Свободна… медицина!

Кой ли от блогерите от тайфата не изпробва клавиатурата си на тема свободен софтуер, и свободно изкуство? Но тук намирам една новина, която ме възхити – създаване на свободно списание за медицина!

Сериозните списания за медицина са малко познати на широката публика. Като правило проблемите, които се дискутират в тях са високоспецифични, и добре разбираеми само за специалисти в съответните области. Езикът на статиите е тежък и труден за разбиране за несвикналия с научния стил на списване. Изискванията за публикуване на статии в такива списания са изключително високи, както към професионалността на темата и новостта на материала, така и към едновременно пълнота и голяма стегнатост на изложението, и отличен стил и точност на изразяване. Човек, който не е перфекционист по природа, има твърде малки шансове да успее да прокара своя статия в такова списание.

В същото време, тези списания са основният източник на медицинска информация. Те са, откъдето един медицински учен или пък практикуващ лекар с претенции за върхова подготовка може да научи стегнато и изчистено за новостите в медицината. По същество, в информационно отношение те са мястото, където се прави медицината като наука. Това ги прави изключително ценни за професионалистите. Същевременно, осигуряването на качествени материали е много трудоемка дейност. Правило е, че поне двама, често повече рецензенти с голямо име и ум трябва да се изкажат положително за една статия, за да бъде допусната тя до публикация – тоест, на една публикувана статия по десет, сто или дори повече биват изчетени, всяка от по няколко известни учени. А това е много труд на хора с изключително висока квалификация.

Всичко това прави издаването на сериозно медицинско списание скъпо. Въпреки че рекламите в тези списания струват бесни пари, те обикновено не могат да се издържат без абонамент за солена сума – толкова солена, че често е препятствие дори пред богатите лекари от най-развитите държави. А за не толкова богатите е непреодолима стена. Непреодолима до степен да е почти равностойна на юридическа забрана. Което в известна степен оприличава тези списанияя на несвободния софтуер или изкуство.

Друга прилика с тях е, че в последно време списанията възприемат все по-авторитарен подход към авторските права. Преди трийсет години почти нямаше списание, което да си позволи да поиска от автора на статията други права освен просто да я издаде. Най-елитните смееха да искат авторът в продължение на 3 или 6 месеца от излизането да не я публикува другаде… Сега вече много статии направо поставят като условие авторът да им предаде безвъзмездно абсолютно всякакви права върху статията си. Всеки достъп до нея впоследствие се продава скъпо и прескъпо. По-упорито и по-нахално, отколкото песните на поп-звездите или холивудските филми.

А пък информацията от тези статии е не развлечението ни, а – чрез познанията на лекаря ни – нашият живот.

Около медицинските списания има и друго противоречие. Рекламодателите им са обикновено фармацевтични компании, а това поставя списанието в условия на конфликт на интереси. Хем трябва да е безпристрастно и обективно, хем ако някое изследване в него даде лоши резултати за рекламодателя Х, лошооо! А този ефект, или дори само съмнението за него, вече са страшни. Те унищожават научната стойност на публикуваното в списанието.

Повече около тези съображения можете да откриете в уводната му статия. За мен тя беше откровение и в едно друго отношение – редакторите му очевидно са поклонници на свободния софтуер и свободните идеи, или най-малкото ги ценят високо. Прочетете мнението им за Уикипедия, и избора им на свободен софтуер за CMS. Най-сетне, обърнете внимание на открития им подход към публикуването – решението да се публикуват заедно със статиите и peer reviews, а може би дори коментари на читатели! Подобна откритост е непозната в света на медицинските списания. И, въпреки че познавам добре консерватизма и дебелоглавието на колегите си, се чудя дали не виждаме зачатъка на един нов проект, не по-малко полезен и славен от Уикипедия.

… Затова съм толкова въодушевен, че се създава професионално списание за медицина, което е изцяло свободно. Още не зная какво ще се случи с него. Нямам представа дали издателите му ще успеят да съберат прилична редколегия, още повече както амбициозно са решили и да не публикуват реклами. Може да не успее да поддържа добро качество. Може бързо да фалира. Може да не успее да придобие позиции в индекс на цитиране, и т.н… Но може и да успее, и да се закрепи.

Закрепи ли се веднъж, не бих се учудил инициативата да се разшири. Да проима и нови свободни медицински списания, може би специализирани по области. И – не може би, а дано, дано! – малко по малко научната медицина се върне отново към свободата, която цареше в нея някога, и която й даде богатство, дълбочина и много малки и големи открития. Открития, благодарение на които много от нас са здрави (а много са и изобщо живи). За да й даде нови и нови открития, и още здраве и живот на много от нас.

Стискам палци на създателите на списанието – и мисля дали нямам как да им помогна с нещичко! (Като начало – като пръсна вестта за тях.)

Време е за свободна наука!

2 Responses to 'Свободна… медицина!'

  1. Albinos Says:

    Като малък по соц времето обичах да чета списание “Здраве”, после в първите години на прехода се появи първият здравен вестник “Medicus”, мисля че така се казваше и за когото се бях абонирал. В днешно време има много печатни издания с медицинска и фармацевтична насоченост. Изданието http://www.openmedicine.ca/ направено като блог ще е интересно за обикновените хора, интересуващи се от медицина при това както пишеш на достъпен език.

  2. бачо киро Says:

    само извадено от контекста на фактите можем да си представим свободния полет, при който медицинското списание е свободно и медицината лекува. изначалните понятия са: химическата индустрия е единствен пълновластен господар на всичко свързано с медицина и манипулативно наричано “лекарство”, “лекар” и подобно. правилното определение на онези, които имат диплома по медицински науки, е инженер-химици, доколкото световното значение на думата инженер днес замества думата майстор. колкото и да си майстор, ако Ти се заповядва от криво място, резултатите не са повече здраве и живот. никой не може да скрие основните заповеди към докторите, фармацевтите и всичко свързано с обекта на въздействие на химическата индустрия: колкото повече страдания и смърт, толкова повече печалби, защото борбата с болестите е много по-доходна от лекуването на болестите, да не говорим за така наречените “хронични” заболявания – повреди в човешкото здраве, с които всички съвременни науки около медицината не са в състояние да се справят. и дори да е открит начин, той се премълчава – справка книгата на доктор хулда кларк, описващ пълно излекуване и последващо неповторение на всякакъв вид рак – нещо, с коет медицината се бори от много дълги години, но само се бори, без да надвива. смятам това не поврежда ничие високо мнение за който и да е професионалист, включително тези от медицинските науки, защото това не е свързано с майсторлъка, а с намерението и посоката на инструмента – в случая умението да бъде поправяно човешкото тяло – докато не се намери могъщ повелител, който да дава заповеди различни от тези на сегашния повелител, всичко друго е прекрасносветловиолетово, но не грее. изобщо не е случайно например как така се харчат милиарди жълтици у нас в последните четири десетилетия за борба с наркоманията която е главно медикаментозна зависимост или към синтетични наркотици, и няма никакви резултати от страна на държавно контролираните институции и техните посетители – всеки знае как наркоманите влизат в метадоновата програма за да се пречистят от боклука който им се продава – и как неправителствените инициативи използват световната практика като еталон за облекчаване на тези болни и постигат почти пълен успех – или някой си мисли че компрометирането на хора като качаклиев е както е описано от “неподкупните” медии? този пример е защото го знаят мнозина, а това, което беше премълчано е как биват измъчвани и умъртвявани зависимите в държавните институции, и как ги използват за опитни зайчета. друг факт от реалността около нас – всеки може да прочете как одържавеното здравно осигуряване (отново манипулация с именуването, защото то осигурява не здравите, а разболяните) постоянно отказва да помага дори на такива крайно нуждаещи се като раковоболните – ееее, как да сравня тази практика със светлия лъч на едно безплатно и достъпно списание, което иска да работи с висок професионализъм – та дори да са го прочели, харчещите парите ни за данък медицина пак ще си купят луксозо канцеларско оборудване и поредния високопроходим камион с дизайн за градски условия, наричан “джип”.. и как общопрактикуващите медици ще могат да обръщат внимание на пациентите си след като техният водач на професионален съюз е против използването на компютри защото има печатница за хартии, задължително продавани на всички доктори и които се попълват за половин час след две-три минути преглед на болните. преди химическата медицина българите са били по-здрави, и това е исторически проследимо. един от българските просветители го е показал на практика – събирал чутото от различни хора кой как се излекувал и написал три книги, известни днес като библията на здравето на българина – той май не е изучавал химическа, а традиционна медицина. поради неоспоримите резултати, постигнати от него, моят народ го наградил с титлата народен лечител – да, това е петър димков, преследван и тормозен от господарите на бате гойко и на симо ментата, повелителите на светлото минало, които днес печелят кървавите пари от нещастието и агонията на всички мои болни сънародници.

Leave a Reply