Джелсомино в страната на лъжците

Лека му пръст на Джани Родари, и вечна му памет заради тази красива приказка. Бях неизказано щастлив, като я четох като дете:

— Имате ли хляб?

— Имаме, разбира се, драги господине. Колко желаете? Едно шише или две? Червен или чер?

— Чер не, разбира се! — отговорил Джелсомино. — При това наистина ли го продавате в шишета?

Търговецът прихнал да се смее.

— А как искате да го продаваме? Може би при вас го режат на филии? Гледайте, гледайте какъв хубав хляб имаме!

И докато разговаряли, той му показал цяла етажерка, върху която, подредени по-добре от батальон войници, стоели стотици разноцветни шишета мастило. В магазина изобщо не се виждала и следа от хранителни продукти: нито парченце сирене, нито троха хляб.

„Този дали не е луд! — помислил си Джелсомино. — По-добре ще бъде да не споря с него.“

Десетки години не се бях сещал за нея. Но вчера попаднах на една новина, която мигновено ми я припомни, с кристална яснота. Лошото е, че аз не съм разумният и кротък Джелсомино, и често не се удържам в такива случаи, и споря.

Твърди се, че от пускането на Windows Vista до момента били продадени почти 40 милиона копия. На конференция в Лос Анджелис Бил Гейтс бил казал, че това е надхвърлило очакванията му.

Звучи добре – ама сбърках да се замисля. На света има сигурно над 700 милиона компютри под Windows. Вероятно на около половината той е дори легален. С тази скорост на продаване ще минат поне 5 години, преди всички да минат на Vista. А скоростта няма как да бъде запазена – досега беше началният пик. От Windows 95 примерно за същия период бяха продадени над една четвърт от общите му продажби. Тоест, за времето на живота на Vista (да кажем 10 години), най-вероятно няма да бъдат продадени достатъчно бройки, за да замени по-старите версии на Windows. (Това, разбира се, при положение, че компютрите в света не се увеличават. А те вероятно ще се увеличат за този период двойно…)

Направо почва да ме е страх какви са били очакванията на г-н Гейтс. При положение, че очевиден провал ги е надхвърлил…

Не се шегувам, наистина ми е неприятно. Уважавам Windows – това е операционната система, която научи масовия потребител да използва компютър. Правилно конфигурираният и кадърно пазен Windows е поносимо стабилна и читава операционна система. В него има немалко чудесни неща. Ако беше свободен софтуер, щеше бързо и лесно да бъде усъвършенстван до степен да е най-малкото равностоен технически на Linux… Не обичам да го плюят и да му се подиграват незаслужено. Не е справедливо. Нека сме честни.

Следващият абзац от новината обаче направо ме накара да подскоча. Бил Гейтс добавил, че причината за успешните продажби било желанието на потребителите да използват по-добре и повече медийни произведения чрез усъвършенстваната система на Vista. И добавя, че тя е специално създадена да прави лесно и удобно за потребителите споделянето на медийни продукти, и настройването на мрежи, през които те да бъдат обменяни!

Тези думи – при положение, че Vista изисква най-нов и мощен хардуер най-вече и именно за да може да те контролира какво гледаш, слушаш и четеш, и ако има някакъв шанс това може би евентуално да не е с легално купени авторски права, да ти пречи! Да орязва най-безмилостно дори гарантираното ти от закона право на fair use. Без да пита дали По сто най-различни начина едновременно, за да е сигурно, че няма да можеш да ги заобиколиш всичките!…

“Гледайте, гледайте какъв хубав хляб имаме! “…

Не мога да отрека, че това качество на Vista вероятно има ключов принос продажбите й да са “надхвърлящи очакванията”, казано на езика, с който се сблъсква Джелсомино. Може би дори повече от факта, че Windows XP (а и дори 2000, ако ще сме коректни) има всичката функционалност, която е необходима на средностатистическия потребител от операционната му система. Но… направо не разбирам!

Кажи: “Засега леко изоставаме с продажбите на Vista, понеже дори старите ни продукти са толкова чудесни, че потребителите още не смогват да я оценят напълно – но ще смогнат!”. Кажи: “Потребителите я търсят заради голямата й стабилност, чудесната защита от вируси, красивия интерфейс Aero, стотиците нови и интересни възможности…”. Ще е в най-добрия случай полуистина – но поне няма да наричаш мастилото хляб, бялото черно, и черното бяло! То бива, бива…

Разбира се, като всеки приказен герой, Джелсомино успява да се справи с тази ситуация:

„Точно както си и мислех — казал си Джелсомино. — Онзи търговец е направо луд и нарича хляба мастило, а мастилото — хляб. Тук картината е по-успокоителна.“

Джелсомино влязъл в магазина и поискал половин килограм хляб.

— Хляб ли? — побързал да отговори услужливият продавач. — Вие очевидно сте сгрешили! Хляб се продава хей там отсреща. Както виждате, ние продаваме само книжарски стоки.

И с широко разперени ръце той показал всички неща за ядене, които изпълвали магазина.

„Разбрах — заключил в себе си Джелсомино. — В тази страна трябва да говориш обратното на това, което мислиш. Ако наричаш хляба хляб, не те разбират.“

— Дайте ми половин килограм мастило! — казал той. Продавачът му отмерил половин килограм хляб и му го подал опакован, както е редът.

Както виждате, в Страната на лъжците не е никак трудно да се живее. Просто трябва да говориш обратното на това, което мислиш. Решението обаче се оказва временно. Едно, че тази страна, както и всяка страна на лъжите, е управлявана от “благородници” (в превод – пирати), с “благородни” методи. И второ, че в нея живеят много чудесни хора. Един от тях например е художникът Бананито, който цял живот не е откривал смисъл в рисунките си – но когато събира смелост да нарисува нещата каквито са истински, те стават истински…

Както във всяка приказка, краят е щастлив – Джелсомино притежава толкова силен глас, че когато говори, всички го чуват (и много оглушават), а извика ли – събаря стени и затвори… Но това е приказката. А реалността?

Реалността… е същата. Истински хубавите приказки се пишат не за да развличат децата и да им предлагат бягство от действителността, а за да им помогнат да я погледнат от друг ъгъл, да я опознаят и да се научат как да се справят с нея. Един друг мъдрец (Гилбърт Кийт Честертън) казва: “Приказките биват смятани за вредни, понеже разказват на децата, че има дракони. Но децата винаги са си знаели, че има дракони. Приказките им разказват, че драконите могат да бъдат победени.” И с това са вредни, за някои хора… А Джани Родари е от разказвачите на истински хубави приказки.

Бил Гейтс е благословията, но и проклятието на Майкрософт. Той създаде и ангажира лобитата, които превърнаха тази фирма не просто в богата фирма, а в един от центровете на властта по света. Но той е и човекът, който създаде в Майкрософт корпоративна култура и похвати, които са по-скоро унищожителни, отколкото градивни. (Твърди се, че поне 80% от всичко свястно, създадено във фирмата, никога не вижда бял свят – пада жертва на междумениджърските боричкания. Колко ценен талант и човешки труд…) Пак той научи огромния процент ИТ кадри, и дори потребители, да мразят Майкрософт, заради политиката им към потребителя. Най-сетне, неговите (и на Стив Балмър) похвати накараха почти всеки, който не е част от лобито на Майкрософт, да бъде част от децентрализираното, некоординирано, но и неунищожимо анти-Майкрософт лоби.

Скоро Гугъл ще изпреварят Майкрософт като нает компютърен талант. (Вече ги изпреварват, като продукт, заради процентите съсипия в MS.) Тогава от Майкрософт ще трябва или да потеглят към фалит, или да осъзнаят реалностите, и да се променят. Вторият вариант е по-изгоден за всички. И мисля, че можем да им помогнем за това. Струва си – защото всички ние сме потенциални Бананитовци, и отървем ли се от лъжата, можем да творим чудеса.

Начинът е прост – като противодействаме на лъжите на Бил Гейтс и подобните му с истината. Поотделно гласът ни е тихичък, но заедно сме като Джелсомино – заговорим ли всички, всеки ще ни чуе. (Може някои дори да пооглушеят.) Дано не ни се наложи да събаряме стени и затвори – но ако говорим всички, ще можем и това.

Защото тази приказка е написана не толкова за да весели дечицата – а за да си я припомнят, вече като възрастни, когато се сблъскат с лъжа. И да се замислят дали тя не им е казала как могат да се борят с лъжата.

Вечна памет, Джани Родари. Почивай в мир, и знай – сътвореното от теб е живо, и продължава да помага на хората.

5 Responses to 'Джелсомино в страната на лъжците'

  1. Виктор Says:

    Здравей Григор, пишеш:
    “Защото тази приказка е написана не толкова за да весели дечицата – а за да си я припомнят, вече като възрастни, когато се сблъскат с лъжа. И да се замислят”
    Понякога си мисля, че като подбрах няколкото книги, които бяха на сайта ми, стараех се, щото да бъдат хем интересни и увлекателни за четене, хем и голяма истина и мъдрост да има в тях.
    Не бях чел или чувал подобни отзиви за “Джелсомино”, но си рекох, че е истински бисер и хората трябва да го четат. Затова и се постарах и отделих време за коригиране, да стане като хората…
    Понякога са ми минавали мисли, че властта не дава да се правят тия работи, да не би повече хора да видят, че мастилото е хляб, а не както търговците казват на Джелсомино.
    А в книгата има и едно коте, Дзопино се казва, нарисувано, куцичко.
    Трепач е Джани Родари. Бог да го прости.
    SY, Victor

  2. max Says:

    Великолепно казано!

  3. Anonymous Says:

    Браво!

  4. Георги Says:

    Браво! Чудесен език!

  5. ГанКан Says:

    Големият проблем е, че Майкрософт умело създават потребители вкарвайки своите продукти в училище, по-често безплатно или на преференциални условия, а в някои страни като нашата, даже им плащаме за това.
    При засилващите се призиви в ЕС за разширяване приложението на програмите с отворен код и експерименталните програми, които развива съюза в тази насока, все по-нелепи изглеждат напъните, както на държавната администрация, така и на образователното министерство да се внедряват “компютри” и “нови технологии” като под тях сякаш съвсем естествено се разбира софтуера на Майкрософт… Разбира се на програмите от Офис-пакета са посветени нарочни уроци в задължителния план 🙂
    Не ме разбирайте погрешно – аз ползвам Уиндоус и продължавам да вярвам, че Уиндоус 98 беше най-балансираната операционна система, но също така се занимавам с уеб-програмиране и предпочитам платформено независимите езици. Колко от тях например се изучават в училище?
    Колкото до приказката, попаднах тук, търсейки “каквото и да е” от Родари… Носталгия 🙂

Leave a Reply