Числото, което обезсмисли DRM – 2

Още малко информация около въпросния код.

Едно от първите места, на които призивът ключа на DRM да бъде разпространен из Интернет, за да не може да бъде скрит отново, е Digg. Немалко потребители публикуват в свои статии ключа; първите две по рейтинг места в Digg получават статия, която го е публикувала, и статия, която изследва явлението.

Като резултат, неназована голяма фирма сервира на Digg юридически ултиматум да свали кода от страниците си. Създателят на Digg, Кевин Роуз, вдига рамене, и модераторите започват да свалят страниците, по които откриват кода… За да открият, че потребителите ги слагат обратно, и че масово го включват в новите си статии.

Играта на котка и мишка бързо ескалира. Свалени са няколко десетки хиляди статии, съдържащи кода, но той се оказва публикуван в стотици хиляди. Обратната връзка е буквално зарината от протести срещу “цензурата”. Връзката на сайта със света е претоварена от потребители, бързащи да качат ключа отново и отново. Модераторите започват направо да трият акаунтите на потребители, които качват ключа – това не помага, потребителите се регистрират отново, и буквално смазват персонала с числеността си.

В сряда сутринта Кевин Роуз разбира – Digg e в процес на революция, и положението няма как да бъде удържано. Единственят начин да спрат качването на ключа е да изтрият огромен процент, вероятно над 50% от акаунтите на потребителите си. И да се срине на главите им недоволството на целия Нет, и да получат етикета “цензори”. Тръгнат ли по този път, по-добре направо да затворят сайта.

Роуз избира да се солидаризира с потребителите. Може би ако вместо арогантното триене на статии беше опитал да мине с извинение – “простете ни, че го правим, но иначе ще ни съдят” – щеше да успее. А може би и тогава не. Но крайният резултат е следното изявление на Роуз в блога на Digg:

“Днес беше труден ден за нас. Трябваше да решим да махаме ли статии, съдържащи определен код, както изискваше от нас едно юридическо предупреждение. Трябваше да предприемем нещо. И в желанието си да опазим Digg от вероятността да бъде спрян или затворен, решихме да изпълним нареждането, и да махнем статиите.

След като обаче видяхме стотици ваши статии, и прочетохме хиляди коментари, разбрахме посланието ви. Бихте предпочели Digg по-скоро да загине, но в бой, отколкото да се кланя на една голяма корпорация. Чухме ви. От този момент спираме да трием статиите с кода, и ще се оправяме с последствията както можем.

Ако загубим – какво пък, по дяволите, поне ще сме пробвали.”

Нямам представа какво ще стане по-нататък. Може би въпросната корпорация ще прочете написаното на стената преди да тръгне да затваря Digg по съдебен път. Може би първо ще го затворят, и после ще разберат, че няма как да затворят Интернет. Аз лично предпочитам да прочета написаното на стената – то е доста, и е интересно.

Като начало, положението с авторските права и DRM е докарано до потенциална революция. Уикипедия и Гугъл се съгласиха да махнат кода от своите сфери на влияние – но масата в Интернет го поде. Надали потребителите на Digg са по-различни от чии да е други, където и да е, а думата “цензура” вече ги отвращава. Стигнат ли нещата по-далеч, Мрежата буквално ще се окаже затрупана с този код, а всички огънали се ще се окажат под натиска да го приемат обратно, или да загубят потребителите си. Да, технологията позволява ревокирането му и замяната с друг. Принципно. Само че разбиването и публикуването на другия отново ще е много по-бързо от въвеждането на нов. Тази битка е загубена за поддръжниците на DRM.

Друг интересен момент е, че Интернет социумите развиват (колко странно, а?) свои правила, “законодателство” и линии на поведение, и ги защищават активно, на моменти дори агресивно. Казано иначе, разделянето на хората не по националности, а по възгледи и социални предпочитания вече започва. И се оказва много по-силно, отколкото националните, държавни и други противоречия. В реалния свят израелци и араби са гуша за гуша. В Интернет рамо до рамо се борят израелец и арабин – противници на DRM, а противници са им, също рамо до рамо, израелец и арабин, които работят за корпорациите за авторски права. Като си спомня как преди десет години си смучех от пръстите точно такива предвиждания, за да има на базата на какво да пиша фантастика за лично развлечение, ме полазват тръпки.

Всъщност, места като Digg представляват форма на директна демокрация. Да, има си модератори. Да, има си правила. Чудесно. Но ако потребителите решат да отменят някое правило, нито модератори, нито собственици могат да ги спрат. Или желанието на потребителите се приема, дори при заплаха от съд, или те гласуват с краката си, и мястото умира.

Всъщност, някой велик беше казал, че демокрация е не когато се спазват интересите на мнозинството, а когато интересите на малцинствата биват опазвани от смазване от тези на мнозинството. Дали Digg не е точно такъв пример – как разлютеното мнозинство на потребителите смазва и унищожава интереса на малцинството на праводържателите?

Мисля, че не. Нека си го кажем откровено – изкуствените защити и регионизиране на дисковете пречат здравата на потребителите, без реално това да е оправдано със загуби на праводържателите. За да мога да гледам DVD-то си под Linux, аз трябва да използвам нелегален код. Откъде-накъде?! От каква полза ми е този код, ако не съм си купил въпросното DVD?… Да, баба ми вече няма да може да си откопира директно филма от него на компютъра, и да го раздаде на приятелките си. Вместо това ще пусне коя да е файл шеринг програма, и ще го свали оттам, качено от някой с достатъчни технически познания. Един такъв в света стига. Оттам нататък, какво постигаме с тези защити? Неудобството да не можеш да гледаш дискове от различни региони на плейъра си. И удобството монополистът-праводържател да ти продава филмите двойно по-скъпо, отколкото в САЩ, въпреки че производствената цена е същата. Да дойдат да ми вземат кръв от вената, казваше една възрастна и с циничен език сестра, с която бях стажувал заедно.

Затова и смятам, че реални права (извън “правото” да дерат от един човек по няколко кожи) на праводържателите не са нарушени. И че Digg са направили нещо полезно. За свободата в Интернет, за демокрацията, и за света. Да, ще има други кодове. Само чеи те ще последват съдбата на този:

09-f9-11-02-9d-74-e3-5b-d8-41-56-c5-63-56-88-c0

4 Responses to 'Числото, което обезсмисли DRM – 2'

  1. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    ами гугъл си го открива, не знам какво са спрели

  2. tie Says:

    Аз ще приложа любимия си цитат на тема DRM:
    “Digital rights management technology will still fail to prevent widespread infringement. In a related development, pigs will still fail to fly. I predict that every year, and it turns out to be true every year” — Ed Felten

  3. Григор Says:

    @~!@#$%^&*()_+: Лапсус – имах предвид Yahoo (юзерските страници).

    @tie: Наистина е добър! 🙂

  4. Пещерата на неандерталеца » Blog Archive » Нумерология Says:

    […] http://www.gatchev.info/blog/?p=447 […]

Leave a Reply