Отказването на цигарите

Това е още една от историите, които научих покрай дядо ми – неизказано благ човек, спечелил пълното доверие на всички съкварталци.

Бях на четири-пет години, когато един ден у нас внезапно влезе чичо Радко – наш съсед. Стар ерген, главен счетоводител в голямо соц-предприятие, и добър познат на дядо ми. Като го видях, направо се стреснах, въпреки безгрижната си възраст. Колкото коса му беше останала, всичката стърчеше като бодлите на таралеж, и физиономията му изглеждаше, все едно е видял всички караконджоли, Торбалани и други плашила на детството ми. По-късно се сетих, че и още нещо ме беше изненадало – нямаше му я цигарата. До тоя момент без цигара в устата не го бях виждал никога.

Отиде право при дядо, и го помоли да поговорят мъничко. Като невъзпитано и любопитно хлапе, аз пристигнах да си играя точно зад гърбовете им, и се заслушах.

– Бе то отначало уж нищо, бай Григоре – тъкмо разправяше чичо Радко. – Направи ми впечатление, че като повървя малко, и ме заболява кракът. Спра да си почина – отмине ми. Тръгна – след малко пак ме заболи… Седмица, две така – почнах да се плаша каква е тая работа, дали не е нещо лошо.

Отивам аз в поликлиниката, взех си час, изчаках на опашката. Като влизам вътре – кой мислиш, днеска в приемната? Стоянов. Да, да, същия, дето е по-лют и от мексиканско чушле. Седи на бюрото и пише там нещо. А-ха да се върна – ама ме видя, проклетникът.

– Сядай, не се фръцкай. Няма къде да избягаш. И разправяй какво ти е.

Разправям аз – той капка внимание не ми обръща. Привърших – продължава да си пише, все едно ме няма. Таман реших, че не ме слуша, той внезапно пита, без да вдигне глава:

– Колко кутии на ден?

Зяпнах аз в първия момент, след това се сетих – тая мойта ще да е нещо от цигарите, по това е познал.

– Зависи. В спокоен ден към три кутии някъде. Ама дойде ли годишното приключване, и по стек на ден е отивал…

Стоянов продължава да си пише, все едно не ме е чул. Мълча си и аз – добре, че поне не крещи, и това го има… Пак по едно време, пак без да вдигне глава, вика:

– Хубаво. От днеска ги спираш.

Седях аз нещо време, без да мога да повярвам на ушите си. След това устата ми като че ли сама рече:

– Докторче бе, ти си луд бе! Как така ще ги спра от днеска, три кутии на ден?!

В следващия момент се сепнах, и се присвих. Оня обаче, ако щеш вярвай, не избухна. Честно. Продължава да си седи и да си пише, все едно нищо не съм казал. Писа нещо време, след това, пак без да ме погледне, пита:

– Петдесет лева имаш ли?

– Ами… имам. Защо?

– Срещу “Пирогов”, на гърба на карето, има един санитарен магазин. Отиваш, и си купуваш две протези за крака, до коленете. Че чух, че ще поскъпват…

Този следобед чичо Радко остави цигарите.

13 Responses to 'Отказването на цигарите'

  1. Michel Says:

    Силна история. Много!

  2. Siff Says:

    По 3 кутии не помня да съм пушил, но по 2 на ден си изпушвах беше редовно… Отказах цигарите когато осъзнах, че мога не само да си пия кафето без цигара, а и да ми харесва. 🙂

  3. Дончо Says:

    Григоре, ти пушиш ли?

    Силна история наистина. И ми хареса традицията, че си кръстен на дядо си Григор.

  4. Григор Says:

    @Michel: За мен е просто весела – може би защото физиономията на чичо Радко още ми е пред очите 🙂

    @Siff: Сподели как си го осъзнал – много пушачи ще са ти благодарни!

    @Дончо: Не пуша. Не можах да се науча – много кашлям. 🙂 А за традицията – така е то, традициите са голямо нещо 🙂

  5. Eneya Says:

    Както казва една позната: “Че какво трудно има в отказването на цигарите? Отказвала съм ги хиляди пъти.”.
    Не коментирам отвъд това. Тютюнопушенето е страшен бич.

  6. Victor Says:

    Eneya
    , това изречение се приписва на Марк Твен, а и сигурно е негово…

  7. Бобсън Says:

    Евала на лютия Д-р! Това да имаше некой Киплинг да го развие на разказ.

  8. sol_lam Says:

    Аз бях пушила над 10 години, когато ги отказах благодарение на една книга. Има я в нета, може да се изтегли. Не зная мотивира ли по същия начин текстът, когато се чете от екран, както когато държиш книгата и разлистваш хартиените страници, но който иска и му е писнало, да си я изтегли. Само да добавя, че над 7 години дори не съм помисляла да запаля цигара след отказването, а и стана много лесно. Алън Кар “Не пуша вече!”

  9. Григор Says:

    @Бобсън: Киплинг – където са западняците. Тук, в България, уви – аз.

    @sol_lam: Браво! 🙂 Дай линк!

  10. Мони Says:

    На мен пък ми е адски трудно да откажа цигарите. И ще ви призная защо – причината е, че никога през живота си не съм пушил.
    Абе майната му, ще взема да ги откажа, пък да става каквото ще.
    Ей го на, отказах ги. Лесно, нали? 🙂

  11. Anonymous Says:

    Аз бях пушила над 10 години, когато ги отказах благодарение на една книга. Има я в нета, може да се изтегли. Не зная мотивира ли по същия начин текстът, когато се чете от екран, както когато държиш книгата и разлистваш хартиените страници, но който иска и му е писнало, да си я изтегли. Само да добавя, че над 7 години дори не съм помисляла да запаля цигара след отказването, а и стана много лесно. Алън Кар “Не пуша вече!”

    моля дайте линк!!!Пуша по 2 кутии min на ден…а съм едва на 18

  12. Александр Says:

    Hi to all. If somebody has an Allen Karr`s book “Не пуша вече!”, could you send it to me please? (e-mail alexander161@yandex.ru). My bulgarian friend wants to stop smoking and looking everywhere for it. If somebody needs a russian version of the book, write to me.

  13. sol_lam Says:

    http://tracker.p2pbg.com/index.php?page=torrents&search=%D0%9D%D0%B5+%D0%BF%D1%83%D1%88%D0%B0+%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5&category=0&active=1

    Книгата е качена тук… Аз също отново я изтеглих, защото моята изчезна някъде по трасето от желаещи да не пушат… Видях, че още се продава, цената е 16 лв., което за един пушач са около 4 кутии цигари, струва ми се…

Leave a Reply