Преференциален вот

Да си призная – гласувах на изборите за евродепутати за Антония Първанова. Преференциално. Заради това, което направи срещу инициативата в ЕС за превръщането на авторските права в, простичко казано, отрицанието на това, което трябва да бъдат. Бях доста доволен, когато разбрах, че тя е човекът, получил най-много преференциални вотове в България. И останах като ударен от гръм, когато се оказа, че те “не били достатъчни, за да се промени редът в бюлетината”, и че ще си влезе първият по реда в нея. Тоест, гласът ми отиде на практика за една партия, която ме впечатлява единствено с безпринципността на ръководството си.

Някой знае ли къде точно е описана процедурата с преференциалните вотове? Колко са достатъчни, за да променят реда в една изборна бюлетина, кой прави преценката, и т.н.? Нямам време да го издиря. Но ще е полезно да знаем как точно стоят нещата.

Защото иначе се получава, че това с възможността да гласуваш преференциално за човек е нещо като магарешкия бодил, с който подмамват магарето да дърпа каруцата. А смятам отсега нататък номерът да не сработва. Този път успяха да ме измамят, но ще им го изкарам през носа. Като науча всички, до които мога да стигна, да не се хващат на такива измами.

5 Responses to 'Преференциален вот'

  1. Евгени Says:

    Всичко е преценено още преди изборите 😉 Хората са от доста време в тоя кръг.

  2. AquilaX Says:

    Тук е методиката за определяне на резултатите.

  3. бачо киро Says:

    аве разкайващи се, оживелите ви поздравяват!

    всички недоволни от разликата във въобразеното и фактите могат да идат да се оплакват на адрес pop@armenia.com – единственото място, което дава неизмерима утеха и облекчение на постоянно подценяващи и недостатъчно научаващи. колко от нас са чели закона за изборите? ами наказателния закон? ами закона за труденето? ами закона за собствеността? ето го ключът от палатката – незнаейки, биваме лишавани от валидни възможности за избор в наша собствена полза, и няма никакво значение, че и преди десет години сме правили същите сериозни почесвания по темето и закани как следващия път… много болезнено става понякога да се учим от грешките си, но това става винаги, когато омаловажаваме колективния опит. и всеки път, когато опитваме да приемаме за чиста монета популярния идеализъм, независимо колко зрелищно, вкусно и ароматно е гарниран.
    на много пъти и на много места съм се присъединявал към преценката на по-знаещите, че законът за изборите у нас е направен така, щото да не можем да определяме с гласоподаване, а пък когато и това не помага, има всякакви чиновническо-шуробаджанашки механизми за въздействие – например специалните американски куфарчета за пренасяне на изборните протоколи не бяха раздадени през 90-та, когато при безвластието страната ни се управляваше с тайни за народа писма на централната комисия по изборите; друг пример – когато беше назначен един престарял и похабен индивид с маймунски поглед, присъщ на всички родени от кръвосмесителни бракове по сметка, измамите преди и по време и след изборите нямаха чет, започвайки от програмното осигуряване за обработка на гласовете и оклепавнето на неговия вдъхновител – мой съученик, известен заради постиженията си като “фарадея”, а там, където не можеше да се оправдаят с лоша модемна връзка – търново (българският производител на модеми) – там направо свиха харддиска с данните – бил се загубил – айде моля, как така става машинката да се самоизключи, саморазглоби и харддискът да си тръгне гаче има крака.. да не говорим за вербувания на единадесетгодишна възраст поборник на правата и свободите, който нададе страшен вой срещу преброяването на населението в държавата – зер щяли да бъдат ефективно премахнати мъртвите души от гласоподавателните списъци, с които той винаги е припечелвал правото да преяжда с държавна власт.
    и цялото време избирателите биваха облъчвани – или обалъчвани, както прочетох в електронните книги на един млад българин – с илюзии. например един престарял пияница-актьор смачка фасона на българския ентусиазъм през деветдесета година, обявявайки през нощтта, преди излизането на внимателно нагласените на 51% резултати, че тези, които биваха припознати като свети георги убиващ ламята на комунизма, губят – колко ли са му платили за това му актьорско изпълнение? определено им е било по-евтино отколкото на организираните илюзионисти, наричани у нас агенции за социологични проучвания, дето им изместиха професионалния празник на първи април..
    по темата – колко лесно ни преметнаха и този път – ами да, като им слушаме пропагандата, всеки пренебрежително подминава във вниманието си единствения и най-успелия – оня, при чието управление българия постигна най-висок икономически растеж за всичките десетки години след втората световна война. и гледа към новите смешници, към някоя друга лъскава витрина – че те поробителите винаги са показвали шарена витрина – например преди седем години това беше един депутат покровител на компютърджиите, който след минималната достатъчна розова реклама порастна до централна водеща роля в същата тази организирана групировка, прикрила се като политическа организация и работеща непрекъснато против интересите на живеещите тук, децата им и държавата им. спомням си още една добра витринка на грабителите на човешки души – тя и до днес продължава да бъде помпана с вестникарска и подобна популярност, ама когато един от предишните държавни служители поиска да вземе за свой явен съветник баш-разузнавача на светлото минало, точно тя се курдисваше пред микрофоните да закриля майчински горкия “бри-асп” от лошите чичковци дето искаха да разкажат на всички тук разни срамни неща дето може и да са ставали, ама по-добре да ги забравим, щото това е било мноооого отдавна, пък сега същият този добър професионалист е помолен не от когото и да било, ами от важниия чиновник да му стане съветник по специалните отношения между това, което наричаме държава и това, което наричаме народ. а те, отношенията, за последния половин век са били винаги такива – държавата взема пари от народа за да въоръжава и най-вече да охранва няколко армии, с които да се пази от същия този народ – помни ли някой за изключителните родолюбиви подвизи на всички добре командвани униформени държавни служители, които преобърнаха централната софийска улица “иван шишман” в софийския тянанмън през деветдесет и седма? или това е пак от дълбокото минало? или тогава не бяхме вече многократно се уверили в измамните витринки на човекомразещите? като си помисля за сегашните им подизпълнители, направо ми домилява за смешника “жор-ган”, дето се омете оттук веднага, след като жена му му спря кранчето за въздух, пардон, за парички. като за последно си спомням неговата изключителна последователност да е винаги с оня, който е на власт – тогава от вестник на вестник се предаваше казаното от него “жан и жорж велики дела ще направят”. видяхме им великите чудеса и даже ги аплодирахме така, че някои – с левентски глас, ръст и апетити – избягаха от парламента през тунелите в мазето като плъхове, а други до такава степен бяха на себе си, че клечаха в чревооблекчителна стойка номер две пред парламента и пееха възрожденски песни отпреди двеста години. а после като позабравихме, унищожиха телевизията на оня, дето искаше и успяваше да каже на неприсъствалите с какви патрони са били обстрелвани бягащите българи по улица шишман от пазителите на чиновниците – не на площада, където е имало пряк сблъсък между граждани и въоръжени държавни служители, ами няколко преки надалеч – това е хуманността на въоръжените държавни служители, греещи от любов към гражданите – преследвали са ги в продължение на няколко преки. и ако някой има дори малко човешка идентичност в себе си, няма да забравя това. както аз няма да забравя лицата на трима от петимата, които продадоха бъдещето на българите, останали днес тук:

    имаше време, в което и аз реших да ходя по митинги. беше втората половина на 89та – влязох веднъж в киното до паметника на левски да гледам филма “стената”, като излязох, желязната информационна завеса беше рухнала – беше обявена промяна. реших да повярвам и започнах да участвам – както казах даже и по митинги ходех. последния път бях на 14ти декември 89та на митинг по случай правата на човека, който освен емоциите можеше да доведе до пряко волеизявление от страна на народа с пълноценни юридически последствия, известни на цял свят като “импийчмънт” – когато се сберем и кажем на чиновниците къш. даааа, ама не успяхме защото тъкмо да ги подгоним както се бяха гащоподмокрили и кафявозатоплили откъмто кръста, в сградата на народното събрание влязоха неколцина от по-видните митингуващи и се спазариха за нещо си с онези вътре. после излязоха и самите те започнаха да разгонват множеството, което не беше тълпа или стадо в никакъв случай – в онези дни имаше не два, а четири сезона и по това време си беше бахар – студеничко сиреч – и за да идеш на някакво обществено събиране на открито не беше толкова лесно както да изведеш своите профсъюзни членове да изнудват преразпределящия да отпусне повече от общата баница напролет – то така вече можем да различаваме кога идва пролет – тогава профсъюзите почват да крякат като гладни патета. та в този все пак поносим за някои студ бяха надошли наистина искрени хора, желаещи и осъществяващи доброто не само за себе си, но и за другите. ама онези неколцината, дето излязоха от сградата срещу паметника на един небългарски владетел, пресякоха извътре порива за добруване – “разтивайте се мирно” и подобни покани обратно на това, за което бяхме дошли – да станем по-малко безправни. после всички тези преядоха със привилегии и с власт – единият беше изтикан по принципа на спринцовката до високопоставен представителен пост, откъдето постоянно говореше и недоговорваше за прехода. никога, ама никога не посмя да довърши от какво към какво е аджеба този преход – от комунизъм към капитализъм, или както навсякъде му викат, свободно общество. защото да би би казал това докрая, щяха да лъснат голите гърбове на неговите командири – комунистите не са кадърни да построят капитализъм, и народната мъдрост отдавна го е казала това: нов шантан със стари шантонерки не става. другият – стана лично протеже на сталиниста “пет-сим” и отиде надалеч да учи с моите и вашите пари та да управлява страната като се върне – но не го стори, ами още първата година след завръщането си основа агенция за продажба на млади българки и българи в странство. някои злонамерени наричат това “източване на мозъци”, но на кой му дреме – по вестниците това не го пишеха, ами украсяваха същото лице с титлата “гримьор” – имиджмейкър по чуждоземски. и обектът на неговото “разкрасяване” беше заприличал на проскубан пияница на предиобеден припек след първите две половници. третият, когото помня, беше любител на природата – ядеше живи насекоми фъфлейки, че те са чисти животни и подобни умопостижения. стана предводител на политическа организация и несменяем депутат – това, което е сегашната номенклатура и което не се дели партии, а е клуб по общи интереси като алчност и продажност. по едно време някой оповести че имал тайно име, дадено му от професионални държавни кръстници, но и това попремина, и той прескочи в друга политическа лодка, като видя че досегашната се клати и водата с пясъка загребва.
    ето такива ми ти работи, докато умните се наумуват, лудите се налудуват. и страховито се заканват как следващия път няма да ги мине никой с тези лебедарски номера, и после пак осъществяват припева от песента на едни мои близки до сърцето и душата музиканти от група “високо напрежение”:

    “…от трън, та на глог, че е по-висок…”

    и затова отдавна вече нямам живи съвременници тук, в българия, макар и още да не съм минал минималната възраст определена от аранжорите на витрини “млад поет”/”млад писател” – 50. всичките отидоха там навън и надалеч, където като платят пари, получават нещо в замяна. и те са стълбовете на българската култура, защото изкарват повече пари за по-качествено отглеждане на по-свободните си деца, коиото получават по-добро образование и заемат по-високо заплатени работни места и винаги говорят у дома си български език поколение след поколение – към днешна дата това са повече от тридесет милиона земни жители, все още определящи себе си за българи, а не малко повече от пет както тук. пет плюс милион прокудени от най-крадящия българска земя чужденец плюс почти милион асимилирани от южните съседи и говорещи у дома и по строежите небългарски език – ето ги седем, колкото беше установено на последното преброяване на жителите в българия. и понеже не съм черногледец, моля следващите пишещи да кажат нещо весело и забавно – например дали са им платили на ръка от политическите състезатели за евродепутати в замяна на гласоподаване за полза на платеца и дали са видели други наблюдатели и застъпници освен от партията на главнокомандващия. защото и аз бях там, и аз ядох попарата и пих бълвоча за пореден път. и за пореден път ми идват в главата песните на един мой познат, с когото добре изкарвахме по купоните в кухните далеч от гълчавата когато ми пееше неговите песни:

    “…свободата брат е нещо относително
    свободата брат е нещо изключително
    свободата брат е кръв по твойта риза
    свободата брат е блюдото което вчера си облизал…”

  4. Григор Says:

    Чл. 10 (2) Преференциалните гласове се вземат предвид, ако броят на действителните гласове, получени за кандидата, възлиза най-малко на 15 % от действителните гласове, подадени за съответната кандидатска листа.

    Тоест, за да има шансове един кандидат да бъде одобрен преференциално, трябва да има популярността на Ботев и Левски заедно. Ако това не е сигурно, реално гласуваш за партията му.

    Поне да знаем вече какво всъщност означава преференциалното гласуване.

  5. Морфиус Says:

    Означава морковче на дълга пръчка, само да го гледа и души добитъка, нищо повече.

Leave a Reply