го стори, с всички последици от това. и силата, и славата.

Leave a Reply