Оригиналното им име (на руски) е “Хроники лаборатории”. Първите три части са дело на Максим Гусев, още една или две са на Игор Стуржко, останалите до общо 12 (засега) са с неизвестни (пак засега) автори.
Ако някой случайно не ги е чел – пропуснал е. Много. Скъсвал съм се от смях. Линкче към руския оригинал (понякога работещо, понякога не) има на страничката ми за весели неща.
Преди няколко дни Eneya ми прати връзка към страница, където ги имаше преведени на български. Не е нито първият, нито вторият техен превод – но никога не съм ги виждал преведени поне малко добре. Този път не издържах, и реших – като ми остане време, ще направя свой.
Първата от дванайсетте части – “Детство” – вече е готова. Нямам представа ще ми остане ли скоро време за последващи части. Дано – ако обичате весели неща, ще си струва.
Григоре, ние свършихме вече тая работа, вероятно точно това си гледал май тогава 🙂 Това е на моята стара домашна страничка, само там останаха след като Wikiто ми го свалих от дейност. Сега ще ги слагам в блога… някой ден. Преди беше и на Wikiто.
Правата им (на страничката) са “всички запазени”, но мисля, че (cc-by-nc) е най-честния лиценз за този превод :), макар да съм само един от участниците в него.
Иска си малко ренде, словоредът ти е бая руски на места.
Я, да направя и аз нещо полезно 🙂
Закачам се де.
Мм, допада ми преводът ти. Обаче въпреки това си чакам любимата ми част “Star wars”, но въпросът майка е:
“А вие брадати блондинки виждали ли сте?”
Жив да си 🙂 Изключително четиво са хрониките и въпреки, че не съм много убеден, че им трябва превод – хвала за усилието. ПП А “Хроники ниндзя”?
@Дончо: Възможно е. Но предпочитам да си направя свой превод 🙂
@komata: Ами хващай рендето, де! 🙂
@Eneya: Звучи страхотно, но уви, точният превод е: “Виждали ли сте някога чорлава блондинка?”
@borj: Ако знаеш малко руски, твърдо не им трябва превод. Много от по-младите българи обаче не знаят. За тях е. 🙂 А “Хроники ниндзя” и “Дневник ламера” може би също ще преведа някой път, ама доста по-нататък…
Аз също имам спомен че съм ги чел някъде… и то на български щото руския ми е… да кажем никакъв 🙂
внимателно прочетох превода на дончо и го сравних с превода на домакина – има разлика, има.. адресът, показан на дончовия превод не работи, но ето друг, с допълнителни смехории – как програмистите строили сграда. намерих я с метатърсачката нигма.ру, която включва в себе си и гугъл. главата за строителството заема място между главите детство и зрелост.
сравнението между горепосочения превод и руския текст е също смехопричиняващо – сковородка е преведена като скороговорка, някои ключови фрази са изпуснати, като например че героите се обзаложили с позамогналия се общ приятел на джипа му че ще му хакнат джипиеса и после му боядисали прозорците да кара само по екран, пък едва тогава той влязъл в блатото, мислейки че е в градския център. все пак трудът си струва – толкова много хумор преминава през превода, че човек забравя за чисто културните издънки – само обитатели на най-некомпютризираната страна биха измислили как военните в най-напредналата държава на света нямали интернет.. като помисли човек това е естествен процес – за днешните българи руският е непознат език, защото никой вече не ги принуждава да го зубрят в клас, и няма никаква важна причина да бъде изучаван вместо германски или китайски например..
все пак нека кажем добра дума за преводите от руски: благородният инженер генади атанасов е източникът на един превод, който стои вече години наред във витринката на бюфета ми пред чашите и цедетата – казва се “софтуерът като настъпена мотика” и е текстът на всички времена. ето и един кратък текст за превод към булгарски – “компютрите в киното” – http://fog.od.ua/humor/komputery_v_kino
izob6o ni6o ne e sme6no ni6o
napravo bokluci <(")
🙂