Иракли и масмедиите – 2

Наистина трябват неща, които да подкрепят душата и да проясняват ума. Защото иначе гневът заслепява, и преставаме да забелязваме красотата около нас. Дори когато тя сама се опитва да ни влезе в очите.

Този път красотата е в самото събитие, което даде повод на възмущението ми – почистването на Иракли. Писах гневен за това, че лекета в човешки образ са го оплескали пред медиите. Че са оцапали една безкористна инициатива, от простия си животински страх да не би тя да им навреди. Че са я премерили със своята мярка – търсене единствено на изгода и подлост.

А не видях, че истинската новина е друга – към 100 души са се събрали от цяла България, на собствени разходи, и са заделили от собственото си време, за да свършат нещо за чистотата на страната ни. Безкористно. Без да търсят дивиденти, пари, слава, признание. Спали са под дъжда само в спални чували на плажа, за да не дадат повод на някое говедо да им попречи да излеят безкористността си, да свършат това, за което именно работодателят или кукловодът на въпросното говедо иначе трябва да плати да бъде свършено… Отговорили са на вандализма и кражбите на тълпата при миналото им посещение с добро. Вместо да отвърнат на тази тълпа както й се полага, са й отвърнали с примера си.

Не че тълпата е възприела много. Заканите “ако ви пипна в моя парцел, ще ви смеля от бой” са продължили. Не знам дали бабаитът знае, че няма право да ме “смели от бой” дори в неговия парцел. (Не че ще стъпя там, де – после ще се чувствам оцапан с месеци.) Но очевидно е бил предупреден, че номера с моторните резачки втори път няма да мине метър, както първия. Че медиите и хората почват да обръщат внимание, и вече няма как.

И това е интересното. Защото издава победата, която тези деца удържаха. Удържаха я с чистотата си срещу мръсотията на някои мутри. Затова е и окалящата кампания в “Сега”, “Дарик” и “Стандарт” – мутрите разбраха, че привичните им методи не вършат работа. Предстои им да разберат, че и кофите с кал няма да я свършат. Тези деца са свикнали да чистят. Срам ме е, че не можах да отида и да бъда с тях – но ще си отработя своя дял от почистването, когато излизам сред природата. Истинският, страшният срам ще е, ако не го направя.

Ето това е красивото, което се случи – и аз писах за него, без да го забележа. Как обикновени хора, просто малко по-чисти от нас, победиха срещу такива, дето въоръжават тълпи с моторни резачки, и леят мръсотия из медиите. Победиха ги не с насилие, а с чистотата си.

Значи може. Значи има как. Значи се получава… Значи си струва!

И значи и още нещо – че гражданското общество у нас, макар и трудно и бавно, се ражда. Защото без него номерът с тълпата с резачките щеше да минава всеки път, без никакъв риск. Щом тези хора се боят от медиите и вниманието на народа, щом дори разчитат на него като оръжие, значи признават силата му. Силата на медиите, и силата на хората.
Щом вече се ражда, дори по толкова малко, щом се получава – си струва да се борим.

Не зная, може би ви звучи малко абстрактно. Но за мен това е невероятно щастлива новина.

Преди много години смятах да емигрирам в Канада. Бях събрал всичката необходима информация. (От това откъде да си вземе човек формуляри, през всяка най-дребна подробност или възможност на процедурата, та до това за какво да внимава, когато пристигне в Канада и се договаря с бъдещия си хазяин. Всъщност, тази информация излезе в една страховита по обем тухла – “Всичко за емигрирането в Канада” – която наскоро ми предложиха на “Славейков” срещу 250 лева: било почти невъзможно да се намери.) Можех да замина там абсолютно безпроблемно (и сега го мога).

Задържа ме желанието да се преборя тук. Да се опитам не мога ли да направя нещо. Да, щях да съм живял по-бедно. Но човек отнася със себе си от този свят не парите си, а миговете на удовлетворение от постигнатото, и усещането, че не е живял напразно – ако го има.

Борих се дълго. Много пъти се отчайвах. Търсех надежда, дори когато не я виждах. Когато не можех да я намеря, стисках зъби, и продължавах. Вършех колкото можех, постигах колкото умеех, често почти нищо, често съвсем нищо. Но не се предавах. И сега виждам първите проблясъци на зората. Доведени от труда на много и много като мен. Дано някаква искричка от тях да се дължи и на мен.

Ларошфуко казва: “Лицемерието е самопризнанието на злото, че е по-слабо от доброто.” Е, в опитите еколозите да бъдат окаляни по масмедиите аз виждам това самопризнание. И тази вечер ще празнувам. С виртуалната трапеза на този си запис.

Ако и вие сте се борили и мечтали, ако и вие сте се надявали и продължавали, ако сте изстрадали момента на самопризнанието в слабост на злото, както майка изстрадва детето си, този празник е и ваш. Заповядайте на трапезата – заслужили сте я.

Нека празнуваме – имаме какво. Детето още не е завършило университет и станало велик човек, но поне вече се ражда.

Честито! 🙂

9 Responses to 'Иракли и масмедиите – 2'

  1. Виктор Says:

    Ама Григоре, покрай тебе човек наистина … 🙂
    Ъъъъ, какво исках да кажа… Има напредък, има. Например аз много отдавна не пуша по улицата и по спирките, едно, че автобусът бързо идва, друго, че ме е срам да хвърля фаса …
    А има и друга хубава новина, днеска по Канал едно май беше, в централните новини. Премиерът Станишев казваше на едно интервюиращо го дете, че не обича да чете от интернет. Тоест, вчера, на 1-ви юни.
    Хахаха, сериозно така каза, ни в клин, ни в ръкав.

  2. lyd Says:

    ха така! обичам като се пише позитивно и се посочват начини за решаване на проблема и добри примери 🙂

  3. Анна Ананиева Says:

    Честито! На всички, които са съпричастни към онова, което си написал!

    И аз усещам от известно време нещо в атмосферата, и казвам малките поводи за това – хора от моя инак забутан квартал Хаджи Димитър тази година просто се надпреварваха да си почистят и подредят околоблоковите пространства, и не само свитите на две баби, ами и внуците им с дечицата си.

    Някой изпрати миналото лято за първи път косачи да изчистят всичките тревни площи в квартала! Заприлича на Швейцария!

    А вчера мои ученици бяха въодушевени от това как са се чувствали на Първи юни по центъра на София – безплатен сладолед навсякъде за децата – че и за учителката им! – колите спирали на всички пешеходни пътеки да минат децата… ето това са нещата – много мънички, верно, ама…
    🙂

  4. Cliff_Burton Says:

    Всъщност подобни почиствания има от доста години насам, но тъй като е липсвал скандал не помня някое от тях да е било отразявано в масмедиите. А гражданското общество по позитивните ми впечатления вече се е родило, но му трябва още време, за да израстне голямо и силно.

    А дъжд на Иракли нямаше, случихме наистина хубаво време 🙂

  5. Marfa Says:

    Мда. Наистина съм убедена, че комисията по етика трябва да бъде сезирана, както предлага Адмата във форума на Сивостен.

  6. Григор Says:

    @Виктор: Така е то, Викторе. Такъв премиер сме си избрали…

    @lyd: И аз обичам, когато нещата стават с думи – примерно като да поканиш приятели да дойдат с теб. Добитъците обаче можеш да ги поканиш единствено с тояга – ако не вярваш, пробвай.

    @Анна Ананиева: Наистина има проблясъци. И може би сега повече от всякога е време и ние, дето си губим времето да се дърляме из Интернет, и да посвършим нещо.

    @Cliff_Burton: Я разкажи, имаше ли такъв момент като спречкване или биене на управителя на плажа? Време е някой да напише точно и ясно какво се е случило. Ако да – да се знае, че някой е сгрешил, и да му се потърси сметка. Ако не – да се знае, че въпросният управител е клеветник. Така нещата остават някак във въздуха… И, разбира се, присъствалите на почистването е редно да се обърнат към Комисията по медийна етика. И аз бих го направил, но след като не присъствах там, съм в неподходящо положение.

    @Marfa: Как да организираме сезирането? Предложи конкретна процедура – аз досега не съм се занимавал с такова нещо.

  7. Cliff_Burton Says:

    @Григор: За четири дена, докато ние бяхме там нямаше никакви проблеми. Преминаваха само охранителите на плажа, но се държаха доста любезно с всички. В неделя сутринта минаха и редови полицаи, които също се държаха учтиво и питаха дали някой от местните ни е правил проблеми. Всъщност по-късно разбрах, че на най-близкия до бунгалата огън събота вечер са идвали местни собственици, които са заплашвали хората край огъня с полиция и саморазправа, но всичко се е разминало само с думи. В неделя сутринта (аз още не се бях събудил, но хората, с които бях отишъл на Иракли ми казаха) управителя на плажа е уредил камион, с който да се извозят боклуците събрани от доброволците, доста нетипично поведение за бит човек 🙂 В неделя някъде към 1 следобед ние си тръгнахме и до този момент нямаше никакви инциденти.

  8. Marfa Says:

    Григоре, ми виж тука: http://www.mediaethics-bg.org/?op=page&lan=BG&page=signals

    Понеже понякога не се отваря страницата, копирам и пускам текста и тука:

    Как и къде се подават жалбите?
    Кой има право да подаде жалба?

    – Право на жалба имат физически и юридически лица, лично засегнати от публикувания/ излъчения материал (чл.7, ал.2 от Правилника)

    Срещу кои медии може да се подаде жалба?

    – Комисията по етика в печата и Комисията по етика в електронните медии приемат за разглеждане жалби срещу публикации във вестници, списания, информационни агенции, Интернет сайтове или други периодични издания, съответно срещу предавания, излъчени в радио- или телевизионни програми, когато жалбата има за предмет установяване на нарушение на Етичния кодекс на българските медии. (Чл. 7,ал.1 от Правилника)

    – Комисията по етика в печата и Комисията по етика в електронните медии приемат за разглеждане жалби срещу публикации във вестници, списания, информационни агенции, Интернет сайтове или други периодични издания, съответно срещу предавания на радио- или телевизионни оператори, които са подписали Етичния кодекс на българските медии. (виж списък на медиите подписали кодекса)

    В какъв срок от публикуването, съответно излъчването на журналистическия материал може да се подаде жалба?

    – В срок не по-късно от два месеца след датата на публикацията, съответно предаването.

    Какво съдържа жалбата?

    Жалбите се подават в писмен вид и трябва да съдържат:

    1. трите имена на жалбоподателя;
    2. адрес (пощенски адрес / е-mail) и телефон за връзка;
    3. място и дата на подаване;
    4. наименование на медията (вестник, списание, радиооператор, телевизионен оператор, информационна агенция, интернет сайт) и заглавие на публикацията/ име на предаването;
    5. дата на публикацията/ дата и час на предаването;
    6. предмет на жалбата:
    6.1 кой текст от Етичния кодекс е нарушен според жалбоподателя;
    6.2 как е засегнат личният интерес на жалбоподателя;
    6.3 конкретно искане към Комисията.

    – Когато жалбата е насочена срещу печатна медия, интернет сайт или информационна агенция, към жалбата се прилага копие от публикацията, от което да е видно името на медията, датата, респективно часът на публикацията/излъчването. (Чл. 8 от Правилника)

    Кои жалби не се разглеждат от комисиите?

    Не се разглеждат:

    1. анонимни жалби;

    2. жалби във връзка с публикации/ предавания, публикувани/ излъчени преди повече от два месецаот датата на подаване на жалбата;

    3. жалби срещу медии, които не са подписали Етичния кодекс; (виж списък на медиите подписали кодекса)

    4. жалби по случаи, при които е налице висящо съдебно производство. (Чл. 7, ал. 3 от Правилника)
    Къде се подават жалбите?

    – жалби срещу публикации във вестници, списания, информационни агенции, Интернет сайтове или други периодични издания се подават до Комисията за етика в пеатните медии

    – жалби срещу предавания, излъчени в радио- или телевизионни програми се подават до Комисията за етика в електронните медии

    – на адрес:

    1407 София
    бул. „Черни връх” N 44

    – Жалбата може да изпратите и по факс на 02/ 9627738
    – Жалбата може да изпратите и по електронната поща, ако имате електронен подпис на адрес print@mediaethics-bg.org, съответно на broadcasting@mediaethics-bg.org

    ! Не забравяйте да приложите към жалбата копие от публикациите, както и вашите адрес и телефон за връзка.

    Ако имате въпроси?

    Свържете се с нас на:
    Тел. 02/ 8682854
    Факс: 02/ 9627738
    office@mediaethics-bg.org

  9. Marfa Says:

    Предлагам лично да се занесе и подаде, но съм навита да съдействам и с факс.

Leave a Reply