Ужасът на интелекта

Днес препоръчах на един познат да гледа “Мълчанието на агнетата”. Не го е гледал досега. Но претендира, че филмов злодей не може да го уплаши. Че всичките са едни плоски, измислени и тъпи… Убеден съм, че няма да претендира повече. Поне не искрено.

Всъщност, с какво толкова смразява Ханибал Лектър? Определено не със страховита физика или външност. Нито пък с психопатия – другият психопат във филма, Били, е още по-изкривен и ненормален. Не е дори с човекоядството си – във филмите на ужасите обикновено всичко наоколо плюска хора, и най-често това наистина повече разсмива, отколкото плаши. Най-малко пък със съчетанието от тези – един човекоядец в края на краищата задължително е психопат. Голяма работа, както се казва.

Всъщност ужасяващото е неговият интелект. Точната дума за него е гений. Но с изкривена и осакатена личност. Затова и действа на околните като змия на птиче – усещаш направо в костите си, че пред него си безпомощен. Умът му може да направи с теб каквото пожелае, и нищо не може да те опази – решетки, белезници, армия полицаи… Забелязал съм, че твърде умните хора често всяват инстинктивен страх у околните, дори ако са добронамерени. Е, той не е.

И в същото време е елементарно разбираем. В състояние е да съчини най-неочакван план, и да го изпълни перфектно. Реагира мигновено, и предугажда околните с лекота. Действията му могат да бъдат непредсказуеми. Но мотивите и желанията му са ясни на всеки, който не се бои да погледне в него – и съответно решенията му са обидно предсказуеми. Колкото и да ги крие той, с интелекта на гений. (Признавам си, възхищавам се на Томас Харис. Разработил го е безупречно от логическа гледна точка, абсолютно достоверен е психологически. Като правилно написан софтуер е – проявява качества и стройност, дори неподозирани може би и от автора.)

Простичкото в тази предсказуемост е, че не го ли настъпваш по мазолите, и той няма да се интересува от теб. Ако нещо друго не го настъпи по мазола, и насочи към теб…

АКО НЕЩО ДРУГО НЕ ГО НАСТЪПИ ПО МАЗОЛА, И НАСОЧИ КЪМ ТЕБ.

Тук е ключът от бараката. Лектър би бил безопасен поне за тези, които не влизат с кални обувки в живота му, ако не беше изкривената му личност. (Отделно, ако не беше изкривен, не би бил чак така опасен и за тези с калните обувки.) Заради нея обаче всеки и всичко може да го приведе в действие, така лесно, както да дръпне спусък. Е, този път куршумът е с толкова изместен център на тежестта, че най-вероятно ще убие обратно стрелеца. А пътем и неопределен брой други, виновни с това, че случайно са се оказали наоколо.

Геният на Лектър донякъде блокира управляемостта му, но не може да намали задействаемостта. (Както отлично показва вторият филм, “Ханибал”.) Нещо повече, Лектър отлично знае тази си слабост, и влага гениалността си, за да не позволи да го управляват (“И защо точно ми те праща шефът ти, агент Стърлинг?”). Но въпреки това не може да спре.

И това е завършващият елемент в страховитостта на Лектър. Той е не просто интелигиентно зло, или активно зло – а зло, което действа дори без повод от твоя страна. Нещо, което нарочи ли те, няма спасение – и няма как да се опазиш да не те нарочи. Защото това дори не зависи от него.

А това последното вече е урок, и то не за самия Лектър. На филмов герой колко може да му пука от каквото го няма в сценария?… Само че ние не сме филмови герои, поне така ми се иска да мисля. Живи хора сме, и можем да избираме, и мислим самостоятелно… Урокът е за нас – докъде може да ни доведе дефект и изкривяване в личността ни. Особено ако не сме гении. (Защото повечето май не сме.)

А изкривявания и дефекти по нас колкото щеш. Хората, които нямат очевидни, лесно използваеми дефекти в личността си, са твърде малко, поне между познатите ми. Но познавам достатъчно хора, които са превърнали в цел на живота си отгатването на дефектите на околните, и използването им за лични цели. (Което също е сериозен дефект и изкривяване в личността – но тези хора намират начин да се самоубедят, че то е хитрост, ум, по-високостоене в хранителната верига, или каквото там културата им може да предложи като евфемизъм. И действат, с ханибал-лектъровско незачитане на околните.)

Наскоро четох в една статия за експеримент. Свързването на незащитен срещу атаки компютър (Windows, не-ъпдейтнат) към Интернет води до пробиването и “зомбирането” му за средно десетина минути. Човешките “ботмастери” не са толкова пъргави, но не си ли “фикснеш бъговете”, рано или късно те намират. Да не говорим пък колко по-често те намират епизодични използвачи, или пръстите на Случайността.

Така че за Ханибал Лектър… Не зная защо, но изпитвам искрена симпатия и съчувствие към него. (Което, ако беше реална личност, можеше да ми струва някой орган – но не е, така че не ме плаши.) Най-малкото заради урока, който ми преподава – колко важно е да пазя себе си, да се грижа за личността си, за да не се превърна в негово подобие. Сигурно по-тъпо, но… също толкова тъжно и жалко като човек.

4 Responses to 'Ужасът на интелекта'

  1. Nick Angelow Says:

    във втората част бяха ясно (и надявам се логично) описани причините довели анибал до неговото положение. причини, които ако започнем да ги обсъждаме, рискуваме да се отнесем далеч от идеята на ‘разказа’ ти :)

  2. случайна Says:

    Поста ти е ужасно интересен. Не можах да се стърпя да кажа това което мисля, макар че винаги се страхувам да пиша коментари.
    Гледах скоро един френски филм – “Необратимо”. Съвсем друг формат, но темата – все същата. За злото и пътищата му да се просмуче в нас.
    Какво е необходимо за да мине някой от “тъмната страна”, да стане чудовище, в по-голяма или по-малка степен? Злото в някакъв смисъл е абстрактно, анонимно, силно заразно. То е някакъв вид вакуум, силно подвижен, и почти неизбирателен. Мястото което му отстъпим в сърцето си му придава самоличност, конкретна форма и проявление. Злото се реализира чрез нас, по милионо начини, използвайки матрицата на личността ни за носител( все едно хиляди различни фигурки направени от олово….но ако ги разтопиш….е все същото олово). Това което му е нужно е пролуката в нас, грешката в сигурността, за която ти говориш:), някаква особеност на структурата на личността ни, която ни прави проводник, удобно гнездо, чудесен приемник. И тук е големият проблем…Как? Как да запушим пролуките, как да бъдем неуязвими?
    Any ideas?…..

  3. Григор Says:

    Мисля, че ми хрумва как.

    Ще го напиша в някой пост – може би още днешния.

  4. анелия Says:

    Привет,деца!Радвам ви се на енергията и ентусиазма,с който сипете компресирано баналности/според мен-преситената от “общокултурна “информация/,струващи ви се еманация на синтетичната и холистична мисъл.Дано не ви прозвучи обидно,но нека и аз/уморена от 44-те си години и холерико-сангвиничен с меланхолични примеси темперамент/ демонстрирам снизходително-високомерно- маскирано с тревога от патриотарски и абстрактно-хуманистичен/по жаргона до 80-те/тип- отношение съм масата от “фасулковци” по П.П.Славейков.Нищо ново под слънцето!Освен Интернет и джунглата за моето поколение-компютърните термини.Но и те се оказват убежище за обърканите “ХАКЕРИ”.Видях една теза,с която участвах в коткурс за есе през 1996 на тема”Моите душевни преживявания” на фондация “Човеколюбие”-Пазарджик/за подпомагане на лица с психични проблем.Тезата на Григор,мисля,съвпада с моята-съвети към дъщерите ми да живеят реален живот,а не виртуален.Тогава нямахме компютър,но аз окайвах себе си,че съм си загубила времето да чета световна клакика,философия и социология лаически,много да знам в екстензионал и да плаша хората,да отегчавам съпруга си и да сменям местоработи като летящия холандец.ИМАМ ПРИЯТЕЛКА-домакиня-снаха на забогатял професор,която успява да симулира начетеност и е щастлива,че е надхитрила света.А аз ровя в Интернет за медицински съвети.Последно си открих “миастения гравис”,след като предишната ми диагноза не се потвърди на скенер. Апропо-фондацията спечели проект с нашите есета/издаде сборник,бях поканена на конгрес на психиатрите в София/, но когато след 4 години ги помолих за помощ,тъй като един освидетелстван луд от СУПЗ до дома ни се влюбил на спирката в 19-годишната ми дъщеря,ми поискаха квартира във Варна за техен конгрес и ми пратиха и-мейл с банални съвети и то как да не осъдим момчето.А аз и дъщеря ми откачихме,защото и предстоеше матура и кандидат-студентски изпит.ТА СТЕ ПРАВИ ЗА РОДИНАТА-земя на далавери,но да не скверним Левски и Ботев и другите.те са сакрални имена.Иначе сте при Волен Сидеров и Бат Бойко.АМА ГЛЕДАМ ОТ март 2005 не сте се появили,дано да не е охладнял патриотизма ви и да сте извън РОДИНАТА.ВСЪЩНОСТ пишете ми за МИАСТЕНИЯТА-ВЯРНО ЛИ Е ,ЧЕ НА 44 НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТКЛЮЧИ?И как да внуша на неврозната си дъщеря,че не съм и враг, и че изкаран курс за стюардеса не е овладяна проофесия,че трябва да спи поне по 5-6 часа ,а не да “живее” по съвета от есето ми.Дано ми пишете.Обичам ви!Дерзайте по вашему!

Leave a Reply